Определение по дело №1407/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер                                       09.01.2019 година                гр. С.З.

                                              

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.        ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 09.01                                                                                         2019 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                             ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

 

СЕКРЕТАР:

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

Ч.т.д. № 1407 по описа за 2018 година,

за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е образувано по частна жалба на ,,А.К.П.З.‘‘ ООД против разпореждане № 7828/03.10.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 4777/2018 г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която е отхвърлено заявлението на „А.К.П.З.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу К.В.З. *** за неустойка в размер на 236,25 лв. и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита в размер на 245,00 лв., уговорени в договор за заем № 5387573/03.10.2017 г., като неоснователно.

Жалбоподателят ,,А.К.П.З.‘‘ ООД излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част и моли въззивният съд да отмени същото и да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

 

Окръжен съд – гр. С.З. в настоящия си състав, след като обсъди частната жалба и данните по първоинстанционното дело, УСТАНОВИ:

         Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „А.К.П.З.“ ООД срещу К.В.З. *** за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 500,00 лв. за главница, сумата от 87,61 лв. за възнаградителна лихва от 02.11.2017 г. до 30.06.2018 г., сумата от 43,64 лв. за законна лихва от 03.11.2017 г. до 20.09.2018 г., сумата от 236,25 лв. - такса за експресно разглеждане на документи,  сумата от 236,25 лв. за неустойка за неизпълнение на задължение и сумата от 245,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита. В заявлението се твърди, че вземането произтича от договор за паричен заем № 5387573/03.10.2017 г. и договор за цесия от 01.12.2016 г. /приложение № 1 от 02.05.2018 г./, за което длъжникът е уведомен на 04.07.2018 г. Сочи се, че сумата от 587,61 лв. /главница и възнаградителна лихва/ е трябвало да бъде върната до 30.06.2018 г.

В заявлението се твърди, че вземането произтича от договор за паричен заем от 03.10.2017 г., сключен между „В.К.“ ООД и К.В.З., като заемателят длъжник е трябвало да погаси заемната сума в размер на 500 лв. в срок от 03.10.2017 г. до 30.06.2018 г. В тридневен срок от сключване на договора е следвало да предостави обезпечение за изпълнение на задължението си – поръчител, отговарящ на определени изисквания, като е уговорено при неизпълнение на това задължение, той да дължи неустойка в размер на 236,25 лв. върху заемната сума – около 45 % от заемната сума.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която „А.К.П.З.“ ООД е поискала издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу К.В.З. *** за неустойка в размер на 236,25 лв. и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита в размер на 245,00 лв., уговорени в договор за заем № 5387573/03.10.2017 г., като неоснователно.

 

Спорният въпрос по делото са правомощията на първостепенния съд при установени в рамките на заповедното производство неравноправни клаузи от гледна точка на стандартите, заложени с решения на Съда на Европейския съюз , свързани с приложението на Директива93/13/ЕИО.

 

В националното ни законодателство защитата на потребителите срещу неравноправни клаузи в потребителските договори е регламентирана в глава шеста от Закона за защита на потребителите ( обн. ДВ, бр. 99 от 9 декември 2005 г., в сила от 10 юни 2006 г., с изм. и доп. ), с която съгласно т. 9 от параграф 13а от Допълнителните разпоредби на закона ( обн. ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г. ) са траспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Българският законодател е прогласил в чл. 146, ал. 1 ЗПП нищожността на неравноправните клаузи, като по този начин е изпълнил изискването на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/31/ЕИО неравноправните клаузи да не обвързват потребителя. Доктрината и практиката безпротиворечиво приемат, че за нищожността съдът следи служебно. Задължението на съда да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се извежда предявеното със заявлението вземане може да се обоснове с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава, а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Неравноправните клаузи, доколкото се намират в пряко противоречие с императивните норми, призвани да закрилят потребителите, попадат в приложното поле на тази разпоредба.

 

Възприетото от настоящия състав на Съда виждане обективно съответства на стандартите на дължимата в заповедното производство проверка, заложена в редица решения на СЕС. Актовете на Съда на ЕС имат задължителен характер, съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз от гледна точка на тълкуването на нормите на общностното право. Според т. 1 от решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело С – 618/10, Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска правна уредба на държава – член на ЕС, която не дава възможност на съда в заповедното производство, макар установил наличието на всички необходими за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно in limine litis ( в началото на производството ) или на който и да е друг етап от него неравноправния характер на клауза за мораторни лихви в договор между продавач или доставчик и потребител, ако последният не подаде възражение. С оглед даденото задължително тълкуване на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО, следва да се приеме, че в заповедното производство съдът е длъжен да извърши служебно проверка относно наличието на неравноправна клауза в предявеното със заявлението по чл. 410, респ. чл. 417 ГПК вземане. В случай, че първостепенният съд констатира наличието на неравноправна клауза, следва да отхвърли заявлението. Служебният характер на проверката е подчертан изрично в т.2 от решение на съда на ЕС от 04.06.2009 г. по дело С – 243/08.

 

В настоящия казус, първостепенният съд ex officio е констатирал наличието на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗПП в предявеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което е отхвърлил заявлението в тази му част. Окръжен съд изцяло споделя изложените от РС съображения, поради което счита разпореждането на РС за законосъобразно и правилно.

 

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

        

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7828/03.10.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 4777/2018 г. по описа на Районен съд – С.З..

        

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

   2.