РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. В., 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:С. Ж. С.
Г.П.Й.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 614/03.06.2022 г. по гражданско дело № 456 /2021 г. по
описа на Районен съд- В. E ОТХВЪРЛЕН предявеният от Г. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., и С. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., , иск с
правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение
на „И.“ АД е ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., , че Г. В. Г.,
ЕГН ********** и С. Е. Б., ЕГН ********** не дължат на „И.“ АД с ЕИК *,
сумата от 6 472,83 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата
от 05.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и 530,29 лева разноски по
производството за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 09.05.2012 г., издаден въз основа
на Заповед № 861 - РЗ/27.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 849 / 2012 г. на Районен съд
В. и е образувано изпълнително дело № 20217240400030 на ЧСИ В.Т., както и
за сумите от 100,00 лева разноски по изпълнителното дело и 1 402,40 лева
1
разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, като
неоснователен.
ПРИЗНАТО Е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „И.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С.,, че Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., и С. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., не дължат на „И.“ АД с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., договорна лихва в размер
на 504,06 лева за периода от 09.01.2011 г. до 05.10.2011 г. и договорена
наказателна лихва в размер на 828,92 лева за периода от 09.02.2011 г. до
05.04.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.05.2012 г.,
издаден въз основа на Заповед № 861 - РЗ/27.04.2012 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 849
/ 2012 г. на Районен съд и е образувано изпълнително дело № 20217240400030
на ЧСИ В.Т., поради изтекла погасителна давност, като в останалата част до
пълния претендиран размер искът е отхвърлен по отношение на лихвите като
неоснователен.
ОСЪДЕН е ответникът „И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., да заплати на Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр,В и С.
Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., , сумата от 138,14 лева, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете, като искането в
останалата част е отхвърлено като неоснователно.
ОСЪДЕНИ са Г. В. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., и С. Е. Б. с
ЕГН **********, с адрес: гр. В., , да заплатят солидарно на „И.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. С., , сумата от 494,35 лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете, като
искането в останалата част е отхвърлено като неоснователно.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от адв. М. П. от АК В.- процесуален представител на Г. В. Г. с ЕГН
********** от гр. В. и С. Е. Б. с ЕГН ********** от гр. В., с адрес за
прозоваване за призоваване: гр. В., .Поддържа се ,че решението е неправилно
, постановено в нарушение на процесуалноправните и материалноправните
норми поради следните съображения:
Давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало
2
изискуемо, т.е. от момента, в който кредиторът може да си иска дължимото.
Договорът за потребителски кредит и Договорът за поръчителство били
подписани на 09.11.2007 г.,като крайният срок за погасяване на кредита бил
09.11.2014 г. т.е. фиксиран бил краен срок за погасяване на сумите спрямо
договора за кредит. Издаден бил изпълнителни лист по гражданско дело №
849 на РС - В., на 09.05.2012 г. Въз основа на този изпълнителен лист на
21.02.2013 г. било образувано изпълнително дело №152 от 2013г. на ЧСИ В.Т.
рег. №724 с район на действие Окръжен съд В.. С образуването на ИД
давността се прекъсвала и започвала да тече нова давност. Съгласно новата
практика по ТД № 2 /2013г. на ВКС -ОСГТК давността започвала да тече от
датата на възникване на задължението . След образуване на горепосоченото
ИД погасителна давност не е текла ,съгласно задължителната тълкувателна
практика на ВС, обективирана в ППВС №3 /18.11.1980 г., която е била в сила
към датата на образуване на ИД.
С оглед разпоредбата на чл.114 ЗЗД давностните срокове започвали да
текат от датата ,на която вземанията са станали изискуеми т.е. към датата на
депозиране на заявлението .По ИД не били налице доказателства за това в
хода на изпълнителното производство да са извършвани валидни
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. По този въпрос също
не било взето отношение по делото.
Оспорва се също така и частта на решението относно дължимите лихви
,посочени в поканата за доброволно изпълнение. Същите попадали в обхвата
на периодичните плащания , от което следвало, че сумите за начислени лихви
са погасени по давност.
Възразява се и в частта за намаляване размера на адвокатски хонорар
поради прекомерност. В адвокатския хонорар било включено и изготвянето
на исковата молба , като пълномощното било за пред всички инстанции.
Иска се да бъде постановено решение , с което да се отмени атакуваното
Решение на Районен съд- В. като неправилно и незаконосъобразно и да се
постанови друго , с което да се признае за установено ,че Г. Г. и С. Б. не
дължат поради погасяване по давност обща сума от 15 776,76 лв.(петнадесет
хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) ,
от които главница в размер на 6 472,83 лв.(шест хиляди четиристотин
седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки),законна лихва в размер на
3
5 873,05 лв.(пет хиляди осемстотин седемдесет и три лева и пет стотинки) за
периода 05.04.2012 г. - 08.03.2021 г., 1332,15 лв.(хиляда триста тридесет и два
лева и петнадесет стотинки) неолихвяеми вземания (мораторни лихви,
обезщетения и др.), 530,29 лв.)петстотин и тридесет лева и двадесет и девет
стотинки) присъдени разноски ,100 лв.(сто лева) разноски по изпълнителното
дело ,както и такси и разноски в размер на 1402,40 лв.(хиляда четиристотин и
два лева и четиридесет стотинки) съгласно Тарифата за такси и разноски към
ЗЧСИ , по изпълнителен лист, издаден на 09.05.2012г. по гр.д.№ 849 на РС -
В. .
Претендират се и разноските по делото .
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор на
въззивната жалба от „И.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
С.,, представлявано от С.Р.М. и М.И.С. - Изпълнителни директори, действащи
чрез К.Е. – юрисконсулт ,в който отговор се поддържа,че жалбата е
неоснователна, необоснована и недоказана, поради което следва да бъде
оставена без уважение.
Обръща се внимание, че от депозираната въззивна жалба се създавало
впечатление, че постановеното решение на Районен съд - гр. В. се обжалва в
цялост, въпреки че предявеният иск от Г. В. Г. и С. Е. Б. е уважен частично.
Поради това се поддържа,че жалбата следва да касае решението само по
отношение на отхвърлената част от претенцията.
Поддържа се ,че са неоснователни твърденията на процесуалния
представител на въззивниците, че след образуване на Изпълнително дело №
152/2013 г. на ЧСИ В.Т. не били налице доказателства за извършени валидни
действия, годни да прекъснат давностните срокове. Според т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се
прекъсвала многократно.Следвало да се има предвид освен това, че давността
не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но
съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини .
Сочи се ,че в конкретния случай по делото са събрани доказателства,
съгласно които по безспорен начин се установява, че Банката периодично е
изисквала от съдебния изпълнител извършване на конкретни изпълнителни
4
действия, довели до прекъсване на давностните срокове. Изразяват се
подробни доводи относно приложението на Постановление на Пленума на
Върховния съд №3/18.11. 1980 г. /ППВС № 3/18.11.1980 г./ и приложението
на законовите норми за давността с оглед на предприетите изпълнителни
действия.
Поддържа се ,че е неоснователно и оспорването на решението по
отношение на дължимите лихви. В чл. 117, ал. 1 от ЗЗД се предвиждало, че от
прекъсването на давността започвала да тече нова давност, която съобразно
ал. 2 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение,
какъвто е и настоящия случай, тя била винаги пет години.Влязлата в сила
заповед за незабавно изпълнение била приравнена от закона на влязло в сила
съдебно решение,като се цитира задължителна съдебна практика на ВКС .
Поддържа се ,че като се вземат предвид предприеманите през годините
изпълнителни действия, вземанията за лихви не били погасени по давност и
твърдението на въззиваемите се явявало неоснователно. По отношение
отхвърлената част на вземането за лихви се твърди ,че е депозирана въззивна
жалба, в която подробно са изложени възражения.
Сочи се ,че е неоснователно и възражението по отношение
намаляването на претендирания адвокатски хонорар. Същият се определял
съгласно Тарифа № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, където в чл. 7, ал. 2, т. 4 било посочено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела, какъвто бил и
конкретният случай, възнаграждението следвало да бъде в размер на 830,00
лева плюс 3% за горницата над 10 000,00 лева,което при материалния
интерес по делото от 15 776,76 лева правело 1 003,30 лв., каквато била и
определената от съда сума , след направеното от страна на Банката
възражение за прекомерност.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се остави без
уважение депозираната от Г. В. Г. и С. Е. Б., чрез процесуалният им
представител адв. М. П., въззивна жалба и да се потвърди Решение №
614/03.06.2022 г., постановено по гр. дело № 456/2021 г. в обжалваната му
част.
Иска се да бъдат присъдени и направените по настоящото дело
разноски в размер на 500,00 лева, представляващи юрисконсултско
5
възнаграждение, дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Подадена е и въззивна жалба от „И.” АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: гр. С., представлявано от С.Р.М. и М.И.С. -
Изпълнителни директори, действащи чрез К.Е. – юрисконсулт срещу решение
№ 614/03.06.2022 г., постановено по гр. дело № 456/2021 г.по описа на
Районен съд-В. в частта, е която предявеният срещу „И.“ АД иск е уважен и е
признато за установено, че Г. В. Г. и С. Е. Б. не дължат договорна лихва в
размер на 504,06 лева за периода от 09.01.2021 г. до 05.10.2011 г. и
наказателна лихва в размер на 828,92 лева за периода от 09.02.2011 г. до
05.04.2012 г., за които суми са издадени изпълнителен лист от 09.05.2012 г. и
Заповед № 861-РЗ/27.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановени по ч.гр.д. № 849/2012 г.
на Районен съд - гр. В., въз основа на които е образувано изпълнително дело
№ 20217240400030 по описа на ЧСИ В.Т., поради изтекла погасителна
давност.
Поддържа се ,че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано и че същото противоречи на материалноправните норми,
поради което следва да бъде отменено.
Сочи се ,че Районният съд правилно приел, че въз основа на издадените
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 09.05.2012 г. е образувано
изпълнително дело № 20137240400152 по описа на ЧСИ В.Т.. Поканите за
доброволно изпълнение били получени от Г. В. Г. на 14.03.2013 г., а от С. Е.
Б. на 19.03.2013 г. По делото били посочени конкретни способи за
принудително изпълнение.Делото било прекратено и въз основа на
изпълнителния титул било образувано ново изпълнително дело №
20177240400188 по описа на ЧСИ В.Т.. Последното предприето действие по
това дело, прекъснало давността, било от 10.05.2017 г.От тази дата била
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. Следващото
действие, годно да прекъсне погасителната давност, било извършено е
молбата за образуване на новото изпълнително дело № 20217240400030 по
описа на ЧСИ В.Т. от 12.02.2021 г.
Относно вземанията за договорна лихва в размер на 504,06 лева,
6
начислени за периода от 09.01.2011 г. до 05.04.2012 г. и наказателна лихва в
размер на 828,92 лева, начислена за периода от 09.02.2011 г. до 05.04.2012 г.се
поддържа,че Районен съд - гр. В. неправилно е приел, че същите са погасени
по давност на 10.05.2020 г.,но съдът не бил взел под внимание
обстоятелството, че по отношение на същите е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и Изпълнителен лист от 09.05.2012 г., постановени по ч.гр.д. № 849/2012 г. на
Районен съд-гр. В..След като за вземането за лихви била издадена заповед за
незабавно изпълнение, която е влязла в сила, то последното вземане също
следвало да се погасява с общата петгодишна давност.Изразяват се подробни
доводи в тази насока.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която
предявеният срещу „И.“ АД иск е уважен и вместо него да се постанови
друго, по силата на което да се отхвърли предявеният от Г. В. Г., ЕГН
********** и С. Е. Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 439 от
ГПК по отношение на сумите за договорна лихва в размер на 504,06 лева,
начислена за периода от 09.01.2021 г. до 05.10.2011 г. и наказателна лихва в
размер на 828,92 лева, начислена за периода от 09.02.2011 г. до 05.04.2012 г.,
за които суми е издаден Изпълнителен лист от 09.05.2012 г., издаден въз
основа на Заповед № 861-РЗ/27.04.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 849/2012 г.
на Районен съд - гр. В., въз основа на който е образувано Изпълнително дело
№ 20217240400030 по описа на ЧСИ В.Т..
Иска се да бъдат присъдени в пълен размер направените разноски по
първоинстанционното дело, както и сторените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/, представляващи юрисконсултко
възнаграждение.
Към въззивната жалба са приложени :
1. Пълномощно - заверено копие;
2. Платежно нареждане за заплатена държ. такса;
3. Преписи за страните.
Насрещната страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Страните поддържат становищата си и исканията си в с.з.
7
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК,
във вр. с чл. 124 от ГПК от Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., и С. Е. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В.,, срещу „И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С.,
Твърди се от ищците, че въз основа на изпълнителен лист от 09.05.2012
г. по гр. д. № 849/2012 г. по описа на Районен съд В., са осъдени да заплатят
солидарно на ответната страна обща сума от 15 776,76 лв., от които главница
в размер на 6 472,83 лв., законна лихва в размер на 5 873,05 лв. за периода
05.04.2012 г. - 08.03.2021 г., 1 332,15 лв. неолихвяеми вземания 530,29 лв.
присъдени разноски, 100,00 лв. разноски по изпълнителното дело, както и
такси и разноски в размер на 1 402,40 лв. съгласно Тарифата за такси и
разноски към ЗЧСИ. Сочи се, че били сключени Договор за потребителски
кредит и Договор за поръчителство, които били подписани на 09.11.2007 г.,
като крайния срок за погасяване на кредита бил 09.11.2014 г.
Поддържа се, че въз основа горецитирания изпълнителен лист на
21.02.2013 г. е образувано изпълнително дело № 152 от 2013 г. на ЧСИ В.Т.,
рег. № 724, с район на действие Окръжен съд В.. Ищците излагат, че по това
изпълнително дело, освен връчване на покани за доброволно изпълнение,
заедно с официално заверени преписи от заповедта за изпълнение, съответно
на 14.03.2013 г. и на 19.03.2013 г., не са предприемани други каквито и да е
действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Твърдят, че от взискателя не е
посочен нито един изпълнителен способ, поради което според ищците
давността не е прекъсвана, а изпълнителното дело било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК едва на 26.01.2021 г., доста след като,
според ищците, е изтекла давността както на основното вземане, така и на
лихвите върху него.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно чл. 111,6. „в“ от ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Съгласно чл. 114
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
8
изискуемо, като според ищците същото е станало изискуемо на 28.09.2011 г.,
от което следвало, че по отношение на главницата погасителната давност
според ищците изтича на 28.09.2016 г., а по отношение на лихвите на
28.09.2014 г.
Посочва се в исковата молба, че към датата на образуване на
изпълнително дело № 152 през 2013 г. е действало приетото от ВС на РБ в
ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на такова дело прекъсва
течението на погасителната давност. В настоящия случай ищците излагат, че
според тях давността била прекъсната на 21.02.2013 г., от която дата
започнала да тече нова погасителна давност, която изтекла на 21.02.2018 г. за
главницата, а по отношение на лихвите на 21.02.2016 г. Поради
непредприемане на никакви действия по събиране на вземането в
продължение на две години, през 2015 г. делото било прекратено по силата на
закона на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК, независимо че нямало издадено
Постановление на ЧСИ за прекратяването му.
Ищците излагат, че описаните по - горе действия за събиране на
задължението, извършени в периода от 09.05.2012 г. до месец март 2021 г., са:
издаването на изпълнителния лист, образуването на изпълнително дело № 152
през 2013 г. и поканите за доброволно изпълнение, връчени съответно на
14.03.2013 г. и 19.03.2013 г., които действия според ищците не са действия за
принудително изпълнение. Позовават се на т. 10 от Тълкувателно решение №
2/ 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Навеждат доводи, че съгласно цитираното тълкувателно решение не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и т.н. Според ищците давността се
прекъсва с предприемането на всеки отделен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да се
приложи изпълнителен способ или действие, което го изгражда, според
ищците също не води до прекъсване на давността.
Твърди се от ищците , че изпълнително дело № 152/2013 г. било
прекратено по силата на закона още през 2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
9
действия в продължение на 2 години. Сочат, че от друга страна, само
висящността на изпълнителното дело от неговото образуване на 21.02.2013 г.
до формалното му прекратяване от ЧСИ на 26.01.2021 г., без предприемане на
изпълнителни способи или действия, изграждащи такива способи през този
период, по никакъв начин не прекъсвала давността. Предвид горното и ако се
приеме, че издаването на изпълнителния лист на 09.05.2012 г.е предприемане
на действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ГПК /въпреки, че съдебната
практика сочи, че и издаването на изпълнителен лист не е действие по
смисъла на цитираната разпоредба/, то общата 5 годишна погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД според ищците трябва да е изтекла на 09.05.2017 г.
Именно след 09.05.2017 г. когато задължението се е погасило по давност
според твърденията на ищците, въз основа на същия изпълнителен лист, на
21.02.2013 г. било образувано изп. дело № 152/2021г. по описа на ЧСИ В.Т.
рег. № 724 с район на действие Окръжен съд В. и били предприети действия
по проучване и налагане на запор върху трудови възнаграждения и банкови
сметки и изпращане на Покани за доброволно изпълнение на задължението по
описания по - горе изпълнителен лист. Други, каквито и да е действия за
събиране на сумите по този изпълнителен лист не били предприемани.
Предвид гореизложеното ищците считат, че наложените след 09.05.2017
г. запори на банкови сметки и трудово възнаграждение са действия по
смисъла на чл. 116, б. „в“ от ГПК за принудително изпълнение на
задължението по изпълнителния лист, но същите според тях, са извършени
след погасяването на задължението по давност, тъй като след тази дата била
изтекла петгодишната погасителна давност за това задължение.
Ищците излагат, че не са признавали процесното вземане по смисъла на
чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, и че за събирането на вземането по този изпълнителен
лист не били предприети каквито и да е други действия по смисъла на чл. 116,
б. „в“ ЗЗД през периода 2013 г. - 2021г.
Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на „И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., , че ищците Г. В. Г. и С. Е. Б. не дължат на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 439, от ГПК на ответното дружество обща сума в
размер на 15 776,76 лв. от които главница в размер на 6 472,83 лв.,законна
лихва в размер на 5 873,05 лв. за периода 05.04.2012 г. - 08.03.2021 г., 1
10
332,15 лв. неолихвяеми вземания, 530,29 лв. присъдени разноски, 100 лв.
разноски по изпълнителното дело, както и такси и разноски в размер на 1
402,40 лв. съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ , както и да се
считат погасени по давност произтичащите от главното вземане
допълнителни вземания /лихви, разноски и др./.
Ответната страна е подала писмен отговор. Оспорва допустимостта на
иска в частта на такси и разноски в изпълнителното производство. Оспорва
основателността на иска в останалите части. Твърди за образувано изп. дело
№ 188/2017 г. по описа на ЧСИ В.Т., въз основа на същият изпълнителен лист.
Твърди, че процесиите вземания са установени със сила на пресъдено нещо
по отношение на ищеца Г. В. Г., с решение по гр. дело № 1469/2013 г. по
описа на Районен съд В..
По делото са събрани писмени доказателства.
От фактическа страна по делото се установява ,че въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 09.05.2012 г. по гр. дело № 849 / 2012 г. по
описа на Районен съд В., е образувано на 21.02.2013 г. изпълнително дело №
20137240400152 г. на ЧСИ В.Т. с район на действие Окръжен съд В. против
ищците за събиране на процесиите суми. Последното изпълнително действие
по горецитираното изпълнително дело е извършено на 21.02.2013 г. - молбата
за образуване на изпълнителното дело, в която взискателят е посочил способ
на изпълнение.Според ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. С
постановление от 11.05.2017 г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Въз основа на същият изпълнителен
лист е образувано на 10.05.2017 г. изпълнително дело № 20177240400188 на
ЧСИ В.Т.укато последното изпълнително действие по горецитираното
изпълнително дело е извършено на 10.05.2017 г. - молбата за образуване на
изпълнителното дело, в която взискателят е посочил способ на изпълнение. С
постановление от 28.01.2021 г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въз основа на същият изпълнителен
лист е образувано на 12.02.2021 г. изпълнително дело № 20217240400030 на
ЧСИ В.Т.. Последното изпълнително действие по горецитираното
изпълнително дело е извършено на 22.02.2021 г. - налагане на запор върху
11
трудовото възнаграждение на ищеца Г. В. Г..
С Решение № 206/14.05.2014 г. по гр. д. № 1469/2013 г. по описа на
Районен съд В. е признато за установено по отношение на ищеца Г. В. Г., че
„К.А.Б. ЕАД има вземане спрямо ищеца Г. В. Г., ЕГН **********, от гр. В.,
за сумата от 6 472,83 лв. - главница, сумата от 504,06лв. - договорна лихва по
редовна главница за периода от 09.01.2011г. до 05.10.2011г., сумата от 828,92
лв. - договорена наказателна лихва по просрочена главница за периода от
09.02.2011г. до 05.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.04.2012 г. до изплащане на вземането, които суми са включени
в Заповед № 861 - РЗ за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 27.04.2012 г. по гр. д. № 849 / 2012г. на
Районен съд гр. В.. С решението е оставено без разглеждане искането на
„К.А.Б. за признаване за установено, че „К.А.Б. ЕАД, има вземане спрямо Г.
В. Г., за сумата от 530,29 лв. - разноски, като недопустимо и е прекратено
производството по делото в тази част.
Така установената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните пред районния съд писмени доказателства и по същество
не се оспорва от страните пред районния съд .Във въззивните жалби пред
Окръжен съд-В. страните отново не оспорват фактическата обстановка ,като
спорят само единствено относно приложението на материалния закон .
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
12
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба от Г. В. Г. с ЕГН
********** от гр. В. и С. Е. Б. с ЕГН ********** от гр. В., с адрес за
призоваване: гр. В., ул.“Бдин“ № 7А е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
неоснователна, поради следните съображения:
В хипотезата на висящ изпълнителен процес (в какъвто контекст е
поставен правният въпрос), предявяването на отрицателен установителен иск
от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да
установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на
принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното
13
основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния
процес (чл.433, ал.1, т.7 ГПК). Липсата на изпълняемо право отнема
материалноправната основа на принудителното изпълнение. Ипотекарният
длъжник е обвързан от субективните предели на издадения срещу длъжника
изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК и по тази
причина той има идентични на длъжника в изпълнителното производство
процесуално качество, съответно права и задължения (вж. - т.2 от ТР № 4/
11.03.2019 г. по тълк.д.№ 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС). След предявяването на
отрицателния иск от длъжника или от лицето, дало реално обезпечение за
чужд дълг (ипотекарен длъжник, залогодател), кредиторът нито може да
предяви положителен установителен иск, че вземането му не е погасено по
давност и съществува правото на принудително изпълнение (няма правен
интерес и искът е недопустим), нито може да изисква извършване на
изпълнителни действия (с ефект да прекъснат давността – чл.116 б. „в” ЗЗД),
доколкото в общия случай изпълнението се спира докато спорът е висящ. В
гражданското право общото правило е, че давността е правна последица и
санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и
има възможност да действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и
няма правна възможност да действа, давност не тече. Поради това, в
разглежданата хипотеза предявяването на отрицателния установителен иск от
длъжника, че вземането е погасено по давност, при поддържано от ответника
насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо
давността, защото след предявяването му кредиторът не може да
противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в
общия случай) да предприема действия за принудително изпълнение.
Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение отрицателният
установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. „б” вр. с чл.117, ал.2
ЗЗД). Този извод следва от установеното в правната теория и в съдебната
практика, че един и същ правен спор може да даде повод за положителен или
отрицателен установителен иск, в зависимост от това коя страна е
инициирала съдебното му разрешаване – страната, която твърди
съществуването на спорното право, или тази, която го отрича. Делата по
двата иска са тъждествени - въз основа на едното може да се прави отвод за
висящ процес или за пресъдено нещо по другото. И по двата иска се получава
една и съща защита и санкция в зависимост от това - твърдението на коя
14
страна отговаря на действителното правно положение. Да се уважи
отрицателният установителен иск е равнозначно на това да се отхвърли
положителният установителен иск, и обратно (вж. - проф.ЖС. „Бълг.ГПП”, 9-
то изд., стр.187 и сл.). Разпределението на доказателствената тежест е едно и
също и не зависи от ролята на ищец или ответник, която страната има по
делото, а от нейното отношение към спорното право - дали тя твърди, че то
съществува, или го отрича, т.е. каква правна последица страната претендира
като настъпила. Съответно, когато се отхвърля отрицателен установителен
иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е
успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези –
правопораждащ факт и съдържание. От това следва, че в разглеждания случай
решението, с което се отхвърля отрицателния иск на длъжника, че паричното
вземане на кредитора е погасено по давност, установява със сила на
пресъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува правото
на принудително изпълнение (т.е. – съществува изпълняемо право), като от
влизане в сила на отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова
давност - чл.117, ал.2 ЗЗД (в този смисъл решение 257 от 30.04.2020 г.по гр.д.
№694/2019 г. на ВКС ,III Г.О.).
Спорният между страните въпрос е дали е изтекла погасителната
давност за събиране на вземането и оттам дължат ли ищците процесиите
суми,като дават различно тълкуване на Тълкувателно Решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 / 2013 г„ както и на ППВС № 3 /18.11.1980 г.
Безспорно е ,че изпълнителното производство е образувано при
действието на ППВС 3/1980 г. Давността е прекъсната с образуването на
изпълнително дело № 20137240400152/2013 г. на ЧСИ В.Т. на 21.02.2013 г.
,като по силата на ППВС 3/1980 г. в същия момент давността е спряна до
момента на прекратяване на изпълнителното дело - 21.02.2015 г. Именно
оттогава е започнал да тече петгодишния давностен срок. Към момента на
образуване на 10.05.2017 г. на изпълнително дело № 20177240400188 на ЧСИ
В.Т. давностния срок не е изтекъл. Последното изпълнително действие по
горецитираното изпълнително дело е извършено на 10.05.2017 г. - молбата за
образуване на изпълнителното дело, в която взискателят е посочил способ на
изпълнение-според ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като
15
именно от тогава е започнал да тече нов петгодишен давностен срок по
отношение на главницата и разноските и петгодишен давностен срок по
отношение на лихвите, вписани в изпълнителния лист. Въз основа на същият
изпълнителен лист е образувано на 12.02.2021 г. изпълнително дело №
20217240400030 на ЧСИ В.Т..
Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи,че
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК няма връзка с погасителната давност и
не опорочава действията на кредитора по предприемане на принудително
изпълнение. Перемирането на изпълнителното дело е ирелевантно по
отношение на давностния срок за вземането. Последиците при перемпция по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не
губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на
взискателя продължава да съществува. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността
се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за
принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези
действия. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и
се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Обезсилването на
изпълнителните действия има значение за процеса на принудителното
изпълнение, но няма ефект върху материалните права на страните, а давността
е институт на материалното право (в този смисъл решение 257 от 30.04.2020
г.по гр.д.№694/2019 г. на ВКС ,III Г.О.).
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Вземането за неплатена главница, както и вземането за направени
разноски по изпълнителното дело се погасяват с дългата петгодишна давност.
За вземанията за договорна лихва и договорена наказателна лихва върху
главницата, дължими по изпълнителния лист, обаче е приложима специалната
тригодишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер и не
съставлява част от спорното право. Поради самостоятелния характер на
вземането за разноски законодателят е уредил специален процесуален ред за
16
защита срещу решението в частта за разноските - чл. 248 ГПК, който не се
припокрива с реда за защита срещу решението по съществото на спора.
Вземането за съдебни разноски се урежда в процесуалния закон и не е
допълнително вземане, което произтича от главното по смисъла на чл. 119
ЗЗД и тъй като вземането за разноски е винаги установено със съдебно
решение (Чл.117 ал.2 ЗЗД ),то същото се погасява с петгодишен давностен
срок.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че след 10.05.2017 г., когато е
предприето последното изпълнително действие, а именно молбата, с която
взискателят е посочил способ на изпълнение, е започнала да тече нова
петгодишна давност за вземанията за главница и съдебни разноски и
петгодишна давност за вземанията за лихвите по изпълнителния лист, която
изтича на 10.05.2022 г.
Новото № 20217240400030 на ЧСИ В.Т. е образувано на 12.02.2021 г. -
преди погасяване по давност на вземанията за главница и съдебни разноски,
поради което и в тази част искът не е основателен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде отхвърлено като неоснователно и искането за погасяване по
давност на законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2012 г. до
окончателното й изплащане, тъй като не е изтекла погасителната давност.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи , че след
образуване на Изпълнително дело № 152/2013 г. на ЧСИ В.Т. не са налице
доказателства за извършени валидни действия, годни да прекъснат
давностните срокове,тъй като според т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ,а искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен до го приложи .В цитираното по-горе
Решение № 257 от 30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 694/2019 г. на ВКС,
III Г.О. се приема ,че нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие и че давността не тече и тогава,когато кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител
17
бездейства и не предприема изпълнение по различни причини . От всичко
това следва, че ВКС непротиворечиво приема, че при всички положения,
както подаването на молба за предприемане на изпълнителни действия, така и
извършването на изпълнителните действия прекъсват давността. РС В. е
съобразил гореизложеното при постановяване на обжалваното съдебно
решение.
В конкретния случай по делото са събрани доказателства, съгласно
които по безспорен начин се установява, че банката периодично е изисквала
от съдебния изпълнител извършване на конкретни изпълнителни действия,
довели до прекъсване на давностните срокове. Въз основа на издадените в
полза на Банката Заповед за изпълнение и изпълнителен лист първоначално е
образувано изпълнително производство срещу длъжниците през 2013 г.,
когато приложение е намирало Постановление на Пленума на Върховния съд
№3/18.11. 1980 г. /ППВС № 3/18.11.1980 г./,следователно по време на
висящия изпълнителен процес погасителната давност следва да се счита
спряна до 21.02.2015 г., когато производството е прекратено по силата на
закона. От тази дата е започнала да тече петгодишната давност. С молба от
10.05.2017 г. е образувано ново изпълнително дело № 20177240400188 на
ЧСИ В.Т., като в молбата изрично е посочен способ на изпълнение и
конкретни изпълнителни действия, които следва да извърши съдебният
изпълнител. Тези действия са довели до прекъсване на давността, като от този
момент е започнал да тече нов петгодишен срок съгласно ТР № 2/26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. С молба от 12.02.2021 г. поради
настъпила перемпция по ИД № 188/2017 г. на ЧСИ В.Т., въз основа на
изпълнителния лист Банката е образувала ново изпълнително дело с №
20217240400030 по описа на ЧСИ В.Т.. С молбата отново е посочен способ на
изпълнение и е поискано от съдебния изпълнител да извърши конкретни
изпълнителни действия. Тези обстоятелства са игнорирани във въззивната
жалба ,където неоснователно се твърди ,че „по ИД не са налице доказателства
за това в хода на изпълнителното производство да са извършвани валидни
изпълнителни действия,годни да прекъснат давността“.
Въз въззивната жалба неоснователно се поддържа,че „по този въпрос
също не е взето отношение по делото“-както се посочи по-горе ,в мотивите
си районният съд подробно е обсъдил датите,когато са предприети годни да
прекъснат давността изпълнителни действия и правните последици от това.
18
Неоснователно се явява и оспорването на решението по отношение на
дължимите лихви в т.3 от въззивната жалба. В чл. 117, ал. 1 от ЗЗД се
предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност,
която съобразно ал. 2 на същия член, ако вземането е установено със съдебно
решение, какъвто е и настоящия случай, е винаги пет години. Без значение е
дали вземането по своя характер представлява главница или лихви, по
отношение на същото давността е петгодишна.
Следва да се има предвид, че срещу издадените в полза на Банката
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист е депозирано възражение от
страна на Г. В. Г.. С Решение от 14.05.2014 г., постановено по гр.д. №
1469/2013 г. на РС В., е установено, че същият дължи процесиите суми. По
отношение на С. Е. Б. заповедта е влязла в сила, тъй като не е оспорена в
законоустановения срок.
Влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение е приравнена от
закона на влязло в сила съдебно решение. Според съдебната практика нормата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се тълкува разширително, съответно че е
приложима и към влязлата в сила заповед за изпълнение. Противното
разбиране би означавало за идентични по установително действие и
изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни
последици относно теченето на давността и би довело до различни правни
последици на съдебни актове, които са били стабилизирани. В този смисъл са
цитираните от въззиваемата страна"И."АД Определение № 480/27.07.2010 г.
по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 443/30.07.2015 г. по
ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение №576 от 16.09.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.
В Определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV
ГО напр.се казва :“ Вярно е, че съществуването на вземането, по което е
издадена заповедта за изпълнение, не е установено със сила на присъдено
нещо, но законодателят е преклудирал възраженията срещу основателността
на претенцията със срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Не е нужно то
да е обосновано, защото при подаването му в срок, тежестта да установи
вземането е за кредитора, който трябва да предяви иска по чл. 422 ГПК.
Ако длъжникът не възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика
19
се получава ефект, близък до силата на присъдено нещо, защото единствената
възможност за оспорване на самото вземане са основанията по иска с правно
основание чл. 424 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане.
Прякото позоваване на Конституцията, както и на чл. 124, ал. 1 ГПК,
който прогласява, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушени, или да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това, не променя изложеното до тук. Гражданите имат
гарантирано от закона право да търсят чрез съд защита на своите права и
интереси, но при спазване на въведените преклузивни срокове и доколкото не
са погасени по давност /при направени възражения/. Сроковете пък целят
постигане на процесуална дисциплина, бързо разрешаване на материалните
спорове, стабилизиране на обществените отношения и гарантиране на
правната сигурност.“
Като се вземат предвид предприеманите през годините изпълнителни
действия, описани по- горе, вземанията за лихви не са погасени по давност и
твърдението на въззиваемите се явява неоснователно.
Неоснователно е и възражението по отношение намаляването на
претендирания адвокатски хонорар ,тъй като същият се определя съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Тарифа № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения и при материалния интерес по делото от 15 776,76 лева прави
1 003,30 лв., каквато е и определената от съда сума, след направеното от
страна на Банката възражение за прекомерност.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА въззивната жалба на „И.” АД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от С.Р.М. и М.И.С. -
Изпълнителни директори, действащи чрез К.Е. – юрисконсулт срещу решение
№ 614/03.06.2022 г., постановено по гр. дело № 456/2021 г.по описа на
Районен съд-В. в частта, е която предявеният срещу „И.“ АД иск е уважен и е
признато за установено, че Г. В. Г. и С. Е. Б. не дължат договорна лихва в
размер на 504,06 лева за периода от 09.01.2021 г. до 05.10.2011 г. и
наказателна лихва в размер на 828,92 лева за периода от 09.02.2011 г. до
20
05.04.2012 г., за които суми са издадени изпълнителен лист от 09.05.2012 г. и
Заповед № 861-РЗ/27.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановени по ч.гр.д. № 849/2012 г.
на Районен съд - гр. В., въз основа на които е образувано изпълнително дело
№ 20217240400030 по описа на ЧСИ В.Т., поради изтекла погасителна
давност.
Въззивната жалба на „И.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна, поради
следните съображения:
Районният съд е приел,че относно вземанията за договорна лихва в
размер на 504,06 лева за периода от 09.01.2011 г. до 05.10.2011 г. и
договорена наказателна лихва в размер на 828.92 лева за периода от
09.02.2011 г. до 05.04.2012 г. върху главницата, същите са погасени по
давност на 10.05.2020 г., поради което за тях искът се явява основателен и
следва да бъде уважен в този размер, като в останалата част до пълния
претендиран размер на сумите за лихви следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като не е изтекла погасителната давност.
Правните доводи на районния съд са незаконосъобразни поради
следното :
Съдът е счел, че за тези вземания намира приложение разпоредбата на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, като същите се погасяват е изтичане на тригодишен
срок.Игнорирано е обстоятелството ,че по отношение на същите е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и Изпълнителен лист от 09.05.2012 г., постановени по ч.гр.д. №
849/2012 г. на Районен съд-гр. В., /заповедта е влязла в сила по отношение на
двамата въззиваеми/. По отношение на издадената заповед за изпълнение е
депозирано възражение от длъжника Г. В. Г., въз основа на което е проведено
производство по чл. 422 от ГПК, респективно е предявен установителен иск,
който е приключил със съдебно Решение № 206 от 14.05.2014 г., постановено
по гр. д. № 1469/2013 г. на Районен съд - гр. В.. По силата на същото е
установено, че Г. Г. дължи на банката посочените суми в Заповедта за
незабавно изпълнение № 861- РЗ от 27.04.2021 г. и изпълнителен лист от
21
09.05.2012 г., в това число и процесиите лихви - договорна и наказателна.
Решението е влязло в законна сила на 06.10.2014 г. /по отношение на Г. В. Г./
и от датата на влизане на решението в сила и стабилизиране на издадената
заповед за изпълнение е започнала да тече нова 5- годишна давност. Съгласно
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение,
какъвто е и настоящия случай, е винаги пет години. Без значение е дали
вземането по своя характер представлява главница или лихви, по отношение
на същото давността е петгодишна. К. и непротиворечива е практика на
съдилищата по отношение на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД , която
приема, че дори и да не е заведен иск за установяване на вземанията по
издадената заповед за незабавно изпълнение, съответно същата е влязла в
сила поради неподаване на възражение от длъжниците или същото е
оттеглено, по отношение на присъденото вземане разпоредбата намира
приложение. Влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение е приравнена
на влязло в сила съдебно решение,като подробни доводи в този смисъл бяха
посочени по-горе.
С обжалваното решение № 614/03.06.2022 г. по гражданско дело № 456
/2021 г. по описа на Районен съд- В. е осъден ответникът „И.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. С., , да заплати на Г. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., , и С. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ,
сумата от 138,14 лева, представляваща направени по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част
от исковете.
С оглед на обстоятелството ,че исковете на ищците се отхвърлят изцяло
от въззивната инстанция обжалваното решение № 614/03.06.2022 г. по
гражданско дело № 456 /2021 г. по описа на Районен съд- В. в частта ,в която
е осъден ответникът „И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., да заплати на Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., , и С. Е. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 138,14 лева , представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете следва да бъде
отменено изцяло в тази му част.
С решение № 614/03.06.2022 г. по гражданско дело № 456 /2021 г. по
описа на Районен съд- В. са осъдени ответниците Г. В. Г. с ЕГН **********,
22
с адрес: гр. В., и С. Е. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. В.,, да заплатят
солидарно на „И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
сумата от 494,35 лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от
исковете, като искането в останалата част до 540 лв.е отхвърлено като
неоснователно.С оглед изхода на делото решението на районния съд следва
да бъде отменено в отхвърлителната част ,като се присъди претендираното
юрисконсултско възнаграждение в пълен размер.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА
ИНСТАНЦИЯ
С оглед изхода на делото Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,, и С.
Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., следва да бъдат осъдени да заплатят на
„И.“ АД е ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., направените
пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500 лв.и за държавна такса в размер на 26,66 лв.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 614/03.06.2022 г. по гражданско дело № 456
/2021 г. по описа на Районен съд- В. в частта, с която предявения срещу „И.“
АД иск е уважен ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. Г., ЕГН ********** и С. Е. Б., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване на
недължимост на сумите за договорна лихва в размер на 504,06 лева,
начислена за периода от 09.01.2021 г. до 05.10.2011 г. и наказателна лихва в
размер на 828,92 лева, начислена за периода от 09.02.2011 г. до 05.04.2012 г.,
за които суми е издаден Изпълнителен лист от 09.05.2012 г., издаден въз
основа на Заповед № 861-РЗ/27.04.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 849/2012 г.
23
на Районен съд - гр. В., въз основа на който е образувано Изпълнително дело
№ 20217240400030 по описа на ЧСИ В.Т..
ОТМЕНЯ решение № 614/03.06.2022 г. по гражданско дело № 456
/2021 г. по описа на Районен съд- В. в частта ,в която е осъден ответникът
„И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати на Г.
В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В. и С. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
В.,, сумата от 138,14 лева , представляваща направени по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част
от исковете.
ОТМЕНЯ решение № 614/03.06.2022 г. по гражданско дело № 456
/2021 г. по описа на Районен съд- В. в частта,в която е отхвърлено искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над сумата
от 495,35 лв. до пълния размер от 540 лв.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Г. В. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., и С. Е. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., , да заплатят солидарно на „И.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., , сумата от 45,65 лв. ,представляваща
разликата между присъдената сума от 494,35 лева направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение и претендираната сума от 540
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 614/03.06.2022 г. по гражданско дело №
456 /2021 г. по описа на Районен съд- В. в останалата част.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., , и С. Е. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.“ АД е ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., направените пред въззивната
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.и
за държавна такса в размер на 26,66 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24