Решение по дело №915/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………      

 

Гр. В., ……………………… 2019 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            

Административен съд – гр. В., III касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Янка ГАНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    Дарина РАЧЕВА

Даниела НЕДЕВА

при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева адм.д. № 915 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по протест от прокурор от Варненска окръжна прокуратура срещу чл. 57, ал. 2, т. 3 и чл. 57, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община В..

В протеста се твърди, че разпоредбата на чл. 57, ал. 2, т. 3 от наредбата предвижда глоба в размер от 500 до 5000 лева за лице, което замърсява зелените площи с отпадъци от всякакво естество, а този размер противоречи на акт от по-висок ранг – чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, който предвижда глоба от 300 до 1000 лева. В чл. 57, ал. 5 от наредбата е предвидена имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице за същото нарушение, тоест във вр. с чл. 57, ал. 2, т. 3 имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева, което е в противоречие с чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУО, който предвижда санкция от 1400 до 4000 лева за неопасни отпадъци и в размер от 10 000 до 50 000 лева за опасни отпадъци. Представителят на прокуратурата счита, че посочените разпоредби противоречат на нормативна уредба от по-висок ранг, което налага тяхната отмяна.

Ответникът в производството, Общински съвет – В., не изразява становище по протеста.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на протеста, пледира за отмяна на оспорените разпоредби и за присъждане на разноските по делото в полза на прокуратурата.  

 

Предмет на протеста са разпоредбите на чл. 57, ал. 2, т. 3 и чл. 57, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община В.. Наредбата има характер на нормативен административен акт, доколкото съдържа материалноправни норми, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Протестът е подаден от прокурор във Варненска окръжна прокуратура в съответствие с чл. 186, ал. 2 от АПК, не е ограничен със срок, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът е основателен.

Оспорването е съобщено по реда на чл. 188, вр. чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК в Държавен вестник, бр. 34 от 23.04.2019 г.

 

От събраните по делото доказателства се установява, че производството за приемане на Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община В. е образувано по предложение от Кмета на общината от 07.04.2008 г. до Общински съвет – В. с изготвен от общината проект на наредба по чл. 62, ал. 10 от Закона за устройство на територията. За разглеждане на предложението постоянната комисия „Архитектура, строителство, устройство, организация и развитие на територията на общината и населените места“ към Общински съвет – В. е създала работна група с протоколно решение от 12.02.2009 г. По предложение на работната група, в чл. 57, ал. 2 от проекта е предвидено глобата да е в размер от 500 до 5000 лева, и в чл. 57, ал. 5 да бъде предвиден същият размер. Предложението на работната група е съгласувано от постоянната комисия и постоянната комисия „Правна комисия“ на съвместно заседание от 18.03.2009 г., като съгласуваният проект за наредба е внесен от двете комисии на заседание на Общински съвет – В. на 01.04.2009 г. Не се установява проектът за наредба по предложението да е бил публикуван за обсъждане.

Съгласно представени в преписката писма, свикването на заседанието на Общински съвет – В. на 01.04.2009 г. е оповестено по местните радиостанции и телевизии и пет местни издания. Видно от присъствения списък, в заседанието на 01.04.2009 г. са участвали 42 от общо 51 общински съветника, при гласуването на наредбата – 36 общински съветника, като предложението е гласувано с 36 гласа „за“. С писмо от 23.04.2009 г. текстът на приетата наредба е изпратен за публикуване на сайта на Община В.. С решения по Протокол № 16 от заседание на 20.07.2009 г., по Протокол № 25 от заседание на 28,29.07.2010 г., по Протокол № 30 от заседание на 28,29.04.2014 г., по Протокол № 37 от заседание на 19.12.2014 г. са приети промени в наредбата, които не се отнасят до оспорените разпоредби.

Доводите в протеста са насочени срещу противоречието на предвидените в оспорените разпоредби размери на административните наказания с нормативен акт от по-висока степен.

При така установените обстоятелства, при съдебната проверка с обхват по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената разпоредба е приета от компетентен орган – Общински съвет – В., в рамките на предоставената му с чл. 21, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 76, ал. 3 от АПК материална компетентност. Доколкото действието на Наредбата и на допълнително приетата оспорена разпоредба е ограничено с чл. 1 от Наредбата до територията на Община В., няма основание да се счита, че общинският съвет е излязъл извън обхвата на териториалната си компетентност. Спазени са изискванията за форма на нормативния акт, който е приет в законно проведено на 01.04.2009 г. заседание по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА поради присъствието на 42 от общо 51 съветници, или повече от половината от общия брой на съветниците. За разпоредбите е гласувало необходимото мнозинство по чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА, доколкото тя не попада в обхвата на решенията, за които чл. 27, ал. 4 от същия закон предвижда квалифицирано мнозинство.

От представената административна преписка обаче не се установява изпълнението на изискването по чл. 77 от АПК нормативният акт да бъде издаден след обсъждане на проекта заедно с представените становища, предложения и възражения, както и изискването по чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, приложим по препращане от чл. 80 от АПК.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА, в редакцията му в сила от 01.01.2008 г., действала към датата на приемане на оспорените разпоредби, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Въпреки дадените на ответника от съдебния състав указания и двукратна възможност да представи доказателства за това, такива не бяха представени.

Установяването на изпълнението на процесуалните изисквания за приемане на нормативен акт от вида на оспорения е в тежест на административния орган, който следва да докаже изпълнението на всички процесуални и материалноправни изисквания за приемане на акта. Липсата на техническа възможност за поддържане на архив на проектодокументи не освобождава общинския съвет от това задължение за доказване. Поради липсата на такива доказателства се налага изводът, че оспорените разпоредби са приети при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото заинтересованите лица са били лишени от възможността да се запознаят с проекта и при необходимост, да направят възражения и предложения, които да бъдат обсъдени преди приемането му. Изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА са императивни и целят да гарантират спазването на принципите по ал. 1 от същия член на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на нормативните актове. Неспазването на тези изисквания е самостоятелно основание за отмяна на оспорените разпоредби, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика.

За пълнота на изложението, във връзка с доводите за материална незаконосъобразност, развити в протеста на прокуратурата, тричленният състав на Административен съд – В. приема, че е налице твърдяното противоречие на оспорените разпоредби с нормативен акт от по-висока степен, и по-конкретно с чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО по отношение на глобата за физически лица, определена в границите от 300 до 1000 лева, и с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУО по отношение на санкциите за еднолични търговци и юридически лица, съответно 1400 – 4000 лева. Независимо, че приложното поле на оспорените разпоредби е по-тясно от това на цитираните разпоредби на ЗУО, тъй като се отнася единствено до замърсяване с отпадъци на зелени площи, а не за изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани места, предвиждането на административни наказания в граници по-широки от тези в нормативния акт от по-висока степен, води до незаконосъобразност на оспорените разпоредби. Тази незаконосъобразност се установява не само спрямо действащия към датата на подаване на протеста Закон за управление на отпадъците (обн. ДВ бр. 53 от 2012 г.), но и на действалия по време на приемане на наредбата Закон за управление на отпадъците (отм., обн. ДВ бр. 86 от 2003 г., с последни изменения обн. в ДВ бр. 105 от 2008 г.), и по-специално на чл. 103, ал. 1, т. 1 и чл. 105, т. 1 от него, които предвиждат глоби и имуществени санкции за изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места в още по-ниски граници (150 – 500 лева за физически лица и 700 – 2000 лева за еднолични търговци и юридически лица). Доколкото елементите от зелената система на територията на общината не попадат сред местата, които са обект на специална защита, определянето на размери на административните наказания за нарушения срещу тях, значително по-високи от размерите, предвидени за нарушение на общата забрана за изхвърляне на отпадъци на всяко неразрешено място, е необосновано и противоречи на нормативен акт от по-висока степен, тоест, налице е нарушение на изискването по чл. 8 и чл. 15 от Закона за нормативните актове и чл. 76, ал. 3 от АПК.

По тези съображения, тричленният състав на Административен съд – В. намира, че оспорените разпоредби от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община В. следва да бъдат отменени.

При този изход на производството, в полза на Варненска окръжна прокуратура следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 20 лева такса за обнародване в „Държавен вестник“ на обявлението по чл. 188, вр. чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК.

 

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. предпоследно от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – гр. В., ІІІ касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ чл. 57, ал. 2, т. 3 и чл. 57, ал. 5 в частта му, отнасяща се до нарушенията по чл. 57, ал. 2, от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община В..

 

ОСЪЖДА Община В. да заплати на Варненска окръжна прокуратура сумата 20 (Двадесет) лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизането му в сила решението да бъде обнародвано по начина, по който е била обнародвана частично отменената наредба.

 

 

Председател:                                                            Членове:      1.

 

2.