Р Е Ш Е Н И Е
Номер 864 16.04.2019
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав,
На трети април две
хиляди и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Марина Димова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 7853 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от В.Ш., постоянно
пребиваващ чужденец в Република България, гражданин на Република К., с ЛНЧ **********,
роден на *** ***, провинция Т., ................, със съдебен адресат адвокат К.Ч.К.
***, с адрес на кантората .............., срещу Г.Д.Г., с ЕГН **********,***
.................., с настоящ адрес ***, понастоящем изтърпяващ наказание
“лишаване от свобода” в Затвора-Б., с която моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение от 10800.00 лева, за настъпило на 19.11.2018 г.
непозволено увреждане, около 23.05 часа в град Б., к-с И., в заведение за
китайска кухня, Бистро „Р.”, от удар с нож, нанесен от ответника Г.Д.Г., при
опит за кражба, като е причинил на ищеца В.Ш. тежка телесна повреда, за което
деяние е образувано НОХД № 649/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с
влязъл в сила съдебен акт-одобрено от съда споразумение, от която обща сума
800.00 лева-имуществени вреди и 10000.00 лева - неимуществени вреди, заедно със
законната лихва от 02.12.2017 г. за имуществените вреди и от 20.11.2017 г. за
неимуществените вреди, до окончателното изплащане на задължението. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Осъдителният иск е процесуално
допустим и правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник,
като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът Г., своевременно с отговора
на исковата молба, оспорва осъдителния иск само в частта на неимуществените
вреди, като завишен по размер. На второ место, прави възражения, че е бил
въведен от ищеца В.Ш. в заблуждение-нает от него на работа, без трудов договор
и заплащането на осигуровки, за повече от две седмици, на пълно работно време и
без почивен ден, за която работа са му заплатени 30-40 лева. Не ангажира
доказателства.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните,
намира, че осъдителният иск е основателен, поради следното:
От приложеното НОХД № 649/2018 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, приетото като доказателство по делото, съдът
установява, че с определение № 194 от 27.07.2018 г., по реда на чл. 382, ал. 7 и чл. 24, ал. 3 от НПК
наказателният съд е одобрил споразумение, с което ответникът по настоящото дело
се признава за виновен в умишленото извършване на престъпление по чл. 199, ал.
1, т. 3 предл. 1, вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за това че на
19.11.2017 г., около 23:05 часа, в град Б. ж. к. И., в заведение китайска кухня
Бистро „Р.“, направил опит да отнеме чужди движими вещи-парична сума в размер
на 800.00 лева, явяваща се дневният оборот на заведението, собственост на „...........“
ЕООД, от владението на В. ФУ, ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила-нанесъл удар с нож(пластмасова лилава
дръжка и 20 см. острие) на пострадалия, в областта на лява глутеална(седалищна)
област и с това му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието е останало
недовършено, поради независещи от дееца причини. Деянието е извършено виновно,
при форма на вина-“пряк умисъл”, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Обвиняемият
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. За това престъпление,
на осн. чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо вр. чл. 198, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1
от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на обвиняемия е определено наказание под
най-ниския предел, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 4 години, което,
на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2 буква „в“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим. Определението на наказателния съд е окончателно.
Деликтната отговорност е обусловена от
вредоносния резултат като се отчита причинната връзка за това увреждане/чл. 45 от ЗЗД/. По предвиждането на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Одобреното
от съда споразумение за решаване на
делото, както в конкретния случай, има последиците на влязла в сила присъда/чл.
383, ал. 1 от НПК/. С това задълженията на активно легитимираната в
процеса страна за главно и пълно доказване на деликта се изчерпва.
По имуществените вреди от деликта няма
и спор между страните поделото. На доказване подлежат спорните факти от
значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/. Ответната
страна признава релевантния факт, че по досъдебното производство № ЗМ-925/2017
год., по описа на 5-то РУ МВР гр. Бургас, вх. № 2246/2018 год., пор. № 80/2018
год. по описа на Окръжна прокуратура Бургас, ищецът В.Ш. е организирал защитата
си, в качеството пострадал и упълномощил за свой повереник адвокат, като видно
от представения договора за правна защита и съдействие от 01.12.2017 г. е
заплатил по него 800.00 лева-възнаграждение, което е пряка последица от
деликта, в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника Г., поради което следва да се приеме, че искът в
частта на имуществените вреди е доказан по своето основание и размер,
включително в частта на претендираната лихва.
Относно размера на неимуществените вреди,
по делото е допусната, изслушана и неоспорена от страните съдебномедицинска
експертиза, от която съдът установява, че стресово е настъпило увреждането за
ищеца В.Ш./готвач/-около 23,00 часа през нощта, когато другият персонал на
ресторанта си тръгнал и останал сам. Тръгнал към складовото помещение. На
кръста си държал черна чанта, с оборота от 8000.00 лева, когато го пресрещнал
непознат мъж, облечен в черни дрехи, с нещо като черна маска на лицето и
качулка на главата, с нож в ръцете си. Като видял ищеца Ш. насочи ножа си към него
и кацал: „Веднага дай парите!“. Ищецът се изплашил и успокоявайки с думи
извършителя се изтеглил до входната врата на ресторанта, но в този момент
нападателят замахнал и го наръгал с нож в таза, в дясно. Първоначално усетил
силна болка в областта където влязъл ножът, инстинктивно взел стол, за да се
предпази. Насочил стола към нападателя и тогава той избягал. Пострадалият
извадил сам от тъканите си острието на ножа. Постъпил на 20.11.17 год. в
Клиниката по съдова хирургия при УМБАЛ АД-Бургас, с анамнеза за порезно
прободна рана на ляв хълбок, след скандал в заведение. Към този момент бил с
обилен кръвоизлив и болка, с диагноза-порезна рана в областта на лява глутеус,
лезия на артерия глутея медия в ляво, кръвотечение. В
областта на ляв външен, латерален квадрант на лява глутеална област се е
виждала прободно порезна рана с ход отзад, надолу и напред, и дълбочина около 7
см., с обилно кървене от раната, най-вероятно от мускулен произход. Оперативното лечение установило, че раната е с дълбочина 15
см., с обилно артериално кървене, артерия глутея медия е с лезия/прерязана/ и
потънала в мускулите, с невъзможно да се легира. Самата интервенция: ревизия на
раната, лапаротомия субтоталис по медиална линия, лигатура на артерия илиака
интерна в ляво и артерия АПФ/артерия профунда феморис/, видно от епикриза
по ИЗ № 2765 от на името на В.Ш., на 39 год., изписан на 27.11.17 год. При
прегледа за извършването на експертизата по делото на 02.03.2019 год., вещото
лице-съдебен лекар е установило, че ищецът Ш. е мъж на видима възраст отговаряща
на действителната, с правилно телосложение, средно охранен, ориентиран за
време, място и личност, предвижва се самостоятелно без помощни средства. В
задната половина на левия хълбок има напречен белег, вървящ към седалището, с
дължина 7 x 4 см., с кафеникав цвят и следи от конци. По срединната линия на
корема има оперативен белег от тотална лапаротомия. В лявата ингвинална област
има белег от дрен. Белезите са на нивото на кожата с по тъмен цвят, без
деформации и придърпания. Когато стои приведен напред и при изправяне чувства
болки в кръста. Понякога има болки в корема. Причинено е постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, съпроводено с болки и страдание.
Видно от обясненията на вещото лице пред съда, в бъдеще винаги ще има спорадични
болки в мястото на травмата и операцията, защото мускулатурата е възстановена,
но на мястото на срастването се е образувала съединителна тъкан и вече нямаме
тази разтегливост при самия белег от травмата. Съединителната тъкан не е
разтеглива.
Предвид изложеното от фактическа и
правна страна, съдът намира, че неимуществените вреди от увреждането са засегнали
психичната сфера на пострадалия, душевния му мир, намалили са неговата
трудоспособност и възможност да изпълнява работата си на готвач-за него тя вече
е тежка и непосилна. В конкретния случай, отчитайки характера и степента на
увреждането, начинът на извършването и обстоятелствата при които е била
причинена тежката телесна повреда на чуждия гражданин В.Ш., съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира размерът от 10000.00 лева за
справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания от деянието на 19.11.2017 г. Ето защо, осъдителният иск по
делото, в частта за неимуществените вреди, следва да бъде уважен изцяло, като основателен
и доказан, заедно с лихвата по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. При задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. В периода
на забавата кредиторът неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите
си.
За пълнота следва да се
отбележи, че не могат основателно по делото да се слушат възраженията на
пасивно легитимираната страна, че поводът за нападението на 19.11.2017 г. е бил
неплатеното възнаграждение на ответника Г., работил като сервитьор в
заведението-китайски ресторант, тъй като облигационната връзка за работа на
изпитване и последвалият трудов договор е била с юридическото лице „..............”
ЕООД, ЕИК ............., регистрирано в България, с основна дейност
ресторантьорство, на което управител и едноличен собственик на капитала е съпругата на пострадалия-свид. В. А., видно
от вписванията в търговския регистър. В този аспект, няма законово основание да
се търси съпричиняване, т. нар. компенсация на вина от пострадалото лице за
увреждането, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за да бъде намален размерът на
обезщететието. Показанията на свидетелката съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед вероятната им заинтересованост от изхода на делото.
С оглед изхода на делото, на основание
по чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото
страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца Ш. разноски
по делото, съобразно събраните доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 1100.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и
държавната такса за производството от 432.00 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Д.Г., с ЕГН **********,*** ..............., с
настоящ адрес ***, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в
Затвора-Б., да заплати на В.Ш.,
постоянно пребиваващ чужденец в Република България, гражданин на Република К.,
с ЛНЧ **********, роден на *** ***, провинция Т., с настоящ адрес *** ..................
сумата от 10800.00(хиляда и
осемстотин) лева, представляваща
обезщетение за непозволено увреждане, настъпило на 19.11.2018 г., около 23.05
часа в град Б., ж. к. И., в заведение за китайска кухня, Бистро „Р.”, от удар с
нож, при опит за кражба, с което е причинил на ищеца В.Ш. тежка телесна
повреда, за което деяние е образувано НОХД № 649/2018 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, по което с определение № 194 от 27.07.2018 г., по реда на чл. 382,
ал. 7 и чл. 24, ал. 3 от НПК, е одобрено от съда споразумение, от която обща
сума 800.00 лева-имуществени вреди и
10000.00 лева - неимуществени вреди,
заедно със законната лихва от 02.12.2017 г. за имуществените вреди и от
20.11.2017 г. за неимуществените вреди, до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., с ЕГН **********,*** ......................,
с настоящ адрес ***, понастоящем изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в
Затвора-Б., да заплати на В.Ш., постоянно пребиваващ чужденец в
Република България, гражданин на Република К., с ЛНЧ **********, роден на *** ***,
провинция Т., с настоящ адрес *** ............., направените по делото разноски, в размер на 1100.00(хиляда и сто) лева.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., с ЕГН **********,*** ..............,
с настоящ адрес ***, понастоящем изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в
Затвора-Б., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд-Бургас, държавна такса за производството, в размер на 432.00(четиристотин тридесет и два) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.