О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 390/23.Х.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                  Председател : Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

 

Обжалвания акт

 

    С решение №278/03.V.2019 г. постановено по гражданско дело №1695/2018 г. състав на Районен съд-Хасково приема за установено по  отношение на Л.Б.Х.,ЕГН:********** ***, и „Клас-95" ООД, ЕИК *********, гр.***,че Г.В.А., ЕГН:********** ***, е собственик по наследство на 1 /2 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 77195.456.35 по КК на гр.***, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, местност ***, с площ на имота 17 998 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план: 456035; 2. Поземлен имот с идентификатор 77195.427.2 по КК на гр.***, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АК, местност ***, с площ на имота 10 000 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план 427002.

С решението си първата инстанция отменя на основание чл.537 ал.II от ГПК kотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давност №15, том IV, рег. №2976, дело №437/2017г. от 17.11.2017г. по описа на нотариус Христина Колева, № 081 НК, вписан в служба по вписванията при РС-Хасково с вх.№7995/17.11.2017г., в частта с която Л.Б.Х. е призната за собственик на една втора идеална част от гореописаните недвижими имоти.

Първонистанционният съд осъжда  Л.Б.Х. с ЕГН: ********** ***, и „Клас-95" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, да заплатят солидарно на Г.В.А. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски общо в размер на 1011,46 лв.

 

Обстоятелства по въззива

 

    Л.Б.Х. с ЕГН: ********** *** останала недоволна от постановения първоинстан ционен акт,поради което го обжалва като неправилен и незаконосъоб разен с искане за отмяната му и отхвърляне на предявените искови претенции.

    РС-Хасково не извел съборазно доказателствата по делото,че процесните две ниви били придобити от нея по давност чрез владение от баща й А.К. до смъртта му през 2008 г. и от самата нея,което изпълвало хипотезата на придобиването им чрез давност.

    Неправилно в тази насока първата инстанция приела,че подписа на протокола за въвод във владение №36103/02.ХII.1999 г. на ПК-Хасково бил положен от лелята на въззивницата С.Х.,който всъщност бил именно на жалбоподателката.Като присъствала на въвода Л.Х. установила и владение върху имотите със знанието и съгласието на останалите съсобственици,вкл. без противопоставянето на наследодателката на ищцата.Същевременно бащата на въззивницата А.К. я е упълномощил на 15.Х.1994 г. от негово име да извършва всички действия по отношение възстановяването правото на собственост върху земеделските земи.По силата на това пълномощно Х. извършила всички следващи се фактически и правни действия по реституция на земеделски земи.Това пълномощно сочело и че баща й считал тези имоти само за негова собственост.

    Съдът не отчел и факта,че въпросните ниви били дадени през 2006 г. от баща й на другия ответник по делото „Клас 95“ ООД за обработване,като Х. получавала рентата до 2017 г. без кова вземане да има претенции от който и да е. В тази насока неправилно РС-Хасково извел,че отдаването на имот под наем било действие по управление,което не можело да обоснове придобиването му по давност.Владението можело,според жалбоподателят да се упражнява и опосредено,като такъв случай било и отдаването под наем.

    Въззивницата твърди,че обжалваното решение неправилно не ценило и постигната договорка между наследодателя на ищцата С.Х. и А.К.относно делба на въпросните имоти,постигната при последното идване на К. в България през 2005,2006 г.На тази среща се постигнала договорка той да стане изключителен собственик земеделеските земи,а С.Х. на къщата в гр.***. Няколко месеца след тази договорка Х. се снабдява с нотариален акт и продава къщата на трето лице чрез пълномощника си-ищцата по делото.

    За А.К.,като турски гражданин,било много трудно да се снабди с документи за въпросните земеделски земи,поради което чрез правна сделка не могъл да придобие частта на сестра си С. През 2008 г. и двамата починали,поради което въззивницата ,предвид упражняваното от нея владение върху тези имоти,са снабдила с документи за собственост.

    Самата ищца бездействала редица години,до предявяването на иска по отношение на двата имота.

    В съдебно заседание изложените доводи си поддържат.

    В отговор на въззивната жалба Г.В.А. намира изложеното в нея за неоснователно,като иска потвърждаване на обжалваното решение.

Правни съображения

 

Задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.В подобна насока не се правят доводи и възражения от страните. Представената въззивна жалба е израз на налично субективно право на активно легитимирана страна,породено от обективирания негативен за същата резултат,разпореден с решението на Районенсъд – Хасково.

Преценено по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти.В хода на производството пред първата инстанция страните са участвали надлежно,съобразно действащото законодателство и са имали възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права.Решаващите мотиви на съда са възможния отговор в рамките на закона на установените факти,а разпоредените последици с диспозитива прилагат точно закона.

Безспорно е,че между страните има формиран спор за материалното право на собственост върху описаните една по втора идеални части  от два имота обективиран чрез установените действия на страните.

Пред въззивната инстанция страните по делото приемат безспорно помежду си,че смъртта на А.К.е настъпила през 2008 г.

Изложеното във въззивната жалба като твърдения и доводи е неоснователно.Предявената установителна претенция от ищцата по делото в режима на чл.124 от ГПК е доказана съобразно пълното и главно доказване,предпоставя положително съдебно решение. Фактическия състав на придобивната давност е сложен-трябва несъмнено и категорично да се установи,че съответния субект,изявил претенцията, е осъществил явно,спокойно и необезпокоявано владение върху спорния недвижим имот,като е изключил каквито и да са намеси на други лица,с намерението да го свои в продължение на десет години.В случая т.нар. корпус и анимус не са доказани по делото по отношение на жалбоподателката.  събраните по делото доказателства,достатъчни да се изгради решение,се извежда несъмнено,че ищцата е собственик на по една втора от въпросните две недвижимости по силата на осъществено наследяване,подролно изследвано от първата инстанция.По силата на този придобивен способ ищцата Г.А.,като наследница на С.Х.,и поради отказ от наследството от страна на сестра й М.Б.,е станала собственик на една втора от въпросните земи.По силата също на наследяване от баща си А.К. ответницата Л.Б.Х. е собственик на също по една втора от въпросните имоти.Следва да се посочи,че А.К. и сестра му С.Х. са наследници на общия наследодател М.О.М./М.О.М./,починал през 1970 г. А.К.и С.Х. са починали през 2008 г. Снабдяването с нотариален акт върху двата имота през 2017 г. от страна на Л.Х. поражда и настоящия спор.

В рамките на производството се установява,че ищцата Г.А. е собственик на по една втора идеални части от двамата поземлени имота в местността ***,като ответната страна Х. не е осъществила твърдяното давностно владение за тези части,за да се легитимира като собственик на същите и на целите имоти.

По делото няма никакви доказателства,които да сочат на промяна на установените отношения на собственост между двете наследнички на общия наследодател,породени от  описаната  mortis causa и от отказ от наследство спрямо поземлен имот с идентификатор 77195.456.35 по КК на гр.***, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, местност ***, с площ на имота 17 998 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план: 456035 и  поземлен имот с идентификатор 77195.427.2 по КК на гр.***, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АК, местност ***, с площ на имота 10 000 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план 427002.Тези земи са възстановени на наследниците на общия наследодател М.О.М. по заявление и доказателства на С.Х. през 1994 г.,в последствие и през 1997 г.,както и с решение №36101/08.ХI.1999 г. на ПК-Хасково.

Не се извежда отблъскване на владението на ищцата от страна на ответницата,установяване на несъмнена,явна и  категорична нейна фактическа власт и то за период над десет години,с което да се променят отношенията на собственост,породени от описаното наследяване.Сочените от страна на ответницата действия по отдаването на въпросните имоти под наем и получаването на гражданските плодове от това не могат да се приравнят на действия, които да изпълнят хипотезата на придобивната давност,тъй-като не сочат на владение,а на управление и могат единствено да послужат като основание за обезщетение на другия съсобственик.Още повече,че те са установени за период по-малък от десет години.Правилно първата инстанция е обсъдила и обстоятелството,че ответницата е положила подписа си под протокола за въвод във владение върху двата имота под името на майката на ищцата,като действие,което също така не може да се приравни на упражняване на годно владение за придобиването на имота по давност.В тази насока има доказателства за получавана рента по отношение на двата имота именно С.Х.след въвода във владение.

    Твърдяната доброволна делба от страна на въззивницата,по силата на която къща в гр.*** се предавала на С.Х., а процесните земи на А.К. е недоказана,поради което не може да се цени по делото като настъпил факт.В тази насока представените доказателства относно действията по отношение на къщата в гр.*** нямато отношение към настоящия казус.Ето защо по делото се установява,че отношенията на съсобственост по силата на наследяване между страните по делото,наследници на общия наследодател,не са променени,не е осъществена хипотезата на придобивната давност спрямо ищцата от ответницата и имотите са съсобствени.

    При така изведените отношения на собственост ответницата Л.Б.Х. не може да транслира на ответното дружество „Клас 95“ ООД повече права от тези, които притежава и съответно дружеството не е придобило собствеността върху оспорените идеални части. Правилно следователно РС-Хасково е уважил изцяло предявените искове с правно основание чл.124 ал.I и чл.537 ал.II от ГПК.

В тази насока изложените мотиви на първата инстанция са подробни,обхващат анализ на всички събрани доказателства и градят законосъобразни изводи.Ето защо първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди,като въззивния съд препраща изцяло към съображенията изложени в него на основание чл.272 от ГПК.

    Съобразно изхода от въззивното производство следва на основание чл.78  от ГПК да се присъдят разноски на въззиваемата  в размер на 900 лв. заплатен хонорара за адвокат.

    Водим от изложеното и на основание чл.271,чл.78 и чл.280 ал.I т.3 от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

Р    Е    Ш    И

 

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение №278/03.V.2019 г. постановено по гражданско дело №1695/2018 г. на Районен съд-Хасково.

    ОСЪЖДА  Л.Б.Х.,ЕГН: ********** *** да заплати солидарно на Г.В.А. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски 900 лв. заплатен адвокатски хонорар.

    РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по касационен ред пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му.

 

 

    Председател:

 

 

    Членове :    1.                             2.