№ 1368
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000502165 по описа за 2023 година
при участието на секретар Павлина Х.а, за да се произнесе, взе предвид, че
производството по гр. дело 2165/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско
отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на „Армеец“ АД, ответник в
първоинстанционното производство, срещу решение 2106 от 26.04.2023 г. на Софийски
градски съд, ГО - 20 състав по гр.д. 2483/2022 г. в частта, в която е дружеството е осъдено да
заплати обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лева до 45 000 лева и за
имуществени вреди за сумата над 432 лева до 972,15 лева ведно със законната лихва от
11.03.2022 г. до плащането, присъдени по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
насрещна въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство В. С. С. чрез адв.
А. Б. в частта, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за размера от 45 000 лева
до 60 000 лева.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди
се, че неправилно е приет твърде малък принос от 10 %, а обезщетението от 50 000 лева е
завишено. В насрещната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност, като се
твърди, че СГС правилно е приел, че е налице принос на пострадалата за настъпване на
инцидента, но той е съобразен при предявяване на претенцията. Определеният от съда
размер от 50 000 лева е несправедливо занижен. Постъпили са отговор на въззивната жалба
и отговор на насрещната въззивна жалба. Жалбите са подадени в срок и са допустими.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е С.рал нови
доказателства. При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че на 19.03.2020 г. около 16.50 ч. в гр. София
на бул. „Стефан Тошев“ ищцата като пешеходец е пострадала при сблъсък с мотоциклет
„БМВ“ модел „1000 Р“, управляван от застрахован при ответника водач. Спорно е колко е
справедливото обезщетение за неимуществени вреди между размера, посочен от ответника –
1
20 000 лева и размера, претендиран от ищцата – 60 000 лева. Спорно е дали степента на
принос на пешеходката за настъпване на инцидента и на вредите е по-голяма от приетата от
СГС от 10 %. Предвид доводите за по-голям принос е спорна и дължимостта на
обезщетението за имуществени вреди в обжалваната от ответника част.
За определяне на справедливия размер на обезщетението съдът съобрази установените
с представените медицински документи, включително ИЗ 4811/2020 от УМБАЛ „Царица
Йоана – ИСУЛ“ ЕАД и заключение на КСМАТЕ, медицинска част: контузия на главата с
подкожен хематом в дясна окципитална /тилната/ област; счупване на окципиталната
/тилната/ кост на черепа с радиална форма в дясно; счупване на предната стена на
ацетабулума в ляво и на долния клон на лявата срамна кост. Според заключението на
КСМАТЕ контузията на главата с подкожен хематом в дясна окципитална /тилната/ област е
довела до силни болки, главоболие и позиви за повръщане. Генезата на болковия симптом е
свързана с нарастването на подкожния хематом и посттравматичен оток. Счупването на
окципиталната /тилната/ кост на черепа с радиална форма в дясно е предизвикала болка от
фрактурата, засягаща тилната кост и травмата на мозъчните структури около нея.
Счупванията на предната стена на ацетабулума в ляво и на долния клон на лявата срамна
кост са довели до по- продължителна болка, дължаща се на засягане на периоста,
патологичната подвижност на фрагментите, натиска върху ставната повърхност и
фрактурата от бедрената глава и микродвиженията на фрактурните повърхности при всеки
опит за движения в лявата ТБС. Патоморфологията на счупването определя невъзможност
за функционално натоварване на крайника до 90- 100 ден от инцидента. На 19.03.2020 г. е
било извършено закрито наместване на счупването без вътрешна фиксация под местна
упойка. Целта на лечението е била да се наместят фрактурите в добра анатомична позиция,
да се постигне костно зарастване за средно статистическия срок за тази възрастова група и
да се постигне функционално възстановяване най - близко до нормата и за най - кратки
срокове. В конкретния случай това е станало за около 150 дни. При изслушването си в с.з.
вещото лице д-р М. М. уточнява, че самата патоморфология на счупването не предполагат
след време да има промяна на походката от гледна точка на фрактурата, защото счупването
на практика не е разместено, засяга малка зона от предната колона и за около 150 до 180
дена обикновено тези фрактури се възстановяват напълно. За травмите на мозъка няма
данни, да е лекувана или да е довела до някакви последици. При тази патоморфология не
може да има травми на нервите. Дори и да има промени в походката, те не са в зоната на
фрактурата. Едната фрактура е извънставна, а другата само в предната зона на пубиса. ВЛ е
посочило, че тазовата травма има висок интензитет на болката. Първо не й е било позволено
да стъпва 90 до 100 дена. След това частично е започнала да стъпва на крака и след 150-тия
ден е започнала да ходи без помощни средства. Травмата на главата няма данни как е
лекувана. Болезнеността там е била за период от 5 до 10 дни. ВЛ е посочило, че ищцата не е
можела да се движи, което е фактор, който винаги потиска и депресира хората. Първите 90
дни за контролните прегледи е било необходимо да бъде в медицински транспорт.
Според показанията на сина на ищцата П. Х. С., които са в синхрон с медицинската
документация и заключение, поради което следва да се кредитират, на 19.03.2020 г., около
18 ч., ищцата му се обадила и му казала, че е ударена от мотор и че е в „Исул“. Там останала
3 дни, след което им казали, че трябва да я изпишат, защото изпразват болниците заради
Ковид 19. С частна линейка закарали ищцата в къщата на свидетеля извън София. През този
период, свидетелят и сестра му се грижили за нея. Ищцата била на легло 90 дена, не й
давали да става и сяда, включително да се обръща настрани. Ако трябвало да бъде
прегледана от лекар, с частна линейка взимали лекаря и го карали. Според свидетеля
психическото състояние на ищцата не било добро. Постоянно повтаряла дали ще може да
проходи. Към 14.11.2022 г. – датата на с.з., имала нормален ход, но се оплаквала от болки в
крака, когато го претовари и при смяна на времето. От удара кракът и таза я болели. Имала
голям оток на главата и болки. Било трудно да се организира рехабилитация, защото имало
барикади. Налагало се близките й да я раздвижват. След тези 90 дена, около още 30 - 40 дена
били необходими, за да не използва патериците и да започне да прохожда. След 90-тия ден
се изправяла, стояла колкото може права, преди да й стане лошо, и сядала. Това било за
2
около 10-ина дена. След това се раздвижвала с патерици. Започнала да се обслужва сама
след около месец след тези 90 дена. Свидетелят сочи, че майка му е вещо лице в СРС и СГС,
отделно от това има счетоводна къща, и работата й е свързана с ходене. Изпитвала страх при
пресичане.
От значение за справедливия размер на обезщетение са възрастта на ищцата – 68
години, уврежданията от ПТП - контузия на главата с подкожен хематом в дясна
окципитална /тилната/ област; счупване на окципиталната /тилната/ кост на черепа с
радиална форма в дясно; счупване на предната стена на ацетабулума в ляво и на долния
клон на лявата срамна кост; закрито наместване с местна упойка, тридневен престой в
лечебно заведение, невъзможност за функционално натоварване на крайника до 90- 100 ден,
рехабилитация, нуждата от чужда помощ през този период, както и общ възстановителен
период от 150 дни. При съобразяване на деня на ПТП – 19.03.2020 г., отнесен към
застрахователните лимити, съдът намира, че обезщетение от 60 000 (шестдесет хиляди) лева
е справедливо. Частично основателни са оплакванията на ищеца за занижен размер на
обезщетението, предвид дългия възстановителен период, невъзможността за натоварване на
крайника и наложилата се рехабилитация. Несправедливо би било определяне на
обезщетение над този размер след отчитане на принос, в какъвто смисъл са доводите в
насрещната жалба, тъй като към настоящия момент ищцата е възстановена, счупването не
предполага промяна на походката, защото не е разместено и засяга малка зона. Не се
установяват и значителни психически последици от инцидента след периода на
рехабилитация, а и ищцата е ползвала подкрепата на семейството си, което я обгрижвало.
Изцяло неоснователни са доводите на застрахователя за завишен размер на обезщетението,
определен от СГС предвид факторите, посочени по-горе, които налагат увеличаване на
обезщетението.
По повод спорния въпрос за приноса съдът излага следните съображения. По делото е
установено безпротивпоречиво, че ищцата се е опитала да пресече на булевард с четири
ленти за движение - по две във всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия, при
наличие на две пешеходни пътеки в близост. Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДвП, при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки.
Съгласно чл. 113, ал. 2 ЗДвП, извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища
в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват
правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4. Булевард „Стефан Тошев“ не е двулентов двупосочен път,
поради което на него пресичането е забранено. Според заключението на КСМАТЕ в авто-
техническата й част, изготвена от доц А. А., г-жа С. е опитала да пресече платното за
движение от десния тротоар към отсрещния, като е преминала между спрени в колона
автомобили. Тя е преминала пред мотоциклетиста, пресичайки и втората лента в неговата
посока и е достигнала до осевата линия. Според вещото лице тя вероятно се е огледала,
преди да предприеме пресичането и е преценила правилно, че може да премине безопасно
пред мотоциклета, който се е намирал на далечно разстояние. В момента, в който е
преминала пред мотоциклета, той се е намирал на значително разстояние от нея. Когато е
достигнала средната двойна разделителна линия, пешеходката се е спряла върху нея, за да се
огледа за автомобили, идващи от дясно. Най-вероятно е видяла приближаващ се отдясно
автомобил, движещ се в близост до средната разделителна линия и е направила крачка
назад. Именно това нейно връщане назад е станало причина за настъпване на инцидента
наред с поведението на моториста, който е имал видимост към пешеходката през цялото
време и е следвало да намали скоростта – противоправността на неговото поведение не е
спорна пред въззивния съд.
Основателни са оплакванията на застрахователното дружество, че приносът на ищцата
за настъпване на инцидента е по-голям, тъй като действията на пешеходката в частност
връщането назад са изненадали моториста. В случая и двамата правилно са преценили, че
пешеходката ще пресече, преди моторът да стигне до нея, но връщането назад е
предизвикало инцидента. Предвид задължението по чл. 116 ЗДвП задължение на водачите
3
на пътни превозни средства, да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, както и
предвид факта, че мотоциклетистът е имал възможност да наблюдава насрещното за него
движение и да види насрещните автомобили и да предвиди, че пешеходката ще се спре,
преди да навлезе в лентите за насрещното движение, приносът следва да се определи на 25
%.
С променения процент на приноса обезщетението за неимуществени вреди от 60 000
лева следва да се намали до 45 000 лева. В тази част решението следва да бъде потвърдено
предвид същия краен резултат. В частта относно иска за имуществени вреди решението
следва да бъде отменено за разликата от 810,12 лева до 972, 15 лева със законната лихва от
11.03.2022 г. до плащането, като искът за 162,03 лева обезщетение за имуществени вреди от
ПТП на 19.03.2020 г. със законната лихва от 11.03.2022 г. до плащането следва да бъде
отхвърлен.
За въззивната инстанция в полза на въззивния жалбоподател-ответник се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение за отговор по насрещната въззивна жалба в
размер на 200 лева и за въззивна жалба и процесуално представителство по нея в частта
относно имуществените вреди в размер на 50 лева според уважената част от жалбата. В
полза на процесуалния представител на насрещния въззивен жалбоподател се дължи
адвокатски хонорар за отговор по въззивната жалба в размер на 960 лева. Не следва да се
присъждат разноски за процесуално представителство по жалбата на насрещната страна, тъй
като същото обективно не може да бъде разграничено от процесуалното представителство
по жалбата на представляваната страна.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 2106 от 26.04.2023 г. на Софийски градски съд, ГО - 20 състав по
гр.д. 2483/2022 г. в частта, в която „Армеец“ АД е осъдено да заплати на В. С. С. - на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ обезщетение за имуществени вреди от ПТП
на 19.03.2020 г. за разликата от 810,12 лева до 972, 15 лева със законната лихва от 11.03.2022
г. до плащането и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. С., ЕГН: ********** на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ срещу ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* за заплащане на 162,03 лева
обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 19.03.2020 г. със законната лихва от
11.03.2022 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. А. Б. от САК на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 960
лева.
ОСЪЖДА В. С. С. да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4