Решение по дело №2493/2018 на Районен съд - Видин

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е- 453

гр.Видин ,20.09.2019г.

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински      районен    съд     гражданска колегия  в публично  заседание  на  двадесет и и първи август през две хиляди и деветнадесета година , в състав:

 

                                                                   Председател:Нина Николова

 

при секретаря  П.Каменова като разгледа  докладваното от съдията  Николова  гр.дело №2493 по описа за 2018г., и за да  се произнесе взе предвид следното:

              Искът е с правно основание чл. 422, във вр. с чл.415 ГПК.

  Подадена е искова молба от „Предявен е иск от „  АЙ ТРЪСТ ”  ЕООД, ЕИК *********  със седалище гр. София  срещу  Б.Е.И. с ЕГН:  **********  с адрес ***, за установяване вземания  на ищеца към ответника  за суми, представляващи  главница от   300.00 лева, ведно със законната лихва,  договорна лихва от 37.08 лева за периода 26.04.2017-31.10.2017г., 25.74 лева наказателни лихви за периода 01.06.2017 – 16.02.2018г.,18.23 лева административни разноски и 26.33 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,  дължими на основание   Договор за кредит №867378  от 26.04.2017г. , сключен между ответника и Кредисимо АД, по силата на който ответникът е получил кредит от 400.00 лева , с условия за връщане, посочени в договора, и Договор за поръчителство, сключен между ищеца и ответника. Сумата е усвоена на каса на „Изипей“ АД  от ответника. Същият не е изпълнил задълженията си по договорите, като няма постъпило нито едно плащане.Поради неизпълнението на задълженията, ищецът като поръчител, на 28.02.2018г. погасил задълженията на ответника , включително и  възнаграждението по договора за поръчителство, и уведомил ответника за встъпването в правата на кредитора.

За вземането е образувано ч.гр.д. № 609/2018г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК , която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. 

Представени са писмени доказателства, приложено е и ч.гр.д.№ 609/2018г.на ВРС.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е връчена на ответника, чрез назначен особен представител, който в срока по същия текст е отговорил . Излага, че искът е неоснователен. Оспорва се факта, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, както и че ищецът е заплатил задълженията на ответника.

Събрани са писмени доказателства, приети  са доказателствата по приложеното ч.гр.д.№ 609/2018г.на ВРС.

Видинският районен съд, като взе предвид становищата на страните, и събраните в производството доказателства, намира за установено следното:

Между ответника и „Кредисимо“ АД на 26.04.2017г. е сключен Договор за кредит №867378 , по силата на който ответникът е получил кредит от 400.00 лева , с условия за връщане, посочени в договора, видно от самия договор, Общи условия на кредитодора. Сумата е усвоена на каса на „Изипей“ АД  от ответника, видно от представена от Изипей АД разписка №07000571864360/26.04.2017г..

 Между ищеца и „Кредисимо“ АД на същата дата е сключен Договор за поръчителство, с който ищецът се е задължил да отговаря солидарно за задълженията на ответника длъжник. На същата дата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между поръчител- ищеца и длъжника, който като противоречащ на чл.138, ал.1 ЗЗД съдът приема за нищожен на основание чл.26, ал.1 ,предложение първо ЗЗД.    Съгласно т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС – съдът следи служебно за нищожността, тъй като тя се урежда от императивни норми в защита на публичния интерес .. Съдът е длъжен сам да прецени валидността на сделката (дори и без възражения на страните), когато основателността на иска е в зависимост от нейната действителност. Приема се в Определение № 357 от 12.05.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 771/2014 г., I т. о., ТК (докладчик съдията Р. Божилова), че  за действителността на договора, предвиденият в чл. 367, ал. 1 вр. с чл. 370 ГПК преклузивен срок е неприложим спрямо възражението за нищожност . Нещо повече, прието е че тази проверка се дължи служебно, независимо дали страните изобщо са се позовали на нищожността, тъй като предвидените в процесуалния закон преклузии не се прилагат в случая. Идентично разрешение е дадено и в Решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, II т. о. С оглед горното приема, че претенцията в частта на сумата от 26.33 лева възнаграждение , дължимо от длъжника на поръчителя , искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

            Сумата от 300.00 лева е усвоена на каса на „Изипей“ АД  от ответника. Същият не е изпълнил задълженията си по договора, като няма постъпило нито едно плащане. Поради неизпълнението на задълженията, ищецът като поръчител, на 28.02.2018г. погасил задълженията на ответника, включително и  възнаграждението по договора за поръчителство, и уведомил ответника за встъпването в правата на кредитора, видно от Удостоверение за погасени задължения от 07.06.2019г. , издадено от кредитора и представено в оригинал. С оглед изложеното искът в частта на сумите за главница, договорна лихва за посочения период и наказателна лихва за забава , следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за 18.23 лева, представляваща административни разноски , производството следва да бъде прекратено, тъй като такава сума не е претендирана и не е присъдена в производството по ч.гр.д.№609/2018г.ВРС. 

С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и разноските в заповедното производство в общ размер 75.00 лева и в исковото производство  в размер 25.00 лева за държавна такса и 75.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

           Воден от горното, Съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Е.И. с ЕГН:  **********  с адрес ***, ж.к.Крум Бъчваров 19, вх.Д, ет.6, ап.113, вземането  на  „Ай Тръст” ООД с ЕИК203508899 и седалище и адрес на управление гр.София, 1463, район Триадица, бул Витоша 146, Бизнес център България, сграда А  към Б.Е.И. с ЕГН:  **********  с адрес ***, ж.к.Крум Бъчваров 19, вх.Д, ет.6, ап.113 в размери 300.00 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2018г. до окончателното издължаване, 37.08 лева договорна лихва за периода 26.04.2017г. -31.10.2017г., 25.74 лева наказателна лихва за периода 01.06.2017г.- 16.02.2018г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ай Тръст” ООД с ЕИК203508899 и седалище и адрес на управление гр.София, 1463, район Триадица, бул Витоша 146, Бизнес център България, сграда А  срещу Б.Е.И. с ЕГН:  **********  с адрес ***, ж.к.Крум Бъчваров 19, вх.Д, ет.6, ап.113 в частта за сумата от 26.33 лева , представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТОВОТО в частта на претенцията за сумата от 18.23 лева, представляваща  административни разноски .

ОСЪЖДА Б.Е.И. с ЕГН:  **********  с адрес ***, ж.к.Крум Бъчваров 19, вх.Д, ет.6, ап.113, да заплати на  „Ай Тръст” ООД с ЕИК203508899 и седалище и адрес на управление гр.София, 1463, район Триадица, бул Витоша 146, Бизнес център България, сграда А  разноски в заповедното производство в размер 22.25 лева ДТ и 57.85 лева възнаграждение на юрисконсулт  и в исковото производство в   размер 22.25 лева ДТ , 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 267.00 лева възнаграждение на особен представител.         

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: