№ 147784
гр. София, 23.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20231110147913 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 23.11.2022 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 47913 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „А.С.В. с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. **************,
1
офис сграда ********** представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение против Н. М. В., с ЕГН **********, от гр.
*******************, за сумата от 1 556,73 лв., представляваща главница по договор за
паричен за потребителски кредит № ****-********** от 09.07.2019 г., сключен между
„Б.П.П.Ф.. – клон България“ и Н. М. В., и приложение № 1 от 15.07.2020 г. към договор за
цесия от 19.08.2019 г., сключен между „Б.П.П.Ф.. – клон България“ и „А.С.В. сумата от
352,73 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.07.2020 г. до 27.08.2023 г., със законната
лихва върху главницата от 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 23.11.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1 556,73 лв., представляваща главница по договор за
паричен за потребителски кредит № ****-********** от 09.07.2019 г., сключен между
„Б.П.П.Ф.. – клон България“ и Н. М. В., и приложение № 1 от 15.07.2020 г. към договор за
цесия от 19.08.2019 г., сключен между „Б.П.П.Ф.. – клон България“ и „А.С.В. със законната
лихва върху главницата от 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
за направените по делото разноски в размер на 63,75 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
352,73 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.07.2020 г. до 27.08.2023 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит 09.07.2019 г., който намира правното си основание в чл. 9
от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на
вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия,
съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност
на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
2
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „А.С.В. с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
**************, офис сграда ********** представлявано от изпълнителния директор
Ю.Х.Ю., против Н. М. В., с ЕГН **********, от гр. *******************, за сумата от
352,73 лв. /триста петдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ – обезщетение за забава
за периода от 15.07.2020 г. до 27.08.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3