№ 339
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета годИ. в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за
възобновяване № 20231000601028 по описа за 2023 годИ.
Производството пред САС е по реда на чл.420 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от
НПК.
Постъпило е искане от Главния прокурор на Република България за
възобновяване на съдебното производство по нохд № 1901/2022г. на
Софийски районен съд и да бъде отменена присъда №57 от 14.02.2023г., и да
бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. С посочената присъда, Д. И. Ф. е била призната за
виновна за извършено през периода от 15.06.2018г. до 25.03.2019г. в гр.София
престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК, като й било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, чието
изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години, на
осн.чл.66 ал.1 от НК.
Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в законна сила на
02.03.2023г.
В искането на Главния прокурор на РБ се твърди, че при разглеждането
и решаването на делото са били допуснати нарушение на материалния закон и
на процесуалните правила. Материалният закон е бил нарушен, тъй като при
1
постановяване на присъдата не е била приложена разпоредбата на чл.202 ал.3
изр.1 от НК. Като е признал подсъдимата за виновна за извършено
престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК, съдът е бил
длъжен да наложи наред с определеното при условията на чл.54 от НК
наказание „лишаване от свобода“ и кумулативно предвидените наказания по
чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК, което не е сторил.
Като не е обсъдил и решил въпроса за определяне на наказанието на
подс.Ф. съобразно чл.202 ал.3 изр.1 от НК при постановяване на присъдата,
съдът е нарушил разпоредбата на чл.301 ал.1 т.3 от НПК. Съдът е бил длъжен
да се произнесе по лишаването на подсъдимия от право да заема определена
държавна или обществена длъжност, както и да изложи мотиви в присъдата
за това.
Обобщава се, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на
чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и са основания по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за
възобновяване на наказателното дело. Прави се искане да бъде възобновено
съдебното производство по нохд № 1901/2022г. на Софийски районен съд, да
бъде отменена присъда №57 от 14.02.2022г., и да бъде върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Прокурорът от САП в съдебно заседание пред САС, моли да бъде
уважено искането на Главния прокурор за възобновяване на нохд №
1901/2022г. на СРС, да бъде отменена постановената присъда
№57/14.02.2023г. и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд. Посочва, че аргументите в него са
посочени и са основателни.
Защитата на осъденото лице Д. Ф. – адв.Г., в съдебно заседание пред
САС заявява, че е запознат с направеното искане за възобновяване. Посочва,
че порокът, който представлява основанието за възобновяване трябва да се
съдържа в самото дело и да представлява съществено процесуално
нарушение, като второто липсвало. Според защитата, не е наложено
кумулативното наказание по чл.202 ал.3 изр.1 от НК – лишаване от право да
се заема определена длъжност, но това само формално представлява
2
процесуално нарушение, без да е съществено, защото е дублирано в
свидетелството за съдимост. Защитата твърди, че няма фирма, търговец или
банка, която да назначи служител с такова свидетелство за съдимост, което е
доказано в практиката. Обръща внимание, че осъдената в момента работи
като мениджър в обучителен център, с цел да се издържа и да възстанови
щетите по делото. Поради това няма обществена необходимост от
възобновяване на делото, натоварване на съда и нови разходи за осъдената.
Моли да бъде отхвърлено искането за възобновяване на наказателното дело и
то да бъде оставено без уважение.
Осъдената Д. Ф. в съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция
поддържа казаното от защитата си. Заявява, че няма намерение да заема
каквито и да било обществени или държавни длъжности. В момента работи
като администратор в езиков център. Реализирайки правото си на последна
дума моли да не се уважава искането.
Софийски апелативен съд, като обсъди доводите, изложени в искането
за възобновяване от Главния прокурор на РБ и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
По нохд № 1901/2022г. на Софийски районен съд, наказателно
отделение, 100 състав, е била постановена присъда №57 от 14.02.2023г., с
която Д. И. Ф. е била призната за виновна за извършено през периода от
15.06.2018г. до 25.03.2019г. в гр.София престъпление по чл.202 ал.1 т.1
вр.чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК, като й било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ години, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от 5 /пет/ години, на осн.чл.66 ал.1 от НК.
Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в законна сила на
02.03.2023г.
Софийски апелативен съд, както и прокуратурата счита, че при
разглеждането и решаването на делото са били допуснати нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила. Материалният закон е бил
3
нарушен, защото при постановяване на присъдата не е била приложена
разпоредбата на чл.202 ал.3 изр.1 от НК, тъй като след като е признал
подсъдимата Ф. за виновна за извършено престъпление по чл.202 ал.1 т.1
вр.чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК, съдът е бил длъжен да наложи наред с
определеното при условията на чл.54 от НК наказание „лишаване от свобода“
и кумулативно предвидените наказания по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК, което не
е сторил.
Съдът е бил длъжен да се произнесе по лишаването на подсъдимия от
право да заема определена държавна или обществена длъжност, както и да
изложи мотиви в присъдата за това. Тъй като не е обсъдил и решил въпроса за
определяне на наказанието на подс.Ф. съобразно чл.202 ал.3 изр.1 от НК при
постановяване на присъдата, съдът е нарушил разпоредбата на чл.301 ал.1 т.3
от НПК. Нарушението следва да бъде отстранено при ново разглеждане на
делото от друг състав на съда.
Доводите на защитата, че не се налага възобновяване, поради отразеното
в свидетелството за съдимост на осъдената Ф., макар и логични чисто
житейски, не могат да бъдат споделени, тъй като те не освобождават съда от
задълженията му да прилага правилно материалния и процесуалния закони.
Софийски апелативен съд споделя становището на прокуратурата, че
допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от
НПК и са основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на
наказателното дело.
Наказателното производство следва да бъде възобновено, присъдата
отменена и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на
първоинстанционния съд.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.425 ал.1 т.5 от НПК,
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 1901/2022г. по
описа на Софийски Районен съд, наказателно отделение, 100 състав, като
4
ОТМЕНЯ присъда № 57 от 14.02.2023г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първостепенният съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5