О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер…1464
Година, 2016
Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….………
граждански състав …………………………..
На шести юли ………...……..….…….…………. Година
две хиляди и шестнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор
………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от …….....… Р.
Калиманова …………………………….
гражданско дело № ……… 2023....…. по
описа за ………. 2015…………. година.
Производството по настоящото дело е образувано по
повод исковите претенции на С.П.Т. ***, Р.Г.Т. *** и М.Г.П. ***, всички със
съдебен адрес *** чрез процесуалния им пълномощник против Община Поморие за
приемане за установено по отношение на ответната страна, че ищците са
собственици на реални части от следните недвижими имоти, а именно: 1541 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №57491.501.417 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Поморие, който имот представлява УПИ І -
153 в кв.240 по действащия план на ПУП на община Поморие и обхваща осем солници
на площ от 671 кв.м. и един тиган на площ от 170 кв.м., находящи се в землището
на град Поморие, местността „Стария път“, при съседи: Панайотаки Хрису и от две
страни път и шест солници на площ от 600 кв.м. и един тиган на площ от 100
кв.м. в землището на град Поморие, местността „Кьошка“, при съседи: Паскал Г.,
Коста Мавромати и път, което описание е по стар план на населеното място, както
и 1729 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 57491.501.403 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Поморие, който имот представлява УПИ ІІ
в кв.269 по действащия план на ПУП на община Поморие, с адрес град Поморие,
ул.“Веслец“№2 и обхваща тринадесет солници на площ от 1200 кв.м. и един тиган
на площ от 170 кв.м. в землището на град Поморие, местността „Акти“, при
съседи: път, А.К.Мавромати и солници на църковното настоятелство, както и две
солници на площ от 189 кв.м. и един тиган на площ от 170 кв.м., находящи се в
землището на град Поморие, местността „Акти“, при съседи: Бахар Каруля,
наследници на Д. Василев и наследници на Марко Хурмузов, което описание е по
стар план на населеното място. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират
доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, че ищците са наследници на Мария Г. Тотева, бивш жител
***, починала на 03.11.1996 година. Със саморъчно завещание от 26.10.1994
година Теодос Марков Хурмузов, починал на 08.11.1997 година в качеството си на
единствен наследник на покойния си брат Нико Марков Хурмузов, починал
17.07.1945 година е завещал на племенницата си Мария Г.Т., всички наследени от
брат си Нико Марков Хурмузов солници. Нико Марков Хурмузов е притежавал осем
солници на площ от 671 кв.м. и един тиган на площ от 170 кв.м., находящи се в
землището на град Поморие, местността „Стария път“, които по действащия ПУП на
община Поморие попадат в УПИ І-153 в кв.240, шест солници на площ от 600 кв.м.
и един тиган на площ от 100 кв.м. в землището на град Поморие, местността
„Кьошка“, тринадесет солници на площ от 1200 кв.м. и един тиган на площ от 170
кв.м. в землището на град Поморие, местността „Акти“, които по действащия ПУП
на община Поморие попадат в УПИ I-417 в кв.240, две солници на площ от 189
кв.м. и един тиган на площ от 170 кв.м., находящи се в землището на град
Поморие, местността „Акти“, които по действащия ПУП на Община Поморие попадат в
УПИ II в кв.269. Общата площ на гореописаните солници е 3090 кв.м. Правото му
на собственост по отношение на същите е удостоверено с нотариален акт №67, том
I, регистър 207, дело № 37/1939 година на Поморийски околийски съд, делбен
протокол от 05.06.1937 година от съдебно заседание по гр.д.№119/1937 година по
описа на Бургаския околийски съд и нотариален акт за покупко-продажба №165, том
II, регистър 995, дело № 391/1939 година на Поморийски околийски съдия. С
протокол от 10.03.1952 година на комисията, определена по §65 от Правилника за
прилагане на Закона за национализацията на частните индустриални и минни
предприятия и приложения към него нарочен баланс е било национализирано
солодобивното предприятие на Нико Марков Хурмузов, включващо солници и
изпарители на обща площ от 3090 кв.м., като към момента на национализирането
собственик е бил брат му Теодос Марков Хурмузов в качеството си на единствен
негов наследник.
За този имот нито праводателят на ищците, нито неговите
правоприемници са получили обезщетение. С влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992
година, собствеността върху национализираните солници е възстановена ех lege на
Теодос Марков Хурмузов. Пак към същия момент описаният имот е в патримониума на
ответната община. Понастоящем голяма част от бившите солници са незастроени и
съществуват реално до размерите, в които са национализирани. Всичко така казано
обосновава и правния интерес на ищците от предявяване на настоящите претенции
за установяване правото им на собственост по отношение на процесните имоти.
Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата към нея с указания за отговор в
едномесечен срок, съдържанието на отговора и последиците от неподаване на
отговор и неупражняването на права в указания от закона и съда срок е депозирала
такъв, представила е доказателства, направила е доказателствени искания. Сочи се
в него на първо място, че исковете са недопустими. Изтъква се в тази връзка, че
ищците не са наследници на бившите собственици на процесните имоти, както и че
техните наследодатели не са били собственици на същите, което обстоятелство ги
лишава от активна процесуална легитимация за предявяване на настоящите искове.
Не е налице първата и основна предпоставка за
установяване правото на собственост на ищците и техните наследодатели към
предвидения в ЗВСОНИ момент, а именно процесните имоти да са били
национализирани въз основа на някой от законите, посочени в същия. Освен това, в
двата поземлени имота през годините са било реализирани различни устройствени
мероприятия като прокопаване и разширяване на канали, изграждане на нови и
разширяване на съществуващи сгради, промяна предназначението на единия имот за
озеленяване и други, което препятства възстановяване в реални граници на
претендираните имоти и сочи на това, че не са налице предпоставките на чл.2
ал.3 /пред ал. 2/ от ЗВСОНИ.
На следващо място
се изтъква, че се претендират имоти собственост на физическо лице, докато
предмет на ЗНЧИМП, съгласно чл.1 от същия, е национализация на изрично
изброените частни предприятия от различни клонове на индустрията. Ищците не биха
могли да са наследници на търговското предприятие, за да могат да предявяват
права върху негово имущество, а в исковата молба не се съдържат техни твърдения
за това, че са наследници на лице - собственик на предприятие.
Сочи се на
следващо място, че претендираните от ищците имоти не са индивидуализирани с
отделни идентификатори и граници по ЗКИР. Изтъква се, че всеки от тях трябва да
е ясно идентифициран с отделен идентификатор и посочени конкретни граници,
каквито в случая липсват. Към настоящия момент имотите, които се претендират,
не са заснети като самостоятелни обекти на кадастралната карта и кадастралния
план на град Поморие. След като имотът не съществува като самостоятелна
регулационна, съответно кадастрална единица, липсва годен обект на правото на
собственост, който да бъде защитаван чрез предявените установителни искове.
Тоест, първоначално следва да се проведе иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР и едва след
индивидуализиране на претендираните имоти и нанасянето им на кадастралната
карта е възможно да се пристъпи към предявяване на установителни искове, които
по принцип се основават на налично право на собственост. Предмет на такива
искове е поземленият имот в границите му определени с кадастралната карта.
Затова претендираното право на собственост може да се осъществи едва след като
се извърши съответна промяна на кадастралната карта с нанасяне на възстановения
на ищците имот като самостоятелен такъв. Преди имотите да бъдат юридически
индивидуализирани, нанесени в КККР в резултат на проведен иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР
не би могъл да се предявява установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, тъй като
по принцип с този иск се цели установяване правото на собственост към момента
на подаване на исковата молба до съда.
Въведен на
следващо място във връзка с направеното възражение за недопустимост на исковете
довод, че двата поземлени имота, в които ищците твърдят да попадат и
наследствените им, са публична общинска собственост, поради което същите не биха
могли да им бъдат възстановени. От това следва, че не са налице условията на
чл.2 ал.3 от ЗВСОНИ и е същевременно налице забрана в тази насока, установена в
чл.7 ал.4 от ЗОС. С оглед на това и в
съответствие с чл.2 ал.7 от ЗОСОИ ищците не биха могли да претендират
възстановяване на собствеността, а единствено да искат обезщетение в случай, че
установят твърдяното от тях право на собственост по отношение на тях. Освен
това, в тях са с извършени застроявания. В поземлен имот с идентификатор №57491.501.403
са извършени многобройни трайни подобрения във връзка с обособяването и
експлоатацията му като музей на солта от 2002 година до настоящият момент.
Намиращите се в имота сгради са разширени и обновени, прокарани са алеи,
канали, изградена е и изцяло нова сграда - посетителски център и други.
Сочените като налични солници в поземлен имот с идентификатор № 57491.501.417
изобщо не съществуват към настоящия момент, включително и до размерите, в които
са били отчуждени.
Изложени също
така и доводи във връзка с основателността на предявените искове. Същите са
оспорени изцяло по основание и размер, като е отправено искане като
неоснователни и недоказани същите да бъдат отхвърлени. В тази част на писмения
отговор отново е оспорено правото на собственост на ищците и техните
наследодатели върху процесните имоти. В тази връзка на първо място се сочи, че
ищците не са наследници по закон, респективно по завещание на лицата, които
сочат за свои наследодатели. Ответната страна твърди, че наследниците на Нико
Марков Хурмузов са трима - освен посочения от ищците Теодос Марков Хурмузов,
негови наследници са и брат му Хурмуз Марков Хурмузов, родед на 15.01.1905
година и сестра му Елена Маркова Хурмузова, родена на *** година. Предвид
факта, че Нико Хурмузов, освен брат си Теодос Хурмузов има и още един брат -
Хурмуз Хурмузов и сестра Елена Хурмузова, ищци не биха могли да наследят
процесните имоти, тъй като техните праводатели не са били единствени титуляри
на правото на собственост.
На следващо място
и във връзка с твърдяното като съществуващо в патримониума на ищците право на
собственост по отношение на процесните имоти е оспорен от ответника нотариалния
акт за собственост върху недвижими имоти, издаден въз основа на обстоятелствена
проверка от 27.03.1939 година, том I, № 67, регистър 207, дело № 37, 1939
година. Пояснено е в таза насока, че от съдържанието му е видно, че са били разпитани
двама свидетели, чиито имена са посочени на стр.2 от същия. Към него не е
представен протокол от разпита на свидетелите, който следва да се съдържа
според закона, а освен това вторият и третият свидетел са посочени само като
фамилия, а първото и второто име само с инициали, след като по закон се изисква
да са изписани и трите им имена; липсва и записката с която се удостоверява
вписването на акта. Оспорен е също така и делбения протокол от 5 юни 1937
година по частно гражд. дело №119/1937 година по описа на Бургаски околийски
съд с твърдения, че същият не е достоверен документ относно извършената делба
поради това, че не е вписан по надлежния ред в съответните регистри съобразно
Закон за нотариусите и мировите съдии, които извършват нотариални дела и
действащото към 1937 година законодателство.
Оспорени са на
следващо място и саморъчните завещания на Теодоси Марков Хурмузов, и двете с
дати 26.10.1994 година с твърдения, че те не са съставени на посочената в тях
дата, нито са изцяло изписани и подписани от Теодоси Хурмузов, което е видно и от
подписа на лицето, положен под двата документа и който съществено се различава
в едното и в другото завещание. Изложеното обосновава извода за тяхната нищожност
на основание чл.42 б.“б“ във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН. Изтъква се, че завещанията
не са обявени в нарушение на чл.27 ал.2 от ЗН, а също така не са и вписани по
надлежният ред. След като в продължение на повече от 2 години до 1996 година
двете завещания не са били обявени по надлежния ред, то това означава, че не е
налице приемане на наследството на Теодоси Хурмузов от страна на Мария Тотева, което
лишава ищците от качеството на наследници на същото.
Ищците не са
наследници на Теодос Хурмузов и по право на заместване на Мария Тотева като него
наследник. Мария Г. Тотева е починала на 03.11.1996 година. Наследодателят й
Теодос Хурмузов, за който се твърди, че е съставил двете саморъчни завещания от
друга страна е починал на 08.11.1997 година. Следователно, соченият за
наследник е починал преди наследството да бъде открито. В случая претенцията си
ищците обосновават с качеството се на наследници по завещание на Мария Тотева.
След като същата е починала преди наследодателя си и към този момент не е било открито
неговото наследство, то не би могло да намери приложение правилото на чл.10 ЗН
за наследяване по право на заместване, което правото на заместване, освен това,
е е приложимо спрямо наследниците по закон, но не и по завещание.
Оспорено и твърдението,
че процесните имоти са били национализирани по реда на Закона за
национализацията на частните индустриални и мини предприятия и правилника за
прилагането му /ЗНЧИМП. ППЗНЧИМП/. Цитираният закон е обнародван в ДВ, бр.302
от 27.12.1947 година, изм. и доп. бр.176 от 2.08.1949 година, с еднократно
действие. Съгласно чл.2 от него, национализират се също така изброените в
списъка, приложен към същия и съставляващи неразделна част индустриални и минни
предприятия. В този списък са изброени изрично всички национализирани
предприятия, но сред национализираните солници в Поморие не се съдържа името на
Н. Хурмузов. Освен това, този закон е с еднократно действие, т.е. се
национализират обектите съществуващи към датата на влизането му в сила - към
1947 година, съответно към 1949 година, като не е предвидено той да е с
продължително действие. В случая твърденията са извършена национализация на солниците
през 1952 година или три години след приемането на последното допълнение на
закона, което е неоснователно. Същото се потвърждава и от правилника за
неговото прилагане. Следователно, дори и процесните имоти да са били национализирани,
това е било извършено по друг закон, но не и по сочения от ищците. Цитираните
от тях в исковата им молба норми касаят изплащане на обезщетение на лицата, от
които е било отнето имущество и в този смисъл са неотносими. Наред с това, съгласно
чл.4 ал.1 от ЗВСОНИ в първоначалната му редакция, собствеността върху имотите
по чл.1 и 2 от същия се възстановява, ако собствениците не са били обезщетени
чрез изплащане на паричната равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Бившите
собственици на национализираните по горепосочения закон имоти са били обезщетени
изцяло, съгласно чл.13 ал.1 от закона и §49 от Правилника. Следователно, при
наличието на изплатено обезщетение на техен наследодател искът им се явява
неоснователен.
Ответната Община
Поморие твърди наред с направените от нея и изложени по-горе оспорвания, че е
собственик на процесните имоти на няколко различни основания, като са изложени
конкретни факти в тази насока.
Със заповед №
267/03.08.1977 година на Министерство на минералните ресурси, МСП „Черноморски
солници“ е предало на ГОНС-Поморие поземлени имоти и сградите в тях, сред които
и спорните два имота. С няколко акта с поредни номера от 25.05.1977 година за
приемане и предаване на основни средства, комисия е предала безвъзмездно от МСП
„Черноморски солници“ на ГНС-Поморие страда масивна-помпена станция № 14, инв.
номер 19, построена през 1947 година, сграда масивна - помпена станция
„Афродита“, инв. № 901, построена през 1959 година и сграда за почивка, инв. №
4, построена през 1956 година. С три акта за държавна собственост с поредни
номера, всички от 03.08.1977 година МСП „Черноморски солници“ е предала
безвъзмездно на ГОНС - Поморие сграда за почивка, построена през 1956 година, сграда
масивна - помпена станция „Афродита“, построена през 1959 година и масивна сграда
- помпена станция, построена през 1947 година. През 1999 година поземлените
имоти, предадени от държавата на община Поморие, от които по-късно са били обособени
като отделни процесните два са били актувани за общинска собственост.
Относно поземлен
имот с идентификатор №57491.501.417 се посочва следното:
С акт №
133/29.01.1999 година за частна общинска собственост е актуван недвижим имот,
находящ се в град Поморие, кв.99 по ЗРП на същия от 1968 година, терен за
жилищно-културно строителство, с площ 207600 кв.м., правата върху който са били
предоставени съгласно заповед № 267/24.03.1977 година на Министерство на
минералните ресурси. Със заповед № РД-16-568/03.08.2001 година на Кмета на
Община Поморие е бил одобрен ЗРП по чл.48, ал.3 от ППЗТСУ /отм./ - улична
регулация, включващ кв.97, кв.228 - кв.256 включително, с изключение на п-л I,
кв.249 по плана на град Поморие. От този имот е бил отделен и разглеждания имот
с посочен по-горе идентификатор с площ от 6897.00 кв.м. Впоследствие имотът е бил
актуван с акт №1798 от 14.03.2002 година за публична общинска собственост като
терен за озеленяване, издаден въз основа на предходния такъв от 1999 година.
Със следващ акт за публична общинска собственост № 2153 от 12.09.2002 година
същият на посочените в него основания е бил актуван като публична общинска
собственост с предназначение терен за озеленяване.
По-късно имотът,
след отделяне на площ от 39 кв.м. със съответна заповед на Кмета на Община
Поморие и решение на Общинския съвет в тази насока за трафопост е бил актуван с
акт № 5257 от 09.05.2012 година за публична общинска собственост като терен за
озеленяване, с площ от 6875.00 кв.м. Имотът
е с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
ползване - обществено селище, парк, градина.
Относно поземлен
имот с идентификатор №57491.501.403 е изложено следното:
С акт № 134 от 29.01.1999
година за частна общинска собственост е бил актуван недвижим имот, находящ се в
град Поморие, кв.97 по ЗРП на същия от 1968 година, представляващ терен за
жилищно-културно строителство, с площ от 184000 кв.м., правата върху който са били
предоставени съгласно заповед № 267 от 24.03.1977 година на Министерство на
минералните ресурси и от който е бил отделен и разглеждания. Със заповед №
РД-16-568 от 03.08.2001 година на Кмета на Община Поморие е бил одобрен ЗРП по
чл.48, ал.3 ППЗТСУ - улична регулация, включващ кв.97, кв.228-кв.256 вкл., с
изключение на п-л I, кв. 249 по плана на град Поморие. С решение № 350 от 12.07.2002
година на Общински съвет-Поморие е бил одобрен ПУП-ПР „Малкото езеро“, обявен с
акт от 26.08.2002 година на Кмета на Община Поморие. Предназначението на целият
имот е за музейни солници.
Двете основни
сгради на музея на солта - сграда №1 и сграда №2, находящи се в процесния имот са
били актувани като частна общинска собственост с акт № 1110 от 08.09.2000 година
за частна общинска собственост. С акт № 1948 от 12.09.2002 година за частна
общинска собственост е бил актуван и целия недвижим, находящ се в град Поморие,
кв.269, с площ от 25091.00 кв.м. С решение № 531 от 16.07.2003 година на
Общински съвет - Поморие имота и сградите в него са били обявени за публична
общинска собственост, като същият представлява музей на солта, открит през 2002
година - 2003 година.
Имотът е бил актуван,
заедно със сгради №№1 и 2 на музея на солта и сграда № 3 с акт № 4955 от 03.02.2011
година за публична общинска собственост. В него са изградени две сгради за
култура и изкуство, с площ от 165 кв.м., съответно от 21.00 кв.м., а също така сграда
за енергопроизводство и друга такава с предназначение: друг вид обществена
сграда, със застроена площ от 100 кв.м.
С разрешение за
ползване № СТ-05-1664/2013 година от 24.09.2013 година на ДНСК, МНСК е било разрешено
ползването на строеж: Поморие - туристическа атракция - град на солта, древна
история и традиции - „Музей на солта“ „СМР дейности свързани с развитие на
природни, културни и исторически атракции - Музей на солта“, изграден в ПИ с
идентификатор №57491.501.403, УПИ II-5348, кв.269 на град Поморие. Строежът се е
състоял в извършване ремонт на двете сгради на музея и на прилежащи обекти.
Целият имот съществувал като музей още от 2004 година, вкл. и с находящите се
там две сгради. Също така в недвижимия имот съществувала мрежа от канали с
дъсчена обшивка и зидария; подпорна стена в югоизточната част на имота.
Изградена била обходна алея с площадки, открит паркинг, детска площадка,
озеленяване, вкл. поставяне на засаждане на дървета, като в ПИ са били заварени
посадени дървесни видове.
Общината е
единствен носител на правото на собственост на двата недвижими поземлени имота.
Същите са и били предадени безвъзмездно по силата на цитираните по-горе
заповеди, като по силата на §6 на ПЗР на ЗМСМА от 1991 година, §7 от ПЗР на
ЗМСМА и §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС са нейна собственост още от 1991 година с
влизането в сила на 17.09.1991 година на първия цитиран закон. От този момент недвижимите
имоти - земя и сгради са владени и стопанисвани от Община Поморие.
Имотът с
идентификатор №57491.501.403 заедно с изградените в него сгради от 2002 година
до настоящият момент е бил отреден и ползван за единствения по рода си музей на
солта в страната. При първоначалното му актуване той е бил с предназначение
терен за жилищно и курортно строителство. Впоследствие от него е бил обособен самостоятелен
парцел с площ от 25091.00 кв., който също е бил актуван като частна общинска
собственост, а през 2011 година като публична общинска собственост. Макар в
така съставения акт да не е било отбелязано изрично, въпросният имот от десетки
години се използвал за музей, като по този начин служел за задоволяване на
обществени потребности не само от местно, но и от национално значение. В него
имало четири сгради, първите прехвърлени като собственост на общината пред 1977
година, а последната четвърта сграда - посетителски център е била изградена
през 2011 година. На първите три сгради от музея е бил извършен съществен
ремонт, обхващащ и цялостно поземленият имот през 2013 година.
Другият имот,
този с идентификатор №57491.501.417 при първоначалното си актуване през 1999 година
е бил с предназначение терен за жилищно и курортно строителство. След
обособяването на част от този имот от 207600 кв.м. на самостоятелен парцел с
площ от 6897 кв.м., същият е бил актуван като частна общинска собственост през 2002
година. От него са били отделени 39 кв.м. за изграждане на трафопост и по-късно
през 2012 година актуван за публична общинска собственост като терен за
озеленяване. Макар да не е било отбелязано изрично в съставения акт, въпросният
имот от десетки години се използвал за парк, като по този начин служел за
задоволяване на обществени потребности не само от местно, но и от национално
значение.
При условията на
евентуалност се твърди от ответника, че същият е собственик на процесните имоти
на основание придобивна давност, изтекла към момента на предявяване на исковата
молба. Изтъква се в тази насока, че той е владял същите от 1999 година до
настоящият момент необезпокоявано, без предявени претенции от страна на ищците
или техните наследодатели, поради което и ги е придобил на основание чл.79 ЗС с
изтичането на кратката 5-годишна давност предвид качеството му на добросъвестен
владелец. При условията на евентуалност се твърди, че общината е станала техен
собственик и на основание по-дългата придобивна давност от 10 години, която
също е изтекла към датата на подаване на исковата молба. Придобивната давност е
започнала да тече от 22.11.1997 година, с влизане в сила на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ
и е изтекла на 18.11.2007 година, от който момент същата притежава имотите. При
условията на евентуалност като начален момент за давността, на която ответната
страна се позовава се сочат съответните години на актуване на процесните недвижими
имоти, от които и до момента на депозиране на исковата молба предвидения в
закона десетгодишен давностен срок също е изтекъл.
Освен, че са бил издадени
съответни актове за публична общинска собственост, които ясно говорят за
отношението на ответника към процесния имот с идентификатор 57491.501.403 и
факта, че той го счита за свой собствен, в същия са били извършвани от него
такива правни и фактически действия, които са в прерогативите единствено на
собственика на имота. Такива са били извършвани и във връзка с експлоатацията му
като музей на солта и които са били публично известни не само на ищците и
техните наследодатели, но на цялата общественост не само в общината, но и в
цялата страна. Общината чрез всички извършвани от нея действия се е афиширала
като собственик и владелец на имота още от 29.01.1999 година, съответно и от
12.09.2002 година. От началото на 2002 година, а и преди това и до настоящия
момент ищците или техните наследодатели не са предявявали претенция за
собственост на процесния имот по надлежния ред, поради което към датата на
подаване на исковата молба е изтекла както 5-годишната, така и 10-годишната
придобивна давност, поради което Община Поморие се явява пълноправен и
собственик на същия.
Другият поземлен
имот, този с идентификатор: 57491.501.417 също е владян от ответника като свой
собствен, като това е афиширано от него чрез извършването на действия, които би
могъл да извършва само собственика на имота и които при това са публично
известни на цялата общественост. Спрямо него претенции от страна на ищците или
техни наследодатели също не са били предявявани.
На последно място
и при условията на евентуалност е направено и възражение за изтекла погасителна
давност за предявяване на иск за реституция на имотите. Сочи се в тази насока,
че ако съдът приеме, че общината е придобила имота не на годно правно
основание, т.е. че същата е недобросъвестен владелец и се явява трето лице
спрямо ищците и лицето, което е било собственик на национализираните имоти - държавата,
то ищците са изгубили правото да си търсят собствеността на солниците. Това е
така, тъй като съгласно чл.7 от ЗВСОНИ в първоначалната му редакция към 1992 година,
собствениците на имоти по чл.1 и 2 от същия или техните наследници могат да
предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в
случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни
актове, както и чрез използуване на служебно или партийно положение или чрез
злоупотреба с власт, който иск следва да се предяви в едногодишен срок от
влизането на закона в сила. Този едногодишен срок, при съобразяване на датата
на обнародване на закона в Държавен вестник е изтекъл на 21.02.1993 година.
При съобразяване
на всичко така изложено, съдът намира, че е сезиран с исковите претенции на ищците
против посочения от тях ответник с правно основание чл.2 ал.1 във връзка с ал.3
от ЗВСОНИ и във връзка с чл.124 от ГПК. Същите са допустими и съответно родово
и местно подсъдни на настоящия съд в съответствие с установените в тази насока
правила в ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че наведените от ответната
страна доводи за недопустимост на предявените искове, обосновани с посоченото в
точка 1-ва, лист 18 от писмения и отговор като липса на активна процесуална
легитимация на ищците, а също така и по-надолу посочената липса на условията по
чл.2 ал.3 от ЗВСОНИ касаят фактически не допустимостта на претенциите, а
тяхната основателност, т.е. същите са свързани със съществото на спора, с
наличието или липсата на предпоставките на приложимата правна норма, поради
което и на тях съдът ще даде отговор с крайния си съдебен акт. Възражението,
обосновано с липса на индивидуализация на имотите с отделни идентификатори и
граници по ЗКИР е неоснователно и като не следва да бъде взето предвид и
съобразено. Този извод се налага при съобразяване на приетото в т.2 от Тълкувателно решение №8
от 23.02.2016 година на ВКС по тълк. дело № 8/2014 година, ОСГК, като
настоящата хипотеза попада изцяло в приложното му поле и което решение е
задължително за настоящия съд.
С оглед
направените с отговора на исковата молба множество оспорвания на представените
от ищците с исковата им молба писмени доказателства, а също така и направените
от страна на ответника със същия множество доказателствени искания, част от
които свързани с тези на ищците и с оглед предоставяне възможност на последните
на вземат становище по тях, включително по представените със същия писмени
доказателства съдът ще се произнесе по приемането на всички представени от
двете страни доказателства и по направените от тях доказателствени искания в
рамките на откритото съдебно заседание.
Съдът намира, че
следва да укаже на страните, че съобразно чл.154 от ГПК всяка от тях носи
доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от материалноправните норми, при което положение и при
съобразяване на посочената и дадена от съда по-горе правна квалификация
ищцовата страна е тази, която при условията на пълно и главно доказване следва
да установи наличието на предпоставките за възстановяване по ЗВСОНИ на правото
и на собственост върху процесните отчуждени по ЗНЧИМП имоти, включително и тази
за тяхното реално съществуване към момента на влизане в сила на реституционния
закон. В тази смисъл ищците следва да установят, че са лице или наследник по
закон или друг правоприемник на такова лице, от което е било отнето процесното
имущество; че от същото е било отнето имуществото, предмет на настоящата
претенция и това отнемане е по реда на някой от визираните в цитираната по-горе
правна норма закони и по-специално с оглед твърденията по искова молба, че е по
реда и при условията на ЗНЧИМП, а също така и че
не е налице обезщетяване във връзка с отнемането чрез изплащане на паричната
равностойност на имотите или с друг равностоен недвижим имот. Същите следва да
установят на следващо място и обстоятелството, че при влизането на ЗВСОНИ в
сила процесните имоти се намират в собственост на ответната община и че
съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Ответникът следва да докаже всички направени свои възражения и същевременно
при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че е собственик на
процесните имоти на всяко едно от изброените и подробно описани от него в
отговора на исковата молба основания.
Ето защо и по изложените съображения и
на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от С.П.Т. ***, Р.Г.Т.
*** и М.Г.П. ***, всички със съдебен адрес *** чрез процесуалния им пълномощник
против Община Поморие искови претенции за приемане за установено по отношение
на ответната страна, че ищците са собственици на реални части от следните
недвижими имоти, а именно: 1541 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор №57491.501.417 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Поморие, който имот представлява УПИ І - 153 в кв.240 по
действащия план на ПУП на община Поморие и обхваща осем солници на площ от 671
кв.м. и един тиган на площ от 170 кв.м., находящи се в землището на град
Поморие, местността „Стария път“, при съседи: Панайотаки Хрису и от две страни
път и шест солници на площ от 600 кв.м. и един тиган на площ от 100 кв.м. в
землището на град Поморие, местността „Кьошка“, при съседи: Паскал Г., Коста
Мавромати и път, което описание е по стар план на населеното място, както и
1729 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 57491.501.403 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Поморие, който имот представлява УПИ ІІ
в кв.269 по действащия план на ПУП на община Поморие, с адрес град Поморие,
ул.“Веслец“№2 и обхваща тринадесет солници на площ от 1200 кв.м. и един тиган
на площ от 170 кв.м. в землището на град Поморие, местността „Акти“, при
съседи: път, А.К.Мавромати и солници на църковното настоятелство, както и две
солници на площ от 189 кв.м. и един тиган на площ от 170 кв.м., находящи се в
землището на град Поморие, местността „Акти“, при съседи: Бахар Каруля,
наследници на Д. Василев и наследници на Марко Хурмузов, което описание е по
стар план на населеното място.
ОБЯВЯВА, че по приемането на всички представени от двете страни доказателства и по направените
от тях доказателствени искания ще се произнесе в рамките на откритото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 29.07.2016 година - 10.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Настоящото определение е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи
на страните по делото чрез процесуалните им представители на посочените от тях
в исковата молба, съответно отговора на същата съдебни адреси, а препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпратят на ищците по
вече посочения начин.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: