Решение по дело №795/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             24.7.2020 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на четиринадесети юли                                               две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Г. Георгиев

при секретаря Павлина Павлова

като разгледа гражданско дело № 795 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 150 СК.

Образувано е по искова молба на Б.Г.К., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Г.И.К., срещу Я.А.Н., с която се претендира изменение на присъдената по гр. д. № 5297/2011 г. по описа на Районен съд - Велико Търново издръжка за детето, като същата бъде увеличена от 60.00 на 200.00 лева.

В молбата се твърди, че с решение по гр. д. № 1922/2012 г. на Районен съд – Велико Търново ответницата е лишена от родителски права по отношение на ищцата, като я е осъдил да й заплаща издръжка в размер на 60.00 лева. Заявява се, че от постановяване на посоченото решение е настъпило изменение в нуждите на детето, като трудовото възнаграждение на бащата не позволява на последния да задоволява тези нужди.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба. 

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата претенция и моли за нейното уважаване.

Ответницата не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Установява се от представените писмени доказателства, че ответницата Я.А.Н. е майка на непълнолетната Б.Г.К., като след извършена служебна проверка, съдът установи, че с решение по гр. д. № 5297/2011 г. на Районен съд – Велико Търново ответницата е осъдена да заплаща месечна издръжка за на дъщеря си в размер от 60.00 лева. От приложения препис от решение по гр. д. № 1922/2012 г. на Районен съд – Велико Търново се установява също, че ответницата е лишена от родителски права по отношение на детето.

От останалите писмени доказателства се установява, че през учебната 2019/2020 година Б.Г.К. е била ученик в VIII-ми клас в СУ „В. Б.”, гр. Велико Търново, като според данните в изготвения социален доклад основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от бащата. В доклада е отразено, че двамата живеят в жилище, собственост на бабата по бащина линия, която живее с тях. Пред социалния работник непълнолетната е заявила, че финансовите възможности на баща й не позволяват да посещава извънкласни дейности, зелено училище, както и че с трудности са закупени учебниците за изминалата учебна година. Посочено е, че Б. няма компютър, както и че в жилището за нея няма обособена самостоятелна стая, поради което детето спи в хола, заедно с баща си.

От приложеното удостоверение се установява, че бащата работи „Г. БГ” ООД, както и че същият получава минималното възнаграждение за страната, което обстоятелство кореспондира с изисканата от ТД на НАП – Велико Търново информация относно трудовите договори на родителите.

От своя страна, ответницата не работи по официално регистрирано трудово правоотношение, като въпреки разпореждането на съда същата не представи доказателства за получаваните от нея доходи към настоящия момент и за една година назад.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за доказан по основание.

Съгласно чл. 150 СК, изменение на предходно определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите.

От постановяване на решението по гр. д. № 5297/2011 г. на Районен съд – Велико Търново до настоящия момент са изминали повече от осем години, през който с нарастване възрастта на детето са се увеличили и неговите нужди. През новата учебна година Б. ще е ученичка в IX-ти клас, което обстоятелство неминуемо води до нарастване нуждата от средства, предвид необходимостта от закупуване на учебни пособия и помагала, облекло и пр. В този ред на мисли, при доказване повишената нужда от средства за издръжка на едно дете не следва да се прилага строго формално принципът на главното доказване в процеса, а следва да се подхожда с известна доза презумптивност. Тук следва да се отбележи, че в посочения период от време е променен и минималният размер на издръжката за едно дете, с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната, като от 67.50 лева към м. февруари 2012 г., минималният размер на издръжката понастоящем е 152.50 лева, т.е. налице е увеличение от над два пъти, което сочи на изменение обстоятелствата, при които е определен предходният размер на издръжката. С изключение на изминалия период от време от постановяване на решението по гр. д. № 5297/2011 г. на Районен съд – Велико Търново, през който с нарастване възрастта на детето по естествен начин са се увеличили и неговите нужди, от изложеното в социалния доклад и от споделеното от непълнолетната в съдебно заседание става ясно, че от изминалата учебна година вече са необходими и средства за закупуване на учебници, както и че Б. има желание да се включи в група за танци, за което също са необходими средства. Не може да остане без внимание и обстоятелството, че детето не разполага с компютър, което съвсем не е без значение с оглед възможността за дистанционно обучение и през предстоящата учебна година.  

В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в размер на 610.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 152.50 лева за едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не само има самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страна, а повишаването на същата несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот в страната.

При преценка възможността на всеки родител да осигурява издръжка за детето съдът преценя реализираните от тях доходи и имущество, както и че родителите са лица в активна трудоспособна възраст, като бащата полага труд, от който реализира доходи около минималната работна заплата за страната. По делото няма данни майката да полага труд по официално регистрирано трудово правоотношение, като в тази връзка съдът съобразява, че с разпореждане е задължил последната да представи доказателства за получаваните от нея доходи към настоящия момент и за една година назад, като я е предупредил, че при неизпълнение на това задължение приложение може да намери разпоредбата на чл. 161 ГПК и да бъде прието за доказано, че тя има възможност да заплаща издръжка в търсения размер. Доколкото ответницата не е изпълнила това свое задължение, респ. не е посочила уважителна причина за това, съдът намира, че следва да приложи последицата на чл. 161 ГПК и да приеме за доказано, че ответницата има възможност да заплаща издръжка в търсения размер. Тук следва да се има в предвид, че претендираният размер на издръжката не е много над минималния за страната, както и че при всички случаи следва да се даде преимущество на интересите на детето, още повече, в ситуация, при която задълженият родител не е сметнал за нужно да посочи дали този размер е в неговите възможности, както и да ангажира доказателства в тази насока.

  Горното дава основание на съда да приеме, че ответницата следва да заплаща издръжка за детето в размер на 200.00 лева месечно, съобразявайки че бащата е пряко ангажиран с ежедневните грижи за дъщеря си, което безспорно е свързано с допълнителни ежедневни разходи, а майката няма никакъв ангажимент към детето си и на практика отдавна е абдикирала от грижите за него.

По разноските:

С оглед извода за основателност на иска, ищцата има право на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева, които следва да се възложат в тежест на ответницата.

Ответницата следва да заплати и държавна такса от 201.60 лева върху размера на присъденото увеличение на издръжката.

Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд

 

                                                    Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ размера на определената по гр. д. № 5297/2011 г. по описа на Районен съд - Велико Търново месечна издръжка за Б.Г.К., ЕГН ********** от 60.00 на 200.00 лева, като:

ОСЪЖДА Я.А.Н., ЕГН ********** да заплаща на Б.Г.К., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 200.00 (двеста) лева, считано от подаване на исковата молба – 31.3.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която искът за увеличение на издръжката е уважен.

ОСЪЖДА Я.А.Н., ЕГН ********** да заплати на Б.Г.К., ЕГН ********** сумата от 100.00 (сто) лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Я.А.Н., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в размер на 201.60 (двеста и един лева и шестдесет ст.) лева, както и 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от постановяването му.

                                        

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: