МОТИВИ по НОХД №30253/2011 г. по описа на Районен
съд-Монтана
Подсъдимите М.С.Т., И.С.В. и М.С.В. са обвинени в това, че
за периода от м. ноември 2009 г. до 01.04.2010 г. в с. Долно Белотинци, обл. Монтана,
при условията на повторност и продължавано престъпление, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо
средство /клещи/, след предварителен сговор с Д.Л.Г., М.С.Т. и М.С.В., отнел от
владението на различни собственици движими вещи, както следва: за времето от м.
ноември 2009 г. до 31.03.2010 г., чрез повреждане на преграда, здраво направена
за защита на имот и използване на техническо средство /клещи/, след предварителен
сговор с И.С.В. отнел от владението на И.Г.А. движими вещи1 бр. емайлирана бяла
печка на твърдо гориво; 1 бр. меден котел с вместимост 50 литра; 1 бр. алуминиева
стълба; 1 бр. ръчна количка с две колела; гумен маркуч за поливане с дължина 80
метра; ел. проводник “рекордоман” с дължина 100 линейни метра; 4 бр. вълнени
одеяла; домашни черги - 5 линейни метра; 2 бр. ръчно тъкани завивки за легло, всички
вещи на стойност 515 лв. и за времето от 14.03.2010 г. до 01.04.2010 г. чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, след предварителен
сговор с Д.Л.Г., И.С.В. и М.С.В., отнел от владението на К.Н.З. движими вещи:
21 бр. метални дебелостенни тръби на обща стойност 341.25 в., или всички вещи
на обща стойност 856.25 лв-, без съгласието на собственичките, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен - чл. 195 ал. 1 т. 3
пр. 2, т. 4 пр. 2, т. 5 и т. 7 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. чл. 26 ал. 1 НК, като
за първия подсъдим деянието е извършено при уловията на опасен рецидив. По
отношение на подсъдимия Д.Л.Г., обвинението е по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2, т. 5
и т. 7 НК вр. чл. 194 ал. 1 НК затова, че за периода от 14.03.2010 г. до 01.04.2010
г. в с. Долно Белотинци, обл. Монтана, при условията на повторност, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, след предварителен
сговор с М.С.Т., И.С.В. и М.С.В., отнел от владението на К.Н.З. движими вещи:
21 бр. метални дебелостенни тръби на обща стойност 341.25 лв. без съгласието на
собственичката, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен.
Пострадалите И.Г.А. и К.Н.З. молят съда да не ги
конституира като гр. ищци и части обвинители, защото нямат претенции от
имуществен и друг характер към четиримата подсъдими.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае четиримата
подсъдимите за виновни в извършване на престъплението да им наложи наказание с
приложение на чл. 58а НК в старата редакция, което наказание да бъде както
следва: за подсъдимия М.Т. наказание в размер на две години лишаване от свобода
при строг режим, за подсъдимите И. и М. В. и Д.Г. наказание в размер на осем
месеца лишаване от свобода при строг режим, като на основание чл. 68 ал. 1 НК
съдът да приведе в изпълнение всяка от условните присъди на тримата. Моли съда
да присъди в тежест на четиримата подсъдими и разноските в производството.
Подсъдимият М.Т. се признава за виновен и моли съда да му
наложи по-малко по размер наказание от поисканото от прокурора. При условията
на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези
факти. Прави самопризнание и изразява съжаление за стореното.
Подсъдимият И.В. се признава за виновен и иска от съда да
му определи по-малко от осем месеца лишаване от свобода, тъй като знае, че
трябва да му се приведе в изпълнение предходна условна присъда. При условията
на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези
факти.
Подсъдимият М.В. се признава за виновен и иска от съда да
му определи по-малко от осем месеца лишаване от свобода, тъй като знае, че
трябва да му се приведе в изпълнение предходна условна присъда. При условията
на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези
факти.
Подсъдимият Д.Г. се признава за виновен и иска от съда да
му определи по-малко от осем месеца лишаване от свобода, тъй като знае, че
трябва да му се приведе в изпълнение предходна условна присъда. При условията
на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези
факти.
Служебният защитник на
четиримата подсъдими - адв. Г. Димитрова изразява съгласие по смисъла на чл. 371
т. 1 НПК и моли съда да определи наказание и за четиримата нейни подзащитни, като
приложи разпоредбата на чл. 58а НК в редакцията на ДВ бр. 27/2009 г. / - в
размер на осем месеца за М.Т. и по четири месеца – за останалите трима
подсъдими. Моли съда да извърши групиране по отношение на наказанията и на
четиримата подсъдими.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимите М.С.Т., Д.Л.Г., И.С.В.
и М.С.В. xxx и се познават, като Димитров е роднина на братята И. и М. В.. И
четиримата младежи са с без образование, безработни и са осъждани за извършени
престъпления против собствеността. Подсъдимият Т. е осъждан по общо 7 бр. влезли
в сила присъди, като последната е на РС-Враца, в сила от 04.11.2010 г.
Подсъдимият И.В. е осъждан за
деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 НК по НОХД №30341/2009 г. на РС-Монтана в
съучастие с брат си – третият подсъдим, като по тази присъда му е наложено
наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено на основание чл. 66 ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Присъдата
е в сила от 17.12.2009 г.
Подсъдимият М.В. освен по
горепосочената присъда по НОХД №30341/2009 г. /в сила от 17.12.2009 г. /, е
осъждан и по присъда по НОХД №35/2009 г. /одобрено споразумение/ с наложено
условно наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, в сила от 06.03.2009
г.
Подсъдимият Д.Г. е осъждан с
присъда по НОХД №158/2005 г. на РС-Монтана /одобрено споразумение, в сила 14.06.2005
г. / като непълнолетен, с наложено наказание пробация, както и по НОХД №35/2009
г. /одобрено споразумение/ - в съучастие с М.В. и М.Т., с наложено наказание в
размер на десет месеца лишаване от свобода, отложено за срок от три години, като
определението е в сила от 06.03.2009 г.
Свидетелката К.Н.З.
xxx. Белотинци притежава недвижим имот - двуетажна масивна къща с дворно място,
който тя посещава периодично. На дата 14.03.2010 г. нейният син посетил имота и
там всичко било наред. Свидетелката И.Г.А. xxx и тя притежава недвижим имот в с.
Долно Белотинци, обл. Монтана, който се състои от къща тип “плетарка” и дворно
място. Последното посещение от нейна страна било през месец ноемвир 2009 г.
За периода от месец ноември 2009 г. до м. март 2010 г. подсъдимите
М.Т. и И.В. решили да влязат в къщата на свидетелката А., която се намира в
близост до кръчмата в селото и за която добре знаели, че е необитаема и
собственичката рядко посещава имота. За целта, двамата взели назаем каруца и
кон от свидетеля Любен Т., както и се снабдили с клещи и посетили имота. Двамата
подсъдими влезли през входната врата, която била заключена, но те успели да
повредят ключалката. От къщата изнесли и натоварили в каруцата - емайлирана
бяла печка на твърдо гориво; меден котел с вместимост 50 литра; алуминиева
стълба; ръчна количка с две колела; гумен маркуч за поливане с дължина 80
метра; четири вълнени одеяла; домашни черги - 5 линейни метра; две ръчно тъкани
завивки за легло. С помощта на клещи, отрязали ел. проводник “рекордоман” с
дължина 100 линейни метра.
Връщайки се към домовете си, по пътя те срещнали
свидетеля Любен Т., който забелязал натоварените вещи в каруцата и ги попитал
откъде са. Т. и В. му обяснили, че са работили на частно лице в с. Ерден и той
им дал същите вместо заплащане. Подсъдимият М.Т. дори му предложил да му
продаде печката и Т. се съгласил, като му заплатил сумата от 50 лв. Останалите
вещи, подсъдимият И.В. занесъл в дома си. Двмата се уговорили останалите вещи
да предадат на пункт за изкупуване на метали. Така и направили - на 24.03.2010
г. в пункт, собственост на „Метбол 2000” ООД, в гр. Монтана, те предали вещите
като метални отпадъци. Била им издадена покупко-изплащателна сметка серия А №
**********/24.03.2010 г. /л. 45 от ДП/ на името на подсъдимия Т. за сумата от
123, 12 лв., която била разделена между двамата подсъдими.
В края на месец март същата година, четиримата подсъдими
решили да извършат кражба от къща в селото със същата цел – предаване на
метални отпадъци. Те посетили имота на свидетелката К.З., намиращ се в близост
до къщата на свидетелката И.А.. Четиримата подсъдими започнали да вадят
дебелостенните метални тръби, от които била направена оградата на имота. Успели
да извадят 21 броя. Натоварили ги на каруцата на свидетеля Любен Т. и ги
докарали в пункта на фирма „Метбол 2000” ООД. За предаденото количество им била
издадена покупко-изплащателна сметка серия А № **********/ 01.04.2010 г. /л. 44
от ДП/ и на подсъдимия М.Т. била изплатена сумата от 141.93 лв., която той
поделил с останалите подсъдими.
Установявайки кражбите при посещението на имотите си в
селото, свидетелките К.Н.З. и И.Г.А. xxx. От проведените
оперативно-издирвателни мероприятия били установени извършителите на
престъплението, а именно подсъдимите М.С.Т., Д.Л.Г., И.С.В. и М.С.В..
След разкриване на кражбата свидетелката М. В. П. върнала
на служител на РУ “Полиция” — Монтана 1 бр. печка на твърдо гориво модел
"Г. Генов", за което бил съставен протокол за доброволно предаване от
14.04.2010 г., като спротокол за доброволно предаване от 16.04.2010 г. подсъдимият
И. Ванчов предал на органите на МВР-Монтана малка алуминиева стълба и 2 бр. вълнени
черги. С разписка от 12.05.2010 г. стълбата, печката на твърдо гориво и чергите
били върнати на свидетелката И.Г.А..
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетите от
владението на свидетелите. К.Н.З. и И.Г.А. движими вещи, съответно 21 бр. метални
дебелостенни тръби; 1 бр. емайлирана бяла печка на твърдо гориво; 1 бр. меден
котел с вместимост 50 литра; 1 бр. алуминиева стълба; 1 бр. ръчна количка с две
колела; гумен маркуч за поливане с дължина 80 метра; ел. проводник “рекордоман”
с дължина 100 линейни метра; четири брой вълнени одеяла; домашни черги - 5
линейни метра; 2 бр. ръчно тъкани завивки за легло, като общата стойност на
отнетите вещи е в размер на 856.25 лв. От тези вещи са възстановени: бяла
емайлирана печка на твърдо гориво, малка алуминиева стълба и 5 линейни метра
домашно тъкани черги на обща стойност 116 лв. Минималната работна заплата за
страна към момента на инкриминираното деяние е 240 лв. и се нанася 36.7 пъти в
размера на причинената щета.
При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и
направените самопризнания от четиримата подсъдими.
По отношение на подсъдимия М.С.Т.::
Предвид гореизложеното съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си подсъдимият М.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196
ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 т. 4 пр. 2 т. 5 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК затова, че за периода от м. ноември 2009 г. до 01.04.2010 г. в с. Долно
Белотинци, обл. Монтана, при условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и
използване на техническо средство /клещи/, след предварителен сговор с Д.Л.Г., И.С.В.
и М.С.В., отнел от владението на различни собственици движими вещи, както
следва: за времето от м. ноември 2009 г. до 31.03.2010 г., чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо
средство /клещи/, след предварителен сговор с И.С. xxx, отнел от владението на И.Г.А.
xxx движими вещи: 1 бр. емайлирана бяла печка на твърдо гориво; 1 бр. меден
котел с вместимост 50 литра; 1 бр. алуминиева стълба; 1 бр. ръчна количка с две
колела; гумен маркуч за поливане с дължина 80 метра; ел. проводник “рекордоман”
с дължина 100 линейни метра; 4 бр. вълнени одеяла; домашни черги - 5 линейни
метра; 2 бр. ръчно тъкани завивки за легло, всички вещи на стойност 515 лв. и
за времето от 14.03.2010 г. до 01.04.2010 г. при условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот, след предварителен сговор с Д.Л.Г., И.С.В. и М.С.В., отнел от
владението на К.Н.З. движими вещи: 21 бр. метални дебелостенни тръби на обща
стойност 341.25 лв., или всички вещи на обща стойност 856.25 лв., без
съгласието на собственичките, с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят не е маловажен.
Преди извършване на деянието предмет на настоящото дело, подсъдимият
Т. е осъждан по седем влезли в сила присъди за извършени тежки умишлени
престъпления, като му е налагано наказание лишаване по четири от тях, което той
е изтърпял ефективно. От изтърпяването на това наказание, не са изминали 5
/пет/ години. Поради тези обстоятелства, настоящото деяние се явява извършено
при условията на „опасен рецидив" по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. “а” и “б”
от НК. Поради това и то следва да се квалифицира по чл. 196 ал. 1 т. 2 НК.
Той е извършил посочените по-горе две деяния и при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 НК, тъй като
същите осъществяват състава на едно и също престъпление - отнемане на чужди
движими вещи от владението на различни собственици – на свидетелката И.А. и
свидетелката К.З., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, извършени са през непродължителен период от време - от месец ноември
2009 г. до 01.04.2010 г., при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, което деянието, извършено в края на посочения период, се явява от субективна
и обективна страна продължение на предшестващото, извършено в началото на
посочения период.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Причините за
извършване на деянието са желание за облагодетелстване по престъпен начин и
незачитане на правовия ред в страната. Налице е и допълнителния елемент от
субективна страна на деянието - присвоително намерение чрез фактическа власт
върху вещите.
С оглед установената фактическа обстановка и във връзка със съдимостта на Т.
съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на горното престъпление, поради което и съдът го
призна за виновен.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание, съдът
взе предвид вида на производството- Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки
редакцията на чл. 58а НК към датата на деянието /ДВ., бр. 27/2009 г. / и
разпоредбата на чл. 2 ал. 2 НК /по-благоприятния закон/. Намира, че наказанието
по отношение на Т. следва да се определи на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с
чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 т. 4 пр. 2 т. 5 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК вр. с чл. 58а НК, /ред. ДВ бр. 27/2009 г. /, вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК -
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът на основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС определя
първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода и постановява на основание чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС наказанието лишаване от
свобода да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. На
основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с чл. 23 ал. 1 НК, определя едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ
между наложеното по настоящата присъда и по присъда по НОХД №792/2007 г. на
РС-Враца /в сила от 04.11.2010 г. / до размера на най-тежкото – ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като същото да бъде изтърпяно при първоначален “СТРОГ”
режим в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. На основание чл. 25
ал. 2 НК ПРИСПАДА изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по
определеното по-горе общо наказание. На основание чл. 59 ал. 1 НК ПРИСПАДА по
отношение подсъдимия М.С.Т. времето през което същият е бил с мярка за
неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по НОХД №792/2007 г. на РС-Враца.
По отношение на подсъдимия И.С.В.:
Предвид гореизложеното съдът намира, че обвинението по чл.
195 ал. 1 т. 3 пр. 2, т. 4 пр. 2, т. 5 и т. 7 НК вр. с чл. 194 ал. 1 във връзка
с чл. 26 ал. 1 НК е доказано по несъмнен и категоричен начин и по отношение на
подсъдимия И.В. и съдът то призна за виновен в това, че за периода от м. ноември
2009 г. до 01.04.2010 г. в с. Д. Белотинци, обл. Монтана, при условията на
повторност и продължавано престъпление, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот и използване на техническо средство - клещи, след
предварителен сговор с Д.Л.Г., М.С.Т. и М.С.В., отнел от владението на различни
собственици движими вещи, както следва: за времето от м. ноември 2009 г. до 31.03.2010
г., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и
използване на техническо средство /клещи/, след предварителен сговор с И.С.В. xxx,
отнел от владението на Йванка Г.А. движими вещи: 1 бр. емайлирана бяла печка на
твърдо гориво; 1 бр. меден котел с вместимост 50 л; 1 бр. алуминиева стълба; 1
бр. ръчна количка с две колела; гумен маркуч за поливане с дължина 80 метра; ел.
проводник “рекордоман” с дължина 100 линейни метра; 4 бр. вълнени одеяла;
домашни черги - 5 линейни метра; 2 бр. ръчно тъкани завивки за легло, всички
вещи на стойност 515 лв. и за времето от 14.03.2010 г. до 01.04.2010 г. чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, след предварителен
сговор с Д.Л.Г., И.С.В. и М.С.В., отнел от владението на К.Н.З. движими вещи:
21 бр. метални дебелостенни тръби на обща стойност 341.25 лв., или всички вещи
на обща стойност 856.25 лв., без съгласието на собственичките, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен. И този подсъдим е
извършил деянията чл. 26 ал. 1 НК, тъй като същите осъществяват състава на едно
и също престъпление - отнемане на чужди движими вещи от владението на различни
собственици – на свидетелката И.А. и свидетелката К.З., без тяхно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, извършени са през непродължителен
период от време - от месец ноември 2009 г. до 01.04.2010 г., при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, което деянието, извършено в края на
посочения период, се явява от субективна и обективна страна продължение на
предшестващото, извършено в началото на посочения период. От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание за И.С.В., съдът взе
предвид вида на производството- Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки
редакцията на чл. 58а НК към датата на деянието /ДВ., бр. 27/2009 г. / и разпоредбата
на чл. 2 ал. 2 НК /по-благоприятния закон/. Намира, че наказанието по отношение
на И.В. следва да се определи на основание чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 т. 4 пр. 2,
т. 5 и т. 7 НК вр. с чл. 194 ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 НК вр. с чл. 58а НК, /ред. ДВ бр. 27/2009 г. /, вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК -
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът определя на основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода, като постановява на основание чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС
наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо
общежитие от закрит тип. Тъй като подсъдимия е извършил деянието предмет на
обвинителния акт в изпитателния срок на наложено с присъда по НОХД №30341/2009 г. на РС-Монтана наказание, то съдът
на основание чл. 68 ал. 1 НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието по НОХД
№30341/2009 г. на РС-Монтана, в сила от 17.12.2009 г. от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален “СТРОГ” режим
в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
По отношение на подсъдимия Д.Г.:
Предвид гореизложеното съдът намира, че обвинението по
отношение на Г. на основание чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 т. 5 и т. 7 НК е доказано.
Съдът го призна за виновен в това, че в периода от 14.03.2010 г. до 01.04.2010
г. в с. Долно Белотинци, обл. Монтана, при условията на повторност, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, след предварителен
сговор с М.С.Т., И.С.В. и М.С.В., отнел от владението на К.Н.З. движими вещи:
21 бр. метални дебелостенни тръби на обща стойност 341.25 лв. без съгласието на
собственичката, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание за Г.,
съдът взе предвид вида на производството- Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки
редакцията на чл. 58а НК към датата на деянието /ДВ., бр. 27/2009 г. / и
разпоредбата на чл. 2 ал. 2 НК /по-благоприятния закон/. Намира, че наказанието
по отношение на Г. следва да се определи на основание чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2
т. 5 и т. 7 НК вр. чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 58а НК, /ред. ДВ бр. 27/2009 г. /,
вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Съдът определи на основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС първоначален “СТРОГ”
режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Постанови на
основание чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно
в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. На основание чл. 68 ал. 1 НК съдът приведе в
изпълнение наказанието по НОХД №35/2009 г. на РС-Монтана, в сила от 06.03.2009
г. от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален
“СТРОГ” режим в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
По отношение на подсъдимия М.В.:
Обвинението по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2, т. 4 пр. 2, т. 5
и т. 7 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. чл. 26 ал. 1 НК по отношение на четвъртия
подсъдим – М.В. е доказано по един безспорен и категоричен начин. Съдът го
призна за виновен в това, че за периода от
14.03.2010 г. до 01.04.2010 г. в село Долно Белотинци, обл. Монтана, при
условията на повторност, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот, след предварителен сговор с М.С.Т., И.С.В. и Д.Л.Г. xxx, отнел
от владението на К.Н.З. движими вещи: 21 бр. метални дебелостенни тръби на обща
стойност 341.25 лв., без съгласието на собственичката, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен. От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание за М. В.,
съдът взе предвид вида на производството- Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки
редакцията на чл. 58а НК към датата на деянието /ДВ., бр. 27/2009 г. / и разпоредбата
на чл. 2 ал. 2 НК /по-благоприятния закон/. Намира, че наказанието по отношение
на В. следва да се определи на основание чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2, т. 4 пр. 2, т.
5 и т. 7 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 58а НК, /ред. ДВ бр. 27/2009 г. /,
вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Съдът определи на основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС първоначален “СТРОГ”
режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Постанови на
основание чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно
в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
Съдът намира, че следва на основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с
чл. 23 ал. 1 НК да определи ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наложените условни такива
по присъди по НОХД №35/2009 г. /в сила от 06.03.2009 г. / и по НОХД №30341/2009
г. /в сила от 17.12.2009 г. / и двете на РС-Монтана до размера на най-тежкото –
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което ОБЩО НАКАЗАНИЕ на основание чл. 68 ал. 1 НК да проведе в изпълнение при първоначален
“СТРОГ” режим в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
С така наложените по вид и размер наказания съдът намира,
че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а същите да въздействат поправително, предупредително и възпитателно
по отношение на четиримата подсъдими и останалите граждани.
При този изход на делото, подсъдимите М.С.Т., И.С.В., Д.Л.Г.
и М.С.В., с посочени по-горе адрес и ЕГН, следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно
по сметка на ВСС гр. София сумата от 45 лв. - направени по делото разноски за
експертиза на ДП, както и по 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: