РЕШЕНИЕ
№1391
гр. Пловдив, 18.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на осми ноември, през две хиляди двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2276 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр.Карлово, против Решение изх. № ЗДИ-22/2
от 04.08.2021 г. на Кмет на Община Сопот.
Жалбоподателят с жалбата си, както и в съдебно
заседание чрез пълномощника си адв.К. и в писмена защита, твърди, че оспореното
решение на Кмет на Община Сопот, макар и да е такова, което съдържа разпореждане
за предоставяне достъп до обществена информация по заявление на жалбоподателя,
на практика по съдържанието си съставлява пълен фактически отказ от
предоставяне на такава. Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение
поради издаването му от некомпетентен орган, както и при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, свързано с несъбирането на всички
доказателства и неизясняване на обстоятелствата от значение за случая. Сочи се,
че предоставянето на исканата информация в случая е предполагало изготвянето от
задължения субект на справки, като липсата на такива съставлява нарушение на
принципите на служебното начало по чл.9 и чл.35 от АПК и наличието на, или
оформянето на дадена информация като статистика не е предвидено в ЗДОИ като
условие за нейното предоставяне. Акцентира се върху характера на исканата
информация като служебна такава, като се сочи, че не са налице предпоставки по
чл.11 и чл.13 от ЗДОИ за ограничаване достъпа до нея. Твърди се в тази връзка
издаване на решението в противоречие с материалния закон, както и в
противоречие с целта на закона. Прави се искане за присъждане на разноски по
представен списък и се възразява по искането за присъждане на такива на
ответника.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община Сопот, изразява становище за
неоснователност на жалбата в писмен отговор по същата, както и в съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв. М. и в представена писмена защита
по делото. Твърди се, че в жалбата се съдържат заблуждаващи и неверни
твърдения, като се излага конкретно становище относно наличието на
компетентност на издателя на оспореното решение. Сочи се, че общината няма
задължение да изисква информация от частни съдебни изпълнители, като се заявява,
че с исканата информация жалбоподателят се опитва да удовлетвори изключително и
само свои желания и цели и ще ползва същата в свой собствен интерес в настоящи
или бъдещи съдебни дела, които нямат нищо общо с обществения интерес. Сочи се,
че исканата информация не е служебна, като се визира кое би следвало да се квалифицира
като искане за предоставяне на обществена информация. Претендират се направени
разноски в производството и се възразява за прекомерност на претендираното от
другата страна адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно уведомена за
образуваното производство, не е встъпила в производството и не е взела
становище.
Съдът, на първо място, е счел с разпореждането за
насрочване на делото, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане,
доколкото, независимо от факта, че се обжалва решение, постановено по чл.28,
ал.2 от ЗДОИ, в което като т.I е посочено, че
издателят на решението предоставя достъп до обществена информация, то на
практика с жалбата се твърди, че е налице формален отказ от предоставяне на
такава, който въпрос следва да бъде разрешен по същество с оглед преценката на
самото съдържание на решението, за което се твърди да съдържа фактически отказ
от предоставяне на информация. Поради това и съдът намира, че жалбата е била депозирана
против годен за оспорване индивидуален административен акт, поне в една негова
част, доколкото се касае до решение, постановено по реда на чл.28, ал.2 от ЗДОИ
по заявление за достъп до обществена информация от жалбоподателя, което решение
принципно подлежи на обжалване пред съд, съгласно чл.40 от ЗДОИ. Оспорването е
в срок и със заявен правен интерес от обжалването.
Съдът, като съобрази събраните по делото писмени
доказателства, съставляващи приетата административна преписка, намери следното
от фактическа страна:
Административното производство започнало по подадено
от жалбоподателя „Шато Вале Де Роз“ ЕООД
гр. Карлово заявление за достъп до обществена информация, което било адресирано
до Община Сопот и постъпило там на 21.07.2021 г., като му бил поставен входящ номер
ЗДИ - 22. Със същото бил поискан достъп до информация, формулирана в пет точки,
а именно: „1. Колко изпълнителни дела и на какви изпълнителни основания са образувани
от Община Сопот като взискател при частен съдебен изпълнител П. И.,
регистрационен № 821, с район на действие Окръжен съд-Пловдив, в периода
09.11.2015 г.- 18.07.2021 г.?; 2. Колко
изпълнителни дела и на какви основания са образувани от Община Сопот като
взискател за същия период - 09.11.2015 г. - 18.07.2021 г., при други частни
съдебни изпълнители с район на действие - Окръжен съд-Пловдив?; 3. Въз основа
на какъв акт (правилник, вътрешни правила, заповед, указания или друг акт) на
Общинския съвет на Община Сопот или на Кмета на Община Сопот и въз основа на
какви критерии Община Сопот избира съдебния изпълнител, при когото да образува
изпълнителни дела в случаите, в които местно компетентни са частни съдебни
изпълнители с район на действие Окръжен съд-Пловдив?; 4. Колко висящи изпълни
дела с взискател Община Сопот има към момента при частен съдебен изпълнител П.И.,
регистрационен № 821, с район на действие Окръжен съд-Пловдив, в периода
09.11.2015 г. - 18.07.2021 г.?; 5. Колко от актовете на Община Сопот за
установяване на задължения на лица към общината на основание Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ), въз основа на които са образувани изпълнителни дела при
частен съдебен изпълнител П.И., регистрационен № 821, с район на действие
Окръжен съд-Пловдив, в периода 09.11.2015 г. - 18.07.2021 г., са обявени за
нищожни с влязло в сила съдебно решение след образуване на съответното
изпълнително дело?“ В заявлението дружеството-жалбоподател отразило, че правният интерес на заявителя
да иска посочената информация произтича от образувано срещу него изпълнително
дело от Община Сопот при частен съдебен изпълнител П.И., регистрационен № 821,
с район на действие Окръжен съд-Пловдив въз основа на акт за установяване на
задължение към общината по ЗМДТ, който акт е обявен за нищожен с влязло в сила
съдебно решение. По заявлението в срока по чл.28 от ЗДОИ Кметът на Община Сопот
се произнесъл с оспореното Решение изх. № ЗДИ - 22/04.08.2021 г., в което като
т.I посочил, че предоставя достъп до обществена
информация, както следва: „Община Сопот не избира конкретен ДСИ или ЧСИ.
Сключено е рамково споразумение с елитна адвокатска кантора със седалище в град
Пловдив и ефективни действия в София, Пловдив, Бургас и територията (но не
само) на РБ, на която се възлагат с договор за правна помощ и съответно
упълномощаване организиране и осъществяване на събирането на сумите по
притежаваните от общината изпълнителни титули. За Община Сопот е без значение
името или организационната структура, към която се числи съответния съдебен
изпълнител. За Община Сопот е от значение получаването на дължимите суми по
главница, лихви, разноски, които е сторила. С оглед на това: 1.Община Сопот не
следи и не контролира колко изпълнителни дела са образувани при конкретен ДСИ
или ЧСИ. Община Сопот контролира получени суми по съответен предаден изпълнителен
титул; 2. Община Сопот не следи и не контролира колко изпълнителни дела не са
образувани при конкретен ДСИ или ЧСИ; 3.Общинска администрация е суверенна да
избере начина на изпълнение на задълженията в рамките на закона. Община Сопот е
избрала съответна адвокатска кантора, която се занимава с организацията по
ефективно събиране на вземанията й; 4. Към настоящия момент Община Сопот е
предала материали за образуване на изпълнителни дела за 197 случая. Не се води
статистика за броя на образуваните или необразуваните дела при конкретен ДСИ
или ЧСИ; 5. Не съществува статистика за това колко дела с обявени за нищожни
АУЗ са при конкретен ДСИ или ЧСИ.“ Посочено било също така и че достъпът до
информацията е свободен и безсрочен и тя се предоставя по избрания от заявителя
начин, както и че не се дължат разходи за предоставянето ѝ.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, от
правна страна, съдът намира следното: обжалваният административен акт е издаден
от компетентен орган, а именно кметът на Община Стамболийски. Това е така,
доколкото същият се явява задължен субект по
ЗДОИ /чл.3, ал.1/. Действително, съгласно определението, дадено в чл.18,
ал.1 от ЗМСМА Общинският съвет е орган на местното самоуправление и съобразно
законовата дефиниция по чл.3, ал.1 от ЗДОИ е безспорно, че и този орган на
местно самоуправление е задължен субект по смисъла на цитирания текст. Според
чл.38 от ЗМСМА орган на изпълнителната власт в общината е нейният кмет, който
по тази причина също попада, както се каза, сред субектите по чл.3, ал.1 от
ЗДОИ. В тази насока за определяне на това кой е задълженият субект следва да се
изхожда от съдържанието на отправеното заявление за достъп до обществена
информация и поради това и доколкото в конкретния случай заявлението за
предоставяне достъп до обществена информация е било адресирано до Община Сопот,
а не до Общински съвет Сопот и съдържа искане за информация, свързана с
дейността на общината, то възраженията на жалбоподателя за неспазване на
предвиденото в представените правила за достъп до обществена информация на ОС
Сопот са неоснователни, защото посочените правила не са относими към задължения
субект по чл.3 от ЗДОИ, какъвто в случая е именно кметът на общината, към в
която е било отправено заявлението. Поради това и липсва основание да се
приеме, че решението е издадено от некомпетентен орган, което впрочем би било
такова за обявяване решението за нищожно, а не унищожаемо, както иска
жалбоподателят.
Актът на Кмета на Община Сопот обаче, макар и да
съдържа изричен диспозитив по т.I относно това,
че се предоставя достъп до исканата обществена информация, по същество
действително, както се твърди и в жалбата, съдържа фактически формален отказ от
предоставяне на такава по т. 1, 2, 4 и т.5 от заявлението на жалбоподателя за достъп
до обществена информация. В тази насока следва да се има предвид, че самият ответник
и не оспорва това твърдение на жалбоподателя, а именно, че макар и да е
постановено решение, то е налице отказ от предоставяне на исканата информация. Напротив,
изложените от ответната страна доводи са отнесени към своеобразно мотивиране на
формалния отказ, който се съдържа в оспореното решение, като на практика се
навеждат такива относно характера на исканата информация – че не е обществена и
в насока на това, че жалбоподателят преследвал личен интерес от получаване на
информацията, което обосновавало формалния отказ.
Съдът намира, че с оглед на посоченото в
обжалваното решение, че Община Сопот на практика е възложила с договор за
правна помощ на адвокат предприемането на действия по иницииране на
изпълнителни производства при съдебен изпълнител по отношение на притежаваните
от общината изпълнителни титули и съответно избора на съдебен изпълнител, пред
когото да се образуват такива производства, фактически кметът е дал информация
и отговор по т.1 от заявлението на жалбоподателя касателно това как се
осъществява избор на съдебен изпълнител от страна на общината, като е
отговорил, че изборът е превъзложен на адвокат по силата на допустимата от
закона възможност за упълномощаване на такъв за оказване на правна помощ. В
тази насока и на практика е налице предоставена информация по отношение на т.3
от заявлението на жалбоподателя, поради което и само в тази ѝ част
жалбата според съда е без правен интерес, доколкото е налице акт, с който
искането за предоставяне на информация
по т.3 от заявлението на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД е било удовлетворено. Поради
това и в тази ѝ част жалбата ще следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да бъде прекратено на основание чл.159 т.4 от АПК.
Що се касае до останалите точки от заявлението, а
именно исканията, формулирани по т.1, 2, 4 и т.5 от същото, то, както се каза,
действително се установява, че макар и с оспореното решение да е даден формално
отговор на тези запитвания, същият не може да бъде определен като такъв,
съдържащ исканата от заявителя информация, поради което и независимо от
произнесеното решение за достъп до обществена информация, то следва решението
по отношение на тези точки от заявлението да се определи като фактически отказ
от предоставяне на такава. Този извод произтича от самото съдържание на
решението, в което, въпреки пространното описание на обстоятелства, не се
съдържа конкретен отговор на нито един от поставените по т.1, 2, 4 и 5 от
заявлението конкретни въпроси, като липсва изобщо предоставяне на информация
във връзка с тях. Единствената конкретика в решението е информацията относно
това, че към момента на издаването му общината е предала материали за
образуване на изпълнителни дела за 197 случая.
Като цяло обаче, от страна на
задължения субект е налице неколкократно заявление в оспореното решение, че не
следи и не контролира колко изпълнителни дела са образувани при конкретен ДСИ или
ЧСИ, не води статистика за това, нито за изпълнителни дела с обявени за нищожни
актове за установяване на задължения. В хода на съдебното производство
позицията на ответника стъпва върху възражение относно характера на исканата
информация. Същата обаче, според съда, категорично е обществена по смисъла на
закона и по-конкретно служебна информация, доколкото се касае до такава,
свързана с дейността на публичния субект – общината по отношение събирането на
нейни установени парични вземания в качеството на кредитор /взискател/. В тази
насока и възраженията на ответника относно това, че понеже взискателят в
качеството му на освободен субект по чл.84 от ГПК и чл.81 от ЗЧСИ не внася
предварително държавни такси за изпълнението, то информацията относно изпълнителните
дела не е обществена /защото не се отнася до направени разходи/, към какъвто
извод насочват и разсъжденията по представената писмена защита, изобщо не могат
да бъдат приети като основателни, защото независимо, че общината е освободена
от внасянето авансово на държавни такси по изпълнението и същите се събират
директно от длъжника, то тя не е освободена от внасянето на разноски по принудителното
изпълнение, независимо, че те също са за сметка на длъжника по чл.79 от ГПК, с
някои изключения, предвидени в тази разпоредба. Според съда в случая
заявлението касае искане за информация, която е свързана с начина на
организиране на дейността на администрацията и в частност тази, свързана със
събирането на установените вземания на общината и преди всичко публичните
вземания по влезли в сила актове за установяване на задължения, във връзка с
каквито е и формулираното искане по заявлението. Как се осъществява тази
дейност, включително и на кого се възлага събирането на публичните вземания на
общината е информация, която пряко се съотнася към направата на изводи доколко
ефективно, а също и доколко прозрачно е осъществявана посочената дейност.
Затова и тази информация съставлява служебна обществена информация, тъй като
отразява част от дейността на администрацията и начина на организирането ѝ.
В тази насока и част от нея е и информацията относно размера на разходите,
които общината прави за събиране на своите вземания, а и за процесуално
представителство във връзка с образувани изпълнителни дела, което категорично представлява
обществена информация, тъй като сочи как се разходват средствата от общинския
бюджет, който е публичен.
В конкретния случай, според съда, не е съществувало
законово основание за отказ от предоставяне на исканата от страна на
жалбоподателя информация. Впрочем и предвид формата на решението, в което се
сочи, че такава информация се представя, но това фактически не е така, на
практика липсват мотиви за отказ, свързани с основанията за отказ по чл.37 от ЗОДОИ, или по чл.8 от ЗДОИ, или тези
по чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Фактически, с решението си кметът на Община Сопот е
посочил, че не може да предостави информацията, която се иска, защото същата не
се следи, контролира, събира, систематизира и за нея не се води статистика.
Посоченото основание за формално постановения отказ обаче се явява напълно
несъстоятелно. Както се каза, очевидно е, че се касае до информация, която се
отнася пряко до начина на организиране на дейността на общината, защото е
свързана с реализиране на нейните установени вземания по притежавани
изпълнителни титули по принудителен ред, което се осъществява чрез възлагане събирането
им по предвидения за това законов ред на съответен съдебен изпълнител – държавен
или частен, на които е възложено осъществяването на посочената дейност по принудително
изпълнение. Касае се до дейност по управление на публичните вземания на
общината, при което, както е посочено и в самото оспорено решение на Кмета на
Община Сопот, за общината са важни постъпленията на тези суми, а същите, като
постъпващи в общинския бюджет следва да бъдат осчетоводявани, като съответните
документи, оформяни във връзка с това, следва да се съхраняват в общината,
съгласно изискването на ЗСч и свързаните с него подзаконови нормативни актове.
На второ място, фактът, че общината не водела статистика колко изпълнителни
дела са образувани и при кой съдебен изпълнител, не означава, че същата не
разполага с въпросната информация, като се има предвид, че именно тя е
взискател по изпълнителните дела и като такъв в неин интерес е да следи да
получава своевременно, ефективно, точно изпълнение. Както е посочено в самото
решение, общината е предала изпълнителни титули за образуване на изпълнителни
дела на упълномощена адвокатска кантора. Сключеният договор за правна помощ
предполага извършване и на плащания по същия във връзка с конкретно извършената
работа, за която е необходимо да е налице и конкретна отчетност. Вярно е, че в
ЗДОИ няма задължение за субектите по чл.3, ал.1 от закона да създават конкретни
справки и/или отчети, като за да се предостави исканата информация тя трябва да
е налична. Доколкото информацията, която се иска, е
обществена обаче, в тежест на органа е да я предостави. В случая същият
разполага с изходните данни, от които, като ги анализира, може да състави
достатъчно конкретен отговор, като дори и информацията да се съхранява в
различен вид от поискания и да не е структурирана по начина, по който е заявена,
това не е основание за отказ по ЗДОИ, когато исканата информация принципно е
налична при органа, до който е подадено заявление. При произнасянето с изричен
акт по заявлението поради това и органът е следвало да съобрази, че в съответствие
с установената съдебна практика /поддържана вкл. в актуалната практика на ВАС /
напр. Определение № 8515 от 30.06.2020 г. по адм. дело № 3535/2020 г., V отд.
/, обобщаването на налична информация е в кръга на задълженията на
административния орган. При това положение и доводът, че органът не водел
статистика по повод на поисканата информация, не е законосъобразно основание за
установения формален отказ, щом като практически информацията, макар и
съдържаща се в различни източници, е налична при органа.
Не е основателен и доводът на ответника относно това, че с исканата
информация жалбоподателят щял да обслужи свой личен интерес, свързан с водени,
или бъдещи дела, доколкото, както се каза, касае се до искане за получаване на
достъп до обществена информация, като правото да получава такава е прогласено в
чл.4, ал.3 от ЗДОИ и по отношение на юридическите лица. В тази връзка,
независимо, че дружеството-жалбоподател действително е вписало интереса си от
получаване на търсената информация по своето заявление, то това обстоятелство
не е от значение за преценката дали да му бъде предоставен, или не, достъп до исканата
информация. Следва да се има предвид тук, че законът не поставя
изискване заявителят изобщо да мотивира и доказва интереса си от получаване на търсена от
него обществена информация и това е напълно логично, тъй
като достъпът до обществена информация е едно субективно право, което е предоставено на
всеки, съобразно с предвиденото в чл.41
от КРБ, във вр. с чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗДОИ. Поради това и за какви цели заявителят
би ползвал получената обществена информация не е въпрос, който стои на преценка
пред задължения субект, сезиран с искане за предоставяне достъп до посочената
информация. На преценка, както се посочи и по-горе, стоят обстоятелствата дали
исканата информация е обществена, дали е предвиден друг ред за получаването
ѝ, дали са налице някои от предвидените в закона основания за
ограничаване достъпа, или за отказ от предоставяне на обществената информация,
но не и дали субектът по чл.4 от ЗДОИ има, или няма, правен интерес от
получаването ѝ и в какво се изразява същият. Никакви други ограничения освен вида на
исканата информация законодателят не въвежда. Правото да търси достъп до описаната
в заявлението информация е конституционно гарантирано право, което не е
обвързано с други условия, извън предвидените в Конституцията и ЗДОИ /в този см. е Решение
№ 236 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4958/2014 г./. Затова
и тъй като в случая са спазени условията и реда за заявяване достъп до
обществена информация и не е налице предвиден в закон специален друг ред за
търсене, получаване и разпространяване на такава информация, то жалбоподателят и правомерно е
упражнил правото си и не може да се говори за твърдяната от отвентата страна
злоупотреба с право. Нещо повече, предвид характера на исканата информация, която пряко се отнася до съставянето на мнение относно дейността на
задължения субект, свързана със събирането на неговите установени вземания,
които следва да постъпват в публичния бюджет на общината, включително и доколко
същата дейност се извършва в интерес на общината, доколко е ефективна и дали се
допускат порочни практики, в които задълженият субект е участник, то се касае
до надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 и т.5 от ДР на ЗДОИ и от
страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да отхвърлят
презумирания от закона обществен интерес от получаване на
исканата информация. В този смисъл е практиката на ВАС обективирана напр. в
Решение № 7866/2018 г. на ВАС по адм.
д. № 10564/2016 г.
При това положение и съдът намира, че постановеният формален отказ да се
предостави информация по т.1, 2, 4 и т.5 от заявлението на жалбоподателя е
незаконосъобразен и в противоречие с принципа при осъществяване на достъп до
обществена информация на откритост, достоверност и пълнота на информацията,
прогласен в чл.6, ал.1, т.1 от ЗДОИ. Поради това и оспореният отказ следва да
се отмени като незаконосъобразен и преписката да се върне на административния орган
за ново произнасяне на основание чл.173, ал.2 от АПК по посочените точки от
заявлението при съобразяване
на указанията на съда по приложението на материалния закон.
При този изход на спора и на жалбоподателя на
основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат претендираните разноски за държавна
такса, както и възнаграждение за един адвокат. С оглед частичното прекратяване
на делото, тези разноски следва да се определят съразмерно на уважената част от
жалбата, като същевременно съдът намира, че следва да уважи и направеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В тази
насока съдът взема предвид вида и характера на производството, както и обема на
приложените доказателства, като счита, че справедлив размер на възнаграждението
е предвиденият минимален такъв в нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 г.
относно минималния размер на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС, като
при това, изчислени по съразмерност, разноските за адвокат възлизат на 480
лева.
С оглед
частичното прекратяване на производството и предвид направеното искане от
ответника, на същия ще следва да се присъдят също разноски по чл.143, ал.3 от АПК пак съразмерно, но на частта от жалбата, която се оставя без разглеждане,
които така изчислени възлизат на 100 лева.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2
и чл.173, ал.2 от АПК и чл.40, ал.3 от
ЗДОИ
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Шато
Вале Де Роз“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Карлово,
против Решение изх. № ЗДИ-22/2 от 04.08.2021 г. на Кмет на Община Сопот за частта, с която е предоставена
обществена информация по т.3 от
Заявление за достъп до информация вх. № ЗДИ-22/21.07.2021 г. на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД с ЕИК ***,
като ПРЕКРАТЯВА производството
по жалбата в посочената част.
ОТМЕНЯ Решение изх. № ЗДИ-22/2 от 04.08.2021 г. на Кмет на
Община Сопот в частта му, с която е
постановен фактически отказ от предоставяне
на достъп до обществена информация по т.1, 2, 4 и т.5 от Заявление
за достъп до информация вх. № ЗДИ-22/21.07.2021 г. на „Шато Вале Де Роз“
ЕООД с ЕИК ***, гр.Карлово.
ИЗПРАЩА преписката на Кмет на Община Сопот за ново произнасяне по т.1, т.2, т.4 и т.5
от Заявление за достъп до информация вх. № ЗДИ-22/21.07.2021 г. на „Шато
Вале Де Роз“ ЕООД с ЕИК ***, гр.Карлово, съобразно с дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община Сопот да заплати на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД с
ЕИК ***, гр.Карлово,ул.“Беш бунар“ **** сумата от 40 лв. /четиридесет лева/,
съставляваща размера на заплатената държавната такса за образуване на делото,
както и сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, съставляващи размер
на разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с уважената част
от жалбата.
ОСЪЖДА „Шато Вале Де Роз“ ЕООД с ЕИК ***, гр. Карлово,ул.“Беш
бунар“ *** да заплати на Община Сопот, гр. Сопот, ул.“Иван Вазов“ № 34, сумата
от 100 лв. /сто лева/, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
изчислени съразмерно с прекратената част от производството.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: