Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІV а въззивен състав, в
открито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ТАШЕВА
мл.с. ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от
младши съдия Киримов
в.гр. дело № 4867 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 31582 от 05.02.2019 г.
постановено по гр.д. № 67315/2014 г. на СРС, ГО, 54 състав, предявените от Т.С.“
ЕАД искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
са частично уважени както следва: признато е за установено, че В.М.Б., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1051,74 лева, предсталяваща
цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. *******, аб. № 399397, за периода от м.07.2011 г. до м.04.2013 г.;
сумата от 18,70 лева, представляваща такси за дялово разпределение за периода
от м. 072011 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед – 25.08.2014 г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 148,45 лева, представляваща обезщетение за
забава за погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 31.08.2011
г. до 13.08.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 46377/2014 г. на СРС, 54 състав, като е отхвърлен искът
за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата над сумата
от 1051,74 лева до пълния предявен размер от 1325,98 лева, иска за установяване
на вземане за такси за дялово разпределение за разликата над сумата от 18,70
лева до пълния предявен размер от 32,40 лева, както и иска за установяване на
вземане за обезщетение за забава върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата от 4,88 лева за периода 31.08.3011 г. до 13.08.2014 г.
С решението В.Б. е осъден да заплати на ищеца сумата от 773,98 лева разноски на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД, в частта, в
която са отхвърлени исковете за доставена топлинна енергия и дялово разпределение.
В останалата част решението е влязло с законна сила. Сочи се, че е неправилен
изводът на първоинстанционния съд, за недължимост на сочените суми, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума от купувача се
формира въз основа на определената за него прогнозна месечна консумация и
действащата за периода цена на топлинна енергия. Сочи, че цялата сума е
дължима, доколкото топлинната енергия е реално доставена до имота на ответника.
При изложеното моли първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от особения представител на ответника адв. Г.Н.,
в който са изложен доводи за нейната неоснователност. Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Третото лице помагач не взема
становище по въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила, в частта, в която предявените искове по чл. 422, ал.
1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са частично уважени, като необжалвани.
Въззивната жалба е допустима. Тя е
подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и
приложения от тези по приложимите разпоредби на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С оглед
извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното
съдебното решение, в рамките поставени от въззивната
жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде
потвърдено.
Настоящият състав намира, че формираната и
изложена в мотивите на решението от първоинстанционния
съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.
272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правни изводи
изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Предявени са установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Т.С.“ ЕАД срещу В. М.за признаване за установено, че последният дължи на ищеца
сумата 1325,28 лева, представляваща цена на потребена
топлинна енергия за периода м.07.2011 г. – м.04.2013 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. *******, аб.
№ 399397, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
исковата молба до окончателното ѝ заплащане; сумата от 148,45 лв. законна
лихва за забава от 31.08.2011 г. до 13.08.2014 г., сума за дялово разпределение
в общ размер на 37,22 лева, от които 32,40 лева – главница и 4,88 лв. – лихва,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот. Безспорно е
установено по делото, въз основа на представения нотариален акт, че ответникът
е собственик на процесния имот.
В производството пред СРС са
приети писмени доказателства, представени от ищеца, третото лице помагач на
ищеца и са изслушани заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи. Съгласно заключението на СТЕ отоплителната инсталация на процесната сграда е с хоризонтална разводка
с PEX-AL тръби в подовата замазка и ТЕ за отопление на имот на
отделните абонати се отчита с апартаменти топломери. Посочено е, че
апартаментния топломер е демонтиран и отклонението от вертикалния щранг на сградната отоплителна
инсталация е затапено. Абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за отопление на
имота, а единствено за сградна инсталация
разпределяна от ФДР между всички абонати и ТЕ за БГВ , която се отчита по
показанията на 2 бр. водомера за топла вода в имота. Сочи, че за процесния период ответникът е осигурил достъп за проверка
на отоплителната инсталация и отчет на топломера и водомерите и главните отчети
са подписани на 13.06.2012 г. и 16.05.2013 г. Посочено е, че технологичните
разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС и са сметка на топлофикационното
дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество“
ТЕ Сочи, че ОТ е бил годно средство за търговско измерване през проицесния период, с оглед преминатата метрологична
проверка. Сочи, че за процесния период третото лице
помагач „Т.“ ООД е изготвило изравнителни сметки за периода 07.2011 г. –
04.2012 г. сума за доплащане + 287,29 лв., а за периода 05.2012 г. – 04.2013 г.
сума за получаване – 129,46 лева, като общата сума за доплащане е 157,74 лева.
При изложеното и при съобразяване на общо изчислената суми по фактури по
прогнозни сметки и сумата за доплащане след изготвяне на изравнителните сметки,
вещото лице сочи, че реално потребената топлинна
енергия е на стойност 1051,74 лева. Настоящата инстанция изцяло кредитира СТЕ,
тъй като същата е изготвена от компетентно вещо лице, отговорила е в пълнота на
поставените задачи и е приета без възражение от страните.
При така установеното
неоснователни се явяват оплакванията на ищеца по отношение на отхвърлителната част на първоинстанционното
решение. Както сам ищецът сочи във въззивната си
жалба в случая приложима е разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Общи условия от
2008 г. и чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. Именно при тяхното съобразяване
следва изводът, че реално потребената топлинна
енергия за процесния период е на стойност 1051,74
лева, тъй като вещото лице е съобразило изравнителните сметки за процесния период изготвени от „Т.“ ООД, като общата сума за
доплащане по тях 157, 74 лева е събрал с тази по прогнозната стойност, въз
основа на издадените фактури за процесния период. При
така изложеното настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния
съд, че искът за потребена топлинна енергия следва да
бъде отхвърлен над сумата от 1051,74 лева до пълния предявен размер от 1325,98
лева.
Неоснователна е претенцията на жалбоподателя и по отношение на отвъхвърлителната част на първоинстанционното
решение за сумата за дялово разпределение над уважената част от 18,70 лева до
пълния предявен размер от 32,40 лева. В доказателствена
тежест на ищеца е докаже размера на своето вземане, като в случай, че искът е
установен по основание съдът определя определя
размера съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК. В случая по делото е представен
договор № 4-№ 101/07.11.2007 г, между „Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, като в т. III от договора озаглавена Цена и
начин на плащане, подточка 1, е посочено, че възложителят заплаща извършените
услуги съгласно ценоразпис – Приложение 2, въз основа на броя обслужвани имоти
и броя на средства за дялово разпределение в тях. Съгласно посоченото
приложение уговорената цена за обслужване и обработване на партида е 1,70; за
обслужване и отчитане на уред за дялово разпределение, вкл. водомер за топла
вода – 3,40 лева, като е посочено, че сумите са за едногодишен изравнителе период и са без включен ДДС. При така
установеното и с оглед изложеното в СТЕ, че в процесния
имот е имало два броя водомери, първоинстанционният
съд правилно е определил, че дължимата сума за предоставената услуга дялово
разпределение за процесния период е в общ размер на
18,70 лева, поради което настоящата инстанция не намира за нужно да
възпроизвежда отново направените изчисления.
С оглед на
изложеното, настоящата инстанция намира въззивната
жалба за неоснователна, като първоинстанционият
съдебен акт следва да се потвърди като правилен, в атакуваната отхвърлителна част.
По
разноските:
При
този изход на спора във въззивното производство право
на разноски има единствено ответната страна, която обаче не претендира такива.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31582 от
05.02.2019 г. по гр. дело № 67315/2014 г. на СРС, ГО, 54 с-в в обжалваната част.
Решението е влязло в сила в
останалата част, като необжалвано.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца „Т." ООД, ЕИК *********..
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.