Определение по дело №2864/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260600
Дата: 24 ноември 2020 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20205300502864
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№260600, 24.11.2020г., Пловдив

 

 

Пловдивски  Окръжен  съд                                                           VІ граждански състав,

на двадесет и четвърти ноември                                     две хиляди и двадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                                    

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова

                                                                                         Таня Георгиева

като разгледа докладваното от  съдия Дзивкова  ч.гр. д. № 2864 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 278 ГПК .

Производството е образувано по частна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД против  Определение№8252/06.08.2020, постановено по гр.д. 2009/2020г. на ПРС, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно.  Поддържа се, че предявеният осъдителен иск при условията на евентуалност против И. И.С. за осъждането му да заплати сумата от 7 772,80лв., с която неоснователно се е обогатил / на осн. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД/ е допустим. Развиват се съображения свързани с това, че е допустимо обективното съединяване на установителен иск по чл.422 от ГПК с осъдителен иск, когато последният има друго основание. В случая се претендира осъждане на един от ответниците да заплати сумата, с която неоснователно се е обогатил, а не плащане на договорно основание. Моли за отмяна на обжалваното определение.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр.д.№ 2009/2020г., ПРС е образувано по искова молба на „Уникредит Булбанк“ АД против И. И.С., Д.Й.А. и Т.Й.С. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат сумите по заповед за изпълнение  на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№15165/2019, ПРС. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове против тримата длъжници за осъждането им да заплатят посочените суми, дължими на основание договор за кредит и поръчителство. При условията на евентуалност, при отхвърляне на установителните и осъдителните искове, ищецът е предявил осъдителен иск против И.И.С. за заплащане на сумата от 4772,80лв., с която се е обогатил неоснователно, като поддържа, че същата е получена без основание.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на осн. чл.130 от ГПК в частта му досежно предявените при условията на евентуалност от “Уникредит Булбанк” АД против И.С., Д.А. и Т.С. осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за солидарното заплащане на сумата от 4 479, 35 евро – представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 361/0622/24390144 от 29.10.2013 г.; сумата от 113, 62 евро, представляваща договорна лихва върху просрочената главница за периода от 17.11.2018 г. до 24.09.2019 г. и сумата от 85, 89 евро – неустойка за просрочена главница за периода от 17.11.2018 г. до 24.09.2019 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Мотивът на съда, за да  постанови този резултат, е идентичността на основанието, на което се предявяват установителните и посочените осъдителни искове, а именно неизпълнение на договорни задължения. Посочил е , че е налице единствено разлика в търсената защита, като спорният предмет по двете групи искове е един и същ, поради което е и направил извод за недопустимост на съединяване на тези искове.  

В процесната частна жалба е посочено, че се обжалва Определение № 8252/06.08.2020г., но са развити съображения за неправилност на прекратяване на производството по отношение на втория обективно съединен иск при условията на евентуалност – против И.С. за осъждането му да заплати сумата от 4772,80лв. получени без основание. В процесното определение не се съдържа прекратителен диспозитив по отношение на този иск. Липсват и мотиви на съда за прекратяване на производството по този иск. При това положение съдът не може да излага съображения за правилност и законосъобразност на прекратяване на производството по евентуалния осъдителен иск насочен против И.С., т.к. подобно прекратяване не е налице.

Доколкото няма други оплаквания в подадената частна жалба против определението, то същата се явява бланкетна. Настоящата инстанция напълно споделя изложените правни доводи от първоинстанционния съд относно недопустимостта на обективното съединяване на установителен и осъдителен иск, които имат едно и също основание, като разликата е единствено в търсената защита. Предпоставка за допустимост на обективно съединяване на искове е позоваването на различни правни основания на същите. В този смисъл е и практиката на ВКС, цитирана и от първоинстанционния съд.

Поради изложеното  съдът намира, че обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът

                                              

                                                           О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение№8252/06.08.2020, постановено по гр.д. № 2009/2020г. на ПРС, с което се прекратява  на осн. чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 2009/2019г., ПРС,  в частта му досежно предявените при условията на евентуалност от “УниКредит Булбанк” АД против И.И.С., Д.Й.А. и Т.Й.С. пасивно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за солидарното заплащане на сумата от 4 479, 35 евро – представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 361/0622/24390144 от 29.10.2013 г.; сумата от 113, 62 евро, представляваща договорна лихва върху просрочената главница за периода от 17.11.2018 г. до 24.09.2019 г. и сумата от 85, 89 евро – неустойка за просрочена главница за периода от 17.11.2018 г. до 24.09.2019 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане. 

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от връчването му на страната.

     

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: