№ 11986
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110156433 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „То,Д твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу С. Я. П. за заплащане на сумите, представляващи 1/2 част от
целия дълг, както следва: 339,71 лева – главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г.;
сумата от 63,15 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.08.2021 г.
до 23.05.2023 г.; сумата от 11,03 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. и лихва в размер на
2,86 лева за периода от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 07.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за
които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31379/2023 г.
по описа на СРС, 78-ми състав.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжника Де,пов
предвид обстоятелството, че последният не е възразил срещу нея в законоустановения
срок.
Ищецът твърди, че С. Я. П. е била клиент на “То,Д, в качеството на собственик
на недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Слатина, ж.к. „Х,5 и е потребявала
топлинна енергия за абонатен № 2,9, инсталация № **********, като не е заплатила
начислените суми за процесния период. Моли съда да установи вземанията така, както
са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
1
В отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете по основание и
размер и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва: качеството си на потребител на ТЕ и
наличието на облигационно правоотношение между нея и топлопреносното дружество
за периода от 01.05.2018 г. до 12.03.2021 г. предвид обстоятелството, че нейният брат
Де,пов бил титуляр на задълженията по процесните фактури, от 12.03.2021 г. ищцата
била собственик на процесния имот, като преди това същият бил съсобствен между нея
и брат по силата на наследствено правоприемство от техните родители. Твърди, че не
е подписвала договор, нито молба-декларация /заявление/ за откриване на партида на
нейно име. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н,Д изразява становище по
предявените искове, като заявява, че са спазени нормативните изисквания при
определяне на разхода на топлинна енергия в процесния имот. Излага информация
относно начина на изчисление на доставеното количество топлинна енергия и неговото
изравняване с оглед действителното потребление.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр.чл.150, ал. 1 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответницата, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването
на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 196, том I, рег. № 2812, дело № 159/2001 г. на нотариус А,ова, с район на
действие СРС, рег. № 386 по РНК /л. 15-16/, се установява, че С,ва е придобила
собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 65, находящ се в
гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, в жилищната сграда, бл. № 67А, вх. Б, ет. 2.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 22 от 20.07.2017г., издадено от
2
Столична община, район Слатина /л. 14/, С,ва е починала на 03.03.2008 г., като е
оставила наследници по закон Де,пов – син, и С. Я. П. – дъщеря, които съгласно чл. 5,
ал. 1 ЗН наследяват равни части от притежаваното от наследодателя имущество – в
случая по 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.
По силата на Договор за доброволна делба, сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните – Акт № 15, том I, рег. № 1446 от
12.03.2021 г. на нотариус Иванка Пенова, с район на действие СРС, рег. № 620 в НК,
Де,пов и С. Я. П. са прекратили съществувалата между тях съсобственост върху
имуществото, придобито в резултат на наследственото правоприемство от техния
родител, като са обособили отделни дялове за всеки един от тях. Съгласно пункт II, т. 2
от договора, процесният недвижим имот – апартамент № 65, е разпределен в
изключителна собственост на С. Я. П. /л. 17-22 от делото/. Предвид изложеното, в
качеството на титуляр на правото на собственост, С. Я. П. е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Договорът касае обект с абонатен № 2,9, инсталация № **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
С оглед признаване от ответницата на така описаната фактическа обстановка,
касаеща статута на процесния недвижим имот – притежаван първо в условията на
съсобственост с нейния брат, след което в индивидуална нейна изключителна
собственост, съдът намира, че за процесния период от 01.05.2020 г. до 11.03.2021 г.
натрупаните задължения за доставена топлинна енергия до имота са дължими при
условията на разделна отговорност от Де,пов и С. Я. П. – по 1/2 част от дълга,
съответно за периода от 12.03.2021 г. /датата на сключената доброволна делба/ до
31.03.2021 г. се дължат изцяло от С. Я. П..
Настоящият състав приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, предвид липсата на оспорване от страна на ответницата в този смисъл.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
3
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по
изравнителните сметки. Следва да се посочи, че не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период. Ето защо за определяне размера на дължимата цена за доставена
топлинна енергия съдът ползва данните от приложените по делото общи фактури,
относими към процесния период.
Така, съгласно обща фактура № ********** от 30.06.2021 г. /л. 36/ за отчетен
период от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. сумата за плащане възлиза на стойност 816,52
лв., като е съобразено извършено плащане по фактури за този период в размер на 3,08
лв. Представено е извлечение на издадените кредитни известия към фактури за
прогнозно начислена топлинна енергия за същия период /л. 37/, от което се установява,
че на приспадане подлежи сумата в размер на 152,18 лв. Изрично в документа е
отбелязано, че са възможни разлики между посочените суми за плащане/получаване в
общата фактура и изготвената от топлинния счетоводител обща годишна изравнителна
сметка, тъй като лицата, извършващи услугата дялово разпределение, нямат
нормативно установено задължение да отразяват извършени плащания през отчетния
период. Изложеното се потвърждава от съдържанието на представената от третото
лице-помагач изравнителна сметка за период м.05.2020 г. – м.04.2021 г., а именно – че
сумата за доплащане възлиза на 750,34 лв. /л. 85 от делото/.
При анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че
дължимата сума за доставена топлинна енергия до процесния имот за целия период от
01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. е в размер на 664,34 лв., формирана на база отразената в
общата фактура сума след съобразяване на издадените кредитни известия към
прогнозните фактури (816,52 лв. – 152,18 лв.). С оглед изложените по-горе мотиви, за
периода от 01.05.2020 г. до 11.03.2021 г. С. П. дължи 1/2 част от размера на дълга,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК на стойност 312,68 лв., съответно за периода
от 12.03.2021 г. до 31.03.2021 г. дължи сумата от 39 лв., или общо за процесния период
от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. – 351,68 лв. Ищецът претендира по-малка сума –
339,71 лв., поради което с оглед диспозитивното начало предявеният иск се явява
изцяло основателен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период –
протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното дружество „АН-
93“ ЕООД, договор на ЕС с ФДР, договор за прехвърляне на правата и задълженията
4
по договори за дялово разпределение на топлинната енергия със СЕС и Топлофикация-
София АД от разпределителното дружество „АН-93“ ЕООД на „Н,ОД /л. 25-35 от
делото/. Аналогично на изложеното по-горе и на основание чл. 162 ГПК, съдът
определя, че за периода от 01.05.2020 г. до 11.03.2021 г. С. П. дължи сумата в размер на
10,33 лв., съответно за периода от 12.03.2021 г. до 31.03.2021 г. – сумата от 1,20 лв.,
или общо за процесния период от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. – 11,53 лв. Доколкото
ищецът претендира по-малка сума – 11,03 лв., с оглед диспозитивното начало,
предявеният иск следва да бъде уважен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ,
предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би
могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва,
че ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Ответницата не доказа да е изпълнила задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия, поради което е изпаднала в забава и дължи мораторна
лихва за процесния период от 15.08.2021 г. до 23.05.2023 г. На основание чл. 162 ГПК,
съдът намира, че стойността на обезщетението за забава възлиза в размера на
претендираната сума от 63,15 лв., поради което искът следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на искова молба за образуване на настоящото
производство, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна
и подлежи на отхвърляне – съответно за сумата от 2,86 лв., представляваща лихва за
забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2020 г.
до 23.05.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
5
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите от ответницата разноски,
направени в производството по чл. 410 ГПК, съобразно уважената част от исковете,
възлизат в общ размер на 74,49 лв. – за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство сторените от ищеца разноски, съобразно
уважената част от исковете, са в размер на 273,11 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете. Такива се дължат в размер на сумата от 2,75 лв. за
адвокатско възнаграждение, което е действително платено на адв. К. К., видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие от 26.02.2024 г.,
представляващ разписка за получената сума /л. 60, гръб/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.
Я. П., ЕГН **********, дължи на „Топ,46, сумите както следва: сумата от 339,71 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 65, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ж.к. „Х, 2, абонатен № 2,9,
инсталация № ********** за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., ведно със
законната лихва от 07.06.2023 г. до плащането, сумата от 63,15 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до
23.05.2023, както и сумата от 11,03 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., ведно със
законната лихва от 07.06.2023 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2,86 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 16.07.2020 г. до
23.05.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Я. П., ЕГН **********, да заплати
на „То,Д, ЕИК ,6, сумата от 74,79 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31379/2023 г. по описа на СРС, 78-ми
състав, както и сумата от 273,11 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „То,Д, ЕИК ,6, да заплати на С. Я. П.,
ЕГН **********, сумата от 2,75 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
6
Решението е постановено при участието на „Н,ОД като помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7