Решение по дело №10167/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№199

гр. Велико Търново, 1.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седемнадесети септември  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                          ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                                      

При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10167 /2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Делото е образувано по касационна жалба на РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен против Решение № 233/26.4.2021г. постановено по НАХД 341/21г. по описа на Районен съд В. Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 35-0000188 от 11.2.2021г. издадено от Директор РД „АА“ Плевен, с което на СИ СЕ ЕООД за допуснато нарушение на чл. 7б, ал.1 от ЗАвт.П на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАВТ.П е наложено наказание „Имуществена санкция „ в размер на 3000 лева и е осъден АНО да заплати разноски в размер на 250 лева, съгласно представения списък за разноските.

 

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон и на процесуалните норми  – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2  от НПК. Касаторът посочва, че правилно самият съд е приел, че АУАН и НП имат законово определените реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, че е спазена процедурата по чл. 40, ал.2 от ЗАНН- съставяне на АУАН  след надлежно връчена покана. Смята, че правилно е посочена нарушената правна норма чл. 7, б, ал.1 от ЗАВтП, която изисква лицензираните превозвачи на пътници и товари, какъвто е ответник касационна жалба, следва да сключват трудови договори само с водачи, които притежават съответната категория и професионална квалификация, която се доказва с карта за квалификация , която да отговаря на изискванията на националното и европейско право. Нормативно са определени документите, които удостоверяват придобиването на тази квалификация, като ВТРС необосновано го е разширил.

На следващо място са изложени съображения, че при нарушение на чл. 7б, ал1 от ЗАвт. П санкционната норма се явява тази по чл. 96г, ал.1 от ЗАвтП, която съдържа две самостоятелни нарушения. Първото касае сключване на трудов договор с водач, който не отговаря на законовите изисквания ,а второто е допустителство, което представлява усложнена дейност. То предполага извършване на две деяния- това на съответния работник, който управлява без нормативно установените документи, и това на ръководителя, който е наредил извършването на такъв превоз. В АУАН и НП конкретно са описани както деянието на работника, така и предхождащото го такова на съответен ръководен орган, както и установената правопораждаща връзка между двете. Всички тези изисквания са спазени от АНО, който е бил надлежно оправомощен за това Излагат се подробни съображения за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.

От съда се иска отмяна на процесното Решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се потвърди НП.  В о.з. не се представлява.

 

 

Ответникът по касация –  СИ СЕ ЕООД  редовно призован се представлява от адв. С., който представя подробно писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане направените разноски, за което представя списък на по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира мотивите на ВТРС за изключително подробни  и обосновани. Съдът правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Предлага Решението да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 233/26.4.2021г. постановено по НАХД 341/21г. по описа на Районен съд В. Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 35-0000188 от 11.2.2021г. издадено от Директор РД „АА“ Плевен, с което на СИ СЕ ЕООД за допуснато нарушение на чл. 7б, ал.1 от ЗАвт.П на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАВТ.П е наложено наказание „Имуществена санкция „ в размер на 3000 лева и е осъден АНО да заплати разноски в размер на 250 лева, съгласно представения списък за разноските.

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На ответник касация е извършена проверка , в офиса в гр.В. Търново, ул.Цар Тодор Светослав“59 ,етаж 3 на 4.2.2021г.около 10,40 часа от контролни органи на РД „АА“ – И.К.– инспектор и М.Г.По време на същата е установено, че на 12.12.2020г. един от шофьорите на превозвача Х.С.е извършил международен превоз на товари – амбалаж до Текирдаг , Турция, с МПС, собственост на превозвача, без да е притежавал към момента на превоза карта за професионална квалификация. Това обстоятелство е установено от извършена проверка в информационната система на касатора. На същата дата е съставен АУАН № 2855347 от И. Колев и в присъствието на свидетеля М. Г.и на Управителя на дружеството. В законоустановения тридневен срок, дружеството не е подало писмено възражение, поради което и на основание съставения АУАН, е издадено процесното пред възивната инстанция НП, което е връчено на Управителя на дружеството на 18.2.2021г. и в срока на чл. 59, ал.2 от ЗАНН същото е оспорено пред ВТРС. В хода на съдебното следствие са разпитани като свидетели – актосъставителя и свидетел на съставяне на акта.

 

При така установеното от фактическа страна, което не се спори и от страните в процеса съдът е формирал извод за незаконосъобразност на НП.

Приел е за неоснователни доводите в жалбата, че АНО не е притежавал компетентност на наказващ орган, доколкото в преписката се съдържа Заповед № РД-08-80/24..2020г. на МТ, с която Директор на РД „АА“ са оправомощени да издават НП. На следващо място за неоснователен е намерен довода за нарушение на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно  реквизитите на АУАН и НП, като самото нарушение е подробно описано.

Съдът обаче е намерил, че неправилно е приложен материалния закон.Посочената като нарушена норма на чл. 7б, ал.1 от ЗАвтП към датата на нарушението е с ново съдържание, като са предвидени съответно ал. 6, 7 и 8 със следното съдържание:(6) (Предишна ал. 2, изм.) Карта за квалификация на водач се издава налица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8.

     (7) (Предишна ал. 3) Изискването за квалификация на водача по ал. 1 еизпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения вкурсове за обучение, и е положил успешно изпит.

     (8) (Предишна ал. 4, изм.) Водачите, придобили квалификацията по ал. 6,подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години.

     (9) (Предишна ал. 5, изм.) Министърът на транспорта, информационните

технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите по ал. 7 и 8.

От това следва, че АНО е следвало да изясни не само въпроса за липсата на карта за квалификация- съгласно законовите норми преди изм. ДВ бр.60 2020г. в сила от 7.7.2020г. но и дали е посещавало курсове и дали е положило успешно изпити. Неизследването на този въпрос, съдът е намерил ,че води до опорочаване на НП , доколкото само с липсата на карта не се удостоверява неизпълнение на изискванията на закона за правоспособност на водачите на МПС. При надлежно извършена такава проверка АНО е могъл да установи, че към 12.12.2020г. водачът С.е притежавал Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 133 -002902/6.12.2019г.издадено с съответствие с изискванията на Наредба № 41/4.8.2008г. на МТ и Директива 2003/59 ЕО. Именно това доказва, че е изпълнено изискването на чл. 7б, ал.1 вр. с ал. 3 от ЗАвтП,поради което нито деянието на водача, нито това на неговия ръководител е съставомерно.

Съдът се е позовал и на европейското право досежно изискванията за професионална квалификация и начините, по които тя се доказва.

При този изход на спора след като е отменил НП, съдът е присъдил и направените по делото разноски в размер на 250 лева.

 

 

Така постановеното от Районен съд –Велико Търново  решение е правилно, а така подадената касационна жалба – неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за което са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Процесуалните права на жалбоподателя не са ограничени и последният е реализирал правото си на защита в пълнота.

 

Верни са изводите на съда за липса на съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и издаване на НП, както и по отношение компетентността на АНО, за което на основание чл. 221,ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН препраща към мотивите на ВТРС.

Правилен е извода на съда, че самото нарушение се явява недоказано, което води до незаконосъобразност на оспорваното пред него НП. Видно е , че събраните доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за допуснато административно нарушение по смисъла на чл. 7б, ал. 1 от ЗАПр, изразяващо се в допустителство от страна на ръководния орган на ответника. . Според визираната разпоредба  лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на МПС от изброените категории и подкатегории, като превозът се извършва само от водачи, отговарящи на изискването за квалификация. Предвидено е, че за съответствие с изискването министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава карта за квалификация на водача със срок на валидност пет години. Продължителността на валидност на документа е в пряка зависимост от изискването на чл. 7б, ал. 8 от ЗАПр., според което водачите, придобили необходимата квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки пет години. Отговаряща на обективната истина е констатацията на АНО, че водачът на МПС не е притежавал карта за професионална квалификация, поради което нарушението би било доказано преди изм. На чл. 7б от ЗАвт. П. Но след като е налице такова от 7.7.2020г. и към момента на твърдяното нарушение 12.12.2020г. същото представлява позитивно право, и съответно квалификацията може да бъде удостоверена и с друг документ. Съгласно ал. 7 на чл. 7б, изискването за квалификация по ал. 1 е изпълнено, когато: водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на чл. 7б, ал. 1 от ЗАПр. водачите да притежават изискуемата квалификация, достатъчно е да са налице кумулативните предпоставки по  чл. 7б, ал. 7 от ЗАПр. Издадената карта за квалификация по чл. 7б, ал. 1 изр. второ от ЗАПр., само улеснява доказването им. Същевременно чл. 7б, ал. 6 от ЗАПр. изрично определя, че такава: "карта се издава на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и ал. 8. "

 Сравнителният анализ на чл. 7б, ал. 1 и на ал. 7 ЗАПр. води  до извод, че за съставомерността на нарушението по чл. 7б, ал. 1 ЗАПр. е необходима не формалната липса на карта за квалификация, а липсата на кумулативните предпоставки по  чл. 7б, ал. 7 ЗАПр., защото карта се издава именно на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и ал. 8.

По силата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, АНО е бил длъжен да извърши разследване на спорните обстоятелства. Като не е сторил това, АНО е издал оспореното НП при неизяснена фактическа обстановка и при отсъствието на безсъмнена установеност на административно нарушение по чл. 7б, ал. 1 ЗАПр. Поради изложените съображения оспореното пред ВТРС НП правилно е било отменено. На основание чл. 221, ал.2 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН съдът препраща към изключително подробните мотиви на ВТРС в съдебното решение.

При този изход на делото е основателно искането за присъждане на разноски на ответник жалба в размер на 100 лева адвокатско възнагарждение, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. счл.144 от АПК във вр. чл. 63,ал.1 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав, 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА против Решение № 233/26.4.2021г. постановено по НАХД 341/21г. по описа на Районен съд В. Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 35-0000188 от 11.2.2021г. издадено от Директор РД „АА“ Плевен, с което на СИ СЕ ЕООД за допуснато нарушение на чл. 7б, ал.1 от ЗАвт.П на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАВТ.П е наложено наказание „Имуществена санкция „ в размер на 3000 лева и е осъден АНО да заплати разноски в размер на 250 лева, съгласно представения списък за разноските.

 

ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен да заплати на СИ СЕ ЕООД в гр.В. Търново, ул.Цар Тодор Светослав“59 разноски в размер на сто лева. 

 

   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:              1.

 

2.