№ 12977
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. А.А
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110112450 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „Д. - О. З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град С..... , чрез адвокат А. Д. от Адвокатско дружество „Б., А.а, Д. срещу ЗД
„Б. И.” АД, ЕИК ********* гр. С....., чрез юрк Ц. Д. и с която се иска осъждането на
ответника да заплати на ищеца 7500.59 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 44012132408824 по застрахователна полица № 440223213019852/1
от 01.08.2023 г., ведно със законната лихва от 06.02.2025 г. до окончателното изплащане и
както и сумата от 218.67 лева, представляваща мораторна лихва за периода 19.12.2024г. до
05.03.2025г.
Ищецът претендира заплащане на сумата от 7500.59 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 44012132408824 по застрахователна полица №
440223213019852/1 от 01.08.2023 г., във връзка с пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 25.03.2024 г. в гр. София на кръстовището на ул. „Пирогска“ и ул. „Отец
Паисий“. В произшествието са участвали лек автомобил „Фолксваген Поло“ с per. №
********, управляван от А. К., и лек автомобил „Опел Корса“ с peг № ********, управляван
от К. Т.. Автомобилът „Опел Корса“ е бил застрахован при ищеца. Ищецът твърди, че
виновен за настъпването на ПТП е водачът на автомобил „Фолксваген Поло“ - А. К., чиято
гражданска отговорност към датата на произшествието е била застрахована при ответника,
ЗД „Б. И.” АД, валидна от 30.07.2023 г. до 29.07.2024 г. В резултат на ПТП е настъпила щета
на автомобил „Опел Корса“, която е овъзмездена от ищеца в размер на 7485.59 лева за
ремонт, извършен въз основа на фактура № **********/23.05.2024 г., и 15 лева
ликвидационни разноски, платени на 14.08.2024 г. на застрахования „Р. Ш. Б.” ЕАД. На
18.11.2024 г. ищецът е предявил регресна покана изх. № 0-92-14861 до ответника за
заплащане на сумата, която е получена на 19.11.2024 г. Ответникът е отказал плащане с
писмо от 05.12.2024 г. Ето защо моли за уважаване на исковете.
Като доказателства са приложени застрахователна полица, общи условия, двустранен
констативен протокол, справки, свидетелства за регистрация и управление, опис на щетите,
фактура, платежни нареждания, ликвидационен акт, регресна покана, отказ от плащане,
снимков материал и справка за законната лихва. Ищецът иска събиране на гласни показания
от К. А. Т. и назначаване на съдебно-автотехническа експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД “Б. И.” АД, чрез своя процесуален
представител юрк. Ц. Д., оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като
счита, че ищецът следва да докаже всички свои твърдения в исковата молба на основание
1
чл. 154 ГПК. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на МПС „Фолксваген Поло” с рег.№ ********,
оспорва обстоятелствата и скицата, описани в Двустранен констативен протокол за ПТП,
оспорва механизмът на описаното ПТП, вината и противоправното деяние на водача на
МПС „Фолксваген Поло” с рег.№ ******** - А. В. К.. Вината за ПТП не е на водача на
застрахования в ЗД „Б. И.” АД автомобил, а на водача на МПС „Опел Корса” с рег. №
********, който е нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Евентуално се твърди съпричиняване в
значителен размер. Предявеният иск се оспорва и по размер, като ответниък счита, че
претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети, а
цените на боята, частите и часовата ставка са прекомерно завишени. Счита се, че са
надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и
дейности и части, които не са били увредени в резултат на процесното събитие.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. II КЗ.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в
изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от
установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на
валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/
възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
В тежест на ответника е било да докаже въведените с отговора на исковата молба
правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори
презумпцията за вина на водача Фолксваген Поло рег. № ********.
Не са спорни в настоящото производство обстоятелствата, наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение
на МПС „Фолксваген Поло” с рег.№ ********, както и че ищецът изплатил застрахователно
обезщетение в размер 7500.59 лева.
Спорните въпроси в настоящото производство се концентрират върху механизма на
ПТП, участието на застрахования при ответника водач и наличието на съпричиняване.
По отношение на механизма.
За изясняване на механизма на ПТП и участниците в него е изслушано и прието
заключението на съдебно-автотехническа експертиза, и е разпитан свидетелят К. А. Т..
От свидетелските показания на К. А. Т. съдът кредитира като пълни, подробни,
логични и съответни на останалия доказателствен материал и от заключението по
допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно,
пълно и обективно се установява, че на 25.03.2024 г., около 16:30 часа, лек автомобил
„Фолксваген Поло" с регистрационен номер ********, управляван от А. К., се е движел по
ул. „Отец Паисий". При достигане на кръстовището с ул. „Пиротска", където е наличен
пътен знак Б-1 („Пропусни движещите се по пътя с предимство!"), водачът на „Фолксваген
Поло" не е пропуснал лек автомобил „Опел Корса" с регистрационен номер ********,
управляван от К. А. Т., който се е движел по ул. „Пиротска" по път с предимство. Вследствие
на това неспазване на знака за предимство е настъпило съприкосновение между двата
автомобила.
За настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил лек автомобил
„Фолксваген Поло" с регистрационен номер ******** който нарушил правилата на чл. 6, т.1
ЗДВП вр. с чл. 46 ППЗДВП. Според цитираната разпоредба водачите на пътни превозни
средства са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл. 46, ал.1
ППЗДВП, Пътен знак Б1 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да
пропуснат движещите се по пътя с предимство, което може да стане и без спиране.
А. К. е следвало да съобрази, че пресича улица която е означена като път с
2
предимство и има задължение да пропусне движещите се превозни средства по пътя с
предимство, следвало е да съобрази наличието на пътния знак указващ предимството и да
пропусне движещия се автомобил по пътя с предимство.
А. К. не се е съобразил пътния знак и с предимството на пътя който пресича и това му
поведение е довело до настъпване на ПТП.
Тук за пълнота следва да се посочи че отстрана на ответника е направено искане за
разпит на А. К. като свидетел но съдът след два неуспешни опита за призоваването му е
отменил определението си с което е допуснал свидетеля. Свидетелските показания на този
свидетел не биха изменили така приетия механизъм тъй като от една страна той е поискан
да даде показания във връзка с видимостта на кръстовището на което е настъпило ПТП.
В случая съдът намира, че предвид обстоятелството че се установява че на
процесното кръстовище е имало знак „Б – 1“ то за А. К. е имало задължение да предприеме
маневрата за преминаване през кръстовището при правилата на чл. 25 ЗДВП вр. с чл. 47
ЗДВП, а именно че следва при приближаването си към кръстовище да се движи с такава
скорост че да си осигури възможност да пропусне движещите се по пътя с предимство и да
предприеме маневрата само след като е убеден, че няма да създаде опасност за движението.
По отношение на размера на вредите.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение
съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като
максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата
стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните
ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи
поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Щетите, нанесени на автомобил „Опел Корса" с рег.№ ********, са: десен фар,
калник, броня, капак и възлизат на стойност от 8982,71 лв.
Доколкото в настоящия случай се претендира сума в по-нисък размер и искът се явява
установен по размер изцяло.
Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде присъдена и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението.
По отношение на законната лихва.
На уважаване подлежи и акцесорния иск за законната лихва като се установява
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
По отношение на възражението за съпричиняване.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
От доказателствата по делото не се установява водачът на л.а „Опел Корса" с рег.№
******** да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
На ищеца се следват разноски в размер на 660,02 лева за държавна такса и депозити
за разпит на свидетел и възнаграждение за вещо лице и 1277,10 лева адвокатско
3
възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-и състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С......, представлявано от С. П. и К. к., ДА ЗАПЛАТИ на Д. - О. З.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град С..... , чрез адвокат А. Д. от Адвокатско дружество
„Б., А.а, Д., на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 7500.59
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132408824
по застрахователна полица № 440223213019852/1 от 01.08.2023 г., ведно със законната лихва
от 06.02.2025 г. до окончателното изплащане и както и сумата от 218.67 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 19.12.2024г. до 05.03.2025г.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, БИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С......, представлявано от С. П. и К. к., ДА ЗАПЛАТИ на З. К. Л. И.”АД, ЕИК *********, с
адрес за призоваване гр. С......, представлявана заедно от В. В. И. и В. В. М. - Изпълнителни
директори, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 660,02 лева, представляваща дължими
съдебни разноски в производството и още 1277,10 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението е постановено от 168 състав на Софийски районен съд, II Гражданско
отделение и може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4