Решение по дело №21/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 37
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20227130700021
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Ловеч, 07.04.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в  публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

           ЧЛЕНОВЕ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                ДИМИТРИНА ПАВЛОВА                                                         

 

при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 21 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 89 от 30.12.2021 г., постановено по АНД № 234/2021 г., Троянският районен съд, пети състав, е потвърдил Наказателно постановление  № 195 от 14.05.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на М.Ш.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството на лицензиран лесовъд, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и  чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като законосъобразно.

Със същото решение е осъден М.Ш.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Регионална дирекция по горите - Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал М.Ш.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, който чрез адв. К. от ЛАК, в законния срок е подал касационна жалба против решението на ТРС с твърдение за нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че РС е кредитирал писмените и гласни доказателства, от които не се установява по какъв начин е извършено административното нарушение. Сочи се, че всяко физическо лице би могло да извърши сеч на немаркирани дървета в имота, но не е доказано дали касаторът е „съпричастен“ към сечта. В заключение се моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено обжалваното пред РС наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв. К., която поддържа касационната жалба, като претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция по горите – Ловеч - се представлява от юрк. С.Т., която в съдебно заседание и в писмен отговор по касационната жалба излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на РС. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв.

Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С Наказателно постановление  № 195 от 14.05.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, на М.Ш.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството на лицензиран лесовъд, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и  чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,

Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, като е приел, че административното нарушение е доказано. Районният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира свидетелските показания и писмените доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че административното нарушение е доказано.

Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

В допълнение съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК - Когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение и неговата правилна правна квалификация.

Противно на твърдението на касатора, видно е че районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви, които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на  чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ  се наказва  с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В конкретният случай правилно е прието от РС, че  М.Ш.Д. е субект на административното нарушение.

Районният съд е изложил и подобни мотиви защо намира правната квалификация на административното нарушение за законосъобразна, които също се споделят от касационната инстанция и към които касационната инстанция следва да препрати.

Районният със е изложил и мотиви относно възражението на жалбоподателката, сега касатор, че липсват доказателства самият касатор да присъства на незаконната сеч.

В допълнение следва да се посочи, че е ирелавантно дали касаторът М.Ш.Д. дали е присъствал на незаконната сеч.

Настоящата инстанция споделя и тези мотиви на районния съд, към които следва да препрати съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК, поради което намира, че решението на РС е достатъчно мотивирано и липсва съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал 3, т. 2 от НПК.

В допълнение от страна на касотора нито пред РС, нито пред настоящата инстанция са представени доказателства, които да опровергават или разколебават писмените и гласни доказателства, които правилно районният съд е кредитирал, видно от които е доказано извършеното административно нарушение.

Отделно за съставомерността на административното нарушение е ирелевантно колко броя са остсечените дървета, които преди това не са маркирани с контролна горска марка, поради което броят на отсечените немаркирани дървета не се отразява на съставомерността на административното нарушение, а би имало значение единствено при определяне на размера на глобата /индивидуализацията на административното наказание/, която в случая е наложена в минималния размер, предвиден в закона.

Ето защо изводът на районния съд за потвърждаване на наказателното постановление е законосъобразен, поради което решението на РС  следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна.

При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно поискано. Ангажираният юрисконсулт Т. е осъществила в пълна степен процесуално представителство – явявала се е в насроченото о.с.з., депозирала е възражение по касационната жалба, ангажирал е становище по същество. Следва касаторът да бъде осъден да заплати на Регионална дирекция по горите - Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С оглед правомощията на касационната инстанция  по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че  решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89 от 30.12.2021 г., постановено по АНД № 234/2021 г. на Троянския районен съд, пети състав.

ОСЪЖДА М.Ш.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Регионална дирекция по горите - Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: