№ 514
гр. София, 20.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600737 по описа за 2022 година
В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е
сезиран с протест против определение по чл.248 НПК, постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 301 /021г. по описа на РС- К..
С атакуваното определение съдът е приел, че в хода на досъдебното
производство и най-вече след привличане на подсъдимия към наказателна
отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт , е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, в разрез с правото на
защита на същия, изразяващо се в липса на посочване и уточняване на
самоличността на подсъдимия Н. Х.- гражданин на Р А..
Така застъпеното виждане не се споделя от представителя на РП- К.,
който атакува определението с протест в законовия срок, в който се съдържа
оплакване, че същото е постановено в разрез с процесуалния и материалния
закон. С протеста се оспорва определението на РС К., като постановено в
нарушение на процесуалния закон –разпоредбата на чл.246 НПК, относно
изискванията към съдържанието –обстоятелствена и заключителна част на
обвинителния акт и критериите за точност и яснота, на които следва да
съответства, за да постигне основната си функция – да информира
подсъдимия за обвинението в кореспонденция с правото на защита на
привлеченото към отговорност лице, както и в противоречие със
задължителната съдебна практика ТР № 2 /2002г. на ОСНК на ВКС с
1
докладчик Зам. Председателя Р. Н.. Протестиращият прокурор акцентира
върху липсата на нарушения, свързани с точно и ясно посочване на
съставомерните признаци от обективна и субективна страна, в които се
изразява инкриминираното деяние по чл. 281, ал.1 „ подпомагане на
незаконното преминаване в страната на чужденци, имащи профил на
нелегални емигранти- превозване на лица с такива характеристики, а също
така- и обстоятелствата, съставляващи по- тежко квалифициращи признаци –
по т.1 , 4 и 5 на ал.2 на същото престъпление.РП К. излага на вниманието на
съда, че привлеченото към отговорност лице – Н. Х. е регистриран за първи
път в Р България от 2016г. с посочените по-горе имена и дата на раждане
3.02.1993г., които сам е съобщил на длъжностните лица, извършващи
регистрацията му. Издаден му бил документ за признат временен статут,
който след изтичането не е подновен, въпреки че Х. продължава да пребивава
в Р България. С тези данни същият е бил идентифициран в хода на цялото ДП
и след изготвянето на обвинителния акт и връчването му. Едва в съдебно
заседание – разпоредителното заседание по делото от 22.11.2022 г. същият се
е легитимирал и е представил паспорт на гражданин на А. и е посочил по-
различни имена при снемане на самоличността му.
Предвид изложените факти, РП К. заема позицията, че съдебното
производство по делото е неправилно прекратено за допуснато съществено
процесуално нарушение, т.к. не е налице такова.
В протеста се съдържа искане за отмяна на атакуваното с протеста
определение и за връщане на делото на РС- К. за разглеждане на делото по
същество.
Съдът, като разгледа протеста на заявените основания и осъществи
служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт в съответствие с
приложимия закон, намери за установено следното:
Без да има претенцията за изчерпателност, разпоредбата на чл.249, ал.4
т.1 НПК формулира основните хипотези, при които законодателят със
сигурност приема, че е допуснато съществено отстранимо нарушение на
процесуалните правила, което препятства и осуетява правото на защита на
привлеченото към отговорност лице или на неговия професионален защитник.
Хипотезите могат да бъдат неограничен брой и най- разнообразни,
същественото обаче е едно- по дефиниция, изводима от закона и от
2
задължителната практика по неговото тълкуване и прилагане в лицето на
ТРОСНК 2 /2002г. с докладчик председателя на НО Р. Н.- такова което е
възпрепятствало участието на подсъдимия/обвиняемия да участва
пълноценно сам или със защитника си в производството, в отделни
процесуални действия, явяващи се ключови за процеса и най- вече –в
създаване на неяснота и противоречие по съществените признаци от
обективна и субективна страна, в които се състои инкриминираното деяние и
неговите- по- тежко /респ. по-леко квалифициращи признаци, или в
правнорелевантните факти, посочени и изтъкнати от прокуратурата.Очевидно
– настоящият случай не попада сред тези хипотези и под тази формулировка.
Действително, в чл.246,ал.2 НПК е поставено изискването в обвинителния
акт да се посочат пълни данни за личността на обвиняемия, но това изискване
е ориентирано повече към решаващия орган, който в отговор на обвинението
следва да проведе съдебно следствие и да постанови акт по отношение на
лице, което със сигурност е идентично с посоченото като извършител на
престъплението от обвинителната власт, спрямо когото е провеждано
разследването, а по никакъв начин не влияе на правото на последния да узнае
в пълнота и подробности обвинението и да организира защитата си.
Ето защо в зависимост от установеното – че за първи път в съдебно
заседание привлеченото към отговорност лице от А.ски произход- Н. Х. се
представя с документ за самоличност, за който твърди, че представлява
истински официален документ, издаден от служебните власти на А., както и с
известна разлика в имената- Н. Х. Деолатзаи, по никакъв начин не следва, че е
нарушено правото на последния да узнае обвинението със съставомерните му
признаци и твърдяната от прокуратурата фактическа обстановка.
Съществения въпрос, който се поставя в настоящия казус е за
идентичността на лицето, явило се в съдебно заседание и разследваното в
хода на ДП лице, което прокуратурата е посочила като извършител на
престъплението. В тази връзка настоящият въззивен състав държи да
отбележи, че представянето за първи път на документ за самоличност не
променя идентичността на привлечения към отговорност /като резонно в
проведеното РЗ представителят на РП е поставил под съмнение
автентичността на документа, при положение, че няма данни Н. Х. да е
напускал България от влизането му в страната през 2016 година/. Настоящият
въззивен състав приема, че самоличността на лицето /независимо с какви
3
имена и документи се представя в един или друг момент/ е потвърдена в
достатъчна степен, по отличителни белези на външния вид. Същият е бил
фотографиран и се пази снимка в досието му по първоначалната регистрация,
съхраняваща отличителните му белези.Съдът не е запознат с
регистрационната система на чужденците, пристигащи на територията на Р
България, действала към 2016г., но е твърде вероятно да са му били снети и
пръстови отпечатъци, т.к. се касае за единен рамков регистрационен режим в
ЕО- ЕС, в която Р България е страна-член от 2007г. В паспорта, с който се е
представил в съдебно заседание също има такава снимка, съдържаща
информация за отличителните белези на лицето. Данните от тези документи
могат и следват да бъдат съпоставени, като това задължение произтича
приоритетно от нуждите на охрана на Националната сигурност и е в
задълженията и прерогативите на органите на вътрешния ред- съответните
структури и служби, отколкото на Прокуратурата. Тези действия могат да
бъдат винаги осъществени и от РП за потвърждаване на идентичността на
лицето, в случай, че е налице съмнение. Настоящият случай не следва да се
приеме, че е такъв, защото не са налице отличителни белези на различно
лице, нито пък самия подсъдим да е оспорил идентичността си с
разследваното по ДП лице.
В случай, че се представя документ за самоличност, който не е бил
известен до сега, както и лицето се е представило с различни имена, същите
могат да бъдат дописани в обвинителния акт: Н. Х. /по регистрация от 2016 г.
/, а по паспорт на гражданин на Р А.- с имената…, но това следва да стане по
реда на чл.248а, ал.1 НПК в определения в тази разпоредба срок, като не са
налице предпоставките за прекратяване на съдебното производство по
чл.248,ал.1 т.3 НПК.
При цялостния служебен контрол на делото, въззивният съд не
констатира нарушение, с посочените по-горе характеристики, поради което
приема, че изводът на първостепенният съд относно наличие на
необходимото и достатъчното съдържание на обвинителния акт, съгласно
изискванията на НПК и цитираното по-горе ТРОСНК № 2/2002г. не би могъл
да бъде споделен.
Изложеното по-горе обуславя отмяна на атакуваното определение като
не съответно на закона и неправилно, в частта му касателно чл.248, ал.1 т.3
4
НПК и връщане на делото на РС К. за продължаване на
съдопроизводствените действия предвид на което и на осн.чл.249, ал.3 и 4,
вр.чл.248, ал.1 т.3 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение от 22.11.2022г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 301 /2021г. на РС- К., по силата на
което е прието, че при изготвяне на обвинителния акт е осъществено
съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.248, ал.1 т.3 НПК.
ВРЪЩА делото на РС К. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5