№ 146
гр. Дупница, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20211510102549 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6, е
предявило срещу В. Д. СТ. , ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.
422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл. 240 и чл.79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 4805.49 лв.,
представляваща дължимата и изискуема главница за периода 17.11.2016г.-17.03.2019г. по
Договор за потребителски кредит, сключен на 17.10.2008г. между „СТОПАНСКА И
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /“СИБАНК“ АД/, с ЕИК: ********* и ответника, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2077/2021г. на ДРС, до окончателното плащане. Претендира
присъждане на строените в заповедното и настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че на 17.10.2008г. бил сключен Договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ в
качеството му на Кредитор и ответника, в качеството му на Кредитополучател, по силата на
който Кредиторът предоставил на Кредитополучателя паричен заем в размер на 20 000.00
лв. Крайният срок за издължаване на кредита е 120 месеца от датата на усвояването му, а
крайният падеж е 17.03.2019г. Главницата се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на
банковия лихвен процент за кредити в национална валута на банката плюс надбавка в
размер на 6,35%. Към датата на сключване на договора банковия лихвен процент за кредити
в национална валута е в размер на 4,90%, а ГПР е в размер на 12,59%. Кредитът се
1
издължава на месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, в
размер на 311.91 лв. всяка.
След усвояване на кредита, Кредитополучателят е извършвал погасявания на
дължимите месечни вноски, след което е преустановил плащанията, като останало
непогасено задължение в размер на 27 083.47 лв., от които 19 416.08 лв. - главница и 7667.39
лв. - договорна лихва.
На 28.09.2012г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между
„СИБАНК“ АД, като цедент и ищеца, като цесионер, по силата на който цедента прехвърлил
свои вземания на цесионера, сред които и вземането си срещу ответника, произтичащо от
гореописания Договор за потребителски кредит. До длъжника било изпратено писмо-
уведомление за сключения договор за цесия.
Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. 2077/2021г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, срещу която ответникът е
възразил в законоустановения срок.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
предявения иск по основание. Твърди, че не е сключвал сочения в исковата молба договор за
кредит. Прави възражение, че не става ясно дали ищецът е търсил претендираната сума от
поръчителите по договора, както и възражение за погасяване на вземането по давност. Също
така счита, че не е надлежно уведомен за цесията на вземането. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения с исковата молба и приет като доказателство по делото Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, се установява, че на 17.10.2008г., между
„СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /“СИБАНК“ АД/, с ЕИК: *********,
като Кредитор, от една страна и В. Д. СТ., като длъжник и Р. И. С., като поръчител, от друга
страна, е сключен процесния договор за заем, по силата на който банката е предоставила на
ответника паричен заем в размер 20000.00 лв. С подписването на договора за кредит,
ответникът се е задължил да погасява задължението си на 120 месечни вноски, включващи
главница и лихва. Към договора не е представен погасителен план, от който да е видно
какви са падежните дати и размера на отделните вноски.
Видно от приложените към исковата молба договори за цесия и приложения към тях,
на 28.09.2012г. е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между
„СИБАНК“ ЕАД (с предишно наименование „СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД) и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. По силата на договора цедентът прехвърлил свои
вземания на цесионера, описани в Приложение № 1 към договора, което обаче приложение
не е представено с исковата молба.
До длъжника било изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия,
изходящо от цесионера, упълномощен от цедента (приложено към исковата молба), което
2
видно от приложената обратна разписка, е било получено от ответника на 15.01.2021г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че между
„СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД и В. Д. СТ. на 17.10.2008г. е сключен
Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, на база на който му е
предоставен паричен кредит в размер на 20000.00лв. Кредитополучателят се е задължил да
върне заема заедно с договорена лихва от 17099.20лв. и договорени такси за управление в
размер на 330.00лв., или общата стойност на кредита при сключването му е 37429.20лв.
Сумата на предоставения кредит е отпусната на 17.10.2008г. със срок за усвояване
17.11.2008г. Кредитът е усвоен еднократно по банков път на 17.10.2008г. Ответникът
/длъжникът/ осигурява необходимата парична наличност на съответните падежни дати за
погасяване на кредита по счетоводна сметка №5431119143554111, с титуляр В. Д. СТ..
Извършените плащания от страна на В. Д. СТ. са на стойност 10345.93 лв., с които са
погасени: 330.00 лв. - такси и други разходи; 9432.01лв.- договорена лихва; 583.92лв –
главница. Последното регистрирано плащане, извършено от ответната страна е направено на
28.05.2009г. Остатъкът от задължението на В. Д. СТ. по Договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство от 17.10.2008г., представляващо дължимата главница за периода
от 17.11.2016г. до 17.03.2019г. е на стойност 4805.49лв.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 2077/2021г. по описа на Районен съд-
Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже
съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор-сключването на договора
за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение
от ответника да върне заетата сума, както и сключването на договора за цесия. С оглед на
представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено сключването
на процесния договор за кредит между ответника и първоначалния кредитор „СТОПАНСКА
И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД и изпълнението на задължението на кредитора по него
за предоставяне на заемната сума. От назначената и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза се установява размера на дължимата главница по договора за периода от
17.11.2016г. до 17.03.2019г., която се претендира в настоящото производство.
Ищецът по настоящия иск обосновава качеството си на кредитор с договор за
прехвърляне на вземания от 28.09.2012г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД в качеството му
на цедент, и „ЕОС МАТРИКС“ ООД в качеството му на цесионер, копие от който договор е
приложено към исковата молба. С посочения договор за цесия е уговорено, че се прехвърлят
на „ЕОС МАТРИКС“ ООД вземания на „СИБАНК“ ЕАД, подробно описани в
Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия (чл. 2.1 и чл. 2.2 от Договора за
цесия), в т.ч. и привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и
изтекли лихви, ако има такива. По делото, обаче не е представена извадка от посоченото
в договора Приложение № 1, поради което не може да се направи категоричен и
3
обоснован извод, че по силата на договора за прехвърляне на вземания от 28.09.2012г.,
СИБАНК“ ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си към ответника по настоящото
дело по Договора за кредит от 17.10.2008г. Това е така, защото в самия договор за цесия
вземанията не са индивидуализирани по какъвто и да е било начин: липсват данни за
конкретни вземания относно страните, неговия характер, основанието, от което произтича,
размера, периода, за който се отнася, сумата, която се дължи и др. Съгласно договора за
цесия продавачът е посочил и определил продадените вземания чрез препращане към друг
документ-Приложение № 1, но този документ не е представен като доказателство по делото,
поради което съдът не може да установи дали въобще вземанията към ответника
действително са били включени в обхвата на договора за цесия от 28.09.2012г. и какви
точно са по основание, размер, период и т. н.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, по силата на сключен между тях
договор. Като договор, цесията винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от
друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо, като в противен
случай се стига до неговата недействителност поради липса на предмет на продажбата. В
този смисъл е решение № 32 от 09.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г. на ВКС, II т. о.
Ето защо не може да се приеме за безспорно установено обстоятелството, за което
ищецът носи тежестта за доказване в настоящото производство-че процесното вземане е
част от предмета на договора за прехвърляне на вземания 28.09.2012г., по силата на който
ищецът твърди, че е придобил същото от първоначалния кредитор. С оглед изложеното
съдът намира, че ищецът не е установил при условията на пълно главно доказване своята
активна материалноправна легитимация, а именно, че е носител на спорното вземане,
въпреки дадените му указания в този смисъл с доклада по делото.
Предвид всичко изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2077/2021г.
по описа на РС-Дупница, се явява недоказан, съответно неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 87, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на
ответника сторените разноски по делото. Процесуалният представител на ответника е
направил своевременно искане за присъждане на сторените разноски, но не е представил
доказателства, че същите са действително направени: в представения по делото договор за
правна защита и съдействие, сключен на 01.03.2022г. между ответника и адв. К.Р. е
договорено възнаграждение в размер на 300.00 (триста) лева, но нито е посочен начин на
плащане на същото, нито е посочено дали и каква част от сумата е платена в брой. Съгласно
приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
4
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. С оглед на изложеното, разноски на ответника не следва да
бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6, срещу В. Д. СТ. , ЕГН:
**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл. 240 и
чл.79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сума в размер на 4805.49 лв. (четири хиляди осемстотин и пет лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща дължимата и изискуема главница за
периода 17.11.2016г.-17.03.2019г. по Договор за потребителски кредит, сключен на
17.10.2008г. между „СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /“СИБАНК“ АД/, с
ЕИК: ********* и ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2077/2021г. на ДРС, до
окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5