Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 12.05.2014г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ХРИСТОВА
КОНСТАНТИН И.
при секретаря Я.П.
като разгледа докладваното от съдията Петкова в. гр. дело
№ 517 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Р.М.В., с ЕГН **********,
с адрес:***, м-ст ”Прибой 1”, имот №632, срещу решение
№ 5355 от 27.11.2013г. по гр.д. №9888/12г.
по описа на ВРС, VІІІ-ми с-в, в частта, с която е
осъдена въззивницата да заплати на П.С.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
сумата от 6 930лв., представляваща обезщетение за невъзможността последният да
ползва през периода 05.03.2008г.-28.02.2010г. собствената
си 1/2 ид.ч. от съсобствените жилищна и стопански
пристройки, находящи се недвижим имот, с площ 827 кв. м.,
находящ се гр. Варна, кв. ”Галата”, съставляващ имот
пл.№1669 по Кадастралния план на местността ”Прибой”-1 от 1996г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на иска-09.07.2012г.
до окончателното му изплащане, както и сумата от 1 980лв.,
представляваща 1/2 ид. ч. от получените от въззивницата
през периода 05.03.2008г.-31.08.2008г. доходи във вид
на наем от съсобствен недвижим имот, с площ 500 кв.м., находящ се гр. Варна, кв.”Галата”, съставляващ част от имот пл.№1669 по
Кадастралния план на местността ”Прибой”-1 от 1996г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска-09.07.2012г. до окончателното му
изплащане. Във въззивната жалба се твърди, че съдът е
направил неверния извод, че обезщетение се дължи въпреки неустановеността на
личното ползване от страна на въззивницата, както и на обстоятелството, че е
налице възпрепятстване на въззиваемия да ползва вещта. Твърди се, че въззивницата е само държател, но не ползва вещта, тъй
като не е в състояние да я ползва. Наред с това се
излага, че е направен и неверен извод, че въззивницата е получавала наема от
имота, като погрешно вяра е дадена само на водените от въззиваемия свидетели.
Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и
отхвърляне на исковете изцяло.
Въззиваемият П.С.Т. в писмения си отговор
оспорва жалбата. Моли решението да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По предмета на така предявения иск се излагат
следните твърдения от страните:
В
исковата молба П.Т. твърди, че ответницата Р.В. е негова бивша съпруга, с която
бракът е прекратен с влязло в сила на 13.02.2008г. решение по гр.д. №9562/2006г. на РС Варна. Излага, че с прекратяването на брака страните
са станали обикновени съсобственици на имуществото, придобито през време на
брака при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Твърди се, че по време на брака на страните с НА за замяна на недвижим
имот с движима вещ №92, том XXVI дело, 7198/26.05.1997г. на Варненски нотариус съпрузите са придобили възмездно и в
режим на съпружеска имуществена собственост право на собственост, върху следния
недвижим имот: Лозе с площ 827 кв.м., находящо се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ в
кв.”Галата”, м-та ”Таш Я.”, индивидуализиран с пл.№1669 по Кадастралния план на
местността ”Прибой”-1 от 1996г., при граници: североизток -полски път,
северозапад -полски път, запад -шосе и юг -имот пл.№1668 по същия КП. Описаният
недвижим имот има търговско предназначение и е преустроен, както следва: - Открито
складово пространство, цялото с площ от 500 кв.м.; - Магазинна част- цялата с площ от 46 кв.м.,
ведно с офис помещение от 12 кв.м. и - Жилищна площ, състояща се от спалня, кухня,
баня, тоалет, стая /офис/, цялата с площ от 47 кв.м., ведно с принадлежащо
избено помещение с площ от 20 кв.м., както и гараж с площ от 42 кв.м. Ищецът е изложил, че откритото складово пространство с площ от 500 кв.м.
е отдадено под наем от ответницата на ”Централ 2003”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, обл.
Пазарджик, ул. ”Христо Ботев” №48, с
управител и представляващ Д.Г.К., по силата на Договор за наем от 11.07.2005г.
при уговорена наемна цена в размер на три минимални
месечни заплати към момента на плащане на всеки от наемите. Сочи, че след
прекратяване на брака и до настоящия момент ответницата ползва гореописаните
обекти, находящи се в имот с пл.№1669, самостоятелно и еднолично, както и че в
същия период от време тя еднолично събира и гражданските плодове от
съсобствената между страните вещ- складовото пространство с площ 500кв.м. На 04.03.2008г. ищецът е отправил
нотариална покана до ответницата, с която направил искане за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишен и за заплащане на половината от
добивания наем за складовото помещение. Поканата е връчена на
05.03.2008г. при условията на отказ,
удостоверен надлежно от връчителя в присъствието на един свидетел. Позовавайки се на изложеното, ищецът претендира, че щом ответницата
използва самостоятелно общата вещ, то и тя дължи обезщетение на ищеца за
ползите, от които го е лишила, от деня на писменото поискване. Ищецът претендира обезщетение за самостоятелното ползване от
ответницата за всеки един от двата обекта в имота-магазинната площ с прилежащия
й офис и жилищната площ с изба и гараж, съобразно квотата му от 1/2 ид.ч.
в съсобствеността и считано от датата на писменото
поискване /05.03.2008г./ до датата на подаване на исковата молба. Твърди се, че за магазина с офис помещение на ищецът се дължи
обезщетение от по 300 лв. за всеки месец от
връчване на поканата-м.март на 2008г. до датата на
подаване на исковата молба-м.юли на 2012г., или общо за 52 месеца (2008г.-10
месеца, считано от март 2009г.-12 месеца, 2010г.-12 месеца, 2011г.-12 месеца и
първите шест месеца на 2012г.) в размер на 15 600лв. Твърди
се, че за жилищната площ на ищецът се дължи обезщетение от по 250 лв. за всеки месец от поканата -м. март на 2008г. до датата на
подаване на исковата молба- м. юли на 2012г., или общо за 52 месеца (2008г.-10
месеца, начиная от март, 2009г.-12 месеца, 2010г.-12 месеца, 2011г.-12 месеца и
първите шест месеца на 2012г.) в размер на 13 000лв. Сочи се, че общо дължимото
за двата обекта обезщетение възлиза на 28 600лв., от което предмет на
настоящото дело са частични претенции за периода 05.03.2008г.-28.02.2010г., или
първите 24 месеца след поканата в общ размер от 13 200лв., от които 7 200лв. за магазинната част и 6 000лв за жилищната площ. Освен това доколкото всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, то и ответницата дължи
половината от получената през периода от 05.03.2008г. до
08.07.2012г. наемна цена за имота открито складово
пространство, с площ от 500кв.м. Твърди се, че по осреднени
стойности сумата възлиза на 340 лв. за всеки
месец от поканата- м. март на 2008г. до датата на подаване на исковата молба- м.
юли на 2012г., или общо за 52 месеца (2008г.-10 месеца, считано от март,
2009г.-12 месеца, 2010г.-12 месеца, 2011г.-12 месеца и първите шест месеца на
2012г.) в размер на 17 680лв. Предмет на производството по
иска по чл.30 ал.3 ЗС е частична претенция в размер от 5 100лв. за периода 05.03.2008г.-31.05.2009г., т.е. за първите 15
месеца след поканата.
Постъпил е
отговор от ответницата В., в който същата излага
становище за неоснователност на исковете. Сочи, че между
страните има неподелено съсобствено имущество, което не е посочено в ИМ, както
и че е налице споразумение между бивши съпрузи как да се ползват от всеки
имотите. Сочи, че през отделни периоди от време всяка
от страните е получавала наемите от имуществото, описано в ИМ. Твърди
се, че споразумението за ползването на имотите е било в следният смисъл: ищеца
да ползва апартамент №47, в гр.Варна, ул.”Ружа”, бл.5, вх.1, ет.10, състоящ се
от: стая, кухня, баня-тоалет и коридор, със застроена площ от 44.16 кв.м. и първия етаж от двуетажна къща в м. ”Прибой”-гр. Варна, като втория етаж, е следвало да се ползва от ответницата и
децата на страните; Магазин, с площ от 46 кв.м. е
следвало да бъде за ”доход” на децата на страните, и подялба на доходите от
двора -открито складово пространство, при евентуално наличие на наемател.
Твърди се, че в описания в исковата молба имот с пл.№1669 не съществува
”открито складово пространство”, гараж и ”Жилищната площ” от 47кв м., офис,
кухня, баня и тоалет. Твърди се, че имота съставлява затревен
от бурени двор, който отдавна не се ползва от никого и не е бетониран, а
оградата му е паднала и нестабилна /полуразрушена/. В имота
има някакъв търпим строеж, за който няма инвестиционен проект. На следващо място се излага, че липсва редовна писмена покана до
ответницата по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗС, тъй като удостовереният отказ не е
достоверен. Договорът за наем от 11.07.2005г., е
сключен преди прекратяване на брака на страните и до 13.02.2008г. същия е действал при режим на СИО. Твърди
се, че наемателят по този договор го прекратил, освободил е имота и не е
заплащал наем от 01.04.2008г. Твърди се, че от
посочената дата и понастоящем имота не се ползва за каквато и да е стопанска
дейност, както и че в него се намират две коли, собственост на децата на
страните. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна по
предявените искове с правно основание чл.30 ал.3 и чл.31 ал.2 ЗС следното:
От приетия по
делото заверен препис от Решение №133 от 10.01.2008г.,
постановено по гр.д. №9562/2006г. на
РС Варна, влязло в законна сила на 13.02.2008г., се установява, че считано бракът
на страните е прекратен с развод.
Видно
е от приетия по делото заверен препис от НА за замяна на недвижим имот с
движима вещ №92, том XXVI дело, 7198/26.05.1997г. на Варненски нотариус, че съпрузите по време на брака са
придобили собствеността върху недвижим имот: Лозе, с площ 827 кв.м., находящо
се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ в кв.”Галата”, м-та ”Таш Я.”, съставляващ имот с
пл.№1669 по Кадастралния план на местността ”Прибой-1” от 1996г., при граници:
североизток- полски път, северозапад- полски път, запад- шосе и юг- имот
пл.№1668 по същия КП.
От
представения по делото препис от Договор за наем на недвижим имот от
11.07.2005г. се установява, че ответницата е
сключила договор с ”Централ 2003” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Ракитово, обл. Пазарджик, ул.
”Христо Ботев” №48, с управител и представляващ Д.Г.К., по
силата на който същата е отдала под наем на дружеството 500 кв.м. от имот с пл.№1669, находящ се в гр. Варна,
кв.”Галата”, местност ”Прибой”. Срокът на договора е пет години, считано от датата на подписването
му, като месената наемна цена е уговорена в размер на три минимални месечни
заплати съобразно момента на плащане на всеки от наемите.
По
делото е представен заверен препис от Нотариална покана с рег. №№ 1759 и 1760 от 04.03.2008г. на Варненски нотариус с
рег.№224 в НК, в която е обективирано волеизявление на ищеца до ответницата, с
което първия е отправил искане за заплащане на обезщетение за ползата, от която
е лишен по отношение на находящите се в имот с пл.№1669 по кадастралния план на
местността ”Прибой” от 1996г., съсобствени магазинна
закрита площ-цялата с площ от 46кв.м., ведно с офис помещение от 12 кв.м. в размер на 600 лв. месечно и жилищна площ, състояща се от
спалня, кухня, баня, тоалет, стая /офис/, цялата с площ от 47 кв.м., ведно с
принадлежащо избено помещение с площ от 20 кв.м., и гараж с площ от 42 кв.м. в размер на 500 лв. месечно. С
поканата ищецът претендира и заплащане от ответницата на половината от добивания
наем от Открито складово пространство, цялото с площ от 500 кв.м., което е
отдадено под наем на ”Централ 2003” ЕООД. От отбелязването с ръкописен текст
върху Нот. покана извършено от помощник нотариус Станимира Русева, се
установява, че поканата е връчена на ответницата на 05.03.2008г.,
при надлежно оформен отказ в присъствието на свидетел, чиято самоличност е
подробно индивидуализирана. Въпреки оспорването настоящият
състав намира факта на връчването за доказан, доколкото удостоверяването на
отказа е извършено от официален орган и е в рамките на неговата компетентност,
поради което и документът в тази си свидетелстваща част се ползва с
материалната доказателствена сила на официален документ. Същата не е оборена от оспорилата я страна- ответницата, поради
което и съставът приема, че поканата е връчена на последната на 05.03.2008г.
От заключението
на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, което се кредитира от
съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че размерът
на пазарния наем на процесната магазинна площ, ведно с офис помещение и
жилищната площ, ведно с гараж, през процесния период
/05.03.2008г.-28.02.2010г./ възлиза на 13 860лв. Вещото лице
е направило оглед на място и е установило състоянието, вида и характеристиките
на процесните помещения, поради което и съставът приема, че възраженията на
ответницата, че същите не отговарят на изискванията за ползване, са
неоснователни.
Установява
се още, че размерът на месечния наем за откритото складово пространство с площ
от 500 кв.м. през периода
05.03.2008г.-31.12.2008г., който е равен на три минимални заплати възлиза на
660 лв. и през периода 01.01.2009г.-31.12.2009г. възлиза на 720лв.
С
оглед установяване ползването на помещенията от страна на ответницата през процесния
период, както и на обстоятелството кой е получавал ползите от съсобствената
вещ, са събрани гласни доказателства. От тях се установява
следното:
В показанията си
свидетеля Георги Димитров К. /без родство със страните/
сочи, че ползвал под наем част /около 600 кв.м./ от
собствения на страните имот в кв.”Галата“, където била
създадена борса за дървен материал. Сочи, че ползването на имота
започнало през м.03 на 2005г., като около три години и половина, го е ползвал
лично, след което, поради лечение на травми от претърпян пътен инцидент, до
края на срока договора бил заменен от негов съдружник на име Ангел. Сочи, че
след развода на страните наемът за имота е заплащал на ответницата. Наемът е
плащан редовно и е варирал около 500-600 лв., тъй като
е бил уговорен в размер на три минимални работни заплати. Винаги наемът е
плащан на Р., а един ден тя го е накарала да подпише
всички разписки. Сочи още, че понастоящем имота не се ползва за борса, а има
вид на автоморга.
Не знае на кого са автомобилите. Също
така излага, че е бил очевидец, когато П. е дошъл с един адвокат при Р. след
изпращането на поканата и тогава много са се карали. Освен
това е виждал как ответницата и децата на страните не пускат П. да влиза в
имота след развода и го гонят.
Свидетеля
Венелин Христов Николов /без родство със
страните/ в показанията си сочи, че част от имота на страните в кв.”Галата” бил
отдаден под наем на трето лице и се ползвал за строителна борса за дървен
материал. Сочи, че тази част от имота се
ползвала като борса до 2008г., след което в същата са
разположени купета и части от автомобили. Сочи още, че ищецът
не е ползвал имота и че същия няма достъп до него- дори ответницата и синът на
страните не са давали С. да си вземе кобура за пистолета и дипломата за средно
образование. Ищецът се е оплаквал, че не е вземал пари
от наема за складовото помещение.
Свидетелката
И.Р.П. /без родство със страните/ сочи, че част
от двора на страните е насипан със чакъл и е заграден. Сочи, че тази част се ползвала под наем от г-н К.
като дървена борса, през периода от 2004г. до
2007г., или до 2008г. Сочи, че К. заплащал наема за
ползването на имота на ищеца, а носел разписките да се подписват от
ответницата. Сочи още, че след като имота престанал да
се ползва като борса, там били разположени части от колите на децата на
страните. В останалата си част показанията на тази
свидетелка, касаещи състоянието на помещенията в имота, не следва да бъдат
ценени, тъй като със специалните си знания вещото лице и извършения оглед е
дало обективно и компетентно заключение за тези факти. Същото касае и показанията на св. Св. С. в
тази им част.
Наред с това в показанията си този свидетел С.П.
С. /син на страните/ сочи, че част от имота в кв.”Галата” през 2004г. била отдадена под наем на К. за борса за
дървен материал. Сочи, че К. ползвал имота до края на лятото
на 2008г. и плащал наема на ищеца, като
последните 2-3 наема платил на ответницата. Сочи, че ищецът
ходел в борсата, за да получава парите от наема, а разписките за плащането се
носели на ответницата за подпис. Сочи, че след катастрофата на К., имотът продължил да се ползва от неговите дъщеря и зет.
Предвид противоречивите показания на св. К. и С. досежно обстоятелството кой е
получавал наема след развода, съдът е допуснал очна ставка. Г. К. и С.П.
поддържат показанията си. К. изяснява, че дори Р. е
поискала да подпише разписки, че П. е получил наемите, независимо, че са били
дадени на нея като е обяснила, че ищецът
ще я съди.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани
показанията на св. К..
На първо място, същият е страна по
наемния договор, поради което и най-достоверни и преки са неговите впечатления
за това обстоятелство, на кого е заплащан наема. Освен това този свидетел не е
в близки родствени връзки с коя да е от страните, няма данни да е заинтересуван от
изхода на спора, докато св. С. очевидно е бил и е
понастоящем в лоши отношения със своя баща. Свидетелските
показания на всички разпитани свидетели сочат, че между двамата е имало
конфликти, синът е гонил бащата от дома и е имало и опити за физическа
саморазправа. Затова и по тези съображения съставът
приема, че показанията на този свидетел са предубедени и необективни, поради
което и не следва да бъдат ценени.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Нормата на чл.31
ал.2 от ЗС повелява, че когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, считано от деня на писменото поискване. Затова и
необходимите предпоставки, които следва да се докажат са наличие на
съсобственост между страните, ползването еднолично от един от съсобствениците
на вещта, както и писмено поискване от неползващия съсобственик до ползващия за
заплащане на обезщетение. Няма спор, че по време на брака на страните,
същите са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността
върху недвижим имот, с площ 827кв.м., находящ в
кв.”Галата”, м-та ”Таш Я.”, съставляващ имот с
пл.№1669 по Кадастралния план на местността ”Прибой” от 1996г. Не е спорно и че в имота има изградена постройка, част от която се
ползва с търговско предназначение, а друга част има характер на жилище. Възраженията на ответницата, че посочените помещения не се ползват,
тъй като нямат такова предназначение, както и че не са със законен статут, са
неоснователни. Вещото лице след оглед на място е
установило какъв е характера на помещенията и дали същите са годни за обитаване
като е отчело характеристиките им. Факта, че не са
законно изградени, е ирелевантен с оглед предмета на настоящия спор. Това е така, тъй като нормата на чл.31 ал.2 ЗС не въвежда като
изискване вещта да отговаря на определени законови изисквания. В какво състояние е тя има значение само с оглед определяне
пазарната цена за ползването на тази вещ, но не и с оглед възможността да бъде
ползвана. Затова и възражението, че помещенията, тъй
като са незаконни, не са в състояние да бъдат ползвани, е несъстоятелно.
След прекратяване
на брака на страните на 13.02.2008г. придобитото
от тях имущество в режим на СИО се е трансформирало в обикновена съсобственост
при равни квоти по ½ ид.ч. за всяка от
страните. Няма спор между страните, а и видно от събраните по делото
доказателства- непротиворечиви свидетелски показания, както и заключението на
вещото лице, че помещенията се ползват от ответницата и нейната майка- живеят в
жилищната част, а магазинът се обслужва от ответницата. Предвид
горното и съставът приема, че е установено едноличното ползване от страна на
един от съсобствениците.
Съобразно представената по
делото Нотариална покана от 04.03.2008г., която в
качеството си на официален свидетелстващ документ, се ползва с материална
/обвързваща/ доказателствена сила и чието оспорване от ответната страна не бе
проведено успешно, на 05.03.2008г. ответницата е
поканена от ищеца да заплаща обезщетение за едноличното ползване на
съсобствените вещи-сгради с търговско и жилищно предназначение. Няма ангажирани доказателства, че след получаване на поканата
ответницата е предоставила достъп до имота на ищеца- писмено го е поканила да
ползва или му е предоставила ключ, което конклудентно действие постига същия
ефект. Поради това и съставът приема, че въпреки
отправеното писмено поискване, ответницата е продължила да ползва имота
еднолично. Макар и да се твърди в отговора на исковата
молба, че ищецът е имал достъп до имота, то видно от показанията на св. К.
и св. Николов, ищецът не е бил допускан
в имота, бил е гонен оттам от ответницата и децата си, отказвано му е дори да
прибере свои вещи. Показанията на св. С. в обратния смисъл съдът не кредитира по изложени по-горе
съображения за заинтересованост на свидетеля и лоши отношения с ищеца. Предвид всичко изложено настоящият състав стига до извода, че са
налице всички предпоставки за уважаване на претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение за ползата, от която той е бил лишен- да ползва своята част от
съсобствената вещ. Искът е доказан по основание.
Досежно размера следва да се съобрази заключението на вещото
лице. Съгласно последното размерът на пазарния наем на
процесните магазинна площ, ведно с офис помещение и жилищната площ, ведно с
гараж, през периода 05.03.2008г.-04.03.2010г. възлиза
на 13 860 лв. Като се съобрази обаче, че претенцията е
заявена за периода до 28.02.2010г. и се
направят съответните изчисления и се определи среднодневния наем за всяко
помещение /на базата на средната аритметичната стойност при вариант на месеца
средно 30,5 дни/, то стойността на обезщетението за ползване на магазинната
площ за периода 05.03.2008г. до 28.02.2010г. възлиза на 9 550 лв., на офис площ и прилежащо
подпокривно простанство и маза- 3 104,26 лв., а на гаража- 1 128,19
лв. и на 13 782, 46 лв. Съобразно
квотата на ищеца-1/2 ид.ч. от съсобствената
вещ, той има право на обезщетение в размер на 6 891,23 лв. До този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен и
отхвърлен за разликата до 13 200 лв. Решението на
ВРС следва да бъде потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата
над 6930лв. до 13 200 лв., а отменено в
частта, с която искът е уважен за разликата над 6 891,23 лв. до 6 930 лв. като вместо него
бъде постановено друго, с което искът и за тази разлика да бъде отхвърлен.
Като акцесорен на
главния иск основателен се явява и искът за присъждане на законната лихва върху
уважения размер на главницата – 6 891,23 лв.,
считано от предявяване на иска- 09.07.2012г. до
окончателното изплащане.
По втория предявен иск:
Според
чл.30, ал.3 от ЗС ако някой от съсобствениците е извлякъл някаква полза от
общата вещ, той дължи на съсобствениците си съответна част от нея. Необходимите за установяване предпоставки за уважаване на
предявената претенция са доказване възникналата съсобственост, както и
реализиране на доходи само от един от съсобствениците на вещта.
Няма
спор между страните за възникналата обикновена съсобственост при квоти по
½ за всяка страните. Видно е, че считано от
11.07.2005г. за срок от 5г. на
”Централ 2003” ЕООД, чиито управител е Д.Г.К., е отдадена под наем, площ
от 500кв.м. от съсобствения на странните имот
пл.№1669, находящ се в гр. Варна, кв.”Галата”. Самият наемател К. свидетелства, че имотът е ползван около 3 и
половина години – без да уточнява дата на напускането, тъй като фактически е
оставил друго лице за наемател. Останалите свидетели
също не са категорични кога точно през 2008г. К. е
напуснал имота. Св. С. заявява, че края на лятото е станал
спор за наема, но също така сочи, че св. К. при
този спор е заявил, че “ще заплаща имота на ответницата, тъй като досега е бил
плащан на ищеца”. Горното изявление сочи, че св. К. е имал намерение занапред да заплаща имота на ответницата,
т.е. края на лятото на 2008г. не е заплатена
последната наемна вноска. И тъй като доколкото свидетелят К. сочи, че
наемателят след него е ползвал имота до края на договора, но не уточнява дали
ползването е продължило при същата наемна цена, на кого е заплащан наема, то
съдът намира, че може да бъде прието от съвкупният анализ на свидетелските
показания за установено единствено, че имотът е ползван от К. и наемна цена е
заплащана до края на 2008г. Няма спор, че уговорената наемна цена е три месечни
минимални работни заплати /което е обективирано и в договора/.
Спорът
между страните се свежда до това кой от съсобствениците е получавал наемната
цена.
Както вече се коментира по-горе при изясняване на спора от фактическа страна,
съставът приема, че съвкупният анализ на ангажираните гласни доказателства,
както и съобразно фактите, че единствено ответницата е живеела в имота, тя
лично е сключила наемния договор, наемните правоотношения са се развивали между
нея и К. и след прекратяване на брака й с ищеца. Респективно
и същата е получавала наемната цена. Искът е доказан
по основание за периода от 05.03.2008г. до
31.12.2008г. Съобразно заключението на вещото лице за
процесния период ответницата е получила като наем от имота сумата от 6 514
лв. Следователно и дължимата част от реализираните доходи от
съсобствения имот в полза на ищеца съобразно притежаваната от него ½ ид.ч. възлизат на
3 257 лв. Искът е основателен до посочения размер.
ВРС е уважил същия за сумата от 1 980 лв. Жалба
от С. няма, поради което и предмет на въззивното обжалване е само частта от
претенцията, с която е присъдена сумата от 1980 лв., то решението на ВРС в тази
част следва да бъде потвърдено. В частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 1 980 лв., решението е влязло в
сила.
С оглед частичното уважаване на главната претенция и на
основание чл.86 от ЗЗД ответницата дължи заплащане на законната лихва върху
уважения размер на главницата от 1 980 лв.,
считано от датата на подаване на иска- 09.07.2012г., до окончателното й
заплащане.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане от
въззиваемия С. в негова полза се дължат разноски за производство пред
настоящата инстанция съобразно представения списък в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид
изхода на спора на въззивницата разноски не се присъждат въпреки направеното
искане.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5355 от
27.11.2013г. по гр.д. №9888/12г.
по описа на ВРС, VІІІ-ми с-в, в частта, с която е
осъдена Р.М.В., ЕГН **********, с адрес:***, м-ст ”Прибой 1”, имот №632, да
заплати на П.С.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 6 891,23 /шест хиляди осемстотин деветдесет и един лева
и двадесет и три ст./., представляваща обезщетение за невъзможността последният
да ползва през периода 05.03.2008г.-28.02.2010г. собствената
си 1/2 ид.ч. от съсобствените жилищна и стопански
пристройки, находящи се недвижим имот, с площ 827 кв. м.,
находящ се гр. Варна, кв. ”Галата”, съставляващ имот
пл.№1669 по Кадастралния план на местността ”Прибой”-1 от 1996г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на иска-09.07.2012г.
до окончателното му изплащане, както и сумата от 1 980 лв., представляваща 1/2 ид. ч. от получените от В. през периода 05.03.2008г.-31.08.2008г. доходи във вид на наем от съсобствен недвижим имот, с площ
500 кв.м., находящ се гр. Варна, кв.”Галата”,
съставляващ част от имот пл.№1669 по Кадастралния план на местността ”Прибой”-1
от 1996г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска-09.07.2012г. до окончателното му изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 5355
от 27.11.2013г. по гр.д. №9888/12г. по описа на ВРС, VІІІ-ми
с-в, в частта, с която е осъдена Р.М.В., ЕГН **********, с адрес:***, м-ст
”Прибой 1”, имот №632, да заплати на П.С.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
разликата над 6 891,23 лв. до 6 930 лв., претендирана като обезщетение за
невъзможността последният да ползва през периода 05.03.2008г.-28.02.2010г. собствената си 1/2 ид.ч. от
съсобствените жилищна и стопански пристройки, находящи се недвижим имот, с площ
827 кв. м., находящ се гр. Варна,
кв. ”Галата”, съставляващ имот пл.№1669 по Кадастралния план на местността ”Прибой”-1 от 1996г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.С.Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, срещу Р.М.В., ЕГН **********, с
адрес:***, м-ст ”Прибой 1”, имот №632, иск с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за
заплащане на обезщетение за невъзможността първият да ползва през периода 05.03.2008г.-28.02.2010г.
собствената си 1/2 ид.ч. от
съсобствените жилищна и стопански пристройки, находящи се недвижим имот, с площ
827 кв. м., находящ се гр. Варна,
кв. ”Галата”, съставляващ имот пл.№1669 по Кадастралния план на местността ”Прибой”-1 от 1996г.
ОСЪЖДА Р.М.В., с ЕГН **********, с адрес:***, м-ст ”Прибой 1”, имот №632, да заплати на П.С.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 800 /осемстотин лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция и на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.М.В.
за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: