№ 104
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000894 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от АС. ЕМ. Т. ЕГН ********** от ****,
действащ чрез настойника си Б. З. Т. ЕГН ********** с адрес: **** – чрез
процесуалния му представител адв. Е.П. с адрес: **** против решение №
260089/09.06.2021г., постановено по търг.д. № 23/2019г. по описа на О.С. - П.,
в частта, с която е отхвърлен предявеният от АС. ЕМ. Т., действащ чрез
настойника си Б. З. Т. против ЗД „Б.И.“ АД – **** иск за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, претърпени в
резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 02.08.2018
год., причинено виновно и противоправно от В.М.В., при управление на
товарен автомобил „И.“ модел **** с рег. № ** **** **, по отношение на
който е била налице сключена с ответника валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към деня на събитието, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания: травма
на главата, импресионна фрактура на черепа и мозъчна травма, както и стрес,
потиснатост и безпокойство, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 05.02.2019 год. до
1
окончателното плащане, за разликата над 100 000 лева до пълния предявен
размер от 600 000 лева – частично от 800 000 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че
присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост като
не са съобразени изключително неблагоприятните последици от травмите,
тяхната тежест, тежкия неврологичен статус и неудобствата от битов и
социален характер, които търпи ищеца, неблагоприятната прогноза и
отражението върху живота му. Твърди, че то не е съобразено и с конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането, нито с практиката на съдилищата по сходни казуси. Моли да
бъде отменено решението в обжалваната част и да се уважат претенциите му
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен
размер, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2019г.
Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление **** не е подала писмен отговор и не изразява
становище по жалбата.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление **** против решение № 260089/09.06.2021г.,
постановено по търг.д. № 23/2019г. по описа на О.С. - П., в частта, с която
дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на АС. ЕМ. Т. ЕГН
********** от ****, действащ чрез настойника си Б. З. Т. сума над 50 000
лева до уважения размер от 100 000 лева - обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно
произшествие, осъществило се на 02.08.2018 год., причинено виновно и
противоправно от В.М.В., при управление на товарен автомобил „И.“ модел
**** с рег. № ** **** **, по отношение на който е била налице сключена с
ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност” към деня на
събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания,
вследствие на телесните увреждания: травма на главата, импресионна
фрактура на черепа и мозъчна травма, както и стрес, потиснатост и
безпокойство, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 05.02.2019 год. до окончателното плащане.
Изразява оплаквания за неправилни изводи на първоинстанционния съд
2
относно липсата на материално – правна легитимация на ищеца, поради
прехвърляне на част от спорното право /за 35 000 лева/ с договор за цесия от
09.10.2018г. Счита, че приобретател на цедираното вземане е друго лице –
дружеството „Н.Л.“ ЕООД, а съдът не е дал отговор на спорния въпрос на
каква част от претендираното вземане продължава да е титуляр ищеца. Счита
за неправилен и извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия като поддържа твърдение, че последният е бил без поставен
обезопасителен колан, а това е съпричинило вредата в степен не по-малка от
50 на сто. Намира, че са нарушени критериите за справедливост при
определяне размера на обезщетението, тъй като не е отчетен факта на
предхождаща транспортното произшествие тежка неврологична анамнеза на
ищеца, а именно: претърпян мозъчен инсулт през 2017г., с който следва да се
свържат настъпилата пареза, говорни нарушения, загуба на когнитивни
възможности.
Въззиваемият АС. ЕМ. Т. ЕГН ********** от ****, действащ чрез
настойника си Б. З. Т. ЕГН ********** с адрес: **** – чрез процесуалния му
представител адв. Е.П. с адрес: **** изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба на ЗД „Б.И.“ АД.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.429 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът от АС. ЕМ. Т., действащ чрез настойника си Б. З. Т. твърди, че
е пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.08.2018
год. на а. „Т.“, на 130 км. в посока с., причинено противоправно от В.М.В.
при управление на на моторното превозно средство – товарен автомобил „И.“
модел **** с рег. № ** **** **. Твърди, че отговорността на водача на МПС е
застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“. Твърди, че
вследствие на ПТП е получил травматични увреждания, изразяващи се в
травма на главата, импресионна фрактура на черепа и мозъчна травма.
Твърди, че вследствие на уврежданията се е наложило да бъде опериран по
спешност, след което му е проведено и болнично лечение, продължило осем
дни. След този период последвало домашно лечение и възстановяване, по
време на което приемал болкоуспокояващи медикаменти и сънотворни,
3
изпитвал постоянно и силно главоболие и дразнене от светлина и шум.
Твърди, че ПТП се е отразило негативно и на психическото и емоционалното
му състояние – станал неспокоен, раздразнителен, страдал от безсъние, бил
потиснат, чувствал се тревожен, безполезен и сломен, изпитвал страх от
пътуване и шофиране, затворил се в себе си.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗД „Б.И.“ АД - гр. с.. Твърди, че е заявил своите
претенции пред застрахователя с претенция, получена от него на 05.11.2018г.
Твърди, че ответникът не е определил размер на обезщетението и не е
изплатил такова до предявяване на иска на 11.02.2019г.
Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление **** да му заплати 600 000 лева – частично
от 800 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
– болки и страдания, претърпени в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 02.08.2018 год. на а. „Т.“, на 130 км. в посока с.,
причинено противоправно от В.М.В. при управление на моторното превозно
средство – товарен автомобил „И.“ модел **** с рег. № ** **** **,
отговорността на водача на което е застрахована при ответника за риска
„гражданска отговорност“ към деня на събитието, които неимуществени
вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания:
травма на главата, импресионна фрактура на черепа и мозъчна травма, както и
стрес, потиснатост и безпокойство, ведно със законната лихва, считано от
02.08.2018 год. до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е уважил претенцията за неимуществени
вреди до размер от 100 000 лева. Предмет на въззивно обжалване е както
отхвърлянето на иска за разликата до 600 000 лева, така и осъждането на
ответника за сума над 50 000 лева до 100 000 лева.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **** оспорва предявените искове. Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност”. Оспорва материално – правна легитимация на ищеца, поради
прехвърляне на част от спорното право /за 35 000 лева/ с договор за цесия от
09.10.2018г. Оспорва механизма на процесното събитие, наличието на
4
причинно-следствена връзка между ПТП и получените травматични
увреждания, както и наличието на виновно противоправно поведение на
водача на товарния автомобил „И.“. Твърди наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, който е пътувал на предна дясна седалка без
поставен обезопасителен колан. Счита претенцията за несправедливо
завишена по размер и неотговаряща за критериите за справедливост.
С допълнителната искова молба не се навеждат нови обстоятелства
Поддържа се първоначалната молба и се оспорват твърденията и
възраженията в отговора.
С допълнителния отговор се поддържа изложеното в първоначалния
такъв.
Видно от представената молба – претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение с входящ номер от 05.11.2018г. на ЗД „Б.И.“
АД, ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до З.д. „Б.И.“ АД
- гр. с. за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е
достигнало до ответника на 05.11.2018г. С писмо от 13.12.2018г. /стр.40 от
делото на ОС/ ответникът е уведомил ищеца, че няма основание за изплащане
на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като липсва влязъл в
сила акт, доказващ виновността на водача на застрахованото МПС. Няма
данни да се е стигнало до определяне на обезщетение за неимуществени
вреди. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ
относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.
В отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че не
оспорва наличието на сключен застрахователен договор за моторното
превозно средство - товарен автомобил „И.“ модел **** с рег. № ** **** ** с
полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата
на процесното ПТП. Това се установява и от справката от базата данни на
И.Ц. към Г.Ф. за издадена застрахователна полица
BG/02/************/22.09.2017г. Следователно е безспорно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за
който се твърди да е причинител на увреждането. В.М.В. като водач на
товарен автомобил „И.“ модел **** с рег. № ** **** ** се явява застрахован
при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и
5
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С влязло в сила решение № 1648 от 12.09.2019г., постановено по НАХД
№ 4081/2019 г. В.М.В. е признат за виновен в това, че на 02.08.2018 г. на а.
„Т.“ км.130+100, обл.П., при управление на специален автомобил „И.“ модел
**** с рег. № ** **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.6 т.1, чл.20 ал.1 и ал.2, чл.58 т.3 от ЗДвП, чл.63 ал.1, чл.63 ал.2 т.1 от
ППЗДвП и по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на
АС. ЕМ. Т. от гр. П., както следва: открита черепно – мозъчна травма,
наложила оперативно лечение по спешност, довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота и разкъсно – контузна рана на главата и
многофрагментно счупване на черепа под нея, аформили комуникация между
външната среда и черепната кухина, представляващо нараняване, което е
проникнало в черепната кухина - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“
предл.2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
На това основание следва да се приеме, че В.М.В. е виновен в това, че
на 02.08.2018 г. при управление на товарен автомобил „И.“ модел **** с рег.
№ ** **** ** е действал противоправно, тъй като е нарушил правилата за
движение. В резултат на това поведение същият е причинил по
непредпазливост две средни телесни повреди на ищеца.
6
От заключението на вещите лица по комплексната съдебна
автотехническа и медицинска експертиза /стр.251 – 267 от делото на ОС/ по
повод на механизма на ПТП се установява, че ударът е настъпил в посока от
товарен автомобил „И.“ към лекия автомобил „ф.т.“ – движещият се в
средната лента товарен автомобил „И.“ е променил направлението си надясно
в аварийната лента за движение, при което е осъществен масивния удар, в
резултат на което товарният автомобил се зацепва в задната лява част на
микробуса и го повдига. Така двата автомобила изпадат в безконтролно
аварийно движение, изразяващо се в странично плъзгане на дясно,
преминават през аварийната лента и спират в оградната мрежа. Посочва се, че
най-вероятното място на удара е в аварийната лента на северното платно на
а.та на 1 – 1.5 м. от непрекъснатата разделителна линия между средната и
аварийната лента. Причината за ПТП е допуснатото отклонение и навлизане
на скорост в лентата за аварийно движение от водача на товарния автомобил.
Скоростта на движение на последния е била около 68 км/ч, а микробуса е бил
спрял. Произшествието е предотвратимо от страна на водача на товарния
автомобил при недопускане отклонение на вниманието и пълна концентрация
при управлението на автомобила.
Пострадалият се е намирал в спрелия автомобил на предна дясна
седалка до водача. Разположението на уврежданията странично сочи, че
ударът е бил странично на пострадалия, при това с голяма сила.
За лекия автомобил ударът е бил заден. Обезопасителните колани
задържат тялото на пасажера към облегалката при наличие на ускорение по
направлението на движение – при фронтални /челни/ сблъсъци. При заден
удар правилно поставен обезопасителен колан би помогнал да задържи
тялото на седалката, т.е. да не се реализира удар в десния край на челното
стъкло. В случая при пострадалия не са констатирани и описани специфични
наранявания, причинени от поставянето на обезопасителен колан.
Съгласно разясненията в т. 7 от ППВС 17/63 г. следва да се установи
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Съгласно чл.137а от ЗДвП водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Предвид установения механизъм на ПТП от
7
експертизата, чието заключение се кредитира като компетентно и обективно,
то се явява причинено в резултат на противоправното поведение на водача на
товарния автомобил. Тъй като микробусът, в който е бил пътник ищецът, е
бил спрял в аварийна лента, т.е. не се е движил към момента на ПТП, за
пострадалия в този конкретен момент не е имало задължение да използва
обезопасителен колан. Ето защо не може да се приеме, че поведението му е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
От заключението на вещите лица по допуснатата комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза се установява каква е била
поставената диагноза на пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има
ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца са били
причинени телесни увреждания: контузия на главата и тялото, разкъсно –
контузна рана на главата, хлътващо /импресионно/ счупване на черепния
покрив в лява теменно – тилна област, счупване на основата на черепав ляво в
областта на средна черепна ямка, контузия на мозъка в ляво. Тези
травматични увреждания отговарят на установения механизъм на
произшествието.
Той е бил приет и опериран в клиника по неврохирургия на УМБАЛ
„С.Г.“ - П.. Установява се от заключението, че ищецът е претърпял
значителни болки и страдания особено през първите 15 дни от получаване на
травмите. Налице са остатъчни прояви – нарушения в психо-емоционалната
сфера и когнитивните функции – памет, внимание, планиране и изпълнение
на задачи.
От заключението на вещото лице д-р Н.П. по допуснатата съдебно –
психиатрична експертиза се установява, че А.Т. е претърпял исхемичен
мозъчен инсулт през 2017г., а впоследствие и през 2019г. и 2020г., както и
мозъчна травма от ПТП през 2018г. Към момента на изследването от страна
на експерта се установяват тежки нарушения на психичното функциониране
до ниво на тежка степен на умствена изостаналост с невъзможност за
самостоятелен живот, без активно подпомагане от друг. Прогнозата е
песимистична. В заключението е посочено, че травмите при ПТП не са в
пряка връзка с настоящото състояние на ищеца. В съдебно заседание на
10.08.2020г. вещото лице пояснява, че е възможно черепно мозъчната травма
да доведе до вторични исхемични огнища, поради нарушението на
8
кръвообращението на мозъка и опасността да се стигне до разкъсване на
съдове. С оглед на тази вероятност и за изясняване на въпроса за причинната
връзка е допусната съдебно – медицинска експертиза с вещо лице – невролог.
От заключението на вещото лице д-р Н.З. /стр.315-318 от делото на ОС/ се
установява, че ищецът има изразено нарушение на висшите корови функции,
една от които е речта – има тежка сензорномоторна афазия. Тъй като
центърът на речта се намира в лявата половина на мозъка, близо до кората, а
това място е описано като пострадало при ПТП /описани са разкъсвания на
множество съдове в тази област/, мозъчното кръвоснабдяване не може да
реагира като при здрава система. На скенеграмата от 2019г. е описано едно
хиподензно огнище, там където е била травмата. Постравменото и
инфарктното огнище си приличат скенеграфски. През 2020г. скенеграмата
описва още едно огнище в басейна на лявата средна мозъчна артерия. В
съдебно заседание на 28.09.2020г. вещото лице обяснява, че в епикризата
преди ПТП изследването с доплер не е установило запушване на лявата
средна мозъчна артерия, нито някакви други проблеми там. Гореописаните
обстоятелства – според вещото лице – водят до извод за наличие на причинно
– следствена връзка между черепно-мозъчната травма и последващия мозъчен
инсулт, особено в един и същ басейн, на една артерия, т.е. налице е причинна
връзка между травмата и развилия се дементен синдром.
Показанията на разпитаните свидетели М.Д.А., е К.Д. Т. са обсъдени от
окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че непосредствено
след ПТП състоянието на ищеца е било тежко. Свидетелите посочват, че след
ПТП и операцията той не е разпознавал близките си, те са се редували да му
помагат и да се грижат за него. Свидетелите споделят и за настоящото му
състояние – честа загуба на съзнание, неориентираност, объркване, нужда от
придружител.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са
подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицински
експертизи и писмени такива.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
страдания за основателни. Същият е претърпял значителни по степен болки и
страдания, особено в първия месец след инцидента. Касае се за травма,
9
изключително сериозна и опасна за здравето и живота. Тя е провокирала и
развилия дементен синдром след последвалите два инсулта. Прогнозата е
песимистична. Всичко това навежда на извод за основателност на заявената
претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
необходимостта от чужда помощ в ежедневието на ищеца, не добрата
прогноза, сериозността на травмата, която може да се нарече „тежка“, на
опасно място, съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева не репарира в
достатъчна степен вредите. За справедливо съдът намира обезщетение в
размер на 165 000 лева.
Тъй като ищецът се е разпоредил с част от вземането си за обезщетение
и е прехвърлил чрез договор за цесия 35 000 лева от него на „Н.Л.“ ЕООД
/обстоятелство, по което не се спори и е видно от представения договор и
уведомления за цесията до застрахователното дружество/, той не се явява
титуляр на тази част от вземането. Ето защо искът се явява неоснователен за
разликата над 130 000 лева до дължимия размер от 165 000 лева.
Искът се явява неоснователен и за разликата над 130 000 лева до
претендирания размер от 600 000 лева – частично от 800 000 лева -
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 02.08.2018 год. на а. „Т.“, на 130 км. в посока с., причинено
противоправно от В.М.В. при управление на моторното превозно средство –
товарен автомобил „И.“ модел **** с рег. № ** **** **, отговорността на
водача на което е застрахована при ответника за риска „гражданска
отговорност“ към деня на събитието, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания: травма
на главата, импресионна фрактура на черепа и мозъчна травма, както и стрес,
потиснатост и безпокойство, ведно със законната лихва, считано от
02.08.2018 год. до окончателното плащане. В частта, с която искът е
отхвърлен за за разликата над 130 000 лева до претендирания размер от
600 000 лева – частично от 800 000 лева, решението следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, то следва да се отмени в частта,
10
отхвърляща претенцията за разликата над 100 000 лева до 130 000 лева като
се присъдят допълнително още 30 000 лева над уважения от Окръжния съд
размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2018 год.
до окончателното плащане..
На жалбоподателя Т. е предоставена безплатна правна помощ от
адвокат при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на адв. Ев. Г. П. в размер на 3516 лева, дължимо за
въззивната инстанция, както и допълнително – с оглед уважената и
отхвърлена част от иска – още 1630.50 лева – дължимо за защитата,
осъществена в първоинстанционния съд.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е
представило списък по чл.80 от ГПК. Възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
същото е в размер на минимума съобразно обжалваемия интерес. За
осъщественото процесуално представителство и правна защита на страната
пред въззивната инстанция съобразно уважената и отхвърлена част от
въззивните жалби, на ЗД „Б.И.“ АД са дължими 11 136 лева и жалбоподателят
Т. следва да бъде осъден да ги заплати.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260089/09.06.2021г., постановено по търг.д. №
23/2019г. по описа на О.С. - П., в частта, с която е отхвърлен предявеният от
АС. ЕМ. Т., действащ чрез настойника си Б. З. Т. против ЗД „Б.И.“ АД – ****
иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие,
осъществило се на 02.08.2018 год., причинено виновно и противоправно от
В.М.В., при управление на товарен автомобил „И.“ модел **** с рег. № **
**** **, по отношение на който е била налице сключена с ответника валидна
застраховка „Гражданска отговорност” към деня на събитието, които
неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на
телесните увреждания: травма на главата, импресионна фрактура на черепа и
11
мозъчна травма, както и стрес, потиснатост и безпокойство, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
считано от 05.02.2019 год. до окончателното плащане, за разликата над
100 000 лева до 130 000 лева - частично от 800 000 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **** да заплати на АС. ЕМ. Т. ЕГН ********** от ****, действащ
чрез настойника си Б. З. Т. ЕГН ********** с адрес: **** допълнително още
30 000 лева / над присъдения от ОС – Пазарджик размер от 100 000 лева/-
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, претърпени в
резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 02.08.2018
год., причинено виновно и противоправно от В.М.В., при управление на
товарен автомобил „И.“ модел **** с рег. № ** **** **, по отношение на
който е била налице сключена с ответника валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към деня на събитието, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания: травма
на главата, импресионна фрактура на черепа и мозъчна травма, както и стрес,
потиснатост и безпокойство, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 05.02.2019 год. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260089/09.06.2021г., постановено по
търг.д. № 23/2019г. по описа на О.С. - П., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от АС. ЕМ. Т., действащ чрез настойника си Б. З. Т. против ЗД
„Б.И.“ АД – **** иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно
произшествие, осъществило се на 02.08.2018 год., причинено виновно и
противоправно от В.М.В., при управление на товарен автомобил „И.“ модел
**** с рег. № ** **** **, по отношение на който е била налице сключена с
ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност” към деня на
събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания,
вследствие на телесните увреждания: травма на главата, импресионна
фрактура на черепа и мозъчна травма, както и стрес, потиснатост и
безпокойство, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 05.02.2019 год. до окончателното плащане,
за разликата над 130 000 лева до пълния предявен размер от 600 000 лева
12
– частично от 800 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260089/09.06.2021г., постановено по
търг.д. № 23/2019г. по описа на О.С. - П., в частта, с която е осъдено ЗД
„Б.И.“ АД – **** да заплати на АС. ЕМ. Т. ЕГН ********** от ****,
действащ чрез настойника си Б. З. Т. сума над 50 000 лева до уважения
размер от 100 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно
произшествие, осъществило се на 02.08.2018 год., причинено виновно и
противоправно от В.М.В., при управление на товарен автомобил „И.“ модел
**** с рег. № ** **** **, по отношение на който е била налице сключена с
ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност” към деня на
събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания,
вследствие на телесните увреждания: травма на главата, импресионна
фрактура на черепа и мозъчна травма, както и стрес, потиснатост и
безпокойство, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 05.02.2019 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **** да заплати на адв. Ев. Г. П. – гр. с., *** сумата 3516 лева,
адвокатско възнаграждение, дължимо за въззивната инстанция за
предоставена безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА на
АС. ЕМ. Т., както и допълнително – с оглед уважената и отхвърлена част от
иска – още 1630.50 лева – адвокатско възнаграждение, дължимо за
предоставена безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА на
АС. ЕМ. Т., осъществена в първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА АС. ЕМ. Т. ЕГН ********** от ****, действащ чрез
настойника си Б.З. да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление **** сумата 11 136 лева – разноски пред въззивния съд
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивните жалби.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14