Р Е
Ш Е Н
И Е № 260033/15.7.2022г.
гр.
ЯМБОЛ.15.07.2022.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........16.06.2022г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Й.Пе.…...................................……................и в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………………….....гр.дело N .3073..… .. по описа
за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното........................................................................
Производството
по делото е образувано по молба на Р.М.П., в която твърди, че с ответника И.А.И. на
02.10.2018г. са сключили договор за наем с предмет „***,, с площ от 176 кв. м.,
построено в поземлен имот с кадастрален идентификатор 36837.247.17, находящ се в
област В. Т., община В. Т., гр. К., местност „***" и с месечна наемна цена
в размер на 400 лв.
Посочва, че наемодателят И.А.И. на
21.09.2019г. е сключил нов договор за наем с предмет същото крайпътно заведение
и с наемател „Л.К. Фуудс“ ЕООД. Счита, че по този начин, сключвайки нов договор
за наем и предоставяйки ползването на същия имот на новия наемодател ответникът
е прекратил едностранно договора за наем сключен с ищеца без предизвестие.
Посочва, че в следствие на грешка ищецът е превеждал на ответника чрез „Изи-
пей“ АД средства, част от които са недължимо платени. По този начин ответникът
е получил от ищеца без основание суми на следните дати: 1 200 лв. на 11.8.2018 г., 800 лв. на 29.08.2018 г., 1
200 лв. на 10.9.2018 г., 800 лв. на 10.10.2018 г., 200 лв. на 2.11.2018 г., 700
лв. на 12.11.2018 г., 300 лв. на 29.12.2018 г., 800 лв. на 15.01.2019 г. , 800
лв. на 11.02.2019 г., 700 лв. на 18.03.2019 г. и 200 лв. на 11.07.2019 г. или
общо сумата в размер на 7 700 лв.
С оглед на това ищецът претендира от ответника да му
бъде заплатена сумата от 7700 лв. на основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, която
представлява сбор от недължимо платени суми. Същия претендира да му бъде
заплатена лихва за забава в общ размер на 1572,39 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка недължимо
получена от ответника сума, начислявана от момента на получаването на всяка
недължимо получена от ответника сума до момента на депозиране на исковата молба
в съда. Претендира и лихва от момента на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата. Отделно
от това, ищецът твърди, че на 02.10.2018 г. ответника го е упълномощил
да го представлява пред „АПИ“, други държавни органи и структури и пред
енергоснабдителните и водоснабдителните дружества с пълномощно с нотариална
заверка на подписите с рег. № *** г., извършена от *** по заместване при ***,
вписан под № *** в НК Д. Д. С допълнителна молба уточнява, че целта на
учредената представителна власт е получаване на разрешение за специално
ползване на пътищата, чрез изграждане и ремонт на съществуващи подземни и
надземни линейни или отделни стоящи съоръжения в обхвата на път ***при км. ***, както и разрешение за строеж с цел изграждане
на външно електрозахранване, което да обслужва процесния имот. Посочва, че се
касае за мандатно правоотношение, което е тясно свързано с договора за наем.
Във връзка с това твърди, че е направил разходи в размер на 551,85 лв. като
конкретизира сумата в пет точки подробно описани разходите, които е направил.
Тъй като ответникът не му ги е изплатил, на основание чл.285, ал.1 от ЗЗД
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 551,85 лв., която
представлява разноски за получаване на разрешение за специално ползване на
пътищата чрез изграждане и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделни стоящи съоръжения в обхвата на посочения път, както и разрешения за
строеж, с цел изграждане на външно електрозахранване, което да обслужва
процесния имот. Върху тази сума на основание чл.86 от ЗЗД претендира
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 77,52 лв. от
момента на получаване на всяка една от сумите от депозиране на исковата молба.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който оспорва допустимостта на исковете и тяхната
основателност. Счита, че предявените искове са недопустими, тъй като са
предявени от лице без активна процесуална легитимация, тъй като имота отдаден
под наем на г-н Р.П. е в качеството му на законен представител на „Даймънд
Холидейз “ ООД гр. В. Т., поради което Р.П. не е активно легитимиран да води
иск за неоснователно обогатяване, произтичащо от недължимо плащане по договор
за наем. С оглед на това моли за прекратяване на делото като му бъдат присъдени
направените по делото разноски. Не оспорва, че е собственик на ПИ с идентификатор № 36837.247.17, находящ се в гр.К., обл.В. Т.,
местн.."***" с площ от 4147 кв.м., в който имот се
намира СГРАДА за обществено хранене с идентификатор 36837.247.17.1 със
застроена площ от 131 кв.м.
Твърди, че е сключен договор за наем с ищецът в
качеството му на законен представител на „Даймънд Холидейз“ ООД на 09.08.2018
г. като преговорите им са от м. юли 2018 г.
Ответникът твърди, че по силата на договор за наем от
09.08.2018 г. е отдал целия имот на представляваното от ищеца дружество като
реално под наем е отдаден и ТИР-паркинг, върху който се намира и посоченото в
договора за наем заведение. Такъв договор за наем е сключил устно като
единствено за нуждите на ищеца във връзка със снабдяване с необходими
разрешения от РЗИ, община и всякакви държавни и общински органи свързани с
производството и продажбата на храни и напитки, която дейност да осъществява в
този обект са сключили писмен договор за него на 09.08.2018 г.
Посочва, че реално под наем е отдаден и ТИР-паркинг,
върху който се намира и посоченото в договора за наем заведение и макар за
паркинга да няма писмен договор, то такъв са сключили устно като цялата наемна
цена за имота е в размер 1200 лв., месечно, в която наемна цена влиза и
договорения месечен наем на заведението в размер на 400 лв. В този смисъл
посочва, че преведените му от ищеца суми не са недължими, а изплатени с оглед
предоставените му за ползване недвижими имоти в цялост, а не само крайпътното
заведение.
Поради това счита предявеният иск за неоснователен.
Претенцията по чл.86 ЗЗД върху този иск също счита за
неоснователен.
По втория предявен иск заявява, че извършените от
ищеца в качеството му на негов пълномощник действия и наложилите се във връзка
с това разходи са надлежно заплатени от него съобразно представените му от
ищеца разходо-оправдателни документи.
Моли за отхвърляне на този иск, както и на иска за
заплащане на обезщетение за забава.
Претендира за направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
В подкрепа на исковата си претенция ищецът е
представил договор за наем на недвижим имот сключен на 02.10.2018г. , с който И.
А. И. е предоставил на Р.М.П. за временно и възмездно ползване крайпътно
заведение с площ от 176 кв.м., находящо се в гр.К. , което ще се ползва за
заведение за срок от 3 години при месечен наем от 400лв. Страните са изготвили
приемо-предавателен протокол от 02.10.2018г. за предаване държавено на имота. В
подкрепа на твърденията си, че ищецът е превеждал на ответника суми са представени разписки, издадени от „Изипей“
АД от следните дати: 11.08.2018г.,29.08.2018г., 10.09.2019г., 10.10.2018г.,
02.11.2018г., 12.11.2018г., 29.12.2018г., 15.01.2019г., 11.02.2019г.,
18.03.2019г., 14.06.2019г. и 11.07.2019г.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на
подписите на 02.10.2018г. от *** по земестване при Д. Д., *** в район В.
районен съд, рег.№ *** на НК, видно от което И.А.И. е упълномощил Р.М.П. да
управлява и стопанисва недвижим имот : *** по път ***„Д.-Г.“, да го
представлява пред Данъчно подразделение – финансов отдел на общината, като
подава имотни декларации, да попълва формуляри и да получава информация, да
заплаща необходимите данъци и такси, да го представлява пред Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.В. Т.“, Община В. Т., общински и държавни органи, РУСО, НАП,
НОИ, „Енерго-про Продажби“АД, „Елекроразпределение – Север“ АД, В и К,
Стационарните и мобилни оператори /А1, Виваком, Теленор, „Топлофикация“,
фирмите за топлинно счетоводство, кабелни телевизии, интернет доставчици на газ
и пред всички държовни и общински органи и учреждения, физически и юридически
лица по всички въпроси, свързани с управлението и стопанисването на горния
имот, както и да открива и прехвърля партиди в посочените доставчици, както и
да заплаща всички дължими суми, да иска справки и извлечения, да подава жалби.
Представени са писмо до Ива А. № ***г. от Областно пътно управление В. Т. за
изпращане на съгласуван проект за обект „Външно ел.захранване 1 кv на ***, протокол-становище от 03.05.2019г. на техническата комисия при
ОПУ В. Т. и Разрешение №***г. за
специално ползване на пътищата чрез изграждане на нови и ремонт на съществуващи
подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата и в
обслужващата зона на път *** „Д.-Г“, както и искане вх.№***г. до Агенция“Пътна
инфраструктура/ - Пътно управление В. Т. от И.А.И. за външно ел.захланване на
крайпътното заведение.
Във връзка с твърденията за извършени разходи във
връзка с поръчката ищецът е представил вносна бележка от ОББ за платена такса
по чл.21,ал.1 по Тарифа за такси на АПИ
от 129.60лв. и вносна бележка от 08.05.2019г. за заплащането на тази
сума, вносна бележка и платежно нареждане от 08.05.2019г. за заплатена такса по
чл.21 ,ал.1,т.4 на АПИ в размер на 60,00лв., платежно нареждане за 42,25лв. към
бюджета за такси и комисионни за ЍЦКБ, преводно нареждане за 80лв. на ОД
МВР за съгласуване на проект БОБД, приходна квитанция от 012454 от кметство К.
за платени 240,50лв. за разрешение за строеж, одобряване проекти.
От страна на ответника са представени справка от ТЗ за
актуалното състояние на „ДАЙМЪНД ХОЛИДЕЙС“ООД , според което като *** на
дружеството е вписан Р.М.П., договор за наем на вещ от 09.08.2018г., с който И.А.И.,
като наемодател е предоставил на „ДАЙМЪНД
ХОЛИДЕЙС“ ОО№ представлявана от Р.М.П., като наемател за временно и възмездно
ползване „***“ намиращо се в ПИ *** местност „***“ по КВС на землището на гр.К.,
общ.В. Т.за срок от 3 години срешу наем от 400лв. За собствеността върху
отдадения под наем имот ответника е представил нотариален акт за продажба на
недвижими имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** от 25.06.2003г. и
нотариален акт № ***, том ***, рег.***, дело № ***г. на *** Д. Д. Ответника е
представи още удостоверение №***г. за въвеждане в експлоятация на строеж на „***“,
разрешение № ***г. за промяна на предназначението на земеделски земи за
неземеделски нужди, квитанции, за платени разходи, които не са във връзка с
настоящият спор.
По искане на ищеца бе изискана от Община В. Т. цялата
преписка по категоризацията на „***“ издадено на „Л. К. Фуудс“ЕООД в която се
съдържа договор за наем сключен на 21.09.2019г., с който И.А.И. е предоставил
на „Л. К. Фуудс“ЕООД *** в гр.К. за срок от 3 години срещу месечен наем от
400лв.
От Кметство гр.К. е представено заявление подадено от
„ДАЙМЪНД ХОЛИДЕЙС“ООД, представлявано от Р.П. вх.№ ***г. за издаване на
разрешение за търговска дейност на търговски обект находящ се в ПИ №***,
местност „***“ по КВС на землището на гр.К., към което е приложил договор за
наем с И.А.И. от 09.08.2018г. За това, че заведението е осъществяло дейност и
са извършвани търговски продажби от „ДАЙМЪНД ХОЛИДЕЙС“ООД ответника се снабди с
информация от НАП с писмо изх.№ *** със справки и извадки от справки за отчети
на дружеството. С обект „***“.
По делото бяха разпитани като свидетели М.М.И. и М. М.
И..
Свидетелката М.И., *** на ответника заяви, че са собственици
на имот в гр.К., на главе път***, прохода на републиката „***, който през
2018г. отдали под наем на „ДАЙМЪНД ХОЛИДЕЙС“ООД, представлявана от Р.П.. Т.к.
трябвало да направян нов обект за ел.захранване нейният *** упълномощил р.,
като му направил пълномощно. Тогава е подписал и договора с лицето Р.П., да
може после да си прехвърли партидите за вода и ток, защото като частно лице ще
му излезе по-евтино, защото тарифите за частно лице са по-ниски, като този договор
е имал съвсем друга цел. Според свидетелката по този договор няма как да се
стопанисва обекта, като физическо лице, за да работи обекта, трябва да се
извадят всички разрешителни, да работи касов апарат, които трябва да са на
фирмата. Заявява, че във връзка с извършените разходи по разрешителното за
ел.захранването през м.август 2019г. тя лично е заплатила на р. в дома му,
където я завела другата свидетелка М. Там той й представил всички бележки -5 за
551 лв. и някъде към 300лв. за рушвети. Заяви, че тя не е взела бележките,
защото те е трябвало да послужат на по-късна дата за изваждане на
разрешителното. Завява, че наемът за целия обект бил 1200лв. и включвал целия
обект. Наемът по договора бил 400лв.,, а останалите 800лв. били за паркинга.
Свидетелката М. И. заяви, че Р. е последният наемател
на тир-паркинга на изхода за К. През 2018г. Знае, че е плащал наем от 1200лв.,
който включва самият паркинг и заведението в него.. Знае, че Р. е упълномощен
от И. и М., като ползвател на обекта, да придвижва всички документи във връзка
с предстояща промяна на ел.захранването. Свидетелката заяви, че завела лично М.
в дома на Р., където влезли в двора му.Тя стояла през цялото време при тях и
чула за фактурите, които той е вземал за заплатените услуги за ел.инсталацията.
Те били в него и трябвало М. да му изплати разходите, които той е правил.
Заяви, че М. му изплатила над 500лв. по фактурите, като си описала фактурите,
които останали в Р., защото той пожелал да останал в него и още 300лв. за
рушвети. Предаването на парите станало в нейно присъствие през месец август
2019г. В началото на септември Р. й предал ключовете като напуснал обекта.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл. 285 ал. 1 ЗЗД
и по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
По
иска по чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Ищецът претендира връщане на сумата от 7700лв., като
недължимо платени, поради едностранно прекратяване на договора за наем от
страна на ответника. В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже наличието на
посочения в исковата молба договор за наем и неговото прекратяване.
Наличието на договор за наем се установи
безспорно от представеният договор за
наем на недвижим имот сключен на 02.10.2018г. между страните по делото, с който
И. А. И. е предоставил на Р.М.П. за временно и възмездно ползване *** с площ от
176 кв.м., находящо се в гр.К..
Видно от съдържанието на
договора раздел V страните са уговори прекратяване на договор с изтичането на
срока, който е 3 годишен, както и с едномесечно писмено предизвестие, а
наемодателят може да го прекрати едностранно с тридневно предизвестие и в
случай, че наемателят не заплати наемната цена до 10 число на месеца на
ползване. По делото не се представиха доказателства за отправено предизвестие
за прекратяване, поради което съдът намира, че този факт остана недоказан. Обстоятелството,
че ответникът е сключил за същия обект друг договор за наем, не означава, че
действието на неговия договор е прекратен едностранно, а евентуално че не се
изпълнява. Дори да се приеме, че със сключването на нов договор за наем,
действието на първия договор е прекратено, то това е станало след 21.09.2019г.,
а ищецът претендира връщане на сумите за период от 11.08.2018г. до
11.07.2019г., т.е. преди сключване на договора за наем с „Л.К. Фуудс“ЕООД,
който е с дата 21.09.2019г. ,и не обхваща претендирания от ищеца период.
Видно от съставения между страните
приемо-предавателен прокол имота е бил предаден на наемателя на 02.10.2018г.,
който факт не се оспори, с което наемодателят е изпълнил основното си
задължение да предаде обекта на наемателя.
С предаването на вещта, обект на договора
за наем, за наемателя е възникнало насрещното задължение да заплаща уговорения
наем и всички разходи свързани с използването на имота. Поради това твърдението,
че ищецът вследствие на грешка е превеждал на ответника чрез „Изипей“ суми,
които не дължи съдът намира за недоказано. Между страните е съществувала облигационна
връзка породена от сключен между тях договор за наем на 02.10.2018г., която не
е била прекратена и в изпълнение на задълженията си по този договор ищецът е
превеждал суми на ответника именно на основание този договор.
При така приетото от съда, възраженията на
ответника за недопустимост на иска, поради липса на материалноправна и
процесуалноправна легитимация на ищеца съда намира за неоснователни.
Възраженията на ответника, че с ищеца имал
сключен друг договор за наем за същия имот, но в качеството му на представител
на „Даймънд Холидейс“ЕООД, съдът намира за ирелеванти по спора, поради което не
следва да ги обсъжда. Доколкото ответникът не оспори действителността на този
договор, то съда намира че тай е бил действителен и е породил желаните от
страните последици. В случая ищецът не е въвел твърдения с които да е оспорил
наемната цена по договора, твърдейки, че погрешно е превел сумите, които претендира.
Поради това и приемайки наличието на договорна връзка, въз основа на която
ищецът е извършвал плащания на
ответника, съдът намира че не следва да обсъжда въпроса относно действителната
наемна цена на наетия обект, т.к. няма въведен такъв спорен въпрос. Предвид
изложеното съдът намира иска за неоснователен, поради което същия следва да се
отхвърли.
Искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата 1572,39 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка недължимо получена
от ответника сума, като акцесорен следва съдбата на
главния иск, поради което също следва да се отхвърли.
По иска по чл. 285 ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е в
теорията и практиката, че договорът за поръчка е консенсуален и неформален
договор, с който едно лице възлага на друго, а последното се задължава да
извърши за сметка на доверителя възложените му правни действия. Договорът може
да бъде възмезден или безвъзмезден, но във всички случаи съгласно чл. 285 от ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника направените от него разноски
по изпълнение на поръчката.
Ищецът по иск с
правно основание чл. 285 от ЗЗД следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът му е възложил извършването на определени правни
действия, че тези действия са извършени от него съобразно поръчаното, че е
направил разходи във връзка с изпълнение на така поръчаните действия, които не
са му били възстановени от поръчващия, и техния размер.
В тежест на
ответника е да установи релевираните от него правопогасяващи възражения, че е платил тези разходи.
Страните
не спорят, че с нотариално заверено пълномощно ответникът е възложил на ищеца
извършването на всички действия по управлението на отдадения под наем обект в
гр.К.. Не е спорно, че за нуждите на заведението в обекта е било извършено ново
външно ел.захранване, което да обслужва крайпътното заведение, за което е бил
изработен проект и издадени съответните разрешения, за специално ползване на пътищата чрез изграждане и
ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделни стоящи
съоръжения в обхвата на посочения път, както и разрешения за строеж, за което бяха представени множество писмени доказателства.
Не се спори, че всички дейности във връзка с това са били изпълняване от ищеца. Видно от представените писмени доказателства, а именно: вносна
бележка от ОББ за платена такса по чл.21,ал.1 по Тарифа за такси на АПИ от 129.60лв. и вносна бележка от 08.05.2019г.
за заплащането на тази сума, вносна бележка и платежно нареждане от
08.05.2019г. за заплатена такса по чл.21 ,ал.1,т.4 на АПИ в размер на 60,00лв.,
платежно нареждане за 42,25лв. към бюджета за такси и комисионни за ЍЦКБ,
преводно нареждане за 80лв. на ОД МВР за съгласуване на проект БОБД, приходна
квитанция от 012454 от кметство К.о за платени 240,50лв. за разрешение за
строеж, одобряване проекти, безспорно се установи, че за нуждите на това
ел.захранване ищецът е направил разходи възлизащи общо на сумата от 551,85лв.
Спорен между страните е въпроса дали същите са
заплатени от ответника. В тази връзка бяха събрани гласни доказателства чрез
свидетелските показания на лицата М.И. и М. И.. Същите са допустими, т.к. не се
установи съставянето на писмен договор за тези задължения между страните. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели М.И. и М. И., като отчита
евентуалната им заинтересованост, т.к. ги намира за вътрешно непротиворечиви и
последователни и във връзка помежду си, като от същите безспорно се установи,
че през месец август 2019г. лично съпругата на ответника е заплатила на ищеца над
500лв. по представени й и ищеца документи и допълнително 300лв. „за рушвети“. Поради това съдът намира за доказан факта на
извършено заплащане на разходите по извършената от ищеца поръчка, като искът за
тяхното заплащане се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Искът по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва в размер на 77,52лв., като акцесорен също следва да се
отхвърли.
При този изход на делото на осн.чл.78,ал.3 от ГПК
ищецът дължи на ответника направените от него разноски по делото, които
съобразно представения списък са общо в размер на 800,00лв.
Воден от гореизложеното, ЯРС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.М.П., с ЕГН ********** с
постоянен адрес *** против И.А.И. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата
от 7700лв. на осн.чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД,ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до изплащане на думата, като неосновотелен.
Отхвърля предявеният от Р.М.П. против И.А.И. иск
почл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху горната главница в размер
на 1572,35лв., като неоснователен.
Отхвърля предявеният от Р.М.П. против И.А.И. иск по
чл.285,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 551,85лв., както и за заплащане на
сумата от 77,52лв. лихва за забава върху посочената главница на осн.чл.86 от ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.М.П. да заплати на И.А.И. направените по
делото разноски в размер на 800,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: