№ 646
гр. Сливен, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101831 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на
определения режим на лични контакти на малолетно дете с родителя, комуто не се
предоставят родителските права
В исковата молба ищцата посочва, че със съдебно решение № 45 от 16.01.2019 г. по гр.д. №
6265/2018 г., било определено местоживеенето на детето при неговата майка, на която били
предоставени и родителските права. На бащата бил определен режим на лични контакти с
детето – до навършване на тригодишна възраст всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9:00 часа до 12 часа без преспиване при бащата, а след навършване на тригодишна
възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 17 часа с преспиване
при бащата, като същия следва да взема детето от жилището в което живее и да го връща
отново там. След навършване на тригодишна възраст на детето ответникът бил започнал да
изпълнява така определения режим на лични контакти. Твърди, че детето от края на
октомври месец 2020 г. било започнало да боледува по-често след посещенията му при
бащата. Посочва, че детето на 27.11.2020 г. било прието в болница с пневмония. Поради
влошеното здравословно състояние на детето се налагало да приема имуностимуланти,
които бащата не следял дали приема. След поредната среща на бащата с детето същото било
се разболяло от „остър ларингит“ и се била наложила хоспитализация. Твърди, че влошеното
здравословно състояние на детето се било дължало на обстоятелството, че бащата не бил
полагал необходимите грижи за него. През декември 2020 г. била пускала сигнали до отдел
„Закрила на детето“, тъй като след посещенията си при бащата детето било започвало да се
държи агресивно към нея и нейните родители. Била й предоставена от Община Сливен
безплатна шестмесечна услуга „семейна консултация“ и била проведена среща между нея и
бащата на детето. Ответникът не бил използвал пълноценно времето на личните си контакти
1
с детето и бил предоставял грижите за него на други лица. Счита, че следва до навършване
на 7 годишна възраст детето да не преспива при своя баща с оглед най-добрия интерес на
детето.
Моли РС да измени режима на лични контакти на бащата с детето, като бъде определен
следния режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. до 17,00 часа без
преспиване до навършване на 7 годишна възраст на детето, а след навършване на 7 годишна
възраст на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. до 17,00 часа,
както и два пъти по 15 дни в два месеца през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на
майката. Претендира сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна. Посочва, че исковете
са допустими, но неоснователни. Заявява, че изпълнява режима на лични контакти с детето
пълноценно независимо от препятствията, създадени му от ищцата. Детето било привързано
към него и промяната в режима на личните контакти щяла да се отрази негативно на силната
емоционална връзка помежду им. Бил се грижил за здравето на детето и бил му давал
всички необходими лекарства. Бил отговорен родител и могъл да се грижи адекватно за
своето дете. Твърди, че ищцата била сменила личния лекар на детето с друг, тъй като му бил
предоставял информация за здравословното състояние на детето. Счита, че не е в интерес на
детето да бъдат ограничавани контактите с неговия баща. Позовава се на пар. 1, т. 5 от ДР от
Закона за закрила на детето относно обстоятелствата обуславящи „най-добрия интерес на
детето“. Не били налице предпоставките за ограничаване на личните контакти на бащата с
детето. Не били представени доказателства относно поведение на ответника, което да
съставлява заплаха за живота и за здравето на детето. Моли да бъде отхвърлен предявения
иск като неоснователен и недоказан. Претендира сторените по делото разноски.
С оглед характера на предявените искове, съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните, с определение по чл. 140 ГПК от 29.06.2021 г. както следва:
указал е на ищцата, че следва да установи твърдяното от нея изменение на обстоятелствата
относими към личния режим на упражняването на родителските права установен между
детето и бащата- поведение на бащата, което да съставлява заплаха за живота и здравето на
детето, влошеното здравословно състояние на детето и причинна връзка между поведението
на бащата и влошеното здравословно състояние на детето и е указал на ответника, че следва
да докаже, че е полагал всички необходими грижи за детето и за опазване на неговото здраве
и сигурност, както и емоционалната привързаност на детето към него.
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и доводите на страните и като
обсъди, събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:
Със съдебно решение № 45 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 6265/2018 г., на РС-Сливен,
която е влязло в сила родителските права по отношение на роденото от брака на страните
малолетно дете –Стоян, роден на 21.09.2017 г. са предоставени на майката, като по силата
на същото решение е определен режим на лични контакти на бащата с малолетното дете-
до навършване на тригодишна възраст на детето- всяка първа и трета събота и неделя от
2
месеца от 9,00 часа да 12,00 часа без преспиване при бащата, и след навършване на
тригодишна възраст на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 ч. до
17,00 ч. с преспиване при бащата, като същият следва да взема детето от жилището, в което
живее то с майка си и да го връща отново там, както и два пъти в годината по 15 дни в два
месеца през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
В приложения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция "Социално
подпомагане" – гр. Сливен, не са констатирани преки рискови фактори относно
физическото, психическото, интелектуалното и социално развитие на детето. Установена е
силна емоционална връзка между майката и детето, като тази връзка между бащата и детето
не е била изследвана, поради липсата на преки наблюдения на социалния работник.
Констатиран е конфликт между двамата родители относно режима на лични отношения
между бащата и детето. Всеки един от двамата родители е създал стабилна семейна среда за
детето.
Видно от социалния доклад по постъпил сигнал от 08.09.2020 г. не са били констатирани
рискове за детето в неговата семейна среда. Видно от социалния доклад за оценка по
постъпил сигнал от 19.10.2020 г. е отчетен риск детето да бъде въвлечено в родителски
конфликт, който на по-късен етап да прерастне в родителско отчуждение, поради което
постъпилия сигнал е предложено да се разглежда като случай по чл. 23 ЗЗДт и да бъде
предприета мярка за закрила.
Видно от оценката на родителския капацитет на бащата същият е осигурил сигурна и
безопасна семейна среда на детето, както и при необходимост медицинско обслужване,
задоволяват се основните му жизнени потребности и има постоянен контрол от бащата или
от неговите родители с детето, като съществува емоционална връзка между бащата и детето.
Констатира се, че детето е агресивно към останалите деца в детската градина и към
членовете на семейството, като майката се затруднява в отстояването на твърда позиция по
спазването на правилата. Вследствие на здравословното му състояние и раздялата на
неговите родители детето проявява агресия, поради което му е необходима емоционална
подкрепа. Същите са констатациите и по отношение на родителския капацитет на неговата
майка, относно оценката на потребностите на детето и относно оценката на риска. Видно от
доклада за оценката за постъпил сигнал от 05.04.2021 г. не са констатирани преки рискове за
живота и здравето на детето, като е установено, че и двамата родители полагат добри грижи
за детето, но има разминаване между двамата в разбирането им затова. Видно от доклад за
оценка на постъпил сигнал от 10.05.2021 г. двамата родители полагат добри грижи за детето,
но няма разбирателство между тях и съществува риск детето да бъде въвлечено в
родителски конфликт, който да прерастне в родителско отчуждение. Видно от доклад за
оценка на постъпил сигнал от 21.06.2021 г. двамата родители изпълняват родителските си
задължения спрямо детето, като според майката бащата не спазва предписаната медицинска
терапия на детето и съществува риск от обостряне на неговото състояние.
По време на личното изслушване на бащата, същият заявява, че от четири месеца
изобщо не бил виждал детето си допреди 2 седмици, когато го бил взел при себе си за три
3
часа. Преди това бил спазвал стриктно определеният му режим за лични контакти с детето.
Посочва, че майката измисляла поводи, за да не му позволи да взима детето, поради което се
било налагало да бъде извикана полиция. Бил разбрал не от майката на детето, а от личния
му лекар, че същото страда от астма преди три месеца. Бил се интересувал периодично за
здравето на детето и го бил посещавал когато същото било настанено в болница. Бил
закупил инхалатора на детето, но не знаел как се използва, тъй като не му била предоставена
възможност да се научи. Заявява готовност да се консултира с личния лекар на детето, който
да го обучи да използва инхалатора. Бил повярвал, че детето било болно когато бил
разговарял с личната лекарка. Бил полагал грижи за детето и си бил планирал времето, така
че да прекарва време с детето. Бил спазвал режима, който майката била установила за
детето. Заявява, че обича детето и желае да го вижда по определения режим на лични
контакти.
По време на личното изслушване майката заявява, че детето често боледува, като
влошеното здравословно състояние на детето се дължи на поведението на неговия баща,
който не спазва предписаната терапия на детето и не търси лекарска помощ при нужда.
Когато детето било при бащата тя нямала контакт с детето. През юни месец на детето му
била поставена диагноза „астма“, поради което се налагало да бъдат правени ежедневни
инхалации на детето, поради което се била консултирала с лекари специалисти, които му
били предписали специално лечение. Твърди, че бащата на детето не вярвал, че същото
страдало от астма, както и че не бил спазвал установения режим на лични контакти с детето
и го бил връщал мръсно. Била подавала сигнали за дете в риск. Твърди, че след срещите с
бащата здравословното състояние на детето се било влошило и се наложило да бъдат приети
в болница. Излага случай при които според нея поведението на бащата е застрашило живота
и здравето на детето. Счита, че бащата не може да се справи при пристъп на детето, като
пристъпите ставали предимно вечер.
Видно от показанията на личния лекар на детето д-р Славка Петрова детето на
28.12.2017 г. започнало да развива алергичен атопичен дерматит и било консултирано с
алерголог и дерматолог. Грижи за детето били полагани и от двамата родители, като и
двамата били я посещавали, но по-често майката на детето. Детето било ваксинирано след 6
месеца лечение, като състоянието му се било влошило през м. март 2019 г., като същото
било направило ларингит с лаеща кашлица. През септември м. 2019 г. детето било тръгнало
на детска градина и от този момент било започнало често да боледува и през цялата 2020 г.
било във влошено състояние и през ноември месец се било разболяло от пневмония и било
хоспитализирано в детско отделение. През пролетта на 2021 г. също било лежало в болница,
тъй като дерматитът се бил обострил и било направило ларингит. След консултация с
пулмолог му била поставена диагноза бронхиална астма, като му била предписана
специална медикаментозна терапия и лечение с инхалатор и от м. май 2021 г. до м.
септември 2021 г. се било подобрило състоянието му. И двамата родители били загрижени
за детето, но майката й била забранявала да информира бащата за здравословно състояние
на детето. Не било желателно лечението да бъде прекъсвано, но ако бъде пропуснат един
4
ден не било от решаващо значение. Заболяването на детето не било в причинна връзка с
поведението на неговите родители, а по скоро могло да се свърже с посещението в детска
градина и с изменението на вирусите.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Савова, която е социален
работник работещ по жалбите и сигналите на майката в отдел „Закрила на детето“, същата е
била изслушала след всеки сигнал и двете страни и е изготвила доклади и оценки и е
преценила, че е необходимо да се работи със страните. Била очевидец на конфликт между
родителите относно какъв да бъде режима на детето. Бащата редовно се бил отзовавал на
срещите, докато майката отсъствала от тях, когато детето било болно. Майката била
изразила пред нея опасенията си, че бащата няма да прилага назначената терапия на детето,
тъй като тя самата била срещала трудности при инхалациите на детето. Не бил установен
пряк риск за живота и здравето на детето, когато тя посетила адреса на бащата и била
установила, че детето е в добро здравословно състояние. Нямала преки наблюдения върху
бащата, тъй като срещите с детето се били осъществявали в почивните дни. Бащата бил
заявявал, че желае да спазва режима на лични контакти.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Колева, която е началник
на отдела, същата не е запозната със случая, като единствено е съгласувала социалните
доклади, които са били изготвили социалните работници по случая. Заявява, че детето се
води в риск, тъй като има опасност да бъде въвлечено в родителски конфликт.
Видно от показанията на свидетелката Д., която е сестра на ищцата детето често
боледува през 2020 г., като тя свързва боледуването на детето с режима на лични контакти
на бащата с детето. Детето след среща с баща му било мръсно и отдалечено от нея и нейните
родители, като се било държало агресивно спрямо тях. На детето всеки ден му се били
правили инхалации и му се били давали специални медикаменти. Счита, че бащата не
разполага с необходимия родителски капацитет да отглежда детето. Счита, че атопичния
дерматит от който страда детето се влошава, поради контакта му с котката на ответника.
Когато детето било при неговия баща майката нямала никакъв контакт с детето. Заявява, че
сестра й не желае детето да нощува при неговия баща, тъй като се съмнява, че той ще полага
нужните грижи за детето.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Демирева, която е леля на
настоящата фактическа съжителка на ответника и живее с него в едно домакинство, заявява,
че е присъствала на срещите между бащата и детето, когато го е водил на зоопарк и по
нейна преценка ответникът е баща, който е осигурил всичко необходимо за своето дете, като
се съобразява с неговите заболявания. Твърди, че бащата спазва адекватен режим за
отглеждането на детето, дори и същия да се различава от режима установен от неговата
майка. Детето било силно привързано към своя баща. Опитвали се да спазват изискванията
на майката. Бащата бил пропътувал километри за да се види за 15 минути със своето дете.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
5
Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза от вещото лице
специалист детски пулмолог детето страда от бронхиална астма с алергичен компонент, като
му е проведено лечение и му е издадена рецептурна книжка и са приложени амбулаторни
листи от проведени прегледи с лекар специалист. Детето е с лека епизодачна астма добре
повлияваща се от приложеното контролиращо лечение, като астмата била с алергичен
компонент и базирана на предходен тежък атопичен дерматит. Придружаващото алергично
заболяване било атопичен дерматит, който бил под контрол в резултат на проведено
лечение. Детето е било имунизирано, като е страдало от остър ларингит и пневмония, като е
било проведено амбулаторно и болнично лечение, като в хода на тези заболявания детето е
било развило и рецидивиращ бронхоспазъм, поради което му била поставена диагноза
„бронхиална астма“, която била започвала в ранните етапи на живота и рисковите фактори
за ранната проява на заболяването били личната и фамилна обремененост от страна на
бащата и атопичния дерматит. Към момента заболяванията на детето били под контрол и
бил необходим ежедневен прием на назначени медикаменти и контролни прегледи, както и
осигуряване на добра психосоциална среда за отглеждане. Необходимо било избягване на
рисковите фактори за обостряне на бронхиалната астма. Комплексната терапия била
включвала саниране на околната среда, обучение на родителите и медикаментозно лечение.
Не била налице причина необходимите амбулаторни грижи да се провеждат поотделно от
родителите при поддържане на връзка с лекуващия лекар и изпълнение на назначенията му.
Назначените на детето контролиращи медикаменти се приемат през устата с храна и чрез
небулизатор, като лекуващият лекар провежда инструктаж в рамките на времето за
вторични и първични прегледи. Проследяването на хроничното заболяване от специалист е
на всеки 3 месеца. При обостряне лечението се започва от общо практикуващия лекар и при
необходимост се насочва за допълнителни консултации. Разпитано в о.с.з. вещото лице
заявява, че ако детето е приемало лекарството то се натрупва в организма му и два дни без
лекарството не биха му се отразили, като не трябва тези два дни да бъдат всяка седмица.
Обучението не било сложно за работа с инхалатора и се улеснявало ако детето било правило
инхалации под лекарски контрол.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи.
Предявеният иск за изменение на режима за упражняване на родителски права
определен по силата на съдебно решение № 45 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 6265/2018 г., на
РС-Сливен, която е влязло в сила и съгласно което родителските права по отношение на
роденото от брака на страните малолетно дете –Стоян, роден на 21.09.2017 г. са
предоставени на майката, като по силата на същото решение е определен режим на лични
контакти на бащата с малолетното дете- до навършване на тригодишна възраст на детето-
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа да 12,00 часа без преспиване при
бащата, и след навършване на тригодишна възраст на детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9,00 ч. до 17,00 ч. с преспиване при бащата, като същият следва да взема
детето от жилището, в което живее то с майка си и да го връща отново там, както и два пъти
в годината по 15 дни в два месеца през лятото, които да не съвпадат с платения годишен
6
отпуск на майката, съдът счита за допустим, а разгледан по същество за неоснователен по
следните съображения.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.59,ал.9 от СК следва да бъде установено
възникването след влизане в сила на съдебния акт, с който са предоставени за упражняване
родителските права на нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до
извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че бъде ограничен
режима на лични отношения на бащата с детето.
Съгласно Постановление №1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС относно обобщаване
на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне
на личните отношения между децата и родителите, пункт V. "Изменение на мерките относно
упражняване на родителските права", Т. се допуска при наличието на четири групи
обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено -а). влошаване на условията при
родителя, където детето живее; б).изпадане в невъзможност на родителя, при който детето
живее, да упражнява родителските права; в).загубване на родителския авторитет и
фактическа невъзможност на родителя, при който детето живее, да се справи с лоши прояви
на детето, а другия родител да е в състояние да повлияе положително; и г).повторно
встъпване в нов брак.
В исковата молба майката като нови обстоятелства излага факти, че детето е във
влошено здравословно състояние, тъй като е развило бронхиална асма, което налага
специално лечение и приемане на специални медикаменти, причинна връзка между
поведението на бащата по време на срещите с детето и влошеното му здравословно
състояние и неспособност на бащата да предостави адекватни грижи за детето, които
обстоятелства налагат с оглед най-добрия интерес на детето контактите с баща му да бъдат
ограничени, като същото не преспива при него.
По делото се събраха и безспорни доказателства, че бащата също е добър родител и
полага грижи за детето си, а също ,че има и необходимите материално- битови условия и
доходи, за да се грижи за него. От своя страна майката също притежава условия за
отглеждане на детето и реализира доходи. Установи се от назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза изготвена от вещо лице специалист детски пулмолог, че всеки един
от двамата родители може да бъде обучен от лекуващия лекар да използва инхалатор и да
спазва предписаната терапия за лечение на двете заболявания на детето –бронхиална астма и
атопичен дерматит, като затова не са необходими специални знания и умения, каквито не
притежава ответника. Установи се от кредитираните от съда показания на личния лекар на
детето, че не е налице причинна връзка между поведението на бащата и влошеното
здравословно състояние на детето, което се дължи на други причини, както и че бащата се
интересува от здравословното състояние на детето. При личното му изслушване пред съда
същият заявява свое категорично намерение да бъде обучен от личния лекар на детето да
използва инхалатор и да спазва терапията на детето.
Видно от приложените писмени доказателства, а именно доклади по подадени
сигнали до Отдел „Закрила на детето“ от страна на майката социалните работници не са
7
констатирали риск за живота и здравето на детето при посещенията при бащата, но са
констатирали конфликт между двамата родители поради разминаване в разбиранията им за
отглеждането и възпитанието на детето, който създава опасност от въвличането на детето в
родителски конфликт, който да прерастне по-късно в родителско отчуждение, поради което
детето е определено като дете в риск, което се установи и от свидетелските показания на
разпитаните по делото социални работници. Видно от изготвените оценки на родителския
капацитет на двамата родители същите разполагат с необходимия родителски капацитет за
отглеждането и възпитанието на детето, като се констатира, че детето се държи агресивно,
поради заболяванията от които страда с другите деца и защото е въвлечено в конфликта
между неговите родители и майката среща трудности в отстояването на своята позиция
относно спазването на установените от нея правила.
Съгласно съдебната практика -Решение № 1019 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. №
3730/2007 г., I г. о.-“Когато и двамата родители имат добри родителски и възпитателски
качества съдът, в интерес на детето, трябва да вземе предвид и факти, от значение за по-
добрата психологическа среда, в която следва да израсне то, а не само за материалното му
обезпечаване”. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г. правната
възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е
израз на грижата за защита правата и интересите на детето. Тя е конкретно приложение на
принципа за всестранна защита на децата, поради което е наложителна преценката от страна
на съда за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. Ако обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на
родителските права, се изменят съществено, то тогава се налага вземане на нови мерки
съобразно изменените обстоятелства. Избирането на тези мерки цели правилното развитие
на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за
ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с
изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства обаче съставляват
изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са
обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Поради това съдебната
практика правилно приема, че са от значение по чл. 59 СК както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които
произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на
родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските
или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до
жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди
дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките,
които определят същото. От анализа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и изготвения социален доклад се налага извода, че не са налице съществени
промени в обстоятелствата по смисъла на чл. 59,ал.9 от СК, обуславящи постановяване на
нови мерки по упражняването на родителските права, които да включват определяне на
8
ограничен режим на лични контакти между бащата и детето. Не са се влошили условията, от
момента на постановяване на влязлото в сила решение при които живее родителя, на който
е предоставено упражняването на родителските права, нито са се подобрили условията на
другия родител съществено. Не се събраха доказателства за подобряването на условията на
ищцата, нито за изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява
родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок,
напускане пределите на страната или за загубване на родителския авторитет или фактическа
невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в
състояние да повлияе положително, нито повторно встъпване в нов брак на единия от
двамата родители с трето лице. Бащата към момента съжителства с нов партньор на семейни
начала, което обстоятелство може да се приравни на встъпване в нов брак.
Детето е отглеждано и възпитавано в близка и топла за него среда, където се чувства
сигурно и обичано. Осигурени са грижи, както по отношение на физическото му развитие и
здраве, така и за развитието му като пълноценна личност. И доколкото водеща за съда
следва да бъде преценката за най-добрия интерес на детето, този интерес предпоставя, най-
вече, наличието на стабилност и константна среда, за да се гарантира нормалното му
развитие. Правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК дава като примерни няколко критерия, които
следва да се приложат при решаване на спора на кого от двамата родители да се предостави
упражняването на родителските права. Като такива са посочени: възпитателските качества
на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности. Съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в
това, да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай,
като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни
правила.
Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на детето, следва да се държи сметка и
за легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, дадена в ДР на пар. 1
т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето,
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат
за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други
факти, имащи отношение към детето.
Съдът счита, че в случая най-добрия интерес на детето е същото да общува по-пълноценно
със своя баща, като се запази настоящия режим на лични контакти между двамата, тъй като
не се установи от събраните по делото писмени и устни доказателства поведение от страна
на бащата, което да застрашава живота и здравето на детето, нито причинна връзка между
поведението на бащата и влошеното здравословно състояние на детето, както и
9
неспособност на бащата поради липсата на необходимия родителски капацитет да полага
необходимите грижи за детето с оглед на неговите заболявания, които не изискват
специални познания и умения. Установи се от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че детето е риск, поради опасността да бъде въвлечено в конфликта между
неговите родители, което да постави началото на синдром на родителското отчуждение,
което се е отразило негативно на неговото психическо и емоционално състояние. Детето се
държи агресивно с останалите деца в детската градина и с членовете на своето семейство,
като майката се затруднява да отстоява своята позиция за спазването на наложените от нея
правила. Съдът счита, че бащата следва да се включи по-активно в отглеждането и
възпитанието на своето дете и да подпомогне майката в полагането на грижите за него, като
това не би било възможност при ограничаване на режима на личните контакти с детето.
Същият има желание, капацитет и помощ от страна на своите родители и подкрепата на
своята фактическа съжителка да полага всички необходими грижи за детето, включително и
с оглед на влошеното му здравословно състояние, което е контролирано в момента чрез
спазване на предписаната му терапия. Ограничаването на контактите на детето с бащата би
имало трайни негативни последици върху детето в дългосрочен план, тъй като би
отчуждило детето от неговия баща. Не е налице нито вреда, нито опасност от причиняване
на вреда върху здравето на детето, която да е била причинена от поведението на бащата.
Твърденията на ищцата в тази посока бяха оборени, както от приетата от съда съдебно-
медицинска експертиза, така и от кредитираните от съда показания на личния лекар на
детето.
С оглед на изложеното, съдът счита, че към настоящият момент с оглед интереса на детето,
който е най-висшият критерий не следва да се ограничава режима на личните контакти с
неговия баща. Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
С оглед изложеното съдът счита, че искът следва да се отхвърлят като неоснователен и
недоказан. При този изход на спора разноските са в тежест на ищеца. Ищецът дължи на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените разноски в настоящия процес в общ
размер на 748,75 лв
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК предявен от М. СТ. Д.,
ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул. „Асеновска“ № 128 срещу СТ. Г. Г., ЕГН: ********** от
гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“, бл. 64, вх. Б, ап. 18, в качеството й на майка на
малолетното дете Стоян Стоянов Г., родено на 21.09.2017 г. за изменение на режима на
лични контакти на бащата с детето, като бъде определен следния режим: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09,00 ч. до 17,00 часа без преспиване до навършване на 7
10
годишна възраст на детето, а след навършване на 7 годишна възраст на детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. до 17,00 часа, както и два пъти по 15 дни в два
месеца през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. СТ. Д., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул. „Асеновска“ № 128 да
заплати на СТ. Г. Г., ЕГН: ********** от гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“, бл. 64, вх. Б,
ап. 18 сумата от 748,75 лв., съставляваща общ размер на сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11