Р Е Ш Е Н И Е № 32
Гр.Сливен, 28.11.2016г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври, двехиляди
и шестнанадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
при секретаря С.В. с участието на
прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.дело № 78 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 649
ал.1 ТЗ, от „Медина Мед“ООД против
„Трейд Транс“ООД и „Импакт Груп 04“ЕООД за обявяване недействителността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нот. акт за покупко-продажба №193/09.04.13г, т.3, рег№ 3177, д. №
587/2013г на Нотариус С.А., с рег. № 208 и район на действие РС-Несебър, вписан
в СВп вх.рег № 1989/10.04.2013г, акт
№148, т.6, дело №1033.
С определение от 17.04.2015г, на основаниие
чл.649 ал.3 от ТЗ, съдът е конституирал като съищец синдика на “Трейд Транс“ООД,
в несъстоятелност, със седалище гр.Нова
Загора.
В исковата молба ищецът твърди, че на
25.03.2013 г. сключил с първия ответник споразумение с нотариална заверка на
подписите, с което уредили отношенията си за погасяване задължения за заплащане
на дължима цена за доставка на автомобилни гуми по следните
три фактури: №
**********/21.09.2012 г.; № **********/ 15.11.2012 и №
**********/27.09.2012 г, на обща стойност 29 108.23 лв
Твърди, че ответникът не изпълнил
задълженията си по споразумението, поради което по ч.г.д. № 486/2013 г. на РС –
Нова Загора се снабдили със заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
за солидарното осъждане на първия ответник и неговия управител Д.П.Д., да му заплатят сумите : 20 000 лв. – главница, 1746 лв.- мораторна лихва, 4694 лв. – неустойка и
2678.80 лв. разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2013 до окончателното изплащане. Тъй като длъжниците не изплатили доброволно тези суми,
било образувано изпълнително дело № 20138690400338 по описа на ЧСИ Ивелина
Биволова, с район на действие ОС – Стара
Загора.
Твърди, че две седмици след подписване на
споразумението, първият ответник продал на
втория ответник последния свободен от тежести имот, представляващ почивна
станция „Лада-2“, находяща се в гр.Несебър, със застроена площ 302,44 кв.м.,
състояща се от 23 стаи за почиващи,
дневна, 4 бани, 2 бойлерни помещения, 8 тоалетни, тераса, коридори, стълбище,
който имот се индивидуализирал ПИ с идентификатори : № 51500.502.802.1, № 51500.502.802.3,
№ 51500.502.802.4,
Договорът за покупко-продажба бил
обективиран в нотариален акт № 196/09.04.2013 г., т. 3, рег. № 3177, дело №
587/2013 г. на нотариус С.А., с рег. № 208 и
район на действие РС – Несебър,
вписан в Службата по вписвания под акт № 148, т.6, дело № 1033, вх. регистър
1989/10.04.2013 г., като с тази сделка
първият ответник се лишил изцяло от имот, с който може да удовлетвори кредиторите
си.
Твърди, че сделката е увреждаща
за него, а длъжникът и първи ответник знаел за увреждането, тъй като бил търговско
дружество, което води счетоводство и се презюмира, че полага грижата на добрия
търговец, още повече, че и споразумението и продажбата били подписани от
управителя на „Трейд Транс“ ООД – Д.Д.. Той бил солидарен длъжник и му било
ясно, че към датата на сключване на споразумението и на договора за
покупко-продажба, дружеството, което представлява има огромна задлъжнялост към
държавата и няколко банки. Същото дружество било длъжник и по други
изпълнителни дела, а общият размер на
задълженията му бил над 3 милиона лева. Видно от отбелязванията в ТР
спрямо дружествения дял на управителя на
същото дружество, който бил и съдружник в „Трейд Транс“ ООД, притежаващ
половината от капитала му, били наложени запори от кредитори на съдружника и
управителя Д.Д., което сочело за неговата недобросъвестност.
Твърди, че при изповядване на процесната сделка,
страните декларирали невярното обстоятелство, че сумата, посочена в нотариалния
акт е действително уговореното плащане и че същото е извършено реално по банков
път. Счита, че страните по сделката не са представили каквито и да било
документи, от които да се установи извършеното плащане по сделка, при което
същата била изповядана при грубо нарушение на закона. Счита, че след като
плащането на цената по договор в размер на 500 000 лв., не е платена по
банков път, както изисква чл. 3 ал.1 т.1 от
ЗОПБ и след като предвид визираното
в т. 3 от договора, страните декларирали обратното и невярно обстоятелство, и
двете страни действали недобросъвестно, с цел да увредят интересите на
кредитора и да извадят от патримониума единствен свободен от тежести имот.
Твърди, че страните отразили невярно в
нотариалния акт, че сумата от 100 000 лв. е платена и че тя съответства на
дължимия ДДС по сделката. Действително по същата сделка не била платена
дължимата цена и неправомерно било прикрито обстоятелството, че цената не е платена,
т.е. имотът бил прехвърлен без да има
насрещна престация.
Моли за постановяване на съдебно решение, с
което да се обяви спрямо него недействителността на сключения договор за
покупко-продажба на от 09.04.2013г., обективиран в нотариален акт № 196/09.04.2013
г., т. 3, рег. № 3177, дело № 587/2013 г. на нотариус С.А., с рег. № 208 и район на действие РС – Несебър, с който първият ответник продал на втория процесните недвижими имоти.
Отговор на исковата молба в срока по
чл. 367 ГПК е подал само първия ответник „Тред Транс“ООД. Твърди,
че иска е допустим, но неоснователен. Оспорва твърдението в исковата молба, че
е налице намерение на представляваното от него дружество да увреди интереса на кредитора и счита, че
това няма как да бъде доказано при положение, че дружеството към него момент
имало налично имущество, напълно достатъчно да удовлетвори интереса на
кредитора, с оглед размер на вземането му. Позовава се на нотариален акт за
поправка на нотариален акт за покупко-продажба на имот от 16.04.2013 г., от
който било видно, че върху имотите има вписани две възбрани, както и че били
изнесени на публична продан по изп.дело № 31/2013 г. по описа на ЧСИ Р. С., с
рег. № 706. Освен това, продажната цена на имота била не 500 000 лв. както
се твърдяло, а 100 000 лева. Именно поради добросъвестност, да не бъде
ощетен купувача, насоченото изпълнение срещу имотите, определената продажна
цена била посочената, а сделката – възмездна. Не било логично дружеството да е
знаело и целяло да увреди кредитора си, при положение, че върху имота има
вписани тежести. Оспорва твърдението на ищеца, че сделката е увреждаща, защото
длъжникът се лишил от единственото си необременено с тежести имущество. От
исковата молба не ставало ясно, че наличното имущество на длъжника било
по-малко от задължението и никъде не се споменало дали задълженията са
обезпечени или не. Счита за нелогично твърдението за недобросъвестност и знание
за увреждане, направено на база продажна цена на имотите и данък ДДС по
сделката. Счита, че обстоятелствата за наличие на солидарна отговорност на
управителя на „Трейдс Транс“ ООД и твърдяната симулативност на сделката са обстоятелства, неотносими към спора.Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 372 ал.1 ГПК ищецът е подал
допълнителна искова молба. В нея твърди,
че извършената поправка на процесния нотариален акт подкрепяла доводите му за
недобросъвестност и злоумисъл, проявени от управителя на „Трейд Транс“ ООД при
сключване на процесното споразумение за разсрочване на плащането. От нотариалния акт за поправката било видно, че върху
процесните имоти са вписани две възбрани и че имотите са изнесени на публична
продан по изп.дело № 31/2013 г на ЧСИ Р. С.. Счита, че с поправката в
нотариалния акт страните са
предоговорили продажната цена, намаляйки я от 500 000 лв. на 100 000
лв., която не само че не била платена, но страните не са имали намерение нито
да плащат, нито да я търсят.
Твърди, че тези две възбрани били
вписани преди сключване на споразумението от 25.03.13 г. и преди извършената
продажба на имотите, т.е. първия
ответник и неговия управител били наясно, че към момента на сключване на
споразумението и на договора за продажба на имотите има кредитор, който предприел
действия по принудителното изпълнение на имотите. Ето защо, предоговарянето на
цената на процесната сделка не било въпрос на грешка, налагаща поправка в
нотариалния акт, тъй като поправка се правела само при явни фактически грешки.
Счита, че предоговарянето на цената е направено с цел да се ощетят кредиторите,
като се облагодетелства не толкова мнимия купувач на имотите, колкото интереса
на самия продавач, чиято цел била да извади от патримониума си процесните
имоти, поради огромната си задлъжнялост и нежелание да обслужва задълженията
си, видно и от последвалото откриване на производство по несъстоятелност. Твърди,
че първия ответник в отговора на исковата молба укрил
обстоятелството за обявена неплатежоспособност и открито производство по
несъстоятелност, което отново говорело за недобросъвестни действия, целящи
увреждане на кредиторите, чрез отчуждаване на имоти, които щели да попаднат в
масата на несъстоятелността.
Ищецът синдик също е подал допълнителната искова
молба, с която изразява становище,
че изложените в отговора на „Трейд Транс“ООД твърдения и възражения са
нелогични и необосновани.
В срока по чл.373 ГПК, отговор на
допълнителната искова молба на ищеца, е подал ответника „Импакт Груп 04“ЕООД. Изразява
становище, че исковете са недопустими, т.к имотите, предмет на атакувана
сделка, не съществуват в правния мир, а кредиторът няма да може да насочи
принудително изпълнение спрямо тях. Позовава се на договор за покупко-продажба
от 27.11.13 г., обективиран в нотариален акт № 184, т.17, рег. № 16785, дело №
3340/2013г на Нотариус С.А., с рег. № 208 и район на действие РС-Несебър, с
който още преди завеждане на настоящата искова молба и преди вписването й, дружество продало на „Дин Строй“ ЕООД процесните имоти.
Твърди, че новият собственик предприел действия по премахването им, като
считано от 20.02.2014 г., трите сгради вече не съществували като годен обект на
собственост, поради което, както кредитора ищец, така и останалите кредитори,
не можели да си удовлетворят вземанията чрез насочване на принудително
изпълнение върху тези имоти. Счита, че дори да се проведе успешно Павловия иск,
тези имоти не може да се върнат в патримонуима на длъжника, а съдебното решение
няма да има СПН спрямо новия купувач. В случай, че съдът приемел исковете за
допустими, счита същите за неоснователни. Тъй като била налице възмездна
сделка, ищецът следвало при условията на
пълно и главно доказване да установи, че вторият ответник и купувач е знаел за
увреждането. По делото нямало нито едно
доказателство, от което да се установи, че
управителят на дружеството Р.П., е знаела фактите и обстоятелствата, пораждащи
кредиторовото вземане., т.е., че този управител е знаел за наличието на
извънсъдебното споразумение с нотариална заверка на подписите от 25.03.2013 г.,
сключено между ищеца и първия ответник, с което страните уредили отношенията си
по повод погасяване на задължение за плащане на дължима цена за доставка на автомобилни
гуми. Нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба, били изложени твърдения в тази насока, а само
разсъждения, свързани с твърдяна недобросъвестност в поведението на страните. Счита
за несъстоятелни твърденията на ищеца, че сделката е извършена при грубо
нарушение на закона и че страните са декларирали неверни обстоятелства, тъй
като плащането не било извършено по банков път, което се установявало от липса
на приложени към нот.дело документи за извършен банков превод. Твърди, че
продажната цена от 100 000лв. е платена по банков път така и това била
действителната цена на сделката. За страните не съществувало задължение като
условие за действителност на сделката да представят пред нотариуса
доказателства за извършено плащане по банков път. Не било въведено изискване
пред нотариуса да се представят извлечения от банковите сметки на страните,
платежни нареждания и пр., поради което тези документи не били част от
задължителните такива при изповядване на сделката при нотариус и не са описвани
в нотариалния акт. Съгласно чл. 25 ал.9 и ал.10 от ЗННД, участниците в
нотариалното производство били длъжни единствено и само да декларират в
извършвания акт, че сумата посочена в него е действително уговореното плащане
по сделката, както и да извършат плащания, надвишаващи 100 000 лева по
специална банкова сметка ***рана от страните банка.
Моли иска да се отхвърли като неоснователен. Претендира
разноски.
В срока по чл.373 ГПК, отговор на
допълнителната искова молба на съищеца-синдик,
е подал ответника „Импакт Груп
04“ЕООД. Счита иска на синдика за недопустим, тъй като в хипотезата на чл.649
ал.3 изр.1 от ТЗ, няма право да предявява иск. Позовава се на липса на правен интерес от предявяване
на иска. С упрешното провеждане на Павловия иск се целяло връщане на излязлото
от патримониума на длъжника имущество , като кредиторът имал право да се
удовлетвори от него по реда на принудителното изпълнение. Тъй като процесните
сгради, предмет на атакуваната сделка вече не същестували в правния мир, дори
при уважаване на иска, кредиторът не
можел да насочи принудително изпълнение спрямо тях. Последващата продажба на
имота била извършена преди вписване на настоящата искова молба, поради което при
евентуалбно уважаване на Павловия иск, имотът не можел да се върне в
патримониума на длъжника-продавач, респ. спрямо тях не може да се насочи
принудително изпълнение. Алтернатитивно, счита исковете за неоснователни.
Счита, че ищецът не е доказал знанието на приобретателя за фактите и
обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, т.е. да е знаел, че
сделката е увреждаща за ищеца –кредитор. Твърди, че управителят Р.П. не е знаела за сключеното между ищеца и
първия ответник споразумение от 25.03.2013г, с което уреждали отношенията си по
погасяване на парично задължение. В
тежест на ищеца било да докаже знанието за твърдяното увреждане, което не успял
да стори. Счита за несъстоятелна тезата
на ищеца, че щом върху процесните имоти била вписана възбрана и изнесени на
публична продан, значи купувача е знаел за увреждането. От приложената по
делото справка от имотния регистър, било видно, че възбраните са наложени по молба на
взискателите „Бисер Олива“АД и „Градус 3“ЕООД, а не от ищеца, поради което не
можело да се направи извод, че „Импакт Груп 04“ЕООД е знаело за някакви
задължения на „Трейд Транс“ООД към
„Медина Мед“ООД. Несъстоятелен бил опита
на синдика да обосноване неговата недобросъвестност с твърдението, че закупил
имота за 100 000лв, а го продал на третото лице за 416 666лв.
Синдикът пропускал, че за 416 666лв е продал целия имот, включващ УПИ и
построената в него почивна станция, като в нотарилания акт било изрично посочено,
че продажната цена на земята е 333 333.34лв, а на почивната станция –
83 333.33лв .
В
с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен.
Претендира разноски.
В
с.з. съищецът-синдик, представляван от процесуален представител поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира разноски съгласно представен
списък. Подробни съображения излага в писмена защита. Счита предявения иск за
допустим и основателен. Твърди, че по делото е доказан увреждащия характер на
сделката, т.к. процесния имот бил продан на цена три пъти по-ниска от
данъчната. Освен това, продажната цена от 100 000лв била по-ниска и от
пазарната цена, определена от две съдебни експертизи, съответно в размер 109 650
лв на 127 630лв. Разликата в цената обуславяла увреждащия
парактер на скелката, като продавачът намалил активите си и увредил
кредиторите. Твърди, че към датата на сключване
на сделката продавачът–длъжник е знаел, че има кредитори и със сделката ги уврежда. Синдикът счита, че знание за увреждащия характер на сделката е налице и по
отношение на приобретателя. По партидата на продавача имало вписани две
възбрани върху същия имот и т.к.
регистърът бил публичен, това било доказатества за наличие на задължения,
подлежащи на обезпечаване с цел удовлетворяване на кредиторите, в чиято полза
на наложени. Освен това, непосредствено след закупуване на имота,
приобретатялет го продал на терто лице срещу заплащане на много по-висока цена.
Това означавало, че той е знаел за наложените обезпечетителни мерки върху имота.
В с.з. първият ответник „Трейд Транс“ООД- в
несъстоятелност, не се представлява от законен или упълномощен представител.
В с.з. вторият ответник „Импакт Груп 04“ЕООД ,се представляват от двама процесуални
представители, които настояват за отхвърляне на иска.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът
„Медина Мед“ООД е кредитор на първия ответник „Трейд Транс“ООД, с вземане,
произтичащо от споразумение
с нотариална заверка на подписите, рег. № 1589/26.03.2013г на Нотариус П. И.,*** действие ОС-Стара Загора, с което
страните уредили отношенията си по повод
погасяване задължениe на същия
ответник за заплащане на дължима цена за извършени доставки на автомобилни гуми на обща стойност 29 108.23лв, по следните фактури: фактура №
**********/21.09.2012 г с падеж 20.11.2012г; фактура № **********/15.11.2012г с падеж 14.01.2013г и
фактура № ********** /27.09.2012 г. с падеж 26.11.2012г.
Тъй като „Трейс Транс“ООД не се
издължило, по ч.гр.д. № 486/2013г на РС-Нова Загора, ищецът се снабдил със
заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу него за сумите : 20 000лв
- главница, 1 746 лв-мораторна лихва, 4 694лв- неустойка; 2 678.80лв-
разаноски по заповедото производство.
С договор за покупко-продажба от 09.04.2013г, обективиран в нотариален
акт № 196/09.04.2013 г., т. 3, рег. № 3177, дело № 587/2013 г. на нотариус С.А.,
с рег. № 208 и район на действие РС – Несебър, вписан в Службата по вписвания
под акт № 148, т.6, дело № 1033, вх. регистър 1989/10.04.2013 г., първият ответник продал на
втория следния свой недвижим имот: масивна двуетажна сграда- почивна станция
„Лада-2“ със застроена площ 302,44 кв.м., състояща се от 23 стаи за почиващи, дневна стая, стая и
склад на домакина, 4 бани, 2 бойлерни помещения, 8 тоалетни, тераса, коридори,
стълбище, която по кадастралната карта на гр.Несебър се индивидуализира като:
1/сграда с идентификатор № 51500.502.802.1,
с административен адрес гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, със застроена
площ 263 кв.м., брой етажи – 2, предназначение „курортна, туристическа сграда“;
2/сграда с идентификатор №
51500.502.802.3, с административен адрес гр. Несебър, общ. Несебър, обл.
Бургас, със застроена площ 11 кв.м., брой етажи – 1, предназначение „друг вид
обществена сграда“;
3/ сграда с идентификатор №
51500.502.802.4, с административен адрес гр. Несебър, общ. Несебър, обл.
Бургас, със застроена площ 8 кв.м., брой етажи – 1, предназначение „друг вид
обществена сграда“, които сгради са разположени в поземлен имот с
идентификатор № 51500.502.802 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Несебър, одобрена със заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния
директор на АГКК, изменена със заповед № КД-14-02-2085/21.12.2006 г. на
Началника на АГКК–Бургас, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, с
площ 2 315 кв.м. при граници: имоти с идентификатори № 51500.502.548, №
51500.502.804, № 51500.502.503, който имот съответства на УПИ първи общински, в
кв. 55В по действащия ПУП на гр. Несебър, при граници на имота от всички страни
улици, ведно с правото на строеж върху
описания поземлен имот, за сумата от 500 000лв, от която 100 000лв-
платена изцяло по банков път, а остатъка
от 400 000лв- в сроко до 30.04.2013г.
Данъчната оценка на имота по нотариален акт е 385 621.80лв.
С нотариален акт за поправка на
нотариален акт № 45 от 16.04.2013г,
т.4, рег. №3398, дело № 636 на Нотариус С.А., с рег. № 208 и район на действие РС– Несебър, вписан в Службата по вписвания
под акт № 35, т.7, дело № 1123, вх. регистър 2132/16.04.2013г, страните извършили
поправка в нотариалния акт от 09.04.2013г,
в частта за продажната цена, като приели, че вместо 500 000лв, следва да
се чете 100 000 лв с ДДС, която сума е платена от купувача на продавача по
банков път преди подписане на този нотариален акт.
Страните допълнили съдържанието на
първия нотариален акт с текста, че „Продавачът
декларира пред купувача, че върху имотите, предмет на този нотариален акт съществуват вписани две възбрани и същите
са изненеси на публична продан по изп.дело № 31/2013г на ЧСИ Рсица С., с крайна
дата на проданта 09.05.2013г“.
Преди
сключване на атакуваната продажба, върху процесния имот са били вписани две
възбрани – по молба на „Градус 3“ООД- заличена на 15.08.2013г и по молба на „Бисер Олива „АД - заличена на 23.08.2013г.
С договор от 15.11.2013г за покупко-продажба на имот –частна общинска
собственост, вторият ответник „Импакт Груп 04“ЕООД закупил от община-Несебър и
прилещащия към сградите терен, представляващ ПИ с идентификатор № 51500.502.802
по КК на гр.Несебър, представляващ УПИ 1, в кв. 55В по плана на гр.Несебър, с
прощ 2314 кв.м., при посочени граници, за сумата 237 380 лева без ДДС.
С нотариален акт № 184 от 27.11.2013г, т.17, рег. № 16785, дело
№3340/2013г на същия нотариус, вписан в СВп под акт № 24, т.321 дело №
5969/2013г, вх.рег. №9973/28.11.2013г, преди вписване на настоящата искова
молба, „Импакт
Груп 04“ЕООД продало
на „Дин Строй“ЕООД. целия имот за сумата
от 416 666.67 лева без ДДС, от която: 83 333.33лв- продажната цена на
сградите и 333 333.34лв- на прилежащия терен.
Данъчната оценка на целия имот по
нотариален акт е 502 347.79 лева.
Новият собственик „Дин Строй“ЕООД. получил
разрешение от главния архитект на общината №7/20.11.2013г да премахване на
процесните сгради, след което последвало тяхното събаряне.
Към настоящия момент сградите вече не
съществуват, но въпреки това чрез изготвяне на две съдебни ектретизи, по делото
е определена пазарната им стойност към датата на атакуваната продажба.
Първото заключение определи пазарна
стойност на процесните сгради 109 650лв, а повторното даде пазарна оценка
на несъществуващите сгради в размер на 127 630 лв. И според двете
заключения, описаната в нотариалния акт
продажна цена на имота от 100 000 лв е платена от купувача на продавача по
банков път, в деня на изповядване на
сделката.
След образуване на настоящото делото, с решение №7/07.03.2014 по т.д. №106/2013г на
СлОС, е обявена неплатежоспособността на първия ответник „Трейд Транс“ООД,
открито е производство по несъстоятелност, назначен временен синдик и насрочено първо събрание на кредиторите.
Вземането
на ищеца „Медина Мед“ООД е включено в списъка на приетите от синдика вземания.
С определение от 07.04.2014г. по т.д. №
106/2013г на СлОС, Д.В.Д.-Г. е назначена за постоянен синдик на „Трейд
Транс“ООД - в производство по несъстоятелност.
С определение по настоящото дело от
17.04.2015г, на основание чл. 649 ал.3 и ал.5 от ТЗ, БОС е конституирал
като съищец в производството по иска по чл. 135 ЗЗД Д.В.Д.- Г., в качеството й на синдик на „Тред
Транс“ ООД/ Н/, прекратил е производството по делото и е изпратил същото по
подсъдност на СлОС.
Горната фактическа обстановка е
установена по делото въз основа на съвпупна преценка на всички
събрани писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.
Съдът приема изводите на приетите по делото заключения на СТЕ като обосновани и
ясни, макар и оспорени от една от страните по делото.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация
чл.
649 ТЗ, вр. чл.
135 ЗЗД.
Предвид откритото производство по
несъстоятелност на първия ответник след завеждане на исковата молба, настоящият
спор следва да се разгледа при специалните правила, предвидени в чл.
649 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 649 ал.1 ТЗ/изм. ДВ бр.20/2013г/, иск по чл. 135 може да предяви както кредитор, така и
синдика, а когато вече е предявен от
кредитор, според чл. 649 ал.3 ТЗ, синдикът служебно се конституира като съищец.
С встъпването на синдика като съищец, се
цели установяване недействителността по
отношение на всички кредиторите на несъстоятелността на извършената от
несъстоятелния длъжник продажба поради твърдяното от ищеца увреждане на правата му като кредитор.
С изменението на чл. 649 ал.5/ДВ бр.20/28.02.2013г/,
законодателят ретаментира по различен начин последиците от съдебното решение по
иска по чл. 135 ГПК, свързан с производството по несъстоятелност, като разшири
субективните предели на СПН. Влязлото в сила
съдебно решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори, т.е.
недействителността на увреждащата сделка е по отношение на всички кредитори на
несъстоятелността и това обуславя задължителното другарство между
ищеца-кредитор и синдика/ чл. 649 ал.3 ТЗ/.
Съгласно § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ,
нормата на §10, с която е установено изменението на чл. 649 от ТЗ в посочения
смисъл, се прилага и за заварените от този закон производства по
несъстоятелност и искови производства за попълване масата на несъстоятелонстта,
т.е. предвидено е ретроактивно действие по отношение на висящи производства по
искове с правно основание чл. 135 ЗЗД , заварени от влизането на закона в сила.
Предявеният Павлов иск е процесуално допустим,
а преценен по същество- неоснователен и недаказан.
Неоснователно е възражението на втория
ответник, че иска е недопустим, тъй като ищецът нямал правен интерес от
предявяването му, тъй като процесните
сгради били прехвърлени на трето лице преди вписване на исковата молба и
впоследствие премахнати, поради което дори при уважаване на иска, кредиторът не
можел да насочи принудително изпълнение спрямо тях.
Повдигнатият въпрос, че втория
ответник продал процесните сгради на трето лица няма значение за настоящото
производство. Легитимирани да участват в процеса по чл. 135 ЗЗД са
прехвърлителят и приобретателят на оспореното действие. Въпросът дали
извършеното последващо прехвърляне на
вещта от приобретателя е противопоставимо на кредитора, няма отношение
към въпроса относително недействителна ли е сделката, с която имотът е отчужден
от длъжника към приобретателя.
Неоснователно е и възражението за липса
на правен интерес от водене на иска поради несъществуване на сградите, предмет
на оспорваното разпореждане. Въз основа на уважения Павлов иск, синдикът-съищец
може да заведе осъдителен иск за попълване масата на несъстоятелността за
паричната равностойност на недвижимия имот и тази възможност е уредена в чл.
649 ал.2 ТЗ, като осъдителния иск за попълване масата на несъстоятелността е
последица от уважаване на отменителните искове по чл. 649 ТЗ, в т.ч. и Павловия иск.
За да възникне правото на ищеца
да иска обявяване за недействително спрямо него, а за съищеца- и спрямо всички кредитори на несъстоятелността,
на действие на ответника, следва да се установени в кумулативната даденост следните
предпоставки: ищецът да има качеството кредитор по отношение на длъжника-ответник;
да е налице правно или фактическо действие на длъжника, с което се уврежда
кредитора; длъжникът да е знаел за увреждането на кредитора към момента на атакуваното действие; а когато
се касае за възмездна сделка, и третото лице, с което длъжникът е договорял,
също да е знаело за увреждането .
За успешното провеждане на отменителния
иск, не се изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на вземането, а
кредиторът може да бъде както хирографарен, така и обезпечен.
По делото е безспорно установено, че
ищецът има качество на кредитор на „Трейд Транс“ООД и първия ответник с вземане, произтичащо от споразумение с нотариална
заверка на подписите на страните от 26.03.2013г,
възлизащо в общ
размер на 29 108.23лв.
Вземането трябва да е възникнало преди извършване на
действието, което се атакува, защото кредиторът е разчитал на онова имущество,
което длъжникът е имал в момента на възникване на вземането му. Затова интересите на
третите лица са предпочетени пред интереса на кредитора и последният не
би следвало да може да отменя действия, които са извършени преди той да стане
кредитор. От това правило има едно изключение, уредено в чл. 135 ал.3 ЗЗД ,
което е неприложимо в казуса.
Не се спори, че вземането предхожда
по време датата на сделката, чиято относителна недействителност се иска.
Сделката, която се атакува е изповядана при нотариус на 09.04.2013г, а
вземането е парично и касае неплатени
доставки по фактури,
с настъпил падеж преди
тази дата.
Установено е също, че атакуваната
продажба е увреждаща за кредитора- ищец. Според практиката на ВКС, в т.ч. по реда на
чл. 290 ГПК, увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със
секвестируемо имущество, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява
го и извършва каквото и да е действие, с
което затруднява удовлетворяването на кредитора. Правно ирелевентно е с какво
имущество разполага длъжникът след извършеното разпореждане и на каква стойност
възлиза.
В този смисъл на решение №
320/05.11.2013г по гр.д. № 1379/2012г на 4 г.о. на ВКС и решение № 639/06.10.2010г по гр.д. №
754/2009г, на 4 г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение на вземането на кредитора служи цялото
длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое
имущество да се удовлетвори- с обезпеченото в негова полза имущество ли с друго налично такова, поради
което, всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, е увреждащо
за кредитора.
С извършеното от длъжника отчуждаване
на имоти от патримониума имуществото му,
служещо за обезпечаване на кредитора е намалено, поради което разпоредителното
действие е увреждащо кредитора, без
значение дали вземането му е обезпечено
с друго имущество, дали същото имущество
служи за обезпечаване вземането на други кредитори, вписали своите възбрани и
ипотеки преди вписване на настоящата искова молба и без значие дали
длъжникът разполага с достатъчно имущество, с което да погаси задължението си или
не.
Третата предпоставка, от която зависи
основателността на иска е знанието за увреждане от страна на длъжника-продавач.
В редица решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК /решение № 18/04.02.2015г по
гр.дело № 3396/2014г, 4.г.о./, ВКС приема, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпредителката сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.
Ищецът
е кредитор на първия ответник, за парично вземане, възникнало преди атакуваната
разпоредителна сделка, поради което съдът
приема, че този ответник е знаел за увреждането. Сключвайки разпоредителната сделка е бил наясно, че
уврежда кредиторите, затруднява тяхното удовлетворяване и увеличава
неплатежооспобността си.
В хипотезата на чл. 135 ал.1 изр.2 от ЗЗД, когато сделката е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че
третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат вземането.
Според ищеца, знание за увреждащия
характер на сделката от страна на
приобретателя се установява от приложената по делото справка за наложените от
трети лица преди сключване на
продажбата възбрани върху същия
имот. Тъй като регистърът е публичен и всеки може да извърши проверка, се
презюмирало знание за увреждащия характер на сделката. Освен това, седмица след
изповяднане на сделката, страните извършили поправка на нотариалния акт в
частта за цената, която била намалена от 500 000лв на 400 000лв, а
предоговорената цена от 100 000лв не
била платена.
Съдът намира, че по делото не е доказано
наличие на знание у приобретеля за увреждащия
характер на сделката спрямо ищеца.
Действително, преди сключване на
процесната продажба, по партидата на длъжника са били вписани две възбрани, но
не от ищеца, а от третите лица„Бисер Олива“АД и „Градус 3“ЕООД
Ако възбаните бяха наложени по молба на
кредитора-ищец, тогава щеше е налице знание у преобретателя, че с тази сделка се
увреждат негови имуществени интереси. Но в случая са били наложени две възбрани
върху имота, които не са в полза на ищеца, а на трети лица, за обезпечаване на
техни вземания към първия ответник, които след сключване на сделката са били заличени. Затова от тези възбрани не
може да се презюмира знание у купувача, че със сделката е увреден ищеца, който бил кредитор на продавача по силата на
споразумение от 26.03.2013г.
Що се отнася до извършената поправка на нотариалния акт в частта за
продажната цена, тя е ирелевантна, тъй като предмет на изследване е увреждащия
характер на сделката към момента на нейното сключване, а не в последващ момент,
но въпреки това, съдът ще я коментира.
Тази поправка не е извършена надлежно. Предмет
на поправка могат да бъдат всички елементи от съдържанието на акта, ако с тях не се изменя характера на договора, вида сделка,
страните и условията по нея. В случая, с поправката на нотариалния акт е
променена съществено продажната цена, което води до извода, че е променена волята на страните досежно основен елемент от съдържанието на договора -
продажната цена.
Когато
става въпрос за волята на страните, грешка при сключване на договора води до
неговата унищожаемост, което може да стане само по съдебен ред, не и чрез
поправка на нотариалния акт.
Като
резултат от извършената поправка на нотариалния акт, продажната цена на имота е
намалена на 100 000лв, при данъчна
оценка на имота 385 621.80лв, което още веднъж потвърждава извода за увреждащия характер на сделката за длъжника
- продавач и неговото знание за това, но не доказва знание у приобетателя, че тази
сделка е увреждаща за ищеца.
С поправката в нотариалния акт страните
допълнили съдържанието на нотариалния акт с текст, който гласи, че „купувачът декларира,
че върху имотите, предмет на сделката има вписани две възбрани и същите са изненеси на публична продан по
изп.дело № 31/2013г на ЧСИ Р. С., с крайна дата на проданта 09.05.2013г“.
Следователно,
към момента на поправката, приобретателят със сигурност е знаел, че върху имота
е насочено принудително изпълнение и въпреки това, на свой риск се е съгласил да го
купи, но при намалена продажната цена от 500 000 на 100 000лв. Това
обстоятелство също не доказва знание у приобретателя за увреждащ характер на
сделката спрямо ищеца.
В писмената си защита синдикът- съищец извлича
знание на приобретателя за увраждащия
характер на сделката от факта, че след като купил имота, го продал на трето лице на много по -висока цена.
Имотът
не е продаден на много по-висока цена, т.к. видно от нотариалния акт, приобретателят е продал целия
имот на трето лице за сумата 416 666.67 лева, от която
83 333.33лв- е продажната цена на сградите и 333 333.34лв- на прилежащия терен. В случая е без значение
продажната цена на терена, т.к. той не е предмет на атакувата сделка.
Съдът намира, че продажбата на един имот
на по-висока цена от тази, на която е бил купен, е иревантно за преценката за наличие
на знание у приобретателя за увреждащ характер на сделката, нито не го доказва.
Предвид
изложеното, съдът приема, че не е доказано знанието у приобретателя за
увреждащия характер на сделката, като елемент от фактическия състав на отменителния иск, поради
което иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход от спора, на осн. чл. 78
ал.3 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на двамата ответници.
Първият
ответник „ТРЕЙД ТРАНС“ ООД- в несъстоятелност е подал отговор на исковата
молба и е претендирал разноски, но т.к. няма данни за техния размер и че са
платени, съдът не може да ги присъди.
Вторият
ответник „ИМПАКТ ГРУП 02“ ЕООД е претедирал за разноски, в т.ч. за адв.
възнаграждение. Този ответник се представлява
по делото от двама процесуални представители, но по делото няма данни за
уговорения и платен адв. хонорар, нито има списък с разноски, поради което дори
да е дължим, съдът не би могъл да го присъди.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявеният
от „МЕДИНА МЕД“ООД, със седалище и
адрес на управление на дейността гр.Стара Загора, с ЕИК-********* и съдебен адрес:***, при
участието на синдика на „Трейд Транс“ООД/ в несъстоятелност/, като
съищец против „ТРЕЙД ТРАНС“ ООД- в несъстоятелност, със седалище и
адресна управление гр.Н. З.,ул.“Ц. О.“*1, ЕИК -********* и „ИМПАКТ-ГРУП 04“ ЕООД, ЕИК
– *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „В.“, кв.“С.“, бул. “С. ш. “ № *, ет.*, ап.*, ИСК по чл.135 ал.1 ЗЗД, вр чл. 649 ал.1 от ТЗ за ОБЯВЯВАНЕ на НЕДЕЙСТВИТЕЛEН по отношение кредиторите на„ТРЕЙД ТРАНС“ ООД- в несъстоятелност, на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2013г , обективиран в нотариален
акт № 196, том 3, рег.№ 3177, дело № 587/13г. на Нотариус С.А., с рег. № 208 и
район на действие РС-Несебър, вписан в СВп с вх.рег № 1989/10.04.2013г, акт № 148,
т.6, дело № 1033/2013г, с който „ТРЕЙД ТРАНС“ ООД е продало на „„ИМПАКТ- ГРУП
04“ ЕООД,
следния недвижим имот, представляващ:
масивна друетажна сграда - почивна станция „Лада-2“, със застроена площ 302,44
кв.м., състояща се от 23 стаи за почиващи, дневна стая, стая и склад на
домакина, 4 бани, 2 бойлерни помещения, 8 тоалетни, тераса, коридори, стълбище,
която по кадастралната карта на гр.Несебър се индивидуализира като:
1/сграда с идентификатор № 51500.502.802.1, с административен
адрес гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, със застроена площ 263 кв.м.,
брой етажи – 2, предназначение „курортна, туристическа сграда“;
2/сграда с идентификатор № 51500.502.802.3, с административен
адрес гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, със застроена площ 11 кв.м., брой
етажи – 1, предназначение „друг вид обществена сграда“;
3/ сграда с идентификатор № 51500.502.802.4, с административен
адрес гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, със застроена площ 8 кв.м., брой
етажи – 1, предназначение „друг вид обществена сграда“,
които
сгради са разположени в поземлен
имот с идентификатор № 51500.502.802
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, одобрена със
заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена
със заповед № КД-14-02-2085/21.12.2006 г. на Началника на АГКК–Бургас, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване- за
друг обществен обект, комплекс, с площ 2 315 кв.м. при граници: имоти с
идентификатори № 51500.502.548, № 51500.502.804, № 51500.502.503, който имот
съответства на УПИ първи общински, в кв. 55В по действащия ПУП на гр. Несебър,
при граници на имота: от всички страни улици, ведно с правото на строеж върху описания поземлен
имот.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на „ТРЕЙД ТРАНС“ ООД/ в несъстоятелност/, със седалище и
адрес на управление гр.Нова Загора, ул. “Цар Освободител“61, ЕИК -*********
и на „ИМПАКТ- ГРУП
04“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.“, кв.“С.“,бул.“С. Ш. “*, ет.*, ап.*, за присъждане на разноски по
делото .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: