№ 4110
гр. Варна, 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:М. К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от М. К. Терзийска Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502260 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд е инициирано по частна жалба вх. №
59470/30.08.2022 г. при ВРС от „БАНКА ДСК“ АД гр. София против
Разпореждане № 17182/18.05.2022 г. на ВРС по ч.гр.д. № 6199/2022 г. на
същия съд, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против длъжника М. Г.
А. за сумата от 120 лева – разходи при изискуем кредит претендирани по
договор за текущо потребление от 27.10.2020 г.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането в атакуваната част
като постановено при неправилно приложен материален закон. Счита, че
характера на вземането не го дефинира като такъв по управление на кредита,
за да се коментира чл. 10а ал.2 от ЗПК, сумата е уговорена в Тарифата на
банката и отделно разходи по връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита действително са извършени и доказателства за това
представени пред заповедния съд. Моли съдът за отмяна на атакуваното
разпореждане в обжалваната му част, както и за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми като
претендира и разноски в размер на заплатената държавна такса.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е
едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната
страна за отговор.
Съдът като счита, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване
акта на ВРС, по същество счита жалбата частично основателна.
Производството по ч.гр.д. № 6199/2022 г. по описа на РС – Варна, е
образувано по подадено от „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София заявление за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
против длъжника М. Г. А. за суми, дължими по договор за текущо
потребление от 27.10.2020 г., обявен от банката за предсрочно изискуем и за
120 лева разходи при предсрочно изискуем кредит, за които банката твърди,
1
че са предвидени в Тарифата за таксите по кредити за текущо потребление.
Издадена от заповедния съд е Заповед № 3091/18.05.2022 г. за всички
претендирани суми, с изключение на спорната.
Съставът на въззивния съд намира следното:
От приложените доказателства към заявлението, в частност извлечение
от Тарифата за таксите по кредити за текущо потребление е видно, че банката
е определила конкретна стойност от 120 лева, съставляваща разход при
изискуемост на кредита, който следва да се покрие от потребителя. От друга
страна са представени доказателства за извършени разходи по връчване на
покани от банката до кредитополучателя, чрез ЧСИ в размер на 108 лева.
На първо място следва да се посочи, че на кредитора се следва
възстановяване на разходи, които прави във връзка с неизпълнение на
задължения от страна на кредитополучателя. Тези разходи нямат нищо общо с
лихвата за забава, на която изправната страна има право като компенсация за
невъзможността да се ползва от предоставените парични средства на
длъжника, поради несвоевременното им връщане. Сумите по връчване на
нотариални покани и други за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
не са разходи по смисъла на чл. 10а ал.2 от ЗПК и това е така, защото не са по
управление на кредита. Запретата по цитираната разпоредба следва да се
разглежда в контекста на т.нар. разходи, пряко свързани с договора за кредит,
които са част от общия разход по кредита за потребителя, чиято дефиниция се
съдържа в §1 на ДР на ЗПК. Изрично от съдържанието на общите разходи са
изключени тези за нотариални покани, а по аналогия и връчване чрез ЧСИ.
Друг е въпроса обаче, че банката има право да търси от длъжника
възстановяване само на действителния размер на средствата, направени по
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост или сумата от 108
лева.
В контекста на казаното съдът счита частната жалба за основателна до
горния размер, което налага и частична отмяна на разпореждането на ВРС в
атакуваната част. Необходима е и корекция на присъдените в заповедното
производство разноски и присъждане на част от заплатената държавна такса
за настоящото в размер на 13.50 лева, предвид отправеното искане в частната
жалба.
За заповедното производство се присъждат допълнително 4.21 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 17182/18.05.2022 г. на ВРС по ч.гр.д. №
6199/2022 г. на същия съд, в частта, в която е отхвърлено заявлението за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК на
заявителя „БАНКА ДСК“ АД гр. София против длъжника М. Г. А. за сумата
от 108 лева – разходи при изискуем кредит, свързани с връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ по договор за кредит за
текущо потребление от 27.10.2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК по заявлението на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София
2
против М. Г. А., ЕГН **********, гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна
за сумата от 108.00 /сто и осем/ лева – разходи при изискуем кредит,
свързани с връчване на уведомление за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ по
договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението – 17.05.2022 г. до окончателното
изплащане, както и за сумата от 4.21 /четири и 0.21/ лева, съставляваща
разлика между присъдена с разпореждането на ВРС и дължима за разноски в
заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в полза на „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София в размер на 13.50 /тринадесет и 0.50/
лева, за държавна такса в производството пред ОС Варна, платими от М. Г.
А., ЕГН **********, гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, които суми
следва да се включат в издадената заповед за изпълнение към разноските за
първоинстанционното производство, на осн. чл. 81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ДОПУСКА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение И
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ съобразно мотивите на настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на ВРС в частта, в която е
отхвърлено заявлението за горницата над дължимите 108 лева до
претендираните 120 лева, разходи по изискуем кредит.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3