РЕШЕНИЕ
№ 619
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20225330102814 по описа за 2022 година
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника В. С. Х., че последният дължи на
ищеца сумата от 778, 60 лв. за периода 31.12.2018 год. до 29.10.2021,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за обект, изходящ се в гр. ****, ул. „****" № *** и мораторна
лихва за периода от 28.02.2019г. до 31.10.2021г. в размер на 85,17 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
в съда – 30.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № *****
за обект, находящ се в гр. ****, ул. „****” № ***. За процесния период в
имота липсвало измервателно устройство, поради което отчетът на
консумираната питейна и отведена канална вода се осъществявал по реда на
чл. 25, ал.8 и чл. 23, ал.5 от ОУ на ищеца, одобрени от КЕВЪР. Излагат се
1
доводи, че по силата на посочените общи условия всеки потребител имал
задължението да монтира в имота си годно измервателно устройство. Поради
липсата на такова, на ответника се начислявали количества вода по тарифа,
съгласно ОУ, а именно: по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за
топлофициране на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с
по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие. В имота се начислявало количество
доставена вода за двама обитатели. Доколкото от страна на ответника не било
изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена
канална вода, ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 18940 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив,
Срещу заповедта било подадено възражение, поради което за заявителя е
възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в
исковото и заповедното производство. В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника В. С. Х. чрез *** адв. В. Т.. Счита, че
претенциите на ищеца за установяваане дължимостта на посочените в
исковата молба главници, претендирани по фактура *** от **** -за периода
29.11.2018 -27.12.2018 г. и по фактура **** от **** гза периода 27.12.2018 г-
01.01.2019 година са недопустими, доколкото са за период извън
(предхождащ) периода на задълженията за главница, посочен в издадената по
ч.гр.дело 18940/2021 година Заповед за изпълнение на парично задължение, а
именно: от 31.12.2018г до 29.10.2021 г. Иска се прекратяване на
производството по тези два иска като недопустимо. Счита, че е налице
противоречие между обстоятелствената част и петутума на исковата молба,
доколкото в петитума се претендира главница за консумирана питейна вода
за периода от 31.12.2018 г до 29.10.2021 г., която главница видно от
изложеното в исковата молба съставлява сбор от незаплатени количества вода
, за които главници са издадени фактури подробно описани в таблица в
исковата молба. Първите две от описаните от ищеца фактури по фактура ****
от **** -за периода 29.11.2018 - 27.12.2018 г. и по фактура **** от ****- за
периода 27.12.2018 г01.01.2019 година са за потребени количества вода извън
посочения в петитума на исковата молба общ период. Оспорва предявените с
исковата молба искове, като изцяло неоснователни, както по основание, така
и по размер. Оспорвам твърденията, че ответникът има качеството на
2
потребител. Оспорва твърденията, че в обекта е нямало поставено
измервателно устройство, което да отговаря на закона за измерванията и ВиК
услугите предодставени в имота. Оспорва твърденията, че „ответникът е
знаел за начина му на отчитане за посочения период, но при отчетите е
отказвал да предостави достъп до измервателното устройство. Възразява се
относно начина на начисляване на количество изразходвана вода Иска се от
съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 18940 по описа за 2021 г. на Районен
съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед №
10192/01.12.2021 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2
ГПК. В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба.
Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта
за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание
чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че
ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се
в гр. ****, ул. „****“ № ***, че ищецът е изправна страна по договора, както
и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по
спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по
3
смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество,
ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се
предоставят В и К услуги.
По делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена
от съда в доклада доказателствена тежест, както и при изрични дадени
указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК, ответната страна да е собственик на
водоснабдения имот, както се твърди в исковата молба. Не се представи титул
за собственост, с който да се установи, че ответната страна е придобила
правото на собственост по отношение на водоснабдения имот на някой от
способите по чл.55 ЗС. Отделно от това, от изисканата справка от отдел
„Местни данъци и такси“ – гр. **** и проложените съм нея декларации се
установява, че за периода от *** до момента ответникът не е подавал
декларация по чл.14 ЗМДТ за имот, находящ се в гр. **** на посочения адрес.
Предвид изложеното съдът намира, че не се установи първата
материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на
потребител на услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в
счетоводните записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води
на ответника, не обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания
представляват изявления на страна, които са благоприятни за нея и не се
ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Качеството на собственик
би могло да се установи, например чрез представянето на акт за собственост,
справка от Данъчната служба за деклариране на имота или пък от Службата
по вписванията, но подобни доказателства не бяха ангажирани от ищеца,
каквито не се установиха.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се
отхвърли и акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на
претендираната мораторна лихва.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то те не
следва и да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: ********* против В. С. Х., ЕГН **********, , обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение
на ответника В. С. Х., че последният дължи на ищеца сумата от 778, 60 лв. за
периода 31.12.2018 год. до 29.10.2021 год, представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за обект,
изходящ се в гр. ****, ул. „****" № *** и мораторна лихва за периода от
28.02.2019 год. до 31.10.2021 год. в размер на 85,17 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда –
30.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 10192/01.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 18940 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
5