№ 27
гр. Тутракан, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200034 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0362-000673 от 02.12.2022 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на М. М. С., с ЕГН:
**********, от ***, за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала
жалбоподателката М. С., която го обжалва в срок, излагайки доводи за
незаконосъобразност на атакуваното НП и липса на вина при извършване на
нарушението. В с. з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощената адв. Е. Г. от ***. В с. з. се
пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, алтернативно – за
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се
сторените от жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна – началника на РУ – Тутракан, редовно призован,
не се представлява в съдебно заседание.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
1
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.11.2021 г. между М.Ц. (продавач) и М.С. (купувач) бил сключен
договор за покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи на
страните с предмет лек автомобил „Пежо 406 ХДИ“ с рег. № ***.
На 21.01.2022 г. регистрацията на описания автомобил била прекратена
служебно по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като новият му собственик
не го пререгистрирал в 2-месечен срок от придобиването му.
На неустановена по делото дата М.С. предоставил фактическата власт
над МПС на дъщеря си – жалбоподателката М. С..
На 30.10.2022 г. актосъставителят В. Н. В. и свидетелят А. Р. Й. –
полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си
задължения, извършвайки контрол на движението по пътищата. Те се
намирали в гр. Тутракан, обл. Силистра, по ул. „Ана Вентура“ до ЗК „Христо
Ботев“. Около 14:20 ч. спрели за проверка процесния лек автомобил, чийто
водач била жалбоподателката М. С.. Установило се, че МПС е със служебно
прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, считано от
21.01.2022 г.
Актосъставителят В. съставил АУАН № 724 серия АД, бл. №
144010/30.10.2022 г., с който повдигнал на жалбоподателката обвинение за
извършено нарушение по чл. 140, ал.1 във връзка с чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
Във връзка с установеното била образувана преписка с № 3667/2022 г.
по описа на РП – Силистра с оглед събиране на данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Проверката приключила с
Постановление на наблюдаващия прокурор от 10.11.2022 г. за отказ от
образуване на ДП, вследствие на което материалите от нея били изпратени на
АНО.
На 02.12.2022 г. било издадено Наказателно постановление № 22-0362-
000673, с което на жалбоподателката за извършено нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, били
наложени административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и
2
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца. На 20.01.2023 г. М. С. получила екземпляр от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
Наказателно постановление № 22-0362-000673/02.12.2022 г. на Началника на
РУ – Тутракан; з. к. на АУАН № 724 серия АД, бл. № 144010/30.10.2022 г.;
Справка УРИ 362р-14699/01.11.2022 г. по описа на РУ – Тутракан; писмо изх.
№ 3667/10.11.2022 г. по описа на РП – Силистра; Постановление за отказ от
образуване на ДП от 10.11.2022 г.; писмо УРИ 362р 000-3829/03.11.2022 г. по
описа на РУ – Тутракан; опис на документите, находящи се по преписка №
362р-14699/2022 г.; Справка АИС прекратена регистрация на лек автомобил
„Пежо 406 ХДИ“ рег. № ***; нотариално заверен договор за покупко-
продажба на МПС рег. № 6552/19.11.20121 г.; сведение от М.Г.С.; сведение от
М. М. С.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Служебна бележка от
„Човешки ресурси“ при ОДМВР – Силистра; справка картон на водача М. М.
С.; Справка АИС по история на ПС с рег. № ***; писмо с рег. № 342000-
7219/16.03.2023 г. по описа на ОДМВР – Силистра; справка АИС за
регистрация на МПС рег. № *** и справка АИС с технически данни
собственост на МПС рег. № ***.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административно-наказателното производство е започнало в
отклонение от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал.2 от ЗАНН, а
именно – Постановление № 3667/2022 г. от 10.11.2022 г. на РП – Силистра,
ТО – Тутракан, за отказ от образуване на ДП. Актът покрива хипотезата на
чл. 36, ал.2 от ЗАНН и е постановен от надлежен орган, поради което АНП е
образувано законосъобразно.
Наказателно постановление № 22-0362-000673/02.12.2022 г. е издадено
3
от началникa на РУ – Тутракан, който е родово и местно компетентен АНО.
НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от постановяването
на прокурорския акт, и притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57,
ал.1 от ЗАНН. АНО е възприел фактическата обстановка, описана в АУАН и
прокурорския акт, като с НП е наложил предвидените в санкционната норма
кумулативни наказания, индивидуализирайки ги в минимален размер.
жалбоподателката е административно-наказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Изпълнителното
деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред. Осъществяването на обективната страна
на деянието се доказва безпротиворечиво от цялостния доказателствен
материал, поради което не следва да бъде обстойно коментирана. В
производството е несъмнено доказано, че към 30.10.2022 г. процесният лек
автомобил „Пежо 406 ХДИ“ с рег. № *** е бил със служебно прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП – т.е. не е бил регистриран по
надлежния ред.
По отношение осъществяването на субективната страна на деянието,
което се оспорва от жалбоподателката, е необходимо да се направят следните
пояснения. Разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН указва, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, което
контрастира с разпоредбата на чл. 11, ал.4 НК, според която непредпазливите
деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. Съставите на чл.
345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са абсолютно
идентични от обективна страна, изключвайки обществената опасност, която
по дефиниция при престъпленията е значително по-висока. Имайки предвид
направеното разграничение по-горе относно субективната страна по НК и по
ЗАНН, става ясно, че наказателният състав е осъществим единствено при
умишлена форма на вината, докато административно-наказателният състав –
и при непредпазлива форма на вината. Поради това изключването на умисъла
(частично застъпено в постановлението на РП – Силистра за отказ да се
образува ДП и представляващо един от доводите на представителя на
жалбоподателя за незаконосъобразност на НП), водещо до неосъществяването
на престъпно деяние по чл. 345, ал.2 от НК, не води априорно до
неосъществено административно нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП.
4
Следователно, с оглед установяването на субективната страна на деянието в
настоящия случай, е необходимо да се изследва налице ли е непредпазливост
у жалбоподателката. При положение, че такава не е налична, то изследването
за наличие на умисъл се явява безпредметно, доколкото е по-тежката форма
на вината съгласно НК, респективно – ЗАНН, и се изключва по дефиниция
при липса на по-леката форма на вината.
Субективната страна на административно-наказателните простъпки се
установява с оглед обективните находки по делото, поради което всяка една
от тях следва да се анализира с оглед влиянието върху формирането на вина
(или липсата на такава) у жалбоподателката.
В настоящото АНП се доказа безспорно, че бащата на
жалбоподателката е придобил процесното МПС с договор за покупко-
продажба и не го е пререгистрирал в нормативно определения двумесечен
срок, вследствие на което регистрацията му е била служебно прекратена.
Може да се заключи, че М.С. не е изпълнил две свои административни
задължения (по чл. 145, ал.2 и чл. 143, ал.15 от ЗДвП), за които би следвало
да понесе личната си административно наказателна отговорност, без това да
се отразява на други, макар и близки нему, лица, каквато е дъщеря му.
Липсват доказателства относно това дали жалбоподателката е присъствала на
сключването на сдЕ.та, дали въобще се е запознавала с параметрите на
договора (най-вече с датата на сключването му), така че да може да се очаква
от нея да предвиди, че с изтичането на 2-месечния срок от покупката
регистрацията на автомобила ще бъде прекратена.
Липсата на задължение за органите на МВР да уведомяват собственика
на дерегистрираното МПС в случаите на прекратяване на регистрацията по
чл. 143, ал.15 от ЗДвП не води от само себе си до наличие на небрежност у
водача несобственик на МПС. Небрежност би била налице единствено у
собственика, доколкото 2-месечният срок за служебно прекратяване на
регистрацията по чл. 143, ал.15 ЗДвП има точно фиксирано начало – датата на
придобиването на МПС (с която той по дефиниция следва да е запознат в
хипотезата на лично сключване на договора), за разлика от служебното
прекратяване по чл. 143, ал.10 ЗДвП, при което моментът на дерегистрацията
е непредвидим за собственика (поради това е регламентирано и задължението
за органите на МВР за последващото му уведомяване). В същия смисъл е и
5
тълкуванието, дадено с ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д.
№ 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, въпреки че не касае пряко
настоящия случай.
В тази насока, следва да се има предвид и че за водача несобственик
няма легално задължение да се запознава със съдържанието на и/или да носи
със себе си договора за придобиване на автомобила, който управлява, както
напр. е предвидено в чл. 100, ал.1 от ЗДвП по отношение на СРМПС и
документа за сключена застраховка „ГО“. Задължението за носене на
последните обаче няма как да доведе дори до вероятност за знание у
жалбоподателката, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена,
доколкото в тях не се вписва датата на послеващото придобиване на
автомобила, която е релевантна за 2-месечния срок, след който настъпва
дерегистрацията. Точно обратното – наличието както на СРМПС и
застрахователна полица, така и на регистрационни табели, допълнено с
липсата на законово предвидено уведомление за прекратяването на
регистрацията и липсата на публичен регистър, в който да може да се провери
валидността на регистрацията, водят до извинително и неподлежащо на укор
заблуждение у жалбоподателката, че автомобилът, който е управлявала, е бил
регистриран по надлежния ред.
От изложеното дотук може да се направи обоснован извод, че
единственият начин, по който водач несобственик на МПС може да разбере за
служебното прекратяване на регистрацията на управлявания от него
автомобил, е когато бъде спрян за проверка от органите на МВР (съответно –
когато се започне производство по санкционирането му). Вън от това стоят
хипотезите, при които собственикът на МПС уведомява за това ползвателя му
или пък когато ползвателят прояви самоинициатива и извърши нарочна
проверка в съответната структура на МВР с оглед установяване факта на
дерегистрацията. Неотносимостта на последно изброените две хипотези към
установяването на вината на жалбоподателката се дължи на липсата на
съответно задължение, вменено на водача несобственик на МПС, да се увери
в това, че регистрацията на автомобила не е прекратена по реда на чл. 143,
ал.15 от ЗДвП.
Въз основа на горното следва, че деянието на жалбоподателката е
невиновно извършено (липсва непредпазливост), тъй като въпреки че е била
6
длъжна съгласно чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП да управлява регистрирано по
надлежния ред МПС, субективно в конкретната ситуация не е могла да
предвиди обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Налице е обстоятелство по чл.
14, ал.2 от НК, изключващо непредпазливостта, а именно фактическа грешка
(незнание) относно дерегистрацията на процесното МПС, което незнание не
се дължи на непредпазливост на жалбоподателката, тъй като дори и при
полагане на дължимата грижа тя не е била в състояние да я избегне.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като при издаването
му е допуснато неправилно приложение на материалния закон – наказаното
лице е действало невиновно при извършване на административното
нарушение.
В с. з. процесуалният представител на жалбоподателката е направил
искане за присъждане на разноски по делото в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение, а именно 400 лв., кореспондиращ със сумата в
Договор за правна защита и съдействие серия Б № 083646. Предвид това и
изхода на делото, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМНЕЯ Наказателно постановление № 22-0362-000673 от 02.12.2022
г. на началника на РУ – Тутракан, с което на М. М. С., с ЕГН: **********, от
***, за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лв. и административно наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М.Н., да
заплати на М. М. С., с ЕГН: **********, от *** сторените разноски по делото,
7
представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8