Решение по НАХД №1451/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 490
Дата: 9 октомври 2025 г.
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20254430201451
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Плевен, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря Десислава В. Мачорска
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20254430201451 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № ВТ-007748 от 17.07.2025 година на Началник
на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград, и Търговище със
седалище – гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) на „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София,
ЕИК*** е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за извършено на 06.12.2024г. в гр. Плевен
административно нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал.4 във вр. с чл. 68д,
ал.1, предл. 1-во (съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща) във вр. с чл. 68д, ал.2, т.4, хипотеза 1 (цената) от ЗЗП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят – „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град
София, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба
до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от
ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В депозираната
жалба против обжалваното наказателно постановление оспорва фактическата
обстановка като изтъква, че не отговаря на истината, че дружеството е
представило невярна информация за цената на застраховката, тъй като същата
е посочена в СЕФ и в Договора за кредит; в тази насока посочва, че е
1
предоставен кредит в общ размер на 14 950,00 лв. с два под лимита – 11 500,00
лв. за собствени нужди и 3 450,00 лв. - целеви кредит за финансиране на
закупуване и плащане на допълнителна услуга, избрана от клиента. В този
смисъл счита, че клиентът по никакъв начин не е бил въведен в заблуждение
от начина на представяне на информацията в Договора за потребителски
кредит; посочва, че стойността на този целеви кредит, представляващ
допълнителна услуга, няма основания да бъде отделен като самостоятелен
компонент в погасителния план, както и че потребителят сам е дал съгласие за
сключване на застраховка, за което е подписал нарочна Декларация. В тази
връзка счита, че действително се касае за кредитен лимит с обща сума и два
под лимита, съобразно изложеното по- горе, както и че не е извършено
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
Наказателно постановление№ № ВТ-007748 от 17.07.2025 година на
Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград, и
Търговище със седалище – гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е
писмено становище с вх. № 26281/19.08.2025г. от процесуалния представител
на КЗП – юрк. Р. M., в която са изложени подробни доводи в подкрепана
твърдението, че жалбата е неоснователна и обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана
по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Административно-наказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
007748/14.05.2025г. от актосъставителя С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП –
Плевен , в присъствието на свидетеля Р. И. К. и упълномощен представител на
„***“ ЕАД-гр. София, ЕИК: *** (л.43 от делото). Съставен е във връзка с
извършена проверка на 20.03.2025 г. в офис на КЗП с адрес - гр. Плевен, ул.
„Д.Константинов“ № 27. Изяснено е, че на 10.03.2025г. в КЗП е постъпила
жалба от потребител от гр. Плевен и допълнение към жалбата с вх.№ ВТ-03-
118/11.03.2025г. относно сключени договори за потребителски кредит, за
които се твърди, ченяма спомен да е сключвал, като твърдял, че има сключен
договор за покупкана автомобил в размер на 4741 лева с месечна вноска от
150,00 лева. Твърдял още, че бил уведомен от офис на банка, че има кредит в
2
размер на 27 000, 00 лева и моли да бъде извършена проверка от КЗП и да се
изискат всички договори от банката на името на жалбоподателя и при наличие
на допълнителни услуги, застраховки, такси и неустойки същите да бъдат
анулирани като незаявявани.
Кредиторът бил запознат с постъпилата жалба с покана с изх. №ВТ-03-
118/12.03.2025г., с която е наредено до 21.03.2025г. да се представят в КЗП-
Плевен следните документи: 1. Становище по жалбата; 2. Всички договорипза
потребителски кредит, които са сключени с жалбоподателката, ведно с ОУ,
СЕФ, погасителен план, искане за кредит, документи за платени вноски,
договори за за допълнителни услуги.
На 20.03.2025 г. на ел. поща ******@***.** били предоставени
изисканите документи, съответно заведени с вх. № ВТ-03-118/20.03.2025 г. В
становището си кредиторът заявявил, че жалбоподателят има следните
активни договори за потребителски кредит с „***“ ЕАД:
1.) Договор за потребителски кредит № ********** от 30.12.2022 г. на
стойност 6000,00 лева, договорът е заявен и сключен чрез търговски
представител на „***“ ЕАД - *** — ***. Обслужването на договора е
осъществявано с незначителни закъснения при плащането на дължимите
месечни вноски от страна на г-жа…Сумата по договора е усвоена на каса на
***. По договора не е заявявана допълнителна услуга.
2.) Договор за потребителски кредит № 7200312246547 от
06.12.2024г., за сумата от 14950,00 лева, 3450,00 лева от която е стойността на
допълнителна услуга финансирана от банката. Този договор е сключен през
мобилното приложение на Банката, в което г-жа .... е регистрирана от
03.04.2023 година. Сумата по него е усвоена по сметка на клиента в Банката.
3.) Договор за потребителски кредит № ********** от 06.12.2024 г„ за
сумата от 13000,00 лева, 3000.00 лева от която е стойността на допълнителна
услуга финансирана от Банката. Сумата по него е усвоена по сметка на
клиента в Банката.
Към споменатите договори са приложени застрахователни полици,
обхващащи сумарна стойност от 6450,00 лева. Сключването на
застрахователния договор не е условие за получаването на кредита. Съгласно
кодекса на застраховането и чл.4 от Общите условия по застрахователния
договор, кредитополучателят може да се откаже във всеки момент от договора
за застраховка, с 30 дневно предизвестие, като съгласно чл.13 от същия
документ, застрахователят му възстановява съответната част от премията.
Отказът от застраховката не променя по никакъв начин условията по договора
за кредит.
Крайният срок за погасяване на договорите за кредит, респективно за
осигуряваното застрахователно покритие е 25.12.2029г. Съгласно изложените
текстове от застрахователния договор, клиентът може да заяви отказ от
съответните застраховки и застрахователите ще му възстановят, по посочената
3
от него сметка, съответната част от застрахователната премия.
При удовлетворяване на искането на клиентката и възстановяване на
застрахователната премия, г-жа .... ще разполага с тези средства и може да се
разпорежда, както прецени, включително и като ги използва за частично
предсрочно погасяване по двата договора, което ще доведе до намаляване на
нейните месечни разходи. С оглед на изложеното, „***“ ЕАД не може да
потвърди, нито да отхвърли твърденията на г-жа , като на този етап не
разполага с основания за прекратяване на посочените договори.
След преглед на представените документи проверяващите установили
следното:
На 06.12.24г. жалбоподателката е сключила ДПК № 7200312246547 от
06.12.2024 г. през мобилното приложение на банката със срок 60 месеца,
размер на кредита 11 500,00 лв.; общ размер на застрахователна премия 3
450,00 лв., застраховка „BANK 66+ Защита на кредита“, общ размер на
кредита 14 950,00лв.; годишен лихвен процент 30,40%, ГПР 33,96%, обща
дължима сума - 29 239,21 лева. Кредиторът е включил в размера на кредита и
сумата за допълнителната услуга застраховка „BANK 66+ Защита на кредита“
в размер на 3 450,00 лв. и начислява и върху нея възнаградителна лихва за
целия период на дог овора. В погасителния план към договора сумата за
застраховката не е изведена в отделна колона, а е включена в погасителните
вноски по кредита, които са в размер на 487,32 лв. При изчисление на сумата
за застраховка 3 450,00 лв. при годишен лихвен процент 30,40% за срок от 60
месеца, жалбоподателката трябва да заплати за застраховката сума в размер на
6 748,20 лв. т.е. почти 100% повече от обявената цена на допълнителната
услуга. „***“ ЕАД с ЕИК *** използва заблуждаваща нелоялна търговска
практика, тъй като предоставената от него информация в договорите за
потребителски кредит за цената на допълнителната услуга - застраховка е
невярна и подвеждаща. Наличието на невярна и подвеждаща информация за
цената на допълнителната услуга - застраховка може да е основание
потребителят да вземе решение да сключи договор за тази услуга, което не би
взел без прилагането на практиката. Освен това при ползване на няколко
кредитни продукта потребителят е възможно да не забележи, че върху цената
на застраховката се начислява и възнаградителна лихва, и крайната цена на
застраховката е доста по-висока от обявената в договора.
Заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразява в
предоставянето на невярна и подвеждаща информация за крайната цена на
допълнителната услуга – застраховка, прилагането на която има за резултат
или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което
средният потребител не би взел без използването на търговската практика.
На 06.12.24г. в гр. Плевен при сключването на договор №
7200312246547 от 06.12.2024 г. „***” ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предложение 1 (съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл.68д, ал.2.
4
т.4, хипотеза 1 (цената) във връзка с чл.68г. ал.4 във връзка с чл.68в от Закона
за защита на потребителите. Нарушен е чл. 68в, от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68д, ал.1,
предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща)
във връзка е чл.68д, ал.2, т.4, хипотеза 1-ва (цената) от Закона за защита на
потребителите. Дата на извършване на нарушението: 06.12.2024 г. и място на
извършване на нарушението: гр. Плевен. Поредност на извършване на
нарушение: първо.
Описаната по - горе фактическа обстановка и посочената правна
квалификация са възприети изцяло от административно-наказващия орган,
който въз основа на така съставения АУАН издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в
град София, ЕИК*** е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за извършено на 06.12.2024г. в
гр. Плевен административно нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал.4 във
вр. с чл. 68д, ал.1, предл. 1-во (съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща) във вр. с чл. 68д, ал.2, т.4, хипотеза 1-ва (цената) от ЗЗП.
Съдът не констатира в хода на идминистративно-наказателното
производство пред наказващия орган да са дъпуснати нарушения, които да са
съществени и поради това да предпоставят отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите С. Н. Н. и Р. И.
К., коит осъдът приема с доверие като логични, последователни и
непротиворечиви. Същите детайлно и подробно изясняват описаната в АУАН
и възпроизведена в обжалваното НП фактическа обстановка, поради което
съдът намира, че не следва да бъдат подробно обсъждани. В тази връзка са и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно:
Договор за потребителски кредит AF06 v0.3 7200312246547, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити от „***“, Заявление – декларация за установяване на договорни
отношения, Сертификат за застрахователна програма „Защита за 66+“, Общи
условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“, разписка за връчване на НП, известие за доставяне, Наказателно
постановление №ВТ-007748 от 17.07.2025г., Становище от Ц.Х.Х., Доклад от
С. Н. Н., Заключение по възражение срещу АУАН №007748 от 14.05.2025г.,
Писмени възражения от „***“ срещу АУАН №007748, Акт за установяване на
административно нарушение №007748/14.05.2025г., Писмо относно
извършена проверка по жалба, известие за доставяне, заверено копие на
протокол №22/15.04.2025г., известие за доставяне, писмо относно постъпила
жалба с вх. №ВТ-03-118/20.03.2025г., Отговор от „***“ до КЗП, Декларация по
чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, Застрахователна програма „Защита на кредита“,
Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита
5
за 66+“, Информация по чл.324-327 от КЗ за застрахователна програма Защита
за 66+“, Сертификат № 172003122465472024, заверено копие на извлечение на
банкова сметка, Договор за потребителски кредит, Допълнително
споразумение №1 към договор за потребителски кредит №
**********/30.12.2022г., Декларация, Рамков договор за платежни услуги за
физически лица, Общи условия за предоставяне на платежни услуги на
физически лица от „***“ ЕАД, Информационен бюлетин за вложителите,
заверено копие извлечение Audit Trail от 06.12.2024г – 4 листа, СЕФ,
Заявление – декларация за установяване на договорни отношения, Договор за
потребителски кредит, Сертификат № 170536698442024, писмо от Д.Н.Г.,
Договор за потребителски кредит №1225141 към искане № 9533909,
Погасителен план към договор за кредит №1225141, Договор за паричен заем
№6104946-16.12.2024г., погасителен план месечни погасителни вноски,
погасителен план към договор за заем Microcredit №9072-00207499, заверено
копие на писмени бележки, допълнение към жалба, 1 брой плик за писмо,
Заповед №1137/29.01.2025г., Заповед №358 ЛС/22.04.2015г., товарителница.
Разпоредбата на л.68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики,
а съобразно чл.68г ал.4 ЗЗП, „Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните
търговски практики по чл. 68д - 68к.“. На свой ред, чл.68д ал.1 ЗЗП дава
легална дефиниция в кои случаи търговската практика е заблуждаваща -
“Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика“, а според
чл.68д ал.2 т.4 ЗЗП,, „Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за:
цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на
специфично предимство по отношение на цената...“. Видно е, че споменатите
правни разпоредби, очертават законова забрана за търговеца, наред с другото,
да упражнява такава търговска практика, при която, посредством невярна (и
следователно – подвеждаща) информация, се поражда или би могло да се
породи заблуждение у средния потребител, дори в случаите, когато
представената информация е фактически точна, в частност - относно цената
или начина на нейното изчисляване, като по този начин е взето или би могло
да бъде взето търговско решение, което средният потребител не би взел, без
използването на тази търговска практика - която по смисъла на Закона, е
нелоялна, заблуждаваща и забранена да бъде прилагана. В процесната жалба
се навеждат съображения, че дружеството не е представило невярна
информация за цената на застраховката, тъй като същата е посочена в СЕФ и в
Договора за кредит, както и че е предоставен кредит в общ размер на 14
950,00 лв. с два под лимита – 11 500,00 лв. за собствени нужди и 3 450,00 лв. -
целеви кредит за финансиране на закупуване и плащане на допълнителна
6
услуга, избрана от клиента, акцентира и върху това, че стойността на този
т.нар. „целеви кредит“, представляващ допълнителна услуга, няма основания
да бъде отделен като самостоятелен компонент в погасителния план, както и
че потребителят сам е дал съгласие за сключване на застраховка, за което е
подписал нарочна Декларация. Тези съображения съответстват на интересите
на дружеството, но не почиват на точния смисъл на законовите разпоредби,
цитирани по-горе. Както беше подчертано, дори представената информация
да е фактически точна, в частност - относно цената или начина на нейното
изчисляване, това не отхвърля наличието на заблуждаваща търговска
практика. И именно такава в случая е налице, тъй като предоставената от
дружеството информация в договорите за потребителски кредит за крайната
цена на допълнителната услуга - застраховка - е невярна и подвеждаща, а
наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на тази услуга, на
свой ред, би могла да бъде основание потребителят да вземе решение да
сключи договор за тази услуга, което не би взел без прилагането на
практиката. Следва да се посочи и че при ползване на няколко кредитни
продукта е напълно възможно потребителят да не забележи, че върху цената
на застраховката се начислява и възнаградителна лихва, а оттук - че и
крайната цена на застраховката, е значително по-висока (с почти 100%), от
обявената в Договора.
Ето защо Съдът намира, че при приетите по-горе условия на време,
място, обстановка, дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.
68в във вр. с чл. 68г, ал.4 във вр. с чл. 68д, ал.1, предл. 1-во (съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща) във вр. с чл. 68д, ал.2, т.4,
хипотеза 1-ва (цената) от ЗЗП, за което е ангажирана отговорността му - и това
нарушение, се явява доказано по несъмнен начин. Поради това, правилно
административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на
имуществена санкция на основание чл.210а от ЗЗП - имуществена санкция в
размер на 2000,00 лева. Предвид обстоятелството, че се касае за нарушение,
което е извършено за първи път, правилно нейният размер е определен в
самия минимум – 2000,00 лева. Случаят не е „маловажен“, тъй като
обществената му опасност е типична за нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68г,
ал.4 във вр. с чл. 68д, ал.1, предл. 1-во във вр. с чл. 68д, ал.2, т.4, хипотеза 1-ва
от ЗЗП, а наред с това, както правилно е отбелязано в обжалваното НП -
процесната проверка е резултат от подадена потребителска жалба, като
търговецът стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на
засягане на обществените отношения, се явява реален и широк. Наред с това,
следва да бъде подчертано, че в конкретния случай, имуществена санкция в
размер на 2000,00 лева, от гледна точка на осъществяваната от търговеца
дейност, нито е несъразмерна, нито - непропорционална.
Крайният извод на съда е, че обжалваното Наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, поради което - следва да бъде потвърдено.
При този изход на административно-наказателното производство и в
съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия
7
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че поисканият размер – 150,00 лева - не съответства на неголямата
фактическата и правна сложност на случая; напротив, съответно на същите, се
явява възнаграждение в размер на 100,00 лева. Ето защо и на основание
чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК, следва да бъде
осъдено „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 100 лв. (сто
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №1451/2025г.
по описа на РС-Плевен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на осн. 63, ал.2, т.5 от
ЗАНН Наказателно постановление № ВТ-007748 от 17.07.2025 година на
Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград, и
Търговище със седалище – гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „***“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление в град София, ЕИК*** е наложено административно наказание
- имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за извършено на
06.12.2024г. в гр. Плевен административно нарушение по чл. 68в във вр. с чл.
68г, ал.4 във вр. с чл. 68д, ал.1, предл. 1-во (съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща) във вр. с чл. 68д, ал.2, т.4, хипотеза 1 (цената) от
ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 5 вр.ал. 4 ЗАНН вр.чл. 27е
НЗПП и чл. 143, ал. 3 АПК, „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в
град София, да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
паричната сума в размер на 100,00 лв. (сто лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение по АНД № 1451/2025 г. по описа на РС-
Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8