Р Е Ш Е Н И Е
№
06.01.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№6958/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.32, ал.2 от
ЗС.
Постъпила
е искова молба от М.С.Й., чрез адв. М. С., против П.Г.Г., с която се
твърди, че между лицата ***, от една страна и между ***, от друга, по гр.д.№
918/1993г на ПлРС, е сключена съдебна спогодба, като в дял на ***, е поставена ДЯЛ ПЪРВИ, включващ- жилища
сграда от 85 кв.м., кухня- от 22 кв.м. и гараж от 24 кв.м. В дял на ***, е
поставен ДЯЛ ВТОРИ включващ: жилища сграда от 65 кв.м., кухня от 18 кв.м. и
гараж от 20 кв.м. В общ дял е поставено дворното място, от 337 кв.м., парцел
І-3806, кв. 253 по плана на гр. Плевен. Твърди се, че ищцата е собственик на
сградите, по дял втори, описани по- горе, въз основа на договор за дарение,
обективиран в нот. акт № 127, т.ІІ н.д.№ 232/2003г на Нотариус ***, и по
наследство, като ищцата е единствен
наследник на своите баба и дядо ***. Посочва се, че ответникът е собственик- по наследство на
имотите по дял първи, от насл. *** ***. Твърди се, че страните притежават по ½ ид. част от
дворното място. Твърди се, че са налице промяна в обстоятелствата, при които е
извръшено предходното разпределение през 1993година. Моли съдът да постанови
решение, с което да разпредели начина на ползване на дворното място,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 56722.660.564, с адрес гр***,
съобразно правата на собствениците и като се съобразят разположението на
сградите и застроената площ.
В срока за
отговор, отв. П.Г.Г., изразява становище, за допустимост и основателност на
предявеният иск. Не се спори, че страните са собственици по ½ ид. част
от процесното дворно място. Посочва се, че страните имат разногласия относно
неговото ползване, тъй като ищцата претендира ползване на по- голяма част, тъй
като има построен навес над гаража.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото, с определение №
4259/02.11.2016г., е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че същите са съсобственици, при равни права, на поземлен имот с
идентификатор 56722.660.564, с адрес гр***. Безспорно е по делото е установено,
че страните са индивидуални собственици на построените в имота сгради, поради
което същите не могат да образуват мнозинство, по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗС.
Безспорно по делото се установява също, че
наследодателите на страните- ***,
***, по посоченото гр.д.№ 918/1993г на ПлРС, са постигнали спогодба и
относно разпределението на ползването на
общото дворно място- тогава с площ от 337 кв.м. Доколкото обаче е налице
промяна в площта на имота, установена
към датата на приключване на съдебното дирене-по кадастрален план имотът е с
площ от 361 кв.м, няма пречка настоящите съсобственици на дворното място да
проведат производство по чл.32, ал.2 от ЗС- арг. решение № 97/10.07.2013г, по
гр.д.№ 866/2012г на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Следва
да се отбележи също и факта, че ищцата М.Й.,
освен наследник, е и приобретател по договор за дарение, на ид. част от имота,
и на общо основание не е страна по сключената спогодба по гр.д.№ 918/1993г на
ПлРС/ арг. решение № 86/19.12.1975г. по гр.д.№ 74/1975г на ОСГК./.
По делото
е изслушана и приета СТЕ, от заключението на която се установява следното: ВЛ е
установило, че се касае до имот, с идентификатор 56722.660.564 по кадастралната
карта на гр. Плевен, с площ от 361 кв.м., в който имот са построени следните
сгради: СГРАДА, с идентификатор 56722.660.564.1, със ЗП от 85 кв.м., брой етажи-1,
с предназначение–еднофамилна жилищна сграда; СГРАДА с идентификатор
56722.660.564.2, със ЗП от 68 кв.м., брой етажи-1, с предназначение–
еднофамилна жилищна сграда; СГРАДА, с идентификатор 56722.660.564.3, със ЗП от
37 кв.м., брой етажи-1, с предназначение– еднофамилна жилищна сграда; СГРАДА с
идентификатор 56722.660.564.4, със ЗП от 25 кв.м., брой етажи-1, с
предназначение–гараж; СГРАДА с идентификатор 56722.660.564.5, със ЗП от 19
кв.м., брой етажи-1, с предназначение–гараж. ВЛ е дало в табличен вид
притежаваните от страните сгради, построени в процесното дворно място, като
общата квадратура– за ищеца е 103 кв.м.- сгради с идентификатор
56722.660.564.2, 56722.660.564.3. и 56722.660.564.5; за ответника-общо ЗП от
131 кв.м.- сгради с идентификатор 56722.660.564.1., 56722.660.564.3. и 56722.660.564.4. Доколкото страните са
съсобственици при равни права на дворното място, ВЛ е посочило, че ползването
му следва да съответства на тази квота – или по
180,50 кв.м. ВЛ е посочило, че за да
се достигне до тази квота, съобразно площта на застояването, следва към
застроената площ на ищеца, да се добави
свободна дворна площ от 77,50 кв.м., а към застроената площ на ответника- 49,50
кв.м. от свободната дворна площ. Съответно на това, в заключение, ведно със
скица, е даден варианта на
разпределението на ползването на процесното дворно място, а именно: ДЯЛ
ПЪРВИ- за ищеца- източната част от имота, с идентификатор 56722.660.564, заедно
със сграда с идентификатор 56722.660.564.2, източната част от сграда с
идентификатор 56722.660.564.3 и сградата с идентификатор 56722.660.564.5-гараж,
всичко застроено и незастроено 180,50кв.м., обоени в червено на скицата и ДЯЛ ВТОРИ – за ответника- западната
част от имота, с идентификатор 56722.660.564, заедно със сграда с идентификатор
56722.660.564.1., западната част на сграда с идентификатор 56722.660.564.3 и
сграда- гараж, с идентификатор 56722.660.564.4, всичко застроено и незастроено
180,50кв.м., обоени в зелено на
скицата. В с.з. на 06.12.2016г, ВЛ посочва, че този вариант на разпределение на ползването,
е най- добрия, съобразно правата на
съсобствениците. ВЛ посочва,
че има разлика с разпределението
от 1993г, като настоящият вариант е даден съобразно действителното фактическо
положение, по настоящем. ВЛ уточнява, че няма разлика в сградите – като
габарити, от 1993г. и към днешна дата. ВЛ уточнява също, че между кадастралният
и регулационният план има разлика, доколкото кадастралното заснемане на имота
е по фактическо положение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.32,
ал.1 и ал.2 ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината нея. В случай, че не може да
се сформира мнозинство за вземането на решение, или решението на мнозинството е
вредно за общата вещ, начинът на нейното ползване или управление се определя от
районния съд, по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. В това производство съдът не осъществява
правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото съгласие на
съсобствениците, като се постановява
решение по целесъобразност, съобразно правата в съсобствеността. В това
производство не се решават спорове за собственост, а съда оказва съдействие
за определяне начина на ползване на
съсобствения имот, поради което производството се определя като спорна съдебна
администрация. По делото безспорно се установи наличието на съсобственост между
страните, спрямо процесното дворно място, при равни права. Безспорно поделото
се установи също и факта, че съсобствениците не могат да образуват мнозинство, по смисъла на нормата
на чл. 32, ал.2 от ЗС. Съдът намира също за установен факта, че към датата на приключване на съдебното
дирене, имотът е с площ – по кадастър- от 361 кв.м., поради което съдът следва
да постанови мерките за разпределение на
ползването именно съобразно действителното фактическо положение. Както бе
посочено по- горе, в това производство
не се разглеждат спорове за собственост,
както и други конститутивни искове, а и няма въведени такива, вкл. и чрез
възражение от страна на ответника, поради което въпросът има ли приложен нов
план за регулация, след 1993г, не следва да се обсъжда, като единствено
релевантно е в случая установеното действително фактическо положение – и
установената площ на имота от 361 кв.м.- по кадастралната карта на гр. Плевен. Безспорен
е също и факта, че страните по делото са индивидуални собственици на построени
в общото дворно място сгради, спрямо което не е възникнала етажна собственост. Именно
площта на съществуващите в процесния
имот постройки, индивидуална собственост на всяка от страните, следва да се има
предвид при разпределянето на
ползването, като съответно- съсобственикът, притежаващ по- голяма
застроена площ, следва да получи за
ползване по- малка свободна площ и обратно. Следва да бъдат отчетени също
жилищните и нежилищните помещения, като
заедно с това за всеки от съсобствениците следва да бъде осигурен достъп до
жилището му, до складовите помещения към него, излаз на улица и т.н. Предвид
изложеното, съдът намира за най- рационален и отговарящ на законовите
изисквания, даденият от ВЛ вариант за разпределение на ползването, е описан по-
горе, който отговаря на гореизложените изисквания към съдебното администриране
на отношенията между съсобствениците по чл.32, ал.2 ЗС. Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца, че ВЛ е следвало да даде два варианта на разпределение на ползването на имота, доколкото
липсва такова изискване в Закона, а още по- малко непредставянето на два или
повече варианта е основание да не се приема заключението. Съдът намира за
неоснователно и възражението на ищеца, че
няма разлика в разпределеното ползване от ВЛ В. по приетата СТЕ и
скицата от 1993г. Изрично ВЛ посочи, че
на място са извършени измерванията и разпределението на ползването на дворното
място е съобразено с действителната му площ от 361 кв.м.-към датата на изготвяне
на заключението, а не по площ от 1993г.-
337 кв.м.
Съдът намира, че разпределянето
на ползването на процесното дворно място, следва да стане по предложения от ВЛ
начин съобразно приложение- скица -предложение, приложено към заключението,
което приложение да се приложи към решението и да се счита неразделна част от
него.
Доколкото настоящето
производство, съставлява спорна съдебна администрация, то и разпоредбата на чл.78 от ГПК е неприложима, поради което
съдът не следва да се произнася по искането за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.32, ал.2 от ЗС, ПОЛЗВАНЕТО на ДВОРНО МЯСТО, съставляващо
ПИ с идентификатор 56722.660.564 по кадастралният план на гр. Плевен, с
адрес гр. ***, с площ от 361 кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване, при
съседи: 56722.660.553, 56722.660.559, 56722.660.563, 56722.660.653.565., между М.С.Й.
и П. *** Г. както следва:
• на ищцата М.С.Й., ЕГН **********, СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ ДЯЛ ПЪРВИ- включващ източната
част от имота, с идентификатор 56722.660.564, заедно със сграда с идентификатор
56722.660.564.2, източната част от сграда с идентификатор 56722.660.564.3 и
сградата с идентификатор 56722.660.564.5-гараж, всичко застроено и незастроено с
площ от 180,50кв.м., обоени в червено на
скицата;
• на ответника П. *** Г., ЕГН **********, СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА
ПОЛЗВАНЕ ДЯЛ ВТОРИ- включващ западната
част от имота, с идентификатор 56722.660.564, заедно със сграда с идентификатор
56722.660.564.1., западната част на сграда с идентификатор 56722.660.564.3 и
сграда- гараж, с идентификатор 56722.660.564.4, всичко застроено и незастроено
180,50кв.м., обоени в зелено на
скицата.
Неразделна част от решението е скица,
към заключението на вещото лице по СТЕ, на л. 34 от делото.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: