Решение по дело №2287/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3187
Дата: 30 април 2019 г.
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20191100502287
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е    Н    И    Е

                                             Гр.София, 30.04.2019г.

                             В ИМЕТО НА НАРОДА                                   

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св,     в  закрито съдебно заседание на тридесети  април  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН КОЛЕВ

                        НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ ч.ж. д № 2287 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

            Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. ГПК вр.чл.79 , вр.чл.78,ал.5 ГПК .

            Предявена е жалба от ЗД „Е. „ АД ЕИК*******срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 00009/04.01.19г. по изп.д.№ 20187870400309, на ЧСИ М.Д., с което е отказано намаляване на приетите във изпълнението  разноски за адв.възнаграждение в размер на 840 лв. с ДДС

Жалбоподателя твърди, че постановлението, е неправилно, тъй като изп.дело не предполага някаква сложност при събиране на сумите. Адвокатския хонорар е завишен, действията които адвоката е извършил са единствено по подаване молба до съдебния изпълнител, изпълнението не е с правна и фактическа сложност, поради което и за длъжника възниква правото да иска намаляване на адв.възнаграждение.

 Моли да се отмени определението на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането им за отмяна приемане разноските за един адвокат и намаляване на приетото адв.възнаграждение до размер на 200 лв.. Претендира разноски за настоящото съдебно производство в размер на 200 лв. юр.възнаграждение.

ОТВЕТНИКА по жалбата и взискател в изпълнителното производство не взема становище.

ЧСИ намира, че частната жалба е неснователна. Като описва извършените изпълнителни действия, същия сочи, че адв.хонорар не е прекомерен, предвид че е определен съобразно чл.10,ал.1 вр.чл.7,ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът намира, че жалбата е допустима на осн.чл.435,ал.1 ГПК ,като предявена в едноседмичния срок . Разгледана по същество е частично основателна .

Съдът намира, че нормата на чл.79 от ГПК изрично дава уредба и на разноските в изпълнителното производство и те са в общата част на ГПК.Разноските се присъждат за всяка съдебна инстанция и отделно за изпълнителното производство. Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер на адвокатските възнаграждения и за изпълнителното производство – чл.10. Вярно е, че адв.възнаграждение се договаря по размер между адвокат и неговия клиент, но насрещната страна не може да е задължена да поеме всяка договорена стойност на това възнаграждение. За това е предоставена възможност на съдът в един процес да намалява това възнаграждение съобразно сложността и тежестта на спора. Доколкото нормата на чл.79 ГПК касаеща разноските в изпълнителното производство е в раздел ІІ на гл.8 от ГПК наред с разноските в съдебното производство, то съдът намира, че ЧСИ може да се произнася относно размерът на адв.възнаграждение и съответно съдът да може да преценява също този размер, контролирайки преценката на ЧСИ по пътя на инстанционния контрол по частна жалба. 

След уведомяване за дължимите суми с поканата за доброволно изпълнение включваща както тези дължими на взискателя, така и разноски за изп.производство, вкл. и за адв.възнаграждение , частния жалбоподател и длъжник в изп.прозиводство е подал молба , с която е поискал намаляване на разноските,  за адв.възнаграждение, като прекомерни..

С изричен акт – постановление постановено на 04.01.2019г. ЧСИ е оставил възражението без уважение, като се е обосновал със факта, че размера на адвокатското възнаграждение е по-малко по размер от минималното предвидено такова по чл.10,ал.1 от Наредба № 1 от 2004г. и следва да се съобрази и размера на задължението, което подлежи на събиране.  

Видно от представените по изп.производство пълномощно и договор за правна помощ за изп.производствопо 2 броя  е договорено адв.възнаграждение за представителството от един адвокат – адв.П.К. от 420 лв. по всеки договор или общо 840 лв.- с вкл. ДДС. На първо место не става ясно защо са два отделни договора, с еднакво съдържание и по едно и също изп.дело. На второ место общата сума за събиране по изпълнителния лист от 27.11.2018г. възлиза в размер на общо 16 415.43 лв. Съгласно Наредба № 1 от 2004г. при този материален интерес за изпълнителния процес  адв.възнаграждение възлиза в размер на ½ от това в исковия или ½ от 1022.45 лв. или това е сумата от 511.25 лв. Това е минималното адвокатско възнаграждение за събиране в изпълнително производство на посочената сума, но това обхваща необходимите действия за представителство при  установяване на средства и имущество в рамките на едно средно продължително производство и неговото осребряване. В конкретния случай пълномощника на взискателя само е предявил молбата, с посочена мярка запор върху банкови сметки. Само с това действие – налагане запор върху банковата сметка на длъжника, частен жалбоподател в настоящото производство, сумата е била преведена от банката на длъжника по сметката на ЧСИ и вземането удовлетворено. Съдът намира, че в конкретния случай възнаграждението следва да включва единстено сумата от 200 лв. предвидено за образуване на изпълнително дело. Вземането на взискателя е било удовлетворено след депозарине на молбата и в рамките на срока за доброволно изпълнение, след налагане запор въврху сметката на длъжника . Не са извършвани други проучвания на имуществено и материално състояние, нито пък действия за осребряване на имущество. Постановелнието за отказ като неправилно следва да се отмени и се намали размера на адв. възнаграждеие до 200 лв.

Частния жалбоподател претендира  разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. настоящото съдебно производство и ДТ, като такива следва да му се присъдят съобразно уважената жалба, но съдът намира, че се следват в минимален размер от 50 лева .Разноски за ДТ не се претендират.

Водим от горното съдът  

                                    Р      Е      Ш       И        :

 

            ПО ЖАЛБАТА НА  ЗД „Е.“ АД  ЕИК*******ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ  от № 00009/04.01.19г. по изп.д.№ 20187870400309, на ЧСИ М.Д., с което е отказано намаляване на приетите във изпълнението  разноски за адв.възнаграждение в размер на 840 лв. с ДДС  и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Р.А.А.ЕГН ********** по изпълнително дело .№ 20187870400309, на ЧСИ М.Д. от 840 лева с ДДС  на 200 лева / двеста/ .

ОСЪЖДА Р.А.А.ЕГН ********** ,съд.адрес *** ********№ 33,офис 3, адв.К.  да заплати на ЗД „Е.“ АД  ЕИК ********, бул.********сумата от 50 лева / петдесет/ лева юристконсултско възнаграждение разноски на осн.чл.78 ГПК за настоящото съдебно производство..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                                                                               ЧЛЕНОВЕ :