№ 225
гр. Шумен, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630200256 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №В-0047276/22.11.2021 год. на Директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП, с което на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД, с
ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***********************
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, на основание чл.45 от Закона за
потребителския кредит за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно или на основание чл. 28 от ЗАНН. В съдебно
заседание се явява представител на дружеството и поддържа жалбата.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в
съдебно заседание не се явява представител. Депозирана е молба със становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД, с ЕИК**********, извършва търговска-
банкова дейност в обект – паричен салон ПИБ, находящ се в гр. Шумен, бул. “С.Велики„ №
67.
По повод постъпил потребителски сигнал с вх. № В-01-113/05.04.2021 год., била извършена
проверка от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен, в офиса на дружеството.
Бил изискан произволен договор за потребителски кредит, заедно с всички документи към
него, като на проверяващите е представен договор № 076LD-R-005846 от 08.03.2021г.
При проверката на този произволно представен договор с № 076LD-R-005846 от
08.03.2021г. било установено, че кредиторът ПИБ в глава II „Лихви, такси и комисионни
по кредита„ в чл. 11 е разписал, че кредитополучателят дължи на банката комисионна за
кредитна оценка и одобрение в размер на 0,50 % от размера на кредита, но не по-малко от
50 лв., дължима най-късно до датата на усвояване на кредита, като от чл. 12 от договора
1
става ясно, че комисионна се дължи само в случай на усвоен кредит от кредитополучателя.
Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2705873/21.04.2021
год., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 28.04.2021 год. за
даване на становище по посочената по-горе потребителска жалба и документи или да ги
представи на имейл на КЗП.
На 29.04.2021г. год. по ел.поща са представени документи и становище по жалбата.
На 18.06.2021 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №К-0047276/18.06.2021 год., като актосъставителят е посочил,
че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Актът е бил съставен
в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи
възражения.
Впоследствие дружеството се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН е депозирало писмени възражения, в които излага, че счита, че дружеството не е
извършило описаното нарушение, доколкото считат, че посочената сума от 50 лева, като
разход, не е действие, свързано нито с усвояването, нито с управлението на кредита и в този
смисъл не е налице противоречаща клауза на нормата на чл. 27, ал.2 от Закона за кредитите
за недвижими имоти на потребители.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0047276/22.11.2021 год.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към КЗП, с което на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД, с
ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***********************
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл.45 от Закона за
потребителския кредит за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на
свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства –
представен от актосъставителя в с.з. обект на проверка - договор № 076LD-R-005846 от
08.03.2021г.
Съдът съобрази, че в задълженията на свидетелите, извършили конкретната проверка, в
качеството им на длъжностни лица към КЗП влиза извършване на проверка както по
конкретен потребителски сигнал, така и проверка на цялостната дейност на проверяваното
физическо или юридическо лице по спазване разпоредбите на ЗПК и други актове,
уреждащи дейността на кредитора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е
извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно
нарушение, по следните правни съображения:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател
има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност. Следователно за него важи забраната,
посочена в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК да не изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че в
договор № 076LD-R-005846 от 08.03.2021г. в раздел II ЛИХВИ, ТАКСИ И
КОМИСИОННИ ПО КРЕДИТА, в т.11 е посочено, че „ Кредитополучателят дължи на
банката комисионна за кредитна оценка и одобрение в размер на 0,50 % от размера на
кредита по т.1, но не по-малко от 50 лв., дължими най-късно до датата на усвояване на
кредита „.
Разпоредбата на чл. 10а , ал.2 от ЗПК установява забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
С процесния договор потребителят бил задължен да заплаща разходи за кредитна оценка и
одобрение в размер на 0,50% от размера на кредита.
Наказващият орган счита, че посочените разходи за комисионна за кредитна оценка и
одобрение в размер на 0,50 % от размера на кредита представляват такси за действия,
свързани с управлението на кредита, докато санкционираното лице твърди, че се касае за
допълнителна услуга .
Прочитът на договор № 076LD-R-005846 от 08.03.2021г. налага извод за неизпълнение на
административно задължение в случая от жалбоподателя.
Понятието "управление на кредита" не е нормативно дефинирано. Съдържанието на
2
понятието комисионна е такса или възнаграждение, сума, чието заплащане се дължи във
връзка с предоставяне на услуга.
Съгласно § 1. От ДР ЗПК, в понятието "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“
В случая се касае до комисионна, посочена в договора като дължима за кредитна оценка и
одобрение. Административният орган е установил, а това не се оспорва от дружеството, че
тя се изисква само от потребители, които са одобрени и на които е предоставен кредит. След
като тази комисионна/такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е
отпуснат кредит, правилно е прието, че е свързана с усвояването и управлението на кредита,
а не представлява такса за отделна, допълнителна услуга. Още повече, че ако тя е
действително за кредитна оценка и одобрение, то тя трябва да се събира еднократно, от
всички кандидатстващи за кредит потребители и не би следвало да е в зависимост от
размера на искания кредит.
В случая, посочената комисионна в договора е уредена именно в раздел II ЛИХВИ, ТАКСИ
И КОМИСИОННИ ПО КРЕДИТА. Същата се дължи в случай на усвояване на кредита,
съобразно посоченото в т.12 от договора № 076LD-R-005846 от 08.03.2021г. /стр.124/.
Налага се извод, че доколкото посочената комисионна се изисква едва след разрешаване на
кредита и неговото отпускане и се включва в сключения между страните договор, то същата
по своя характер е свързана с усвояването и управлението на кредита, като съдът не
споделя становището, че комисионната представлява допълнителна услуга. Действително
законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят допълнителни услуги по
договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други и
същите безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита. Посочената
комисионна за кредитна оценка, касаеща банката, обслужва интереса на кредитора и като
такава не представлява допълнителна услуга предоставена на потребителя и в този смисъл
заплащането й от кредитополучателя е незоконосъобразно.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че дружеството-
жалбоподател, в качеството си на кредитор, е нарушил разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК
и изисквайки посочената комисионна, е осъществил от обективна страна състава на
посоченото нарушение, поради което правилно е била ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност. В подкрепа на изложеното е и константната
съдебна практика на ШАС / КАНД №88/2017 г.; КАНД № 211 по описа за 2018 г. и др./,
които са постановени по идентични казуси.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл.45, ал.1 от ЗПК,
предвиждаща, че за нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл. 18, ал. 1 и 2,
чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1 - 5, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1, 3 и 5, чл. 36, ал. 3, 4 и 5 и
чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите
лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и
юридическите лица.
При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е
съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отчитайки
тежестта на нарушението, е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на
минимума, предвиден в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК, а именно „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева.
Съдът не кредитира и твърдението на дружеството-жалбоподател, че нарушението следва да
бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид
обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и
недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване,
формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от
деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на
охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при
упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът
3
на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно,
преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, т.е. че случаят не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на
посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено
и присъдено възнаграждение в размер на 80.00 лева. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В-0047276/22.11.2021 год. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра
и Търговище към КЗП, с което на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД, с
ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***********************
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл.45 от Закона за
потребителския кредит за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД, с ЕИК**********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, *********************** да заплати на КЗП
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище,
със седалище: град Варна, към Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00лв. (осемдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4