Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
Гр.
София, 30.08.2022
г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д с - в
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Десислава Чернева
при участието на секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 2583
по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20267006/03.12.2020 г. на СРС, 76 с - в
по гр. д. № 50419/2013 г. е отхвърлен предявения от Т.Л.О., ЕГН **********, срещу Й.Х.О., ЕГН **********, иск за делба по отношение на апартамент ********16 етаж, в ж. к. „********", гр. София, при съседи: ап. № 61, двор, ап. 63, коридор и избено
помещение № 61, при съседи: мазе 62, мазе 64, коридор, коридор, заедно с
припадащите се 1, 527 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото (идентификатор № 68134.4338.1469.1.62, партида 296752.
С
решението е допусната делба между Т.Л.О. и Й.Х.О. на следните недвижими имоти:
- апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. „********, при съседи: апартамент № 4, коридор, от две страни
улица и апартамент No6, заедно с прилежащото мазе № 7, при съседи: мазе № 12,
улица, мазе № 7 и коридор, заедно с припадащите се 3, 672 % ид. ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, при дялове по 1/2 ид.ч. за всеки съделител, както и
на имот : апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „********", бл. ********,
ет. 2, описан в Нотариален акт№ 79/1996 г. на 1-ви нотариус на СРС, при дялове:
- 11 659, 11/19 367 ид. ч. за Т.Л.О. и
- 7 707, 89/19 367 ид. ч. за Й.Х.О.,
като ищецът е осъден за заплащане на разноски.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - Д.П.П..
Недоволен от решението в частта, в
която е отхвърлен иска за делба на ап. 62, както и по отношение квотите, при
които е допусната делбата на ап. 6 е останал ищеца Т.Л.О., който го оспорва с
доводи, че е неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и е
необосновано в тези части, като не съответства на събраните доказателства.
Сочи, че е представено решение от 13.03.2020 г. на Административен съд София -
град, с което е обявена за нищожна заповедта по чл. 98 ЗТСУ, с която имотът е
отчужден от ответницата и срещу което е получен в обезщетение апартамент № 62.
Според чл. 103 ЗТСУ (отм.), собствеността върху имота, даден в обезщетение, се
придобива с влизане в сила на заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), в която са
посочени всички параметри на жилището. Поддържа, че последната заповед
съставлява документ за собственост и докато не бъде отменена апартамента е
собствен на страните и не трябва да се изключва от делбата. Поддържа, че и към
момента апартамента е собственост на двете страни в условията на СИО, тъй като
с стойността на апартамента не е покрита изцяло с получената сума от отчуждения
имот и ответницата не е доказала, че разликата между стойността на отчуждения
имот – 5 548, 35 лв. и стойността на апартамента от 26 809 лв.,
посочена в заповедта па о чл. 100 ЗТСУ (отм.) е покрита изцяло с лични средства
на ответницата. Излага доводи, че изплащането на сумата става по време на
брака, сключен на 26.02.1978 г. и частта от апартамента, съответстваща на
изплатената разлика е СИО. Сочи, че по отношение на ап. № 6 съдът неправилно е
приел, че ищецът е собственик на 11 659, 11/19 367 ид. ч., а ответницата
на 7 707, 89/19 367 ид. ч. от този имот. Подържа, че апартаментът е придобит по
време на брата на страните и при действието на СК - 1985 г., но към датата на
прекратяване на брака следва да се приложи нормата на пар. 4, а. 1 от ПЗР на СК
– 2009 г. относно имуществените отношения между съпрузите по заварени бракове.
Излага доводи, че след влизане в сила на СК - 2009 г. паричните влогове стават
лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо дали преди
това по отношение на тях се е разпростирал режима на СИО и дали са придобити по
време на брака и в резултат от съвместен принос. Неправилен е извода на СРС, че
заплатените лихви са без значение за определяне на дяловете в съсобствеността
на ап. 6, както и че стойността на жилището е релевантна за определяне на
трансформираната лична собственост. Поддържа, че лихвите представляват
акцесорно вземане и са подчинени на главното вземане, като е незаконосъобразно
да се приеме, че лихвите върху сумата на обезщетението, лична собственост на
ищеца, имат статут на СИО. Нито от заповедта по чл. 98 ЗТСУ (отм.), нито в тази
по чл. 100 ЗТСУ (отм.) се установява, че има прехвърляне на правата на влога в
полза на ответницата, поради което е недопустимо да се приеме, че се прехвърля
и правото върху лихвите. Сочи, че съдът не е изпълнил задължението си да
установи, че ап. 6 е изключителна собственост на ищеца, без принос на
ответницата при придобиването му и е изплатен само със средства на ищеца,
внесени от блокиран влог, заедно с лихвата върху сумата по главницата в размер
на 3 951, 22 лв. Съдът не е взел предвид, че при изплащането на
апартамента следва да се съобразят и лихвите върху главницата по влога в
периода 01.01.1995 г. - 08.01.1996 г. Поддържа, че съдът е бил задължен
служебно да събере доказателства за размера на лихвата, при което щеше да
достигне до извод, че цялата сума за ап. 6 е изплатена от полученото за имота
обезщетение и лихвата върху него. Моли да се
отмени решението в оспорените части, в които е отхвърлен иска за делба на ап.
62, както и в частта, в която е допуснат до делба ап. 6, като се приеме че той
е изключителна собственост на ищеца и по отношение на него искът за делба се
отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна - ответницата Й.Х.О.,
чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа, че решението е правилно, обосновано и съобразено с материалния закон
и събраните по делото доказателства в цялост. Излага доводи, че на ищеца е дадена възможност
да ангажира доказателства, че ап. 62 е съсобствен между страните в режим на
СИО, като му е указана доказателствената тежест с доклада по делото, срещу
който ищецът не е възразил. Съдът е издал на ищеца множество съдебни
удостоверения – до АВп и Нотариалната камара. От доказателствата е установено,
че на 03.12.2013 г. апартаментът е прехвърлен от ответницата на сина й (третото
лица в производството) чрез дарение. Исковата молба за делба е вписана на
07.03.2014 г. Ноторен е факта, че нотариалните актове за сделки с недвижими
имоти се вписват до 15. 30 ч. Обоснован е извода на СРС, че ап. 62 е прехвърлен
с правна сделка преди подаване на исковата молба за делба в 16. 57 ч. на 03.12.
2013 г. Сочи, че правилно СРС е приел също така, че в тежест на ищеца е било да
докаже, че този имот е придобит в режим на СИО. Ищецът е следвало да установи,
че е имало доплащане по отношение на имота със средства, които са със семеен
произход, а не са лични на ответницата. Такова доказване не е проведено, като
се поддържа, че имотът е придобит по време на брака, въз основа на отчуждителна
процедура по ЗТСУ (отм.). Сочи, че в производството е установено, че заповедта
по чл. 98 ЗТСУ (отм.) по отношение на този имот е прогласена за нищожна, с
влязло в сила на 15.06.2020 г. решение № 2256/24.04.2020 г. на АССГ по а. д. №
11798/2018 г., което води до извод, че не се е осъществила процедурата по
отчуждаване и не са се породили правните й последици. От СРС е поискано да се
произнесе и по валидността на заповед № РД - 41-454/06.06.1991 г., постановена
по чл. 100 ЗТСУ (отм.), което съдът не е направил. Поддържа, че и тази втора
заповед е нищожна поради обявената нищожност на заповедта по чл. 98 ЗТСУ
(отм.). По отношение на ап. 6 сочи, че в
производството е установено, че е предоставен като обезщетение за отчужден имот
на цена 19 367 стари лв. срещу отчужден съсобствен на ищеца имот, с цена
8 560 лв., която е била изменена с решение на СГС на 11 853, 66 лв. Следователно
от тази цена всеки от съсобствениците е получил по 3 951, 66 лв., което е
установено от ССчЕ-зи, приети СРС. С такава сума е заверен и жилищно спестовния
влог на ищеца от 1984 г. Тази сума съдът е приел, че е от лични средства на
ищеца. Установено е, че цялата дължима сума за имота е заплатена от жилищно - спестовния
влог на ответницата, след ликвидирането му. Поддържа, че е правилен извода на съда,
че релеванта е сумата, послужила за основа за определяне на трансформираната
лична собственост на ищеца, като лихвите върху влога са без значение.
Неоснователно е позоваването на пар. 4, ал. 1 ПЗР на СК от 2009 г. Влогът на
ищеца е бил ликвидиран през 1996 г. по време на брака и преди влизане в сила на
новия СК – 2009 г., към който момент вземанията по този влог не са съществували.
Поради това сочи, че липсва предмет на имуществени отношения, които да бъдат
преуредени съгласно пар. 4 ПЗР на СК. В случая по СК – 1985 г. влогът е общ на
съпрузите, които са се разпоредили със
средствата в него към 1996 г. Сочи, че влогът е бил блокиран поради което не
носи лихви, съгласно действащите в този период разпоредби, което се установява
и от представените пред СРС доказателства. Поддържа, че доколкото не се
установява друг произход на средствата по влога, обосновано СРС е приел, че
само 3 951, 22 лв. са лична собственост на ищеца, а останалата част от
дължимата сума за заплащане на имота, до
19 367 лв., е СИО. Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът
е следвало да събира служебно доказателства в процеса в полза на някоя от
страните. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди решението в
оспорените части. Претендира разноски.
Третото лице
помагач на ответницата – Д.П.П. оспорва жалбата като неоснователна в писмено
становище. Поддържа, че решението е законосъобразно и съобразено със събраните
доказателства по делото в тяхната цялост. Сочи, че съгласно приетия пред СРС
нотариален акт № 168, т. VІ, рег. № 40657, дело № 1093/2013 г., той е станал
собственик на ап. 62 по дарение, преди предявяване на исковата молба за делба в
съда. По този въпрос се солидаризира със съображенията, изложени в отговора на
въззивната жалба от ответницата, поради което съдът не намира за необходимо да
ги преповтаря. Поддържа, че и по същество не е доказано, че ап. 62 е бил СИО.
Сочи, че при обявяване нищожността на заповедта за отчуждаване по чл. 98 ЗТСУ
(отм.), правните й последици се приемат за ненастъпили, поради което не е
настъпило и действието на заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) Вещно правното
действие е резултат от единното действие на двата акта. По отношение на квотите
в съсобствеността на ап. 6 също се преповтарят съображенията, изложени в
отговора на въззивната жалба от ответницата. Третото лице също моли да се остави
без уважение жалбата и да се потвърди решението в оспорените части.
Съдът, след преценка доказателствата по делото и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване, намира за установено
следното :
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС, като решението е по първа
фаза на делбеното производство.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно
(без довод на страните) само за нарушения на императивните материалноправни
норми. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Предмет на конститувния иск за делба е потестативното
право да се иска, от всеки съсобственик, прекратяване на съсобствеността върху определено
имущество. Според чл. 344, ал. 1 ГПК, в
решението с което се допуска делба съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за
кои имоти ще се извърши тя, какви са
правата на съсобствениците, както и каква е частта на всеки съделител в имотите. В първа фаза на делбата се установяват страните и обектите на делбата.
С решението по допускане на делбата следва да се даде отговор дали е възникнала между страните съсобственост по отношения на
посочения в исковата молба недвижим имот, като основание за допускане да се извърши
съдебната делба, между кои лица - страни по делото (или трети такива при наличие на установени факти в тази насока) и какви са правата на всеки един от съсобствениците на конкретния имот.
В доказателствена
тежест на съделителя, предявил иска, е да установи
всички условия
свързани с доказване на съсобствеността.
По
делото не е спорно и от приетите пред СРС доказателства се установява, че
ищецът Т.О. е сключил граждански брак на 26.02.1978 г. с ответницата Й.Х. Л.,
който е прекратен с развод, съгласно Решение на Шерифския съд на Дънди
Шотландия, постановено на 16.08.2013 г. Страните не спорят, че решението е
влязло в сила.
В
случая бракът между страните е сключен на 26.02.1978 г., по време на действието
на СК – 1968 г., но е
прекратен при действието на СК от 2009 г., при което на основание § 4, ал. 1 от
ПЗР на СК (2009 г.) относно имуществените отношения между съпрузите намират
приложение правилата на действащия понастоящем СК.
С разпоредбата начл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. (отм.)
е въведен институтът на съпружеската имуществена общност. Тя обхваща вещите и
правата върху вещи, придобити по време на брака. Прието е, че те принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.
Така наречената „пълна трансформация“ е приета за допустима с т. 3 на ППВС № 5/1972 г. От
общността са изключени онези вещи и права върху вещи, които са придобити със
средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които
той е притежавал преди брака, или е получил след сключването му по наследство
или по дарение.
Нормата на чл. 20 СК от 1985 г. (отм) запазва режима, установен в чл. 13, ал. 2 от
отменения СК - 1968 г., относно личната собственост на съпрузите. Разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 СК - 1985 г. (отм.) няма аналог в отменения СК-1968 г., но възпроизвежда
правило, установено по тълкувателен път от съдебната практика при прилагането
на стария кодекс - т.I II от ППВС № 5/31.10.1972 г. по гр. д. № 4/1972 г.
Това правило е, че ако лични имущества на единия съпруг бъдат
трансформирани изцяло в течение на брака в други имущества, новопридобитото имущество
остава лична собственост на придобилия го съпруг.
В случая бракът между страните е прекратен на 16.08.2013 г., като в § 4, ал. 1 ПЗР на СК от 2009 г., отново е предвидено,
че правилата на новия СК – 2009 г. относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
В обобщение, за да се приеме, че една вещ или вещно право не е общо притежание на съпрузите е необходимо да се установи или че тя е
придобита преди или след прекратяването на брака, или че липсва всякакъв принос от единия съпруг при нейното придобиване.
Придобитото лично по време на брака от единия съпруг имущество по наследство и дарение или при пълна трансформация, без да се налага
доплащане със средства по време на брака, се изключва от кръга на съпружеската имуществена
общност както по отменения,
така и по новия СК.
Въззивната жалба касае решението относно ап. 62, за
който искът е отхвърлен изцяло, както и квотите, при които е допусната делбата между
съделителите на ап. 6.
По отношение
наличието на съсобственост върху ап. 62,
като съобрази представените пред СРС доказателства, както и становищата на
страните в производството, въззивният състав приема следното :
С атакуваното решение СРС е отхвърлил иска за делба на
процесния апартамент № **, находящ се блок в ********етаж, в ж. к. „********", гр.
София, като е приел, че между страните не се установява съсобственост върху този
имот. Съдът е уважил правоизключващото възражението на ответницата, че имотът е изцяло собственост на
третото за спора лице - Д.П..
По повод
собствеността върху този имот в производството е установено, че ответницата Й.Х.О. е придобила ап. № **,
като обезщетение за отчужден имот, съгласно НА № 18, т. V, дело 818 от
08.10.1991 г. - лист 16 делото на СРС) по ЗТСУ. Отбелязано е, че стойността е
26 809 стари лева се покрива от отчуждения имот и внесени собствени средства.
Стойността на отчуждения такъв е била 5 548, 35 стари лева, съгласно Заповед №
РД – 40-401/12.03.1987 г.(лист 179) и оценка на отчуждения имот. (лист 182 от
делото на СРС).
Установява
се, че Заповедта № РД - 40-401/12.03.1987 г., за отчуждаване по чл. 98 ЗТСУ
(отм.), е обявена за нищожна с решение № 2256/27.04.2020 г. на АССГ по а. д. №
11798/2018 г., влязло в сила на 15.06.2020 г., в хода на производството.
В същото време се установява, че ап. № 62 е
прехвърлен с дарение на третото по делото лица Д. П.П., с нот. акт № 168, т.
VІ, рег. № 40657, дело № 1093 от 03.12.2013 г., като сделката е вписана преди
подаването на исковата молба в съда, за която е удостоверено, че постъпила на 03.12.2013
г. в 16, 57 ч., а е вписана на 07.03.2014 г.
Предвид
изложеното основателно СРС е приел, че тъй като към момента на подаване на иска
за делба ответницата се е разпоредила с този имот в полза на сина си, той вече
не е нейна собственост, а въпросът дали е станал СИО тъй като е придобит в
обезщетение по време на брака не е от значение за извода, че имотът не е
собствен на никой от страните по делото и не може да се допусне до делба.
Само
за пълнота и във връзка с възраженията на страните по този въпрос във
въззивното производство следва да се посочи, че след като се установява, че в
хода на производството Заповедта № РД - 40-401/12.03.1987 г., за отчуждаване на основание чл. 98 ЗТСУ (отм.), е била призната за нищожна с влязлото в сила
на решение, вещен ефект не поражда и издадената въз основа на първата
заповед заповед №
РД – 41-454/06.06.1991 г. по чл. 100 ЗТСУ (отм.), с която Й. Л. – О. е обезщетена с ап.
62, находящ
се в гр. София, блок в ********етаж,
в ж. к. „********“. Въпреки, че не е формално отменена или призната за нищожна, заповедта по чл. 100 ЗТСУ
(отм.) също не може да породи действие поради обусловеността й от отчуждаването, което следва и възмездява.
Независимо от изложеното въззивният съд приема, че
след като с имота е извършено разпореждане преди завеждане на делото,
изследване на реалната собственост и действието на обезщетяването и
отчуждаването по ЗТСУ не са предмет на производството по делба, тъй като не се
установява да е налице съсобственост между страните върху този имот. Дарението,
с което имотът е прехвърлен изцяло на трето за спора лице е извършено преди
подаване на исковата молба, към който момент се изследва наличието на
съсобственост между страните. По тази причина съдът не обсъжда всички
възражения в жалбата, които касаят обезщетяването и конкретните суми дължими за
получения в замяна имот при отчуждаването.
В заключение въззивният
съд споделя изводите на СРС, че между страните по спора не е възникнала
съсобственост върху ап. 62 и искът за делба за този имот следва да се отхвърли.
По
отношение допуснатата делба върху ап. 6, находящ се в гр. София, ж. к. „********“,
бл. ********, ет. 2, описан в Нотариален акт№ 79/1996 г. на 1-ви нотариус на
СРС, при квоти : 11 659, 11/19 367 ид.ч.
за Т.Л.О. и 7 707, 89/19
367 ид. ч. за Й.Х.О., като съобрази становищата на страните във въззивното
производство и в допълнение към
изложеното от СРС, настоящият състав намира следното:
Следва се
посочи, че за разлика от общия исков
процес, в съдебното
производство за делба, съгласно предвиденото в чл. 342 ГПК, в първото редовно съдебно заседание всеки от съделителите може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против
размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на
някои имоти, респективно ответниците могат да поискат с писмена молба в наследствената маса да се включат нови имоти.
В случая ап. 6 е включен в делбата по искане на
ответницата Й.Х.О., направено в отговора на исковата молба.
По отношение собствеността върху ап. 6 в производството
се установява, че той е предоставен на ищеца Т.О., отново като обезщетение за отчужден имот. Със
заповед № А-0-07-2115/19.09.1979 г. на основание чл. 98 ЗТСУ (отм.) е отчужден
съсобствен имот от три лица, едно от които е ищеца Т.О., при дялове от по 1/3
част за всеки. Определена е обща стойност на имота от 8 560 лв. Оценката
на стойността на отчуждения имот е била увеличена с 3 293, 66 стари лева,
съгласно решение от 14.03.1980 г. на СГС. Или общата стойност за отчуждания
имот е станала 11 853, 66 стари лв. или по 3 951, 22 стари лв. за
всеки от съсобствениците - (11 853,
66 стари лв. : 3)
Със заповед РД - 41-67/14.04.1993 г. срещу
отчуждаването, в обезщетение в полза на Т.О.
е предоставен ап. № 6, находящ се в гр.
София, ж. к. „********“, бл. ********, ет. 2, при общата цена на имота 19
367 стари лева. Тази цена е покрита от стойността на отчуждения преди това имот
и собствени средства.
По отношение
възникването на съсобственост върху имота, отстъпен в обезщетение срещу
отчужден по време на брака на страните имот, собствен на ищеца Т.О., съгласно дадените с ППВС № 5/1972 г., т. 3 задължителни
разяснения (които не са
изгубили сила), както се посочи и по – горе, ако срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг
бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на
отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, е налице пълна трансформация
на притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което
съпругът - собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на
собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало по
време на брака.
Когато обаче срещу отстъпения в обезщетение имот се доплаща известна разлика в цената и това стане по време на
брака, в съпружеската имуществена общност се включва съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот. В
този смисъл е константната практика на ВКС : Решение № 145 по гр. д. № 1352/2013 г., І г.о. ВКС; Решение № 549 по гр. д. № 3218/2008 г., І г. о. ВКС, решение
№ 45 от 08.07.2020 г. по гр. д. № 2510/2019 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и т. н.
В съответствие
със съдопроизводствените правила за разпределянето на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) СРС е приел, че ищецът в първоинстанционното производство е доказал влагане на получените средства от отчуждения му имот при придобиването
на процесния ап. 6.
По делото е безспорно установено, че именно процесното жилище е
отстъпено в обезщетение срещу отчуждения имот на ищеца (1/3 ид. част) със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), а съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.), собствеността на недвижимия имот, отстъпен като
обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.).
Когато се дължи разлика между стойността на отчуждения
и стойността на отстъпения имот, тя се заплаща по ред и начин, определени с
правилника за прилагане на закона, а ако разликата не бъде внесена, органът по
чл. 95 ЗТСУ (отм.) отменя първоначалната заповед за обезщетяване и
обезщетява правоимащия с отстъпване на имот с по-малка стойност - ал. 2 и, ал.
3 на чл. 103 ЗТСУ (отм.)
Следователно в случая стойността на отчуждения имот е включена в стойността на отстъпения в обезщетение имот. Установява се освен това, че стойността на полученото обезщетение в
резултат от отчуждаването не е достатъчно да покрие стойността на предоставения
в обезщетение апартамент. При това е обоснован извода на СРС, че след като срещу отстъпения в обезщетение
имот следва да се доплати известна разлика в цената и това плащане става по време на брака, в съпружеската имуществена общност
се включва само съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения
имот.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че по въпросите за възникване на СИО върху
влога на ищеца, от който е извършено доплащането, следва да намери приложение
нормата на чл. 21, ал. 1 СК - 2009 г. вр. с пар. 4 ПЗР на СК, според който
влоговете са изключени от режима на СИО, тъй като към момента на пълното изплащане
на апартамент № 6 през 1996 г., влогът е изцяло ликвидиран и по отношение статута
му следва да се приложи нормата на материалния закон действаща към този момент
(чл. 19, ал. 1 СК – 1985 г. (отм.).
Съгласно
правилото на чл. 19, ал. 1 от СК 1985 г. (отм.), съпружеската имуществена общност обхваща и паричните влогове, които са били придобити по време на брака. СК от 1985 г. създава оборима презумпция, че вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от
това, на чие име са придобити. Предвид създадената законова презумция за съвместен
принос, в тежест на този, който твърди липсата му, е да обори презумцията.
В
произдводството ищецът не установява разликата в цената на имота ап. 6 да е
изплатена изцяло със средства от влога му в ДСК, които да са изцяло лична
негова собственост и презумцията за съвместен принос не е оборена.
Предвид
изложеното следва, че към момента на доизплащане на пълната цена на апартамента
на 08.01.1996 г., съгласно писмото от ДСК (лист 176 от делото на СРС),
средствата по влога са били СИО. Според това писмо е
ликвидиран жилищно-спестовен влог на Т.О., без да е посочен неговия размер,
като в писмото се сочи, основание по чл. 14 от Наредба за кредитната дейност на
Държавната спестовна каса (отм.). Съгласно този текст на собственици на отчуждени недвижими имоти или на притежатели на вещно
право на строеж заеми се отпускат за доплащане разликата от оценката на
отчуждения имот до цената на определеното им жилище или до стойността на
жилището, строено от тях, но не повече от 20 000 лв.
Направените
до момента изводи се подкрепят от заключението на приетите пред СРС ССчЕ - зи,
неоспорени от страните. От тях се установява, че стойността на
отчуждения имот е общо 11 853, 66 стари лв., а стойността на полученото жилище
(ап. 6) е 19 367 стари лв. Според експертизата, частта на ищеца (1/3 част) от
стойността отчуждения имот от 11 853, 66 стари лева е 3 951, 22 стари лева
(11 853, 66 лв. : 3).
Следователно, 3951, 22/19 367 ид. част от процесния апартамент е лично имущество на ищеца, съгласно чл. 23, ал. 2 СК, вр. с § 4, ал. 1 ПЗРСК. Останалите 15 415, 78/19367 ид. части от имота са придобити в режим на СИО.
Тъй като след прекратяване брака дяловете
на съпрузите са равни, до доказване на
противното - чл. 28 СК - 2009 г., от частта
от имота, която е придобита в режим на СИО всеки от съпрузите ще получил по 1/2
част, т. е. -15 415, 78 : 2 = 7 707, 89 ид. части или по 7 707,
89/19367 ид. ч.
При това,
ищецът притежава общо 11 659, 11/19367 ид. ч. (неговите лични 3 951,
22 + частта му от СИО - 7 707, 89), а за ответницата остават 7 707, 89/19
367 ид. ч., както е приел и СРС.
Понеже изводите на настоящия състав съвпадат с тези на СРС и решението в
оспорените части следва да се потвърди, като постановено в правилно приложение
на закона, включително по присъдените разноски. В останалата неоспорена част, в
която е допусната делба на ап. 5, решението е влязло в сила.
По разноските :
С оглед изхода
от спора - жалбата на ищеца няма да бъде уважена, право на разноски има
ответницата. В нейна полза следва да се присъдят разноски за адвокат в размер
на 500 лв., съгласно представените доказателства за направени разноски.
Софийски
градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20267006/03.12.2020
г. на СРС, 76 с - в по гр. д. № 50419/2013 г., в частите, в които е отхвърлен предявения от Т.Л.О., ЕГН **********,
срещу Й.Х.О., ЕГН
**********, иск за делба по отношение на апартамент
№ ********16 етаж, в ж. к. „********", гр. София, при съседи: ап. № 61, двор, ап. 63, коридор и избено
помещение № 61, при съседи: мазе 62, мазе 64, коридор, коридор, заедно с
припадащите се 1, 527 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото (идентификатор № 68134.4338.1469.1.62, партида 296752, като е
допуснат до делба между страните
апартамент
№ 6, находящ се в гр. София, ж.к. „********", бл. ********, ет. 2, описан
в Нотариален акт№ 79/1996 г. на 1-ви нотариус на СРС, при дялове: 11 659, 11/19
367 ид.ч. за Т.Л.О. и 7 707,
89/19 367 ид. ч. за Й.Х.О. и ищецът е осъден за заплащане на разноски.
РЕШЕНИЕ №
20267006/03.12.2020 г. на СРС, 76 с - в по гр. д. № 50419/2013 г., е влязло в
сила, като неоспорено от страните в частта, в която е допусната
делба между Т.Л.О. и Й.Х.О. - апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. „********, при съседи: апартамент № 4, коридор, от две страни
улица и апартамент No6, заедно с прилежащото мазе № 7, при съседи: мазе № 12,
улица, мазе № 7 и коридор, заедно с припадащите се 3, 672 % ид. ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, при дялове по 1/2 ид.ч. за всеки съделител.
ОСЪЖДА Т.Л.О., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К.,
да заплати на Й.Х.О., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Н., разноски
за адвокат пред СГС в размер на 500 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ответника - Д.П.П.,
с адрес *** А.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване
преписи от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.