№ 14358
гр. София, 02.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110119313 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по въз. жалба с вх. № 179310/23.06.2024 г. от С. Д. С., с
ЕГН: ********** – по указания от определение № 3798/15.03.2024 г. – в
частта, която въззивната жалба имала характер на молба по чл. 248 от ГПК
/последен абзац от жалбата/.
Иска се постановеното по делото Решение № 7899/17.05.2023 г. да бъде
изменено в частта за разноските, като бъдат намалени поради прекомерност
разноските, присъдени в полза на ищеца.
Препис от жалбата /молба по чл. 248 от ГПК/ е изпратен на насрещната
страна, като е получен на 26.03.2024 г.
В тази връзка от ответника е подадено становище в дадения от съда
едноседмичен срок. В същото ответникът излага доводи за правилност на
съдебното решение в частта за разноските. Обръща внимание, че разноските
са минимален размер. Поради това иска молбата да бъде отхвърлена изцяло.
Молбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от същата.
Молбата е такава за изменение на решението в частта за разноските,
доколкото с решението си съдът е присъдил разноски на ищеца съобразно
уважената част от исковете.
Доколкото молбата се подава от ответника и касае разноски на ищеца,
то допустимостта й не е обусловена от списък по чл. 80 от ГПК.
Разгледана по същество молбата по чл. 248 от ГПК се явява
неоснователна.
При подробен преглед на постановеното решение, както и на
материалите по делото, съдът установи следното:
Съгласно списък за разноските по чл. 80 от ГПК /л. 102 от делото/,
представен от ищеца – същият претендира разноски от 34.84 лева държавна
1
такса за заповедното производство и 34.84 лева държавна такса за исковото
производство; 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство; 200 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и 300 лева – разноски за експертиза в исковото производство.
Посочените разноски са действително извършени.
Възнаграждението за юрисконсулт от заповедното производство е в
минимален размер от 50 лева – съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ.
От своя страна исковият съд е определил разноски за юрисконсулт в
минимален размер от 100 лева – по исковото производство /т.е. разноските са
изчислени върху 100 лева, а не върху 200 лева/ - съобразно чл. 78, ал. 8 от
ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Разноските за държавна такса и експертиза не подлежат на намаляване
поради прекомерност.
Така съдът установи, че при заявен размер на исковите претенции от
общо 1742.01 лева и уважен такъв от общо 1608.77 лева, дължимите от
ответника разноски са както следва:
32.18 лева – държавна такса в заповедното производство / изчислени
като 34.84лв. х1608.77 лв./1742.01 лева/ - съвпадат с постановеното в
решението;
32.18 лева – държавна такса в исковото производство / изчислени като
34.84лв. х1608.77 лв./1742.01 лева/ - съвпадат с постановеното в
решението;
46.18 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство / изчислени като 50 лв. х1608.77 лв./1742.01 лева/ -
съвпадат с постановеното в решението;
92.35 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство /
изчислени като 100 лв. х1608.77 лв./1742.01 лева/ - съвпадат с
постановеното в решението;
277.05 лева – депозит по експертиза в исковото производство / изчислени
като 300 лв. х1608.77 лв./1742.01 лева/ - съвпадат с постановеното в
решението
Поради това и молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена – като дори може да се приеме, че на дружеството
ищец се дължи 0.01 лева повече от присъденото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въз. жалба с вх. № 179310/23.06.2024 г.
от С. Д. С., с ЕГН: **********, в частта, в която по указания от определение
№ 3798/15.03.2024 г. по в.гр.д. № 3021/2024 г. на СГС въззивната жалба имала
характер на молба по чл. 248 от ГПК /последен абзац от жалбата/ - за
2
изменение на постановеното по делото Решение № 7899/17.05.2023 г. по гр.д.
№ 19313/2022 г. на СРС в частта за разноските като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС по реда на
обжалване на решението по делото.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3