Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-1 07.02.2019
г.
град Бургас
Бургаският
окръжен съд, IV
граждански въззивен състав,
На
четиринадесети януари, две хиляди и деветнадесета година,
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня Евтимова
Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова гр.д. № 1783 по описа за
2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод въззивната жалба на Х.Р.А., подадена чрез процесуалния й представител
адв. Д. В., против Решение № 139/27.07.2018 г., постановено по гр.д. № 287/2018
г. по описа на PC-Айтос,
с което е отхвърлен предявения от въззивницата против О.К.М. главен иск за
приемане за установено, че ищцата е собственик на 24 бр. конкретно посочени
движими вещи и за осъждане на ответника да й предаде собствеността и владението
върху тях, отхвърлен е и евентуално предявения иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 2 610 лв., представляваща паричната равностойност
на процесните движими вещи, както и ищцата е осъдена да заплати на ответника
разноски в размер на 807 лв. Въззивницата счита, че първоинстанционното решение
е неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че същото е постановено в
противоречие с практиката на ВКС, при неправилно определена правна квА.фикация
и неправилно разпределена доказателствена тежест. Твърди също така, че
първоинстанционният съд е следвало да се произнесе с отделен диспозитив по
установителната част на ревандикационния иск, като признае, че ищцата е
собственик на вещите, което е било безспорно установено по делото. На следващо
място твърди, че след предявяването на иска ответникът е укрил процесните вещи,
поради което е следвало искът по чл. 108 от ЗС да бъде уважен и в осъдителната
му част. Счита също така, че съдът е следвало да приеме за доказани на осн. чл.
161 от ГПК фактите, относно които ответникът е създал пречки за предварително
събиране на доказателства, а именно: нА.чието на процесните вещи при него,
тяхното държане от ответника и впоследствие тяхното укриване от него. Изложени
са твърдения и по съществото на спора, както и относно неправилна преценка от
съда и кредитиране на събраните по делото доказателства, включително на гласните
такива. На следващо място въззивницата твърди, че решението на АРС е неправилно
и в частта, с която е отхвърлен и предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск. Според нея съдът е дал неправилна правна квА.фикация на този
иск, а освен това по делото е било установено, че вещите са нейна собственост и
че преди раздялата на страните през м. август 2017 г. те са се намирА. в дома
на ответника, но към момента не се намират при него, поради което съдът е
следвало да присъди на ищцата тяхната равностойност. Изложени са подробни
доводи. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови ново решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на процесните движими вещи, както и да осъди
ответника да й предаде собствеността и владението върху тези вещи, евентуално
да го осъди да й заплати паричната им равностойност в размер на 2 610 лв.
Претендира да й бъдат присъдени всички направени разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на въззивницата, който поддържа жалбата, не ангажира нови
доказателства.
Съдът
намира, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо
право на жалба, и отговаря на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК,
поради което е допустима.
Въззиваемият О.К.М. е депозирал
отговор в законоустановения срок, чрез упълномощен процесуален представител, в
който се твърди, че въззивната жалба е недопустима, неоснователна и недоказана.
Въззиваемият счита, че събраните по делото доказателства напълно опровергават
твърденията на ищцата и предявените от нея претенции. Изложени са доводи по
съществото на спора. Моли се жалбата да бъде отхвърлена, както и на въззиваемия
да бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство. В съдебно
заседание се явява упълномощен процесуален представител на въззиваемия, който
поддържа отговора, не са ангажирани нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и релевантните разпоредби на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Айтос е образувано по предявена
от Х.Р.А. против
О.К.М. искова
молба, с която се моли да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на следните движими вещи:
-
1
бр. машинка за подстригване „Бейбилис” Е7, сер. № Е 955 Е;
-
1
бр. машинка за подстригване „Бейбилис” Е, сер. № Е 779 Е;
-
бойлер
„Елдом” – 10 литра, емайлиран;
-
офис-стол
от изкуствена кожа, черен, с р-ри 60/43/88-98 см;
-
огледало
1м/1м;
-
маса
за офис ПДЧ, тъмно кафява;
-
шкаф
ПДЧ с 4 чекмеджета, светло кафяв;
-
вентилатор
със стойка, черен;
-
сешоар
за коса, тъмно лилав;
-
сешоар
за коса, светло лилав;
-
вентилаторна
печка тип „духалка”, бяла, „Елдом”;
-
професионална
ножица за подстригване марка „Сери”;
-
професионална
филажна ножица марка „Сери”;
-
сива
етажерка, пластмасова;
-
светло
кафява етажерка, пластмасова;
-
1
бр. бял пластмасов кош за боклук с капак;
-
1
бр. розов пластмасов кош за боклук с капак;
-
1
бр. пластмасов кош за боклук, жълто и розово, на цветя, с капак и педал;
-
сгъваем
малък стол от метал и изк. кожа, черен;
-
пералня
„Беко”, модел WTV 7531 X0,
код В15680619629515;
-
хладилник
„Беко”, модел RCSA 365K20DW,
код В156605875561812;
-
съдомиялна
машина „Индезит”, модел DSG 263 EV,
щрихкод I15967115;
-
кафе
машина „Делонги”, модел ЕС 221.3;
-
прахосмукачка
„Самсунг”, модел VCC61E3V,
черна,
както
и да бъде осъден ответника да предаде на ищцата собствеността и владението
върху гореописаните вещи, евентуално – ако се установи, че вещите не се намират
в имота на ответника и/или са унищожени и/или са повредени, да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата паричната им равностойност в размер на
2 610 лв. (след направено в съдебно заседание изменение в размера на този
иск). Ищцата твърди, че на 06.05.2016 г. тя и ответникът са сключили граждански
брак, който е бил прекратен на 14.11.2017 г. с решение на АРС. Твърди също
така, че е придобила горепосочените вещи през периода 2014 г. – 2016 г. – преди
сключване на брака й с ответника, като същите са й били дарени от нейните
родители Нурие А. и Р.А.. Заявява, че част от вещите са й служили за извършване
на фризьорски услуги, като първоначално тя е работила във фризьорски салон,
находящ се в центъра на с. Руен, а от м. май 2016 г. е работила в преместваем
обект – павилион, поставен в дворното място на ответника, находящо се в с.
Руен, ул. „Пирин” № 3, но след като тя е напуснала семейното жилище тези вещи
са останА. в павилиона и във фактическа власт на ответника, тъй като той държи
ключа за павилиона и тя няма достъп до него и до вещите си. По отношение на
кухненските уреди ищцата твърди, че ги е придобила чрез дарение от родителите си,
като те са били внесени в жилището на ответника след сключването на брака им и
след развода са останА. там. Твърди също така, че след развода неколкократно е
отправяла покани до ответника да й върне вещите, но той отказал да й ги предаде
и към момента ги държи без право и основание, което е наложило предявяването на
настоящите искове. Ангажирани са доказателства в подкрепа на изложените
твърдения.
Ответникът
оспорва изцяло предявените искове като твърди, че същите са недопустими,
неоснователни и недоказани. Твърди, че процесните вещи не са собственост на
ищцата, както и че те не се намират и никога не са се намирА. в жилището му в
с. Руен, ул. „Пирин” № 3. Признава твърдението на ищцата, че именно това е било
семейното им жилище, но твърди, че са заживяли там след сключването на брака
им, а не преди това. Ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
С
обжалваното решение АРС е отхвърлил предявените искове, като е приел, че не са
събрани категорични доказателства, че процесните вещи към момента на раздялата
на страните са останА. и се намират в държане на ответника, както и че той
упражнява фактическа власт върху тях, като ги задържа и ползва без право и
основание.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението е вА.дно и допустимо.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба
твърдение, че районният съд не се е произнесъл по установителната част на
предявения иск. От диспозитива на решението се вижда, че макар и същият да е
непрецизно формулиран, то е нА.це произнасяне и по отношение правото на
собственост на ищцата върху процесните вещи.
Неоснователно е и оплакването на въззивницата, че
дадената от първоинстанционния съд правна квА.фикация на евентуално предявения
иск е неправилна. Напротив – въззивният съд счита, че този иск намира правното
си основание именно в нормата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, която урежда хипотезата,
при която едно лице дължи връщане на определени вещи, но те са погинали,
отчуждени са от него или са изразходвани, т.е. не са в държане на това лице.
След
извършване на самостоятелна преценка на представените по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, въззивният съд намира следното:
Видно
от приложеното гр.д. № 785/2017 г. по описа на АРС, ищцата и ответникът са
сключили граждански брак на 06.05.2016 г., като същият е бил прекратен със
съдебно решение, което е влязло в сила на 14.11.2017 г.
По делото са представени
данъчни фактури, фискални бонове и гаранционни карти, от които се установява,
че на различни дати през периода 23.12.2014 г.- 10.01.2016 г. Нурие Али (майка
на ищцата) е закупила следните вещи: бойлер „Елдом” – 10 литра, офис-стол от
изкуствена кожа, черен, 60/43/88-98 см, машинка за подстригване „Бейбилис” Е955Е,
машинка за подстригване „Бейбилис” Е779Е, сива пластмасова етажерка, светло
кафява пластмасова етажерка, 3 бр. пластмасови кошове за боклук с капак,
сгъваем малък стол, пералня „Беко”, хладилник „Беко”, съдомиялна машина
„Индезит”, кафе-машина „Делонги”, прахосмукачка „Самсунг”. За останалите процесни
движими вещи по делото не са представени писмени доказателства, установяващи закупуването
им от посочените в исковата молба лица – родителите на ищцата.
Видно от приложената служебна
бележка, издадена от ЕТ „МАГИК ХАНД – Е. ШЕРИФ”, през периода октомври -
ноември 2014 г. ищцата е завършила успешно курс по професионално обучение с
придобиване на професионална квалификация „Фризьор”. Представена е и Заповед №
РД 21-15/20.02.2018 г. на директора на РЗИ – Бургас, с която считано от
19.02.2018 г. от регистъра на обектите с обществено предназначение е заличена
регистрацията на фризьорски салон, находящ се в с. Руен, ул. „Пирин” № 3, който
е бил регистриран на ЕТ „Феникс 75 – Нурие Али” – поради прекратяване на
дейността в обекта.
По делото са разпитани
свидетелите Нурие Али – майка на ищцата, Нефсе Ахмед – сестра на бабата на
ищцата, Сехер Халиибрям, Мария Йовчева, Февзи Ереджеб и Райна Станчева – без
родство със страните.
Св. Али заявява, че в края на
2014 г. дъщеря й е изкарала фризьорски курс и е работила като фризьорка в
продължение на 4 години. Първоначално отворили салон в центъра на с. Руен, който
бил обзаведен от свидетелката и нейния съпруг (бащата на ищцата) - купили маса,
стол за подстригване, бойлер - 10 л, 2 бр. машинки за подстригване марка „Бейбилис”,
ножица за филиране, ножица за подстригване, пластмасова етажерка, дървена
етажерка, бои, сешоар, духалка за отопление, маши, вентилатор, като всичко било
закупено преди дъщеря й да се омъжи и е било ползвано от нея при осъществяване
на дейността й като фризьор. Ищцата работила две години в този салон и след
като се омъжила се преместила да работи в павилион пред семейното жилище, който
съпругът й взел като подарък за нея, като всички горепосочени вещи били
преместени там. Свидетелката също така заявява, че тя и съпругът й са купили
хладилник, пералня, прахосмукачка, кафе-машина и миялна машина, които подарили на
дъщеря си няколко дни преди сватбата, а на самата сватба са дали фактурите. На
16.08.2017 г. дъщеря й била изпъдена от семейното жилище и не могла да вземе
нищо със себе си, като според свидетелката всички процесни вещи останали в
жилището на ответника и във фризьорския салон, до които ищцата нямала достъп.
Свидетелката твърди, че семейното жилище на страните е било обзаведено след
брака им с парите от сватбата и с дарените от свидетелката и съпруга й вещи, като
родителите на ответника не са дали нищо. След това вещите изчезнали, като
свидетелката чула от съседи на ответника, че всичко е било изнесено от родителите
му. На свидетелката са били показани предявените и на ответника снимки, като тя
е заявила, че на тях се вижда фризьорския салон в двора на семейното жилище,
както и самото жилище, и е разпознала на снимките подарените от нея на дъщеря й
домакински уреди.
Св. Нефсе Ахмед заявява, че
преди да се омъжи, ищцата е работила като фризьор в центъра на селото, като
салонът й е бил оборудван с всичко необходимо – ножици, сешоар, машинка за
подстригване, бойлер, масичка, въртящ се стол, огледало, които вещи били купени
от нейните родители. Твърди също така, че когато ищцата отишла да живее при
съпруга си, къщата е била празна и преди сватбата родителите й купили и са й
подарили хладилник, пералня, съдомиялна машина, кафе-машина и прахосмукачка.
Свидетелката заявява, че е ходила в семейното жилище на страните един път преди
сватбата, за да види чеиза, както и един път след сватбата. След това ищцата е
била изгонена и не взела нищо със себе си, а съседка казала, че после всичко е
било изнесено. На свидетелката са били предявени същите снимки и тя е заявила,
че те са от дома на ответника и на тях се виждат закупените от родителите на
ищцата домакински уреди.
Св. Халиибрям заявява, че е
ходила един път в жилището на страните - около една седмица преди тяхната
сватба, а след сватбата не е ходила там. Твърди, че родителите на ответника са
направили ремонт на жилището и са закупили обзавеждането в него. Свидетелката
заявява, че в жилището е имало спалня, гардероб, холова гарнитура, но твърди,
че не е виждала там да има пералня, хладилник, печка и кафе-машина. Според
свидетелката, след сватбеното им тържество Х. и О. са живяли при неговите родители,
тъй като ремонтът на тяхното жилище все още не е бил довършен. Заявява, че не е
виждала павилион в двора на къщата им. При предявяване на представените от
ищцата снимки свидетелката е заявила, че на снимките не е къщата на страните,
нито разпознава някого на снимките. Заявява също така, че не знае ищцата да е работила
като фризьорка, както и че не е виждала вещи за оборудване на фризьорски салон.
Твърди, че не е чувала ответникът да е купил и сложил павилион пред къщата,
нито е виждала там да има павилион.
Св. Райчева - съседка на
ответника, заявява, че е влизала в семейното жилище на страните много пъти
преди ремонта и преди сватбата и там не е имало кухненски уреди, а след
сватбата им и след ремонта не е влизала там. Според свидетелката, ищцата не е
ходила на работа, нито е работила като фризьорка. Твърди, че преди сватбата и
около месец след това Х. и О. са живяли при неговите родители, тъй като тяхната
къща е била в основен ремонт. Заявява, че има пряка видимост към къщата на страните,
но не е виждала родителите на Х. да внасят там вещи и подаръци, не е виждала и
фризьорски принадлежности. Твърди, че
ищцата е отишла там с две чанти и пак така си е заминала, като свидетелката
лично е видяла тръгването й. Свидетелката също така заявява, че не е виждала да
се изнасят вещи от къщата. Заявява, че нито в двора на къщата на ответника,
нито в двора на неговите родители има поставен павилион. При предявяване на
снимковия материал свидетелката е заявила, че те не са от къщата на ответника.
Св. Ереджеб заявява, че е бил
редовен клиент във фризьорския салон на ищцата, като всяка седмица е ходил да
се подстригва при нея. Твърди, че тя първоначално е работила в центъра на с.
Руен, а след като се омъжила се е преместила на ул. „Пирин”, където работела в
един павилион. Според свидетеля, сега павилионът не е там. При предявяване на
снимковия материал свидетелят е разпознал на снимките павилионът, в който е
работела ищцата. Твърди, че в салона на ищцата е имало всичко необходимо –
сешоари, машинки за подстригване, стол, огледало и всичко, което е нормално да
има в един фризьорски салон. Заявява, че от една година ищцата не работи там.
Св. Станчева заявява, че е в
приятелски отношения с родителите на ответника. Твърди, че ищцата и ответникът
са живяли като семейство в къща в с. Руен, ул. „Пирин” № 3, която е от дядото
на О.,***. Заявява също така, че е ходила на гости в дома на страните с майката
на ответника, но не е виждала там да има кухненски уреди. Според нея родителите
на ответника са предлагали да им купят хладилник, печка и други необходими
вещи, но ищцата отказвала, защото искала да се мести в града. Свидетелката
заявява, че не знае ищцата да е работила нещо, нито да е завършила фризьорски
курс и да е работила като фризьор. Твърди също така, че не е виждала павилион
там. При предявяване на снимките заявява, че на тях не е снимана къщата на
страните, нито е снимана ищцата, както и че тя не е виждала в дома им сниманите
вещи. Заявява също така, че на сватбата никой не е подарявал вещи, а са им
давали само пари, като тя не е виждала подаръци нито преди, нито след сватбата
им, нито майката на ответника й е казвала, че са им подарили пералня, печка и
др. Свидетелката твърди, че е присъствала на къната, която се е състояла в деня
преди сватбата, като там са били и родителите на булката, но и тогава
свидетелката не видяла те да подаряват нещо. Според нея родителите и на двете
страни са им дали пари на сватбата, но вещи не са били подарявани.
Ответникът М. е изслушан от
съда по реда на чл. 176 от ГПК, като същият е заявил, че не е имало поставен
павилион в двора на къщата в с. Руен, където са живяли с ищцата, както и че на
предявените му снимки не разпознава бившата си съпруга, нито посуда или
домакински уреди, които да са се намирали в техния дом.
По делото е изготвена
съдебно-техническа експертиза за оценка на процесните вещи, като вещото лице е
посочило, че при посещение в дома на ответника не е намерило там такива вещи. Поради
това вещото лице е оценило вещите по писмени данни и е дало заключение, че
общата им стойност към 19.03.2018 г. (датата на предявяването на иска) е в
размер на 2 610 лв., включително е посочило стойността на всяка една вещ
към същата дата с начисляване на съответната амортизация.
При така ангажираните от
страните доказателства, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск е
основателен в установителната му част, но не и в осъдителната част, по следните
съображения:
От приложените по делото
писмени доказателства – служебна бележка и заповед за заличаване регистрацията
на фризьорски салон, находящ се на адрес с. Руен, ул. „Пирин“ № 3, както и от показанията
на св. Али, св. Ахмед и св. Ереджеб (последният без родство със страните по
делото), се налага изводът, че ищцата действително е работила като фризьор,
каквато квалификация е придобила в края на 2014 г. Видно е също така, че
заличеният от регистъра на обектите с обществено предназначение фризьорски
салон се е намирал именно на адреса на семейното жилище на страните в с. Руен,
ул. „Пирин“ № 3, което опровергава както твърденията на ответника, така и
показанията на водените от него свидетели, че там никога не е имало фризьорски
салон. С оглед на горното въззивният съд намира за доказано по делото както, че
ищцата е работила като фризьор, така и че след сватбата й с ответника тя е
осъществявала тази си дейност именно в салон, намиращ се в двора на семейното им
жилище.
От представените фактури и
фискални бонове, както и от показанията на водените от ищцата свидетели се
установи също така, че родителите на ищцата (макар като купувач на вещите да е
вписана само нейната майка) са закупили и са й дарили описаните в исковата
молба движими вещи, представляващи обзавеждане на фризьорски салон, както и
такива, които са служили на ищцата за упражняване на професията й, а именно:
две машинки за подстригване марка „Бейбилис“, бойлер „Елдом“ - 10 л, офис-стол,
две пластмасови етажерки, три коша за боклук с капаци, сгъваем малък стол (съгласно
писмените доказателства), както и огледало, маса, шкаф ПДЧ (описан от св. Али
като дървена етажерка), вентилатор, ножица за филиране, ножица за подстригване,
сешоари, ел. печка тип „духалка“ (съгласно свидетелските показания).
Установи се също така, че
родителите на ищцата са закупили и описаните в исковата молба домакински
електроуреди – пералня, хладилник, прахосмукачка, кафе-машина и съдомиялна
машина, в подкрепа на което са приложените по делото фискални бонове и
гаранционни карти, както и показанията на св. Али и св. Ахмед, а от показанията
на тези свидетелки се установи също така, че тези вещи са били дарени именно на
ищцата и са били внесени в семейното жилище на страните в периода около тяхната
сватба. Съдът намира, че в случая липсват основания показанията на посочените
по-горе свидетелки да не бъдат кредитирани, въпреки близката им родствена
връзка с въззивницата - ищца, тъй като по делото не са събрани доказателства,
които да ги опровергават или поне да разколебават тяхната доказателствена
стойност. Водените от ответника свидетелки са заявили, че не са виждали такива
уреди в жилището на страните, но две от тях изрично са посочили, че не са
влизали там след сватбата, т.е. нямат информация какви вещи е имало там след
сключването на брака. Третата свидетелка на ответника (св. Станчева) е близка
приятелка на неговата майка, т.е. би могло да се приеме, че също е
заинтересована от изхода на спора по делото. Освен това тя е заявила, че в
двора на къщата на страните не е имало фризьорски салон, както и че ищцата не е
работела нищо, а по делото са събрани категорични доказателства, сочещи на
противното, а именно, че ищцата е извършвала фризьорски услуги и то в салон,
находящ се именно в двора на къщата на ответника. Следва също така да се
посочи, че твърдението на свидетелката, че в семейното жилище на страните по
делото не е имало никакви домакински електроуреди, включително посочените в
исковата молба, е лишено от всякаква житейска логика, тъй като същите са живяли
като семейство повече от една година и според съда е невъзможно през целия този
период те да не са имали поне хладилник и пералня, които при съвременния начин
на живот са уреди от първа необходимост, а не са луксозни вещи. С оглед на гореизложеното
въззивният съд счита, че показанията на тази свидетелка са недостоверни и
същите не следва да бъдат кредитирани.
Предвид горното, въззивният съд
намира за доказано, че ищцата е собственик на всички процесни движими вещи, които
са й били дарени от нейните родители преди сключването на брака с ответника, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в установителната му част.
Установи се също така, че по
време на брака на страните част от процесните вещи са се намирали в семейното
жилище, а друга част - във фризьорския салон, находящ се в двора на ответника,
като след фактическата раздяла на страните тези вещи са останали там, съответно
са останали във фактическата власт на ответника. Въпреки това, при извършения
от вещото лице оглед тези вещи не са били открити при ответника, съответно не
са събрани доказателства те все още да са в неговата фактическа власт. Поради
това и тъй като за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС в осъдителната му част е
необходимо ответникът да упражнява фактическа власт върху процесните вещи, а в
случая това условие не е налице, съдът намира, че в тази част ревандикационният
иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на ревандикационния
иск в осъдителната му част, следва да бъде разгледан предявения от ищцата
евентуален иск за присъждане равностойността на собствените й движими вещи,
които са останали при ответника. В тази връзка въззивният съд счита, че са
налице основания за осъждане на ответника да заплати на ищцата равностойността
на процесните движими вещи, тъй като се установи, че те са нейна собственост,
че след фактическата раздяла на страните те са останали в семейното жилище и
във фризьорския салон, достъп до които е имал само ответникът, както и че към
момента вещите не са в негова фактическа власт, като е без значение причината
за това – дали те са били отчуждени от него, укрити или унищожени. Достатъчно
за уважаването на иска е, че ответникът е длъжен да предаде вещите на ищцата,
но предаването им към момента е невъзможно, предвид тяхната липса при него.
Поради на това, ответникът следва да заплати на ищцата общата равностойност на
липсващите нейни вещи, която според заключението на вещото лице възлиза на 2 610
лв., в какъвто размер е предявен евентуалният иск. Ето защо този иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед на гореизложеното и тъй като РС-Айтос е отхвърлил всички искове, то
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
ревандикационния иск в установителната му част, както и в частта, с която е
отхвърлен евентуално предявеният осъдителен иск и вместо него следва да бъде
постановено ново решение, с което тези искове да бъдат уважени. В останалата му
част – относно осъдителната част на ревандикационния иск, решението на РС-Айтос
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид основателността
на предявената въззивна жалба както по отношение на установителната част на ревандикационния
иск, така и по отношение на осъдителната претенция (макар и по евентуалния иск),
въззиваемият следва да заплати на въззивницата сторените от нея разноски в
двете инстанции, които са в общ размер от 783,00 лв., от които 730,80 лв. –
разноски пред АРС и 52,20 лв. – разноски пред БОС.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 139/27.07.2018 г., постановено по гр.д. № 287/2018 г. по описа на
Районен съд-Айтос, в частта, с която са отхвърлени предявените от Х.Р.Али, ЕГН **********,***,
против О.К.М., ЕГН **********,***, искове за приемане за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на следните движими вещи: машинка за подстригване
„Бейбилис” Е7, сер. № Е 955 Е; машинка за подстригване „Бейбилис” Е, сер. № Е
779 Е; бойлер „Елдом” – 10 литра, емайлиран; офис-стол от изкуствена кожа,
черен, с р-ри 60/43/88-98 см; огледало 1м/1м; маса за офис ПДЧ, тъмно кафява; шкаф
ПДЧ с 4 чекмеджета, светло кафяв; вентилатор със стойка, черен; сешоар за коса,
тъмно лилав; сешоар за коса, светло лилав; вентилаторна печка тип „духалка”,
бяла, марка „Елдом”; професионална ножица за подстригване марка „Сери”; професионална
филажна ножица марка „Сери”; сива етажерка, пластмасова; светло кафява
етажерка, пластмасова; бял пластмасов кош за боклук с капак; розов пластмасов
кош за боклук с капак; пластмасов кош за боклук, жълто и розово, на цветя, с
капак и педал; сгъваем малък стол от метал и изкуствена кожа, черен; пералня
„Беко”, модел WTV 7531 X0,
код В15680619629515; хладилник „Беко”, модел RCSA
365K20DW, код
В156605875561812; съдомиялна машина „Индезит”, модел DSG 263 EV, щрихкод I15967115;
кафе - машина „Делонги”, модел ЕС 221.3 и прахосмукачка „Самсунг”, модел VCC61E3V,
черна, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 2 610 лв., представляваща
равностойността на тези вещи, както
и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено
по отношение на О.К.М., ЕГН **********,***, че Х.Р.Али, ЕГН **********,***, е
собственик на следните движими вещи: машинка за подстригване „Бейбилис” Е7,
сер. № Е 955 Е; машинка за подстригване „Бейбилис” Е, сер. № Е 779 Е; бойлер
„Елдом” – 10 литра, емайлиран; офис-стол от изкуствена кожа, черен, с р-ри
60/43/88-98 см; огледало 1м/1м; маса за офис ПДЧ, тъмно кафява; шкаф ПДЧ с 4
чекмеджета, светло кафяв; вентилатор със стойка, черен; сешоар за коса, тъмно
лилав; сешоар за коса, светло лилав; вентилаторна печка тип „духалка”, бяла,
марка „Елдом”; професионална ножица за подстригване марка „Сери”; професионална
филажна ножица марка „Сери”; сива етажерка, пластмасова; светло кафява етажерка,
пластмасова; бял пластмасов кош за боклук с капак; розов пластмасов кош за
боклук с капак; пластмасов кош за боклук, жълто и розово, на цветя, с капак и
педал; сгъваем малък стол от метал и изкуствена кожа, черен; пералня „Беко”,
модел WTV 7531 X0, код В15680619629515; хладилник
„Беко”, модел RCSA 365K20DW, код В156605875561812; съдомиялна
машина „Индезит”, модел DSG 263 EV, щрихкод I15967115; кафе
- машина „Делонги”, модел ЕС 221.3 и прахосмукачка „Самсунг”, модел VCC61E3V, черна.
ОСЪЖДА О.К.М., ЕГН **********,***,
да заплати на Х.Р.Али, ЕГН **********,***, сумата
от 2 610,00 лв. (две хиляди шестстотин и десет лв.), представляваща паричната равностойност
на собствените
й движими вещи, а именно: машинка за подстригване „Бейбилис” Е7, сер. № Е 955 Е
на стойност 80 лв.; машинка за подстригване „Бейбилис” Е, сер. № Е 779 Е – 80
лв.; бойлер „Елдом” – 10 литра, емайлиран – 120 лв.; офис-стол от изкуствена
кожа, черен, с р-ри 60/43/88-98 см – 70 лв.; огледало 1м/1м – 90 лв.; маса за
офис ПДЧ, тъмно кафява – 70 лв.; шкаф ПДЧ с 4 чекмеджета, светло кафяв – 90 лв.;
вентилатор със стойка, черен – 60 лв.; сешоар за коса, тъмно лилав – 30 лв.;
сешоар за коса, светло лилав – 30 лв.; вентилаторна печка тип „духалка”, бяла,
марка „Елдом” – 30 лв.; професионална ножица за подстригване марка „Сери” – 50
лв.; професионална филажна ножица марка „Сери” – 40 лв.; сива етажерка,
пластмасова – 30 лв.; светло кафява етажерка, пластмасова – 30 лв.; бял
пластмасов кош за боклук с капак – 20 лв. ; розов пластмасов кош за боклук с
капак – 20 лв.; пластмасов кош за боклук, жълто и розово, на цветя, с капак и
педал – 20 лв.; сгъваем малък стол от метал и изкуствена кожа, черен – 20 лв.;
пералня „Беко”, модел WTV 7531 X0, код
В15680619629515 – 410 лв.; хладилник „Беко”, модел RCSA 365K20DW,
код В156605875561812 – 450 лв.; съдомиялна машина „Индезит”, модел DSG 263 EV,
щрихкод I15967115 – 370 лв.; кафе - машина „Делонги”, модел
ЕС 221.3 – 220 лв.; прахосмукачка „Самсунг”, модел VCC61E3V,
черна – 180 лв.
ОСЪЖДА О.К.М., ЕГН **********,***,
да заплати на Х.Р.Али, ЕГН **********,***, сумата
от 783,00 лв. (седемстотин осемдесет и три лв.), представляваща направените от
нея съдебно-деловодни разноски в двете инстанции, от които 730,80
лв. – разноски в първоинстанционното производство и 52,20 лв. – разноски във
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
139/27.07.2018 г., постановено по гр.д. № 287/ 2018 г. по описа на Районен
съд-Айтос, в останалата му част.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.