Определение по дело №1093/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2566
Дата: 10 юли 2019 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20193101001093
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…………...2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.07.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:             ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев

въззивно търговско дело1093 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.К.К., срещу решение № 1729/23.04.2019 г., постановено по гр.дело № 15562/2018 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на В.К. с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу ЗАД „АРМЕЕЦ" ЕИК *********, със седалище гр. София, за разликата над сумата 15 254,00 лева до претендирания размер от 15 874,00 лева.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателката съдът неправилно е приел, че пазарната стойност на запазени части е в размер на 1 620 лв., която сума е приспаднал от пазарната стойност на автомобила - 15 874 лева и така е определил обезщетението в размер на 15 254 лева. Счита, че не са налице безспорни доказателства, че ще може да продаде тези части на посочената от вещото лице цена, както и че няма право да продава части втора употреба, тъй като това би било в нарушение на закона, в частност Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с ПМС № 11 от 15.01.2013 г., съгласно която дейностите по събиране и транспортиране и по третиране на излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) се извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО, каквото лице ищцата не е. Освен това жалбоподателката фактически не би могла да продаде запазените части, т.к. не разполага с нужните технически познания и умения, както и с технически съоръжения и инструментариум за демонтиране на частите от автомобила. Счита, че като стойност на запазените части следва да се приеме стойността посочена от вещото лице в размер на 1 000,00 лв., която сума ищцата би получила веднага при продаването на автомобила на автоморга. Моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част, уважаване на предявения иск в пълен размер и присъждане на направените разноски.

Искане за събиране на нови доказателства не е направено.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

Постъпила е и втора въззивна жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ", гр. София, срещу цитираното решение на ВРС в частта, с която е уважен искът на В.К.К. и жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 15254 лева представляваща обезщетение за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 15.10.2018г.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя ВРС се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като ищцата не е посочила банкова сметка по която да и́ бъде изплатено обезщетение. Счита също, че ВРС е нарушил процесуалните правила като при своевременно оспорено заключение на вещото лице не е уважил искането за допускане на повторна експертиза за установяване размера на вредите. Евентуално, в случай, че въззивният съд приеме дължимото обезщетение за правилно определено, счита, че в хипотезата на тотална щета законна лихва се дължи едва от датата на представяне на доказателства за прекратена регистрация на автомобила, а не от датата на завеждане на иска.

Моли за отмяна на решението на ВРС изцяло или, евентуално, в частта относно датата, от която се дължи законната лихва за забава, както и в частта за разноските.

Направено е доказателствено искане за назначаване на допълнителна САТЕ, която да отговори на въпросите, поставени в отговора на исковата молба, след като извърши оглед на автомобила.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирани лица чрез процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Искането за допускане на повторна експертиза е допустимо. Налице са предпоставките по чл. 266, ал. 3 от ГПК. Заключението на вещото лице е оспорено своевременно, преди изслушване на вещото лице с нарочна писмена молба. ВРС неправилно е приел, че вещото лице е отговорило обосновано на оспорванията на ответника, тъй като отговорите му се базират единствено на данни за пробега на автомобила без да е извършен оглед на последния и без да е уточнено къде се съдържат тези данни и до каква степен същите са надеждни.

Искането е основателно, тъй като е налице необходимост от изясняване на делото от фактическа страна. Същото ще бъде уважено като ще се допусне повторна експертиза в състав от три вещи лица.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на В.К.К., срещу решение № 1729/23.04.2019 г., постановено по гр.дело № 15562/2018 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на В.К. с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу ЗАД „АРМЕЕЦ" ЕИК *********, със седалище гр. София, за разликата над сумата 15 254,00 лева до претендирания размер от 15 874,00 лева.

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ", гр. София, срещу решение № 1729/23.04.2019 г., постановено по гр.дело № 15562/2018 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е уважен искът на В.К.К. и ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК *********, със седалище гр. София, е осъдено да заплати сумата от 15 254,00 лева представляваща обезщетение за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 15.10.2018 г.

ДОПУСКА повторна тройна САТЕ със задачите по т. 6 и т. 7 от експертизата назначена от ВРС, като указва на вещите лица да извършат и оглед на автомобила.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600,00 лева вносим от ЗАД „АРМЕЕЦ" ЕИК *********, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като в същия срок следва да се представи доказателство за внесения депозит.

НАЗНАЧАВА за вещи лица Г.Й.Д., Е.К.И.и И.Г.И., които да бъдат уведомени за изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит.

УКАЗВА на вещите лица задължението да представят заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носят по чл. 86 ГПК.

УКАЗВА на вещите лица, че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да представят към заключението си справка – декларация.

ЗАДЪЛЖАВА В.К.К. да представи на вещите лица автомобила за оглед като и́ УКАЗВА, че при неизпълнение съдът ще приложи последиците на чл. 161 от ГПК.

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1093/2019 год. на ВОС за 30.10.2019 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

           

 

     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                 2.