Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 29.01.2019г.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 29.01.2019 г., в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев

Ваня Иванова

 

разгледа докладваното от съдия Георгиев в.гр.д. № 222/2018 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба на жалбоподателите И.А. и К.А. за допълване на постановеното по делото решение № 354/15.11.2018г. с произнасяне по искането им за присъждане на законната лихва върху процесната сума за период от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Молбата е подадена в рамките на срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което съдът я намира за допустима.

Препис от молбата е бил редовно връчен на насрещната страна по делото, но в определения от съда едноседмичен срок не е постъпил отговор.

Съдът, след преценка на съдебното решение, чието допълване се иска, приема за установено следното:

С решение № 354/15.11.2018г. на ОС-София, постановено по в. гр. д. № 222 по описа на съда за 2018 г., съдът е отменил обжалваното първоинстнационно решение, като вместо него е уважил предявения от И. и К. А.иск и е осъдил насрещната страна да им заплати направените в производството разноски. С осъдителния диспозитив по съществото на спора съдът е осъдил И.Р.И. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на И.З.А. с ЕГН ********** и К.Х.А. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата 15000 лв., на основание договор за заем, сключен между И.З.А. и К.Х.А. като заемодатели от една страна, и Р.К.А. и И.Р.И. като заематели от друга страна. Видно е, че този диспозитив не съдържа произнасяне по искането за присъждане на законната лихва върху процесната сума за период от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

При тези данни съдът намира, че молбата за допълване на решението е основателна, поради следните съображения:

От една страна, исковата молба съдържа своевременно направено акцесорно искане по въпроса за законната лихва, по което съдът не се е произнесъл – нито в диспозитива, нито в мотивите на въззивното съдебно решение. Липсата на такова произнасяне се дължи на пропуск на съда.

От друга страна, искането е основателно по същество, тъй като основателността на иска за осъждане на ответника да заплати на ищците процесната главница от 15000 лв. обуславя основателност и на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху тази сума за период от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Поради това решението следва да бъде допълнено в горния смисъл.  

Така мотивиран, и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПЪЛВА решение № 354/15.11.2018г. на ОС-София, постановено по в. гр. д. № 222 по описа на съда за 2018 г., както следва:

ОСЪЖДА И.Р.И. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на И.З.А. с ЕГН ********** и К.Х.А. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, законната лихва върху сумата 15000 лв., дължима на основание договор за заем, сключен между И.З.А. и К.Х.А. като заемодатели от една страна, и Р.К.А. и И.Р.И. като заематели от друга страна, за период от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.