№ 56
гр. Велико Търново, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20244000600024 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от адв.Л. Г. от АК-
Плевен, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Б. Н. Ю.,
жалба от частните обвинители и граждански ищци Г. Д. Й. и С. А. Й., чрез
упълномощения им повереник адв.М. К. от АК-Плевен и жалба от частните
обвинители и граждански ищци Д. С. А. и Ю. С. С., чрез служебно
назначения им повереник адв. Л. Ч. от АК-Плевен, срещу присъда № 32 от
09.11.2023год., постановена по НОХД № 913/2022год. по описа на Окръжен
съд- гр.Плевен.
С обжалваната присъда Плевенският окръжен съд признал
подсъдимия Б. Н. Ю. за виновен в това, че на 06.11.2021 година, в град
Пордим, област Плевен, умишлено причинил смъртта на А. С. А. от град
Павликени, като смъртта е настъпила на 09.11.2021 година, поради което и на
основание чл.115 от НК, във връзка с чл.54 от НК го осъдил на дванадесет
1
години „лишаване от свобода“, което на основание чл.57 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален „ строг“ режим за изтърпяване на наказанието.
Със същата присъда подсъдимият Б. Н. Ю. е признат за невинен в
това да е извършил деянието по особено мъчителен начин, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан в тази част на обвинението за
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115 от НК.
На основание чл.59 от НК, при изпълнение на наложеното наказание
лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият Б. Н.
Ю. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 19.11.2021 година.
С присъдата, на основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият Б. Н. Ю. е
осъден да заплати на Г. Д. Й. обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 90 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
извършване на инкриминираното деяние- 06.11.2021 година, до
окончателното изплащане на сумата.
С присъдата, на основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият Б. Н. Ю. е
осъден да заплати на С. А. Й. обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 90 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
извършване на инкриминираното деяние- 06.11.2021 година, до
окончателното изплащане на сумата.
С присъдата, на основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият Б. Н. Ю. е
осъден да заплати на Д. С. А. обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
извършване на инкриминираното деяние- 06.11.2021 година, до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 100 000 лева
предявения иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С присъдата, на основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият Б. Н. Ю. е
осъден да заплати на Ю. С. С. обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
извършване на инкриминираното деяние- 06.11.2021 година, до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 100 000 лева
предявения иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С присъдата, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Б. Н.
Ю. е осъден да заплати в полза на ОД на МВР - Плевен, направените
2
деловодни разноски в размер на 6088,60 лева, а по сметка на Окръжен съд -
Плевен направените съдебни разноски в размер на 975,31 лева.
С присъдата Плевенският окръжен съд се е разпоредил и с
веществените доказателства по делото.
С въззивната жалба подадена от адв.Л. Г., в качеството му на
упълномощен защитник на подсъдимия Б. Н. Ю., присъдата е обжалвана
както в наказателната, така и в гражданската част.
Заявено е оплакване, че наложеното с присъдата наказание е явно
несправедливо, тъй като не са отчетени в пълна степен всички налични
смекчаващи вината обстоятелства, в това число личната обществена опасност
на подсъдимия.
Иска се въззивният съд да приеме, че така наложеното наказание на
подсъдимия е явно несправедливо и несъразмерно тежко и да измени
присъдата, като намали наложеното наказание и размера на присъдените
обезщетения за причинени неимуществени вреди.
С въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци Г. Д.
Й. и С. А. Й., подадена чрез адвокат М. К., който е бил техен упълномощен
повереник в първата инстанция, присъдата е обжалвана само в наказателната
част.
Излагат се съображения, че в наказателната част
първоинстанционният съд е пренебрегнал показанията на очевидците на
престъплението, на служителите на МВР, посетили произшествието, както и
на д-р Ал. Т. от ЦСМП, от екипа, който е транспортирал пострадалия от
гр.Пордим до УМБАЛ- Плевен. Посочва се, че всички те категорично са
установили, че най-малко 30-40 минути до час след увреждането,
пострадалият се е мъчил, бил е в съзнание, говорел е, виждал е кръвта си,
пъшкал, хъркал, изпитвал е болки и страдания, страх и ужас от гаснещия си
живот.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е приел формално
и безкритично само заключението на съдебно-медицинската експертиза,
която според тези жалбоподатели е явно необоснована в т.9 и е била оспорена
от държавното и частното обвинение. Излага се, че с оглед всички гласни
доказателства, съдът е следвало да се ползва от възможността по чл.154 ал.1
НПК, но не е сторил това.
3
Също така се посочва, че тези жалбоподатели не са доволни от вида
и размера на наложеното наказание, като считат, че присъдата е явно
несправедлива относно наказанието, което е занижено и не съответства на
тежестта, резултата и обществената опасност на извършеното престъпление.
Иска се въззивният съд да измени присъдата на Плевенския окръжен
съд, да признае подсъдимия за виновен, че е причинил смъртта по особено
мъчителен за пострадалия начин, т.е. за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 от
НК, като наложи на подсъдимия наказание „доживотен затвор“ или да
увеличи наказанието до предвидения максимум.
С въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци Д.
С. А. и Ю. С. С., подадена чрез служебно назначения им повереник адв.Л. Ч.,
присъдата е обжалвана както в наказателната, така и в гражданската част.
Тези жалбоподатели изразяват недоволството си от вида и размера
на наложеното наказание, като считат, че присъдата е явно несправедлива и
наложеното наказание е явно занижено, тъй като не отговаря на тежестта на
извършеното деяние.
По отношение на осъдителната част на присъдата адв.Ч. счита, че
първоинстанционният съд е извършил процесуално нарушение, като излага
съображения, че с присъдата съдът признал подсъдимия за виновен за
престъпление по чл.115 от НК, без такова искане да е направено от нито една
от страните в процеса, а напротив, всички искали осъдителна присъда за
престъпление по чл.116 ал.1 т.6 от НК.
Иска се въззивният съд да измени присъдата на първоинстанционния
съд, като приложи чл.116 ал.1 т.6 от НК и увеличи наложеното наказание
лишаване от свобода на „доживотен затвор“, или да увеличи наложеното
наказание лишаване от свобода към максималния размер предвиден в чл.115
от НК- 20 години.
С въззивната си жалба, додадена чрез повереника им, частните
обвинители и граждански ищци Д. С. А. и Ю. С. С. изразяват недоволство и
относно уважения размер на предявените от тях граждански искове, тъй като
Окръжен съд-гр.Плевен ги е уважил само частично, като им присъдил
обезщетения в размер на по 40 000 лева, а в останалата част отхвърлил
предявените искове до пълния им предявен размер от 100 000 лева, като
приел, че в тази част са неоснователни и недоказани. Претендират за
4
увеличаване на уважената част от гражданските им искове до предявения им
размер от 100 000 лева за всеки един от тях.
В съдебно заседание във въззивната инстанция, прокурорът от
Апелативна прокуратура-Велико Търново изразява мотивирано становище, че
подадените въззивни жалби са допустими, но по същество са неоснователни и
предлага въззивният съд да потвърди изцяло обжалваната присъда на
Плевенския окръжен съд.
Адвокат Л. Ч., в качеството му на повереник на частните обвинители
и граждански ищци Д. С. А. и Ю. С. С., поддържа подадената от него
въззивна жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена, а
жалбата на подсъдимия оспорва като неоснователна.
Частните обвинители и граждански ищци Д. С. А. и Ю. С. С. не са
участвали лично в откритото заседание във въззивната инстанция.
Частните обвинители и граждански ищци Г. Д. Й. и С. А. Й.
поддържат подадената от поеореника им въззивна жалба и молят да бъде
уважена, а жалбата на подсъдимия намират за неоснователна.
Подсъдимият Б. Н. Ю. и упълномощения му защитник адв.Л. Г.
поддържат подадената въззивна жалба от адв.Г. и оспорват жалбите на
частните обвинители и граждански ищци.
Адвокат Л. Г. моли въззивният съд да остави изцяло без уважение
жалбите на гражданските ищци и частни обвинители и да уважи подадената
от него, в качеството му на защитник на подсъдимия Ю. въззивна жалба.
Посочва, че основните им оплаквания са насочени относно определения
размер на наложеното с присъдата наказание. Според защитника на
подсъдимия фактите, които първоинстанционният съд е приел въз основа на
събраната доказателствена съвкупност са правилни и са законосъобразни
всички изводи относно фактическата обстановка, тъй като се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Защитникът на подсъдимия посочва, че
четейки мотивите на присъдата е видно, че първоинстанционният съд е
определил размера на наложеното наказание, приемайки, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които подробно са
посочени в мотивите, но въпреки това в крайна сметка няма отговор, защо
след като е приел наличието на такива, наказанието не е определено при
прилагането на разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК, тъй като определения
5
размер е завишен и несправедлив, въпреки тежкия резултат от деянието.
По отношение на обжалваната гражданскоосъдителна част на
присъдата защитникът на подсъдимия излага събражения, че гражданските
ищци и поверениците им не са успели да докажат по-особени близки
отношения с пострадалия, поради което намира, че така определения размер
на обезщетенията по отношение на всеки един от тях е несправедлив и моли
да бъде намален.
Подсъдимият Б. Ю. поддържа казаното от защитника му.
В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Б. Ю.
моли да се уважи жалбата му.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в
жалбите, доводите на страните в съдебно заседание, доказателствата по
делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в законоустановения срок от лица, които
притежават активна процесуална легитимация, по форма и съдържание
отговарят на изискванията на закона и са допустими.
Разгледани по същество, жалбата на защитника на подсъдимия е
частично основателна в частта на обжалване на гражданскоосъдителната част
на присъдата, а жалбите на частните обвинители и граждански ищци са
неоснователни.
Като анализира и съпостави събраните по делото доказателствата,
въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б. Н. Ю. е роден на 23.03.1975год. в гр.Плевен, с
постоянен адрес в гр.Пордим, обл.Плевен, *********, с основно образование,
български гражданин, женен, безработен, неосъждан /реабилитиран/.
През месец ноември 2021год. в гр. Пордим, обл.Плевен се провеждал
традиционен сбор. Свидетелят А. М. И., който живеел със семейството си в
гр.Пордим, в жилищен имот - къща с двор на *********, поканил роднини да
празнуват в дома му. На 06.11.2021год. около 15:00 часа гостите започнали да
пристигнали в дома му. Мъжете се събрали в лятна кухня към къщата и
започнали да употребяват алкохол. Лицата, които се събрали в дома на св.А.
М. И. били: майка му Н. Т. И. , сестра му Н. М. Ю., мъжът й Б. Н. Ю., брат му
6
Т. М. И. и съпругата му А. Б. Г., дъщеря му Н. А. И. и съпругът й А. С. А. и
техният приятел А. С. А., синът му М. А. И. и съпругата му С. Н. М.. Жените
от семейството сервирали и периодично излизали от кухнята, като се качвали
на втория етаж, където били малките деца от фамилията. Пострадалия А. С.
А. пристигнал в населеното място в компанията на св.Н. А. И. и съпругът й
св.А. С. А. от гр. Павликени. А. А. срещнал двамата свидетели на гарата и
последните го поканили да ги придружи, като знаели, че последния често
консумирал алкохол, при което поведението му се променяло, бил по-шумен,
влизал в конфликти с други лица. Св.Н. И.а и св.А. А. познавали добре
поведението на пострадалия. Около 17:30 - 18:00часа А. С. А. вече бил във
видимо за околните пияно състояние, което мотивирало св. М. И. да откаже
да удовлетвори искането му за още алкохол. Докато стоял на масата, А. А.
непровокиран от подсъдимия, на турски език /разбираем за Ю./ употребявал
спрямо него обидни квалификации, заяждал се и макар св. А. А. да го молил
да преустанови това си поведение, А. не го направил. Подсъдимият Б. Ю.
видимо демонстрирал, че поведението на пострадалия спрямо него
предизвиква у него негативни чувства, като помолил св. А. А. да му повлияе и
А. да преустанови словесните си нападки. Подсъдимият не познавал
пострадалия добре, като впечатленията относно личността му се свеждали до
това, че няколко пъти го бил виждал в компанията на своите роднини, но
никога не бил прекарвал продължително време с него в една компания още
повече в състояния, при които А. бил повлиян от консумиран алкохол.
След като пострадалият А. А. се преместил на дивана, тържеството
продължавало, като празнуващите седели на масата, разговаряли помежду си,
слушали музика и се веселели. Св. М. И. поставил на масата дървена дъска с
намерение да нареже мезе, като за целта донесъл на масата и нож, с дървена
дръжка, кафява на цвят, с обща дължина 24 см., дължина на режещата част 13
см. и ширина на режещата част 2 см. Подсъдимият Б. Ю., който седял до него
го погледнал, казал му че „не се реже така мезе“, взел ножа и дъската, нарязал
част от храната, след което върнал на св.И. ножа, за да продължи сам. След
като св.М. И. приключил с рязането, ножът останал на масата пред него.
Малко по- късно подсъдимият станал от стола и се насочил към телефона, от
който пускали музика. Телефонът се намирал на рафт над главата на А. А.,
който бил на дивана. Пострадалият се разбудил и като видял подсъдимия Ю.
в близост до себе си, се стигнало до ново спречкване между двамата, при
7
което А. отново напсувал подсъдимия Ю. и се опитал да го отдалечи от
транслиращата звука тонколона, като го изблъскал на два пъти с ръце.
Поведението на А. ядосало подсъдимия Ю., той захвърлил мобилния телефон
и ударил пострадалия с юмрук в лицето. В този момент подсъдимият Б. Ю. се
пресегнал, взел ножа с дървена дръжка, кафява на цвят, с обща дължина 24
см., дължина на режещата част 13 см. и ширина на режещата част 2 см. от
масата и го забил в главата на все още седящия на дивана А.. След това при
вдигането на ръката си подсъдимият Б. Ю. извадил ножа. Като видели
случващото се, присъстващите мъже хванали подсъдимия и го отдалечили от
мястото и от пострадалия, като го извели извън жилищната постройка.
Жените от компанията, които в момента не се намирали в кухнята, като чули
виковете слезли да видят какво се е случило. Между присъстващите
настанала паника, като видели, че А. е наранен в главата. Св. Т. И. казал на
племенницата си св.Н. И.а да се обади на телефон 112, което последната
сторила в 19.56 часа, след което свидетелят също излязъл от кухнята. Навън
чул, как подсъдимият Б. Ю., викал „Май го убих, отивам да се предам.“ В
това време покрай него преминал св.М. И. и му казал, че отива към центъра
на града за да посрещне линейката. Свидетелите Н. Т. И., С. Я. и Н. А. И.
останали в кухнята при пострадалия. А. А. се намирал на дивана в
полулегнало положение. На св. Н. Т. И. казал : „Како, Б. ме удари, с какво ме
удари, защо ме удари.. ..боли ме главата..“ . В период от около 30 минути, до
идването на екип на специализирана медицинска помощ св. Н. И.а, С. Я. и А.
Г. почистили раната на А., която била прокървила, почистили масата, измили
посудата и измели пода. Междувременно състоянието на А. А. се влошило,
спрял да говори, започнал да хърка, отпуснал се на дивана и станал
неконтактен.
След получаване на сигнала на тел.112 около 20:00часа, дежурните
Полицейски служители в РУ - гр.Пордим пристигнали на адреса.
Полицейските служители възприели състоянието на пострадалия, легнал на
дивна и почти неадекватен. Присъстващите давали различна информация за
причините довели до състоянието на А., като първоначално се обединили
около тезата, че пострадалия силно повлиян от алкохолно опиване е паднал и
сам се е наранил . След пристигането на медицинския екип, свидетелите Д. Р.
и Е. С. - полицейски служители и св. А. Т..- лекар в ЦСМП-Плевен, влезли в
къщата при пострадалия. Намерили го легнал по гръб на дивана, във видимо
8
безпомощно състояние, апатичен и отпуснат. При извършения медицински
преглед св. Т. констатирал върху главата на А. рана, която не кървяла обилно.
При извършения от полицейските служители визуален оглед на помещението,
същите не възприели следи от борба, тъй като последните били заличени от
свидетелките, които първоначално отричали да е имало конфликт между
подсъдимия и пострадалия. Предвид състоянието на А. А., св. А. Т. взел
решение пострадалия да бъде транспортиран в болнично заведение. С
помощта на брезентово одеяло медицинския екип с помощта на
присъстващите, включително и на подсъдимия, пренесли пострадалия до
специализирания автомобил. По време на транспортирането му до гр.Плевен,
пострадалият А. А. имал жизнени функции и реагирал физиологично на
дразнения. След приемането на пострадалия в СПО - гр.Плевен, бил
консултиран от невролог и КАТ на глава и в 00:30часа на 07.11.2021год. бил
хоспитализиран в Клиника по неврология към УМБАЛ „Георги Странски“ -
гр.Плевен. На същата дата, поради задълбочаване на симптоматиката и
потискане на дишането в 21:00часа А. е преведен в ОАРИЛ и интубиран.
Въпреки оказаната навременна и в пълен обем медицинска помощ, на
09.11.2021год. А. А. починал в резултат на получената тежка травма и
усложнения.
Гореизложените фактически положения, без съществени различия,
правилно са приети за установени и от първоинстанционният съд в мотивите
на присъдата. Тези фактически положения се установяват от събраните и
приобщени по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
експертни заключения.
От показанията на св. А. И. се установява, че той и семейството му
решили да организират празненство на 06.11.2021 година в дома им, който се
намирал в гр.Пордим. На това празненство св. А. И. поканил св.А. А. и св.Н.
И.а, които живеели в гр. Павликени. От показанията на св.А. И. и от тези на
св.Н. И.а и св.А. А. се установява, че пострадалия А. С. А. не бил поканен
лично от домакина, но пристигнал в дома му заедно със св.Н. И.а и св.А. А..
От показанията на всички свидетели присъствали в дома на св. А. И. се
установява по безспорен начин, че пострадалия консумирал значително
количество алкохол още преди пристигането на подсъдимия на мястото на
събирането. В тази им част всички свидетелски показания са
непротиворечиви, излагат се последователно и си кореспондират помежду си,
9
поради което съдът приема, че следва да се кредитират с доверие. От
показанията на св. А. И. се установява, че пострадалия непровокиран от
подсъдимия отправял към него нецензурни реплики на турски език. Това
поведение на А. напрягало подсъдимия и последният на няколко пъти
помолил лицата, довели А. в дома, да го помолят да преустанови словесните
си нападки. В тази насока са и обясненията на подсъдимия Ю., които в тази
им част следва да се кредитират с доверие, тъй като си кореспондират с
останалите гласни доказателства по делото. От показанията на всички
свидетели се установява, че А. консумирал значително количество алкохол,
което го довело до състояние физически да изпитва затруднения да стой на
масата, поради което се преместил на дивана. Въпреки тежкото си алкохолно
опиянение искал още алкохол, което му било отказано. Относно алкохолното
опиянение на пострадалия данни се черпят и от показанията на св. Т., който
заявява, че при транспортирането на А. в линейката от него силно лъхало на
алкохол. От показанията на св. А. И. се установява, че последният лично е
възприел, че между подсъдимия и пострадалия ескалирал скандал до дивана,
където А. бил седнал, при което А. И. видял, как подсъдимия взема
кухненския нож от масата и удря с него пострадалия. Въззивният съд не
кредитира показанията на св.А. И., дадени в досъдебното производство при
разпит на 12.11.2021год. /т.1 л.41 и 42 от ДП/, приобщени по реда на чл.281
ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК, в частта, в която този свидетел твърди, че не е
видял с какво и къде подсъдимият е ударил пострадалия, тъй като при разпита
му в съдебно заседание в първоинстанционният съд св.А. И. е категоричен, че
е видял подсъдимия да удря пострадалия с ножа и обяснява разминаванията в
показанията си със стреса и уплахата които е изпитвал, както и с това, че
първоначално, непосредствено след инцидента, между лицата, които са
присъствали е имало уговорка да твърдят, че пострадалият е паднал сам,
защото бил пиян и да не съобщават как точно е получено нараняването, а
именно, че подсъдимият е нанесъл удар с нож в главата на А.. Показанията на
свидетеля А. И. напълно си кореспондират с показанията на свидетелите М.
И., С. Я., А. Г., Т. И., А. А.. От показанията на св С. Я. се установява и това,
че непосредствено след удара, върху лицето на пострадалия е имало кръв,
която тя и свидетелката Н. И.а забърсали, после подредили стаята и измили
съдовете. От показанията на св.С. Я. се установява, че пострадалия до
пристигане на екипа на спешна помощ вече не е говорел и не е правил опити
10
да мести тялото си или да се движи. В същата насока са и показанията на
св.А. Г.. При така събраните доказателствени източници, може да се направи
един категоричен извод, че при приближаване на подсъдимия към дивана,
където се намирал А. между двамата отново ескалирал конфликт, при който
подсъдимия Б. Ю. взел ножа от масата и нанесъл с острието на ножа един
удар в главата на пострадалия А. А..
В обясненията си подсъдимия Ю. твърди, че бил ударен силно от
пострадалия, което го провокирало към ответен удар, но безспорни
доказателства в тази насока по делото не са събрани, поради което съдът
приема, че обясненията на подсъдимия в тази им част остават изолирани и
следва да се възприемат само като защитна теза. Подсъдимият твърди, че
пострадалия му е нанесъл силен удар във областта на тялото, където
последния има травма на белия дроб и това предизвикало у него силна и
внезапна болка. От показанията на свидетелите по делото обаче не се
установява, такова нападение от страна на пострадалия. Напротив от
показанията на св. А.И., М. И., С. Я. се установява, че пострадалия А. е
ударил подсъдимият в лицето / с юмрук или шамар/. Независимо от вида и
силата на този удар, то последният не е бил в областта на тялото, както той
твърди. Поради тази причина, съдът приема, че обясненията на подсъдимия в
тази им част са защитна теза, целяща неговото оневиняване или смекчаване
на вината. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелката Н. Ю.а, която е съпруга на подсъдимия в частта, относно
възникналата конфликтна ситуация между подсъдимия и пострадалия,
провокирана от обидите от страна на А. към подсъдимия, изразяващи се в
ругатни и нецензурни изрази. Относно заявеното от тази свидетелка, че лично
възприела как А. нанася два юмручни удара на подсъдимия в областта на
белия дроб, тъй като такива данни не се съдържат в другите доказателствени
източници, въззивният съд приема, че в тази част показанията са
недостоверни и са израз само на желание да помогне на подсъдимия, който е
неин съпруг, като подкрепи защитната му версия относно случилото се, с цел
облекчаване на наказателноправното му положение.
Относно провокативното поведение от страна на пострадалия А. А.
спрямо подсъдимия данни се съдържат в показанията на всички свидетели,
станали очевидци на деянието. Св. А. И. лично молил на няколко пъти
пострадалия А. да преустанови словесните си нападки към Ю., които от своя
11
страна показвал, че са му неприятни и предизвикват у него гняв.
Така съпоставени гласните доказателства на свидетелите очевидци
на случилото се, налагат един безспорен и категоричен извод, че подсъдимият
е лицето, което е нанесло удар с нож в главата на А., който се намирал на
дивана в състояние на алкохолно опиянение. Безспорно се установява, че
преди нанасяне на удара двамата влезли в словесен конфликт, което и
провокирало вниманието на присъстващите, които визуално възприели
действията на подсъдимия и пострадалия. Установява се, че пострадалия
също не бил безучастен и нанесъл един или два удара в лицето на подсъдимия
с дланта на ръката си, като тези удари са с незначителна сила. Безспорно от
показанията на очевидците на инцидента се установява, че удара нанесен от
подсъдимия с кухненски нож е бил един, като подсъдимия след нанасянето на
удара е извадил ножа и е излязъл с него от помещението.
От показанията на свидетелите А. И., М. И., С. Я., Н. Ю.а, А. Г., Т.
И., Н. И.а, А. А. и Н. И.а се установява, че след като му бил нанесен удара с
ножа в областта на главата, пострадалият А. А. можел да говори, казвал, че
много го боли главата, но постепенно състоянието му се влошавало и макар
че не бил изгубил съзнание станал неадекватен, като само отварял и затварял
очи, хъркал и стенел. От показанията на полицейските служители, които
първи са пристигнали на местопроизшествието- свидетелите Д. Р. и Е. С. се
установява, че когато отишли на местопроизшествието, възприели че
пострадалият А. А. е в безпомощно, безконтактно състояние, не можел да
говори, само стенел нещо и се въртял. От показанията на св.А. Т., който е
лекаря от екипа на спешна помощ посетил местопроизшествието се
установява, че когато пристигнал на мястото пострадалият бил доста
сомнолентен, т.е. сънлив, трудно успял да комуникира с него, но се е
виждало, че имал някаква рана на главата, която в онзи момент не кървяла.
Свидетелят А. Т. заявява, че мисли, но не е сигурен, че пострадалият е успял
да му каже името си, но е категоричен, че комуникацията с пострадалия била
доста трудна. Този свидетел е сигурен, че пострадалият не е бил в кома,
реагирал на дразнене и на въпросите по някакъв начин. При дразнене
реагирал или с едносрични думи или с нечленоразделни. По време на
транспортирането до болничното заведение пострадалият отговарял
едносрично с „да“ или „не“, без да може да уточни какво се случва с него.
Свидетелят Т. си спомня и това, че пострадалият имал алкохолен дъх.
12
Настоящият състав не кредитира показанията на св.А. Т., в частта, в която той
заявява, че мисли, че пострадалият е успял да му каже името си, тъй като този
свидетел сам уточнява, че не е сигурен, че пострадалият е успял да му каже
името си, а от показанията на останалите свидетели- очевидци, включително
и на двамата полицейски служители- св.Р. и св.С. се установява, че към
момента на пристигането на екипа на ЦСМП пострадалия е бил в безпомощно
състояние и не е бил напълно адекватен.
От заключението на назначената в досъдебното производство
съдебномедицинска се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на А.
са констатирани следните травматични увреждания: една проникваща в
черепната кухина прободно - прорезна рана, локализирана в лявата, окосмена
челно - теменна част на главата; масивен излив на кръв в мозъчния паренхим,
в лявата челно - теменна област и лявото странично мозъчно стомахче /т.нар.
интрацеребрален и интравентрикуларен хематоми/. Прободно - прорезната
рана е с дължина 1,6 см., с равни и гладки ръбове, остър преден и леко
заоблен заден ъгъл, леко косо направление. Според заключението тази
прободно-порезна рана е резултат от един удар с твърд продълговат предмет с
наличие на остър връх и един режещ ръб, възможно кухненски нож. Относно
механизма на причиняване на травмата, за да се получи увреждане с такава
локализация ръката държаща ножа е била над теменната чат на главата на
пострадалия. Ударът е нанесен с относително голяма сила, като раневият
канал преминава през окосмената част на главата /скалпа/, подкожието и
мускулатурата, през външната и вътрешната пластинки на плоските кости на
черепния покрив, отчупвайки неправилно по форма парче от външната
пластинка с размери 4/5 см., пробива твърдата и меката мозъчни обвивки и
навлиза в паренхима на лявата хемисфера на мозъка. Дължината на раневия
канал е най-малко 2,5-2,7 см. Вещото лице не е установило други травми, от
които да се направи извод за наличие на движение и борба между пострадал и
нападател. Липсват и увреждания с локализация и характеристика на т.н.
„защитни“. Според вещото лице причината за смъртта е мозъчна компресия
на жизненоважни центрове в мозъка в резултат на тежък мозъчен оток, като
усложнения на гореописаните „интрацеребрален и интравентрикуларен“
хематоми, като е налице пряка причинна връзка между нанесената прободно-
порезна рана на главата, която прониква в черепната кухина и уврежда мозъка
и неговите обвивки, настъпилите усложнения (хематомите и последващия
13
мозъчен оток) и смъртта.
В горепосочената част експертното заключение на назначената в
досъдебното производство съдебномедицинската експертиза е обосновано и
компетентно, поради което въззивният съд го намира за правилно и го
кредитира.
В същото експертно заключение, на въпрос № 9 „Причинена ли е
болка в резултат на откритите травми?, Колко голяма е била нейната
интензивност?“, вещото лице е отговорило, че според писмените
доказателства по делото, непосредствено след нанасяне на удара пострадалия
е изпаднал в абсолютно безпомощно състояние (не говори, не се движи), като
това означава, че е изпаднал в безсъзнание и не е чувствал причинените болки
и страдания. Въззивният съд не кредитира експертното заключение тази част,
тъй като експертизата е била назначена и извършена в началото на
разследването в досъдебното производство и вещото лице не е имало
възможност да се запознае и съобрази всички показания на свидетелите,
които са дадени в последствие, от които се установява, че пострадалият не е
изпаднал в безсъзнание непосредствено след нанасянето на удара с ножа.
В началото на съдебното следствие в първата инстанция е назначена
допълнителна съдебномедицинска експертиза, със задача вещото лице да
отговори на въпрос каква е била продължителността на времето от нанасяне
на удара до изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние и изпитвало
ли е пострадалото лице болки и страдания и какъв е бил техният интензитет в
периода до изпадане в кома, като при изготвяне на допълнителното
заключение да се съобразят всички събрани в хода на досъдебното
производство доказателства, включително и разпитите на свидетелите.
Съгласно експертното заключение по допълнителната съдебномедицинска
експертиза, от наличните по делото данни може да се направи извод, че от
нанасяне на удара до пристигането на линейката ( до тридесетина минути), А.
С. А. е усещал физическа болка, виждал е кръвотечението от раната, бил е
контактен, чувал е разговорите около него, наблюдавал е паниката на
околните и е осъзнавал че здравословното му състояние се влошава. В
заключението е посочено, че в теоретичен аспект от медицинска гледна
точка, при решаване на квалифициращият признак „по особено мъчителен
начин“, се счита причиняване на увреждания, довели до смърт чрез:
14
-прилагане на по- „особени“ методи и средства, причиняващи много
силни болки, мъки и изключителни страдания;
-нанасяне на множество (десетки, дори стотици) травми, всяка една,
от които сама по себе си не е смъртоносна, но е силно болезнена;
-нанасяне на тези травми през дълъг период от време- много часове,
често денонощия (мъчение, изтезание);
-важно условие е през това време жертвата да е била в съзнание или
от време на време да е идвала в съзнание и да е възприемала (осъзнавала)
това, което се случва с нея, обстановката, действията и да чувства мъките и
страданията.
Според вещото лице, въпреки свидетелските показания, че
непосредствено след нанасяне на удара А. С. А. е бил в съзнание,
експертизата счита, че конкретния случай не следва да бъде отнесен към
„причиняване на смърт „по особено мъчителен начин, поради следните
обстоятелства:
-Много кратък интервал от време (20-30 минути), през които
пострадалия е усещал болки, но съзнанието му постепенно се е замъглявало;
-Не се касае за прилагане на някякъв по- „особен“ метод или
средство, причиняващи много силни болки, мъки и изключителни страдания;
-Касае се за нанасяне на еднократен и смъртоносен удар, който за
по-малко от половин час е довел до безсъзнание, а без оказаната навременна и
специализирана медицинска помощ (реанимационни методи) за няколко часа
би довела до смърт.
Въззивният съд намира за обосновано и правилно заключението на
допълнителната съдебномедицинска експертиза и го кредитира, с изключение
на посоченото в него, че интервалът от време, през който пострадалият е
усещал болки е бил 20-30 минути и че нанесения смъртоносен удар за по-
малко от половин час е довел до безсъзнание. От показанията на св.А. Т.,
който е разпитан от пъвоинстанционният съд след извършване на тази
експертиза, поради което вещото лице не е могло да съобрази показанията на
този свидетел се установява, че пострадалият А. А. е бил в съзнание и по
време на транспоритането му с линейката до болничното заведение. Ето защо
настоящият състав приема, че след нанасяне на удара с ножа, пострадалият А.
15
А. е бил в съзнание до около един час, през който период е усещал болки,
като през този период съзнанието му постепенно се е замъглявало.
В хода на досъдебното производство е назначена и техническа
експертиза, заключението на която се възприема от съда като обективно и
компетентно. При изследването на видео и аудиофайлове направени от боди
камера поставена на полицейски служител и такава монтирана в патрулен
автомобил и текстовото възпроизвеждане на видеозаписите се установява
поведението на присъстващите към момента на пристигане на полицейските
служители.
При разследването в досъдебното производство е назначена и
изготвена техническа експертиза, която е изследвала аудиофайл предоставен
от Дирекция „Национална система 112“ и текстово са възпроизведени на
хартиен носител четири броя телефонни разговора с диспечер на тел. 112.
Въззивният съд кредитира експертното заключение по тази експертиза, тъй
като е обосновано и правилно.
При разследването в досъдебното производство е назначена и
изготвена тройна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза,
заключението на която въззивният съд кредитира, тъй като го намира за
обосновано и правилно. От заключението на тази експертиза се установява,
че подсъдимият Б. Ю. е клинично психично здрав; при изследването не са
констатирани психични деструкции при освидетелствания, преди, по време и
след криминализираното деяние, които да се приравняват към „краткотрайно“
или „продължително“ разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК,
т.е. към момента на извършване на деянието, Ю. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.
Подсъдимият е могъл правилно да възприема, запаметява и по настоящем да
възпроизвежда фактите от действителността, т.е. да дава достоверни
обяснения, които имат значение за делото и не е налице медицинска пречка,
която да възпрепятства участието му в наказателното производство. От
заключението се установява, че към момента на инкриминираното деяние Ю.
не е бил в състояние на физиологичен афект. Според експертното заключение
акцентът на личността на подсъдимия е върху собственото благополучие,
като е с очертана склонност да се действа импулсивно, съобразно моментни
настроения, емоционални състояния и потребности без да се прогнозират и
16
отчитат последици в перспектива, което се обуславя от слабите волеви
задръжки, ограничения когнитивен ресурс и ценностовите корективи на
микросоциалната среда, към която принадлежи, т.к. контролът върху
подтиците и импулсите е вероятно да бъде недостатъчен и неефективен,
особено в ситуации, възприети като фрустриращи го / каквито са били
словесните нападки на А. и физическия контакт между двамата до дивана/,
което прави поведението му неустойчиво и неуравновесено, алтерниращо
между нечувствителност към социалните правила и периоди на по-добър
самоконтрол и съобразеност с общоприети правила и норми. В характерово
отношение е затворен, дистантен, по - трудно изгражда отношения на
емоционална близост и доверие, сензитивен към отношението на другите, с
тенденция да кумулира негативни емоции и неудовлетвореност, но в повечето
случаи да сдържа агресивните си импулси до ситуации, в които изчерпва
самоконтрола си.
От приложените на л.118, т.2 от ДП и л.276 от НОХД №
913/2022год. по описа на ОС-Плевен справки за съдимост на подсъдимия Б. Н.
Ю. се установява, че същият е осъждан в миналото, както следва:
С присъда от 08.01.1998год., постановена по НОХД № 749/1997год
по описа на Районен съд-гр.Плевен, влязла в сила на 23.01.1998год., за
престъпление по чл.195 ал.1 т.2 от НК, извършено на 16.08.1996год., му е
наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което
на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
С присъда от 07.03.2000год., постановена по НОХД № 579/1999год.
по описа на Районен съд-гр.Плевен, влязла в сила на 06.04.2000год., за
престъпление по чл.325 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, му е наложено
наказание глоба в размер на двеста лева.
Със споразумение от 09.01.2003год., одобрено по НОХД №
2121/2002год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, влязло в сила на
09.01.2023год., за престъпление по чл.197 т.3 вр. с чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.194
ал.1 от НК, извършено на 31.07.2002год., му е наложено наказание глоба в
размер на сто лева.
Първоинстанционният съд, не е обсъдил задълбочено данните в
справката за съдимост на подсъдимия и не е събрал доказателства във връзка
с изпълнението на наложените на подсъдимия Б. Ю. наказания глоба по
17
НОХД № 579/1999год. и НОХД № 2121/2002год., и двете по описа на Районен
съд-гр.Плевен, които са необходими за преценката дали подсъдимият е бил
реабилитиран към датата на извършване на инкриминираното деяние по
настоящото дело. Този пропуск е отстранен от въззивния съд, който изиска
необходимите справки във връзка с изпълнението на наложените на
подсъдимия Б. Ю. наказания глоба по НОХД № 579/1999год. и НОХД №
2121/2002год., и двете по описа на Районен съд-гр.Плевен.
От писмо изх. № 3552/21.03.2024год. на Районен съд-гр.Плевен
/приложено на л.121 от ВНОХД № 24/2024год. по описа на Великотърновски
апелативен съд/ се установява, че РС-Плевен не може да извърши изисканата
от въззивния съд справка във връзка с изпълнението на наложените на
подсъдимия Б. Ю. наказания глоба по НОХД № 579/1999год. и НОХД №
2121/2002год., и двете по описа на Районен съд-гр.Плевен, тъй като срока за
съхранение е изтекъл и материалите по делата са унищожени.
От писмо изх.№ С240015-178-0007885/02.04.2024год. на ТД на
НАП- Велико Търново, Офис Плевен /приложено на л.л.123 и 124 от ВНОХД
№ 24/2024год. по описа на Великотърновски апелативен съд/ се установява,
че за задължението, представляващо глоба в размер на сто лева, наложено на
Б. Н. Ю. със споразумение от 09.01.2003год. по НОХД № 2121/2002год. по
описа на РС-Плевен е имало образувано изпълнително дело № 6638/2003год.,
като след изпратено съобщение за доброволно изпълнение изх.№
1/11.03.2004год. задължението е платено доброволно и с Разпореждане за
разпределение изх. № 2/20.04.2004год. сумата е разпределена и
изпълнителното дело е прекратено на 20.04.2004год. От същото писмо се
установява и това, че за задължението, представляващо глоба в размер на
двеста лева, наложена на Б. Н. Ю. с присъда от 07.03.2000год. по НОХД №
579/1999год. по описа на РС-Плевен, в информационната система на НАП
няма данни да е изпращана за събиране такава преписка, т.е за събирането на
тази глоба няма данни да е образувано изпълнително производство.
Правното значение на установеното чрез тези допълнително събрани
доказателства от въззивният съд, ще бъде обсъдено във връзка с въпроса за
индивидуализацията на наказанието.
При тези установени фактически положения, първоинстанционният
съд правилно е приел за установено от правна страна, че с деянието си
18
подсъдимият Б. Н. Ю. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.115 от НК, тъй като на 06.11.2021 година, в
град Пордим, област Плевен, умишлено умъртвил А. С. А. от град Павликени,
като смъртта е настъпила на 09.11.2021 година.
От обективна страна подсъдимият Б. Ю. извършил деянието с
действие, като нанесъл силен удар с острието на нож в главата на
пострадалия А. А., с което му причинил порезно-прободна рана, проникваща
в черепната кухина и увреждане на мозъка и неговите обвивки. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
причината за смъртта на А. А. е мозъчна компресия на жизненоважни
центрове в мозъка в резултат на тежък мозъчен оток, като усложнения на
интрацеребрален и интравентрикуларен“ хематоми. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между нанесената от подсъдимия на пострадалия
А. А. прободно-порезна рана на главата, която прониква в черепната кухина и
уврежда мозъка и неговите обвивки, настъпилите усложнения (хематомите и
последващия мозъчен оток) и смъртта на пострадалия.
От субективна страна подсъдимият Б. Ю. е извършил деянието
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици- смъртта на А. А. и е искал настъпването на
тези последици. Подсъдимият е пълнолетно лице, извършило деянието в
състояние на вменяемост. Използваният нож е годно средство за причиняване
на смърт, а в главата на пострадалия се намира жизненоважен орган- мозъка,
увреждането на който може да причини смърт. Съзнавайки тези
обстоятелства, подсъдимият Ю. е нанесъл силен удар с острието на ножа в
главата на пострадалия, от което се извежда категоричен извод, че
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че в резултат на деянието ще настъпи смъртта на пострадалия
А. и е искал настъпването на тези общественоопасни последици.
Жалбите на частните обвинители срещу квалифицирането на
деянието на подсъдимия Б. Ю. по чл.115 от НК и оправдаването му в частта
на обвинението по чл.116 ал.1 т.6 от НК- да е извършил убийството по
особено мъчителен начин за убития, са неоснователни.
От обсъдените по-горе в настоящото решение доказателствени
19
материали действително се установява, че след като подсъдимият е нанесъл в
областта на главата на Асен А. удар с острието на ножа, пострадалият не е
изпаднал веднага в безсъзнателно състояние, а е бил в съзнание до около един
час, през който период е усещал болки, като през този период съзнанието му
постепенно се е замъглявало. След като му бил нанесен удара с ножа в
областта на главата, пострадалият А. А. можел да говори, казвал, че много го
боли главата, но постепенно състоянието му се влошавало и макар че не бил
изгубил съзнание станал неадекватен, като отварял и затварял очи, хъркал и
стенел. Полицейските служители, които пристигнали на
местопроизшествието възприели, че пострадалият А. А. е в безпомощно,
безконтактно състояние, не можел да говори, само стенел нещо и се въртял.
От показанията на лекаря от ЦСМП- св.А. Т. се установява, че когато
пристигнал на мястото пострадалият бил доста сомнолентен, т.е. сънлив и
трудно успял да комуникира с него. Свидетелят А. Т. е категоричен, че
комуникацията с пострадалия била доста трудна. Този свидетел е сигурен, че
пострадалият не е бил в кома, реагирал на дразнене и на въпросите по някакъв
начин. При дразнене реагирал или с едносрични думи или с нечленоразделни.
По време на транспортирането до болничното заведение пострадалият
отговарял едносрично с „да“ или „не“, без да може да уточни какво се случва
с него. Свидетелят Т. си спомня и това, че пострадалият имал алкохолен дъх,
което кореспондира с непротиворечивите показания на свидетелите, които са
присъствали на празненството, от които се установява, че преди да му бъде
нанесен удара с ножа в областта на главата, пострадалият А. А. е бил
употребил голямо количество алкохол, от който е бил значително повлиян и е
бил в състояние на видимо тежко алкохолно опиване. Конкретната
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия А. А. не е установена и не
може да бъде установена в настоящата фаза от развитието на наказателното
производство, тъй като, въпреки че видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза извършена на досъдебното производство,
при аутопсията на трупа на А. А. вещото лице е иззело кръв за изследване
съдържанието на алкохол, за която е посочено, че ще се съхранява в съдебна
медицина за срок до три месеца от датата на аутопсията, в този срок органите
на досъдебното производство не са назначили експертиза за изследване на
тази кръв. Този пропуск на разследването в досъдебното производство не
може да бъде отстранен от въззивният съд, тъй като посоченият в
20
експертното заключение тримесечен срок за съхранение на кръвта иззета от
трупа на пострадалия е изтекъл преди повече от две години. Въпреки това,
установените данни, посредством свидетелските показания, за видимо тежко
алкохолно опиване на пострадалия, не могат да бъдат игнорирани и следва да
се съобразят при преценката за възможността пострадалия да възприема
пълноценно случващото се с него след нанасянето на удара с острието на
ножа в областта на главата му, в съчетание с това, че този удар му причинил
увреждания на мозъка, довели до прогресивното замъгляване на съзнанието,
изпадането в кома, а след това и до настъпването на смъртта.
Съгласно задължителните указания по приложението на закона
дадени в т.15 на Постановление № 2 от 16.12.1957 год. на Пленума на
Върховния съд ( изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от
06.07.1987год. на Пленума на ВС), под особено мъчителен начин за убития се
разбира начин, който причинява изключителни страдания на жертвата, като
лишаване от живот чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова,
която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно
задушаване и други. Съобразно константната съдебна практика на ВКС, за да
е налице квалифициращият признак по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК - „по
особено мъчителен начин за убития“, е необходимо пострадалият да е
изпитвал изключителни и прекомерни физически и душевни болки и
страдания, които по своето качество, обем и интензитет да надхвърлят
обичайните болки и страдания, които са присъщи за всяко причиняване на
смърт. При установените фактически положения настоящият състав намира,
че конкретният случай не е такъв. Въпреки че, след като му бил нанесен удара
с острието на ножа в областта на главата, пострадалият не изпаднал веднага в
безсъзнателно състояние, усещал е болка, виждал е кръвотечението от раната,
бил е контактен, можел да говори, казвал, че много го боли главата,
наблюдавал е паниката на околните и е осъзнавал, че здравословното му
състояние се влошава, с влошаване на здравословното му състояние
съзнанието му постепенно се замъглявало, хъркал и стенел, станал
неадекватен, а на св.А. Т. отговарял едносрично с „да“ или „не“ или с
нечленоразделни думи, без да може да уточни какво се случва с него. Това
развитие на здравословното състоянието на пострадалия от нанасянето с
удара с ножа до изпадането му в безсъзнателно състояние около един час след
това, е станало на фона на видимо тежкото алкохолно опиване на А. А.,
21
установено посредством свидетелските показания. При тези фактически
обстоятелства, въззивният съд приема, че пострадалият А. А. е изпитвал
болки и страдания до изпадането му в безсъзнателно състояние, но в
конкретния случай тези болки и страдания не са изключителни и прекомерни
по своето качество, обем и интензитет, и не надхвърлят обичайните болки и
страдания, които са присъщи за всяко причиняване на смърт. Сравнително
краткият интервал от време, през който пострадалият е изпитвал болки, но
съзнанието му постепенно се е замъглявало, обстоятелството, че не се касае
за прилагане на някакъв по-особен метод или средство, причиняващи много
силни болки, мъки и страдания, както и и това, че смъртта е настъпила
следствие на еднократен смъртоносен удар с нож, който за не-повече от един
час е довел до безсъзнание, са обстоятелства, които в конкретният случай
изключват възможността да се направи обоснован и законосъобразен извод,
че убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия А. А.,
респ. че е налице квалифициращия признак по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК.
Лишени от основание са доводите в жалбата на частните обвинители
Г. Й. и С. Й., че първоинстанционният съд е пренебрегнал показанията на
очевидците на престъплението, на служителите на МВР, посетили
произшествието, както и на д-р Ал. Т. от ЦСМП, от екипа, който е
транспортирал пострадалия от гр.Пордим до УМБАЛ- Плевен, които
категорично са установили, че най-малко 30-40 минути до час след
увреждането, пострадалият се е мъчил, бил е в съзнание, говорел е, виждал е
кръвта си, пъшкал, хъркал, изпитвал е болки и страдания, страх и ужас от
гаснещия си живот. Тези доказателствени материали не са били
пренебрегнати от първоинстанционният съд, а са били обсъдени и
анализирани обективно, коректно е прието какво се установява въз основа на
тях и окръжният съд аргументирано е изложил съображенията си защо счита,
че подсъдимият не извършил убийството по особено мъчителен начин за
убития, който извод е правилен и се споделя от въззивният съд.
Лишени от основание са и доводите в жалбата на частните
обвинители Г. Й. и С. Й., че първоинстанционният съд е приел формално и
безкритично само заключението на съдебно-медицинската експертиза, която
според тези жалбоподатели е явно необоснована в т.9 и е била оспорена от
държавното и частното обвинение, като с оглед всички гласни доказателства,
съдът е следвало да се ползва от възможността по чл.154 ал.1 НПК, но не е
22
сторил това. Първоинстанционният съд не е обосновал оправдаването на
подсъдимия в частта на обвинението по чл.116 ал.1 т.6 от НК с отговора по т.9
на експертното заключение на съдебномедицинската експертиза извършена
на досъдебното производство. По гореизложените в настоящото решение
съображения, въззивният съд също не кредитира т.9 на експертното
заключение на съдебномедицинската експертиза извършена на досъдебното
производство, в която на поставения му въпрос вещото лице е отговорило, че
според писмените доказателства по делото, непосредствено след нанасяне на
удара пострадалия е изпаднал в абсолютно безпомощно състояние (не говори,
не се движи), като това означава, че е изпаднал в безсъзнание и не е чувствал
причинените болки и страдания.
Лишен от основание е и доводът в жалбата на частните обвинители
Д. А. и Ю. С., че първоинстанционният съд е извършил процесуално
нарушение, изразяващо се в това, че с присъдата съдът е признал подсъдимия
за виновен за престъпление по чл.115 от НК, без такова искане да е направено
от нито една от страните в процеса, а напротив, всички искали осъдителна
присъда за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 от НК. Такова процесуално
нарушение не е допуснато, тъй като съгласно процесуалния закон съдът
разполага с правомощие да приложи закон за по-леко наказуемо
престъпление и без такова искане да е направено от някоя от страните.
Отделно от това, видно от съдържанието на протокола за съдебното заседание
по НОХД № 913/2022год. по описа на ОС-Плевен проведено на
09.011.2023год., в конкретният случай на съдебните прения в първата
инстанция защитникът на подсъдимия е направил искане за оправдаване по
квалификацията по чл.116 ал.1 т.6 от НК.
По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е
квалифицирал извършеното от подсъдимия Б. Ю. деяние като престъпление
по чл.115 от НК и е оправдал подсъдимия в частта на повдигнатото му
обвинение по чл.116 ал.1 т.6 от НК- убийството да е извършено по особено
мъчителен начин.
Жалбата на защитника на подсъдимия и жалбите на частните
обвинители са неоснователни в частите, в които съдържат оплаквания за явна
несправедливост на наложеното наказание, което според защитника на
подсъдимия е завишено, а според частните обвинители е занижено.
23
За извършеното от подсъдимия Б. Ю. престъпление по чл.115 от НК,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет
години. С присъдата първоинстанционния съд наложил на подсъдимия
наказание дванадесет години лишаване от свобода.
Видно от мотивите на присъдата, при индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия Ю. първоинстанционният съд е посочил, че е
съобразил тежестта на самото деяние, съпоставимо с подобен род
престъпления, като отбелязал, че конкретното деяние не се откроява с по-
висока степен на обществена опасност от обичайните за този род престъпна
дейност. По отношение на подсъдимия първоинстанционният съд отчел като
смекчаващи вината обстоятелства данните относно личността му. Посочено е,
че подсъдимият е осъждан за престъпления от общ характер срещу правото на
собственост, но в отдалечен период от време, което сочи на това, че не може
да се определи като личност с противоправни нагласи и навици насочени към
незачитане на установения правов ред и норми на поведение. Прието е, че от
приобщената по делото обществена характеристична справка е видно, че за
Ю. няма данни за извършване на други морално укорими и неприемливи за
обществото действия и постъпки, няма данни да общува с лица с
противоправни навици или самия той да има такива, които да променят
нагласите му за поведение в обществото.
При решаване на въпроса относно размера на наказанието, в полза
на подсъдимия първоинстанционният съд е възприел и данните относно
интензитета на изпълнителната дейност, която в конкретният случай не е
надхвърлила необходимата за постигане на целеният резултат -
умъртвяването на А., като това се установявало от заключението по съдебно-
медицинската експертиза относно предсмъртните мъки на пострадалия, които
практически приключвали около максимум 30 минути след нанасянето на
удара с нож. По отношение тежестта на деянието, първинстанционният съд
отчел, че подсъдимият е нанесъл само един удар в главата на пострадалия,
както и че удара по своята същност не е бил нанесен с изключителна сила,
няма данни за опит за разрязване или причиняване на по-мащабна травма.
Отчетено е, че подсъдимият след нанасяне на удара практически не е
демонстрирал никакво намерение да продължи с нападението си, за да
подсигури целения от него краен резултат и е изразил разкаяние за случилото
се е буквално след реализация на деянието пред лицата присъствали в
24
помещението. Първоинстанционният съд е отчел и провокативното поведение
на самата жертва, с оглед на това, че от данните по делото се установява, че
подсъдимият по никакъв начин не е предизвикал арогантното и нападателно
спрямо неговата личност и достойнство поведение на относително
непознатия за него А.. Посочено е, че между двамата не са съществували
предходни отношения на каквото и да било общуване, още повече
конфликтни състояния, подсъдимият се е опитвал да убеди жертвата да не се
фокусира към него по обиден за последния начин, което А. не сторил явно
предвид алкохолното си опиянение. Посочено е, че действията за смяна на
музиката от страна на подсъдимия, не е било поведение, на което пострадалия
е следвало да реагира с нови обидни думи и физическа разправа. Според
първоинстанционният съд тези обстоятелства следва да се отнесат също към
смекчаващи вината обстоятелства в контекста за установените личностови
характеристики за подсъдимия по данни от психолого психиатричното
изследване, но в никакъв случай не следва да се приемат като оневиняващи
последвалото грубо противоправно поведение на Ю. довело до лишаване от
живот на пострадалия.
Предвид горните съображения, изложени в мотивите на присъдата,
първоинстанционният съд приел, че при един изключителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства и на основание чл.115 във от НК, на
подсъдимия Ю. следва да се наложи наказание от дванадесет години
„лишаване от свобода“ , което на основание чл.57 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „строг“ режим. Първинстанционният съд приел, че така
определеното наказание е съразмерно на тежестта на деянието и напълно е
съобразено с оглед данните за личността на извършителя, като същевременно
с това не представлява прекомерна репресия спрямо него и именно така ще
бъдат постигнати целите на чл.36 от НК.
Въззивният съд не споделя голяма част от съображенията на
първоинстанционният съд във връзка с определянето на наказанието на
подсъдимия.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е
осъждан за престъпления от общ характер срещу правото на собственост, но в
отдалечен период от време, което сочело на това, че не може да се определи
като личност с противоправни нагласи и навици насочени към незачитане на
25
установения правов ред и норми на поведение.
При установените обстоятелства, посочени по-горе в настоящото
решение за съдебното минало на подсъдимия и тези във връзка с
изпълнението на наложените му наказания глоба по НОХД № 579/1999год. и
НОХД № 2121/2002год., и двете по описа на Районен съд-гр.Плевен, може да
се направи категоричен извод, че към датата на извършване на
инкриминираното деяние- 06.11.2021год., подсъдимият Ю. е бил
реабилитиран по всички минали осъждания, поради което правния му статус е
бил на неосъждано лице.
За първото му осъждане с присъда от 08.01.1998год. по НОХД №
749/1997год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, влязла в сила на
23.01.1998год., с която на подсъдимият Ю. е наложено наказание една година
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок
от три години, подсъдимият е реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1
т.1 от НК- на 23.01.2001, тъй като в изпитателния срок не е извършил друго
престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание.
За второто му осъждане с присъда от 07.03.2000год. по НОХД №
579/1999год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, влязла в сила на
06.04.2000год., с която на подсъдимия Ю. е наложено наказание глоба в
размер на двеста лева, въпреки липсата на данни тази глоба да е платена,
срокът за реабилитация по чл.88а ал.1 от НК е изтекъл не по-късно от
16.04.2005год., след последователното изтичане на тригодишния давностен
срок за изпълнение на наказанието по чл.82 ал.4 вр. с ал.1 т.5 от НК- на
06.04.2003год. и след това на двугодишния срок за реабилитация по чл.88а
ал.1 вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК, през който подсъдимият не е извършил ново
умишлено престъпление от общ характер, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода. За да направи този извод, въззивният съд
съобрази задължителните указания по приложението на закона дадени в т.3 на
ТР № 2 от 28.02.2018год. по т.д. № 2/2017год., ОСНК на ВКС. Предвид
обстоятелството, че видно от писмо изх.№ С240015-178-
0007885/02.04.2024год. на ТД на НАП- Велико Търново, Офис Плевен, в
информационната система на НАП няма данни да е изпращана за събиране
такава преписка, т.е. за събирането на глобата от двеста лева, наложената на
подсъдимия по НОХД № 579/1999год. по описа на Районен съд-гр.Плевен
26
няма данни да е образувано изпълнително производство, разпоредбата на
чл.82 ал.5 от НК е неприложима в конкретния случай.
За третото му осъждане със споразумение от 09.01.2023год.,
одобрено по НОХД № 2121/2002год. по описа на Районен съд-гр.Плевен,
влязло в сила на 09.01.2003год., с което на подсъдимия Ю. е наложено
наказание глоба в размер на сто лева, двугодишния срок за реабилитация по
чл.88а ал.1 вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК е изтекъл на 20.04.2006 год., като този
срок е започнал да тече на 20.04.2004год., когато видно от писмо изх.№
С240015-178-0007885/02.04.2024год. на ТД на НАП- Велико Търново, Офис
Плевен тази глоба е била платена доброволно и образуваното за събирането й
изпълнително производство е било прекратено. През този двугодишен срок за
реабилитация подсъдимият не е извършил ново умишлено престъпление от
общ характер, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл.88а ал.4 от НК, за
осъжданията му по НОХД № 579/1999год. и НОХД № 2121/2002год., и двете
по описа на Районен съд-гр.Плевен подсъдимият Б. Ю. е бил реабилитиран на
основание чл.88а от НК на 20.04.2006год., а преди това на 23.01.2001год. е
бил реабилитиран на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК за осъждането му по
НОХД № 749/1997год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, поради което след
20.04.2006год. правния статус на подсъдимия е на неосъждано лице.
Предвид горното въззивният съд намира, че като смекчаващо
отговорността обстоятелство, следва да се отчете това, че подсъдимият не е
осъждан, тъй като осъжданията му са заличени, заради настъпила
реабилитация.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и
влошеното здравословно състояние на подсъдимия, което не е отчетено от
първоинстанционният съд. Видно от приложените по делото множество
медицински документи и справка от началника на Затвора-Плевен /на л.л.130
и 131 от ВНОХД № 24/2024год. по описа на Великотърновски апелативен
съд/, подсъдимият Б. Ю. страда от редица хронични заболявания, а именно:
„Белодробна емболия със споменаване на остро белодробно сърце“,
„Варикозни вени на долните крайници без язва и възпаление“, „Хипертонично
сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“, „Други видове стенокардия“,
„Бронхиектатична болест“.
27
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
и безпричинното провокативно поведение на пострадалия, както и
изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното, които правилно са
отчетени от първоинстанционният съд като такива. Според настоящия състав
провокативното поведение на пострадалия е със значителна относителна
тежест.
Според настоящия състав, други смекчаващи отговорността
обстоятелства не са налице и не следва да бъдат отчитани при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия.
Неправилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства данните относно интензитета на изпълнителната
дейност, която в конкретния случай не е надхвърлила необходимата за
постигане на целения резултат- умъртвяването на А. А., това, че
предсмъртните мъки на А. са приключили за кратко време, това, че
подсъдимият е нанесъл само един удар в главата на пострадалия, удара по
своята същност не е бил нанесен с изключителна сила, няма данни за опит за
разрязване или причиняване на по-мащабна травма и подсъдимият след
нанасяне на удара не е демонстрирал никакво намерение да продължи с
нападението си, за да подсигури целения от него краен резултат. Никое от
изброените обстоятелства нямат характера на смекчаващи.
Интензитетът на изпълнителната деятелност на подсъдимия е била
достатъчна за причиняването на смъртта на А. А., а липсата на извършени от
подсъдимия действия, които да надхвърлят необходимото за постигането на
целения престъпен резултат, не следва да се отчита като смекчаващо
обстоятелство. Нанесеният от подсъдимия удар с нож е бил с достатъчна
сила, за да проникне острието му през черепа на А. и да причини
несъвместими с живота увреждания. С оглед на това е напълно иревентно за
индивидуализацията на наказанието и посоченото в мотивите на присъдата,
че нямало данни за опит за разрязване или причиняване на по-мащабна
травма, както и че подсъдимия след нанасянето на удара практически не е
демонстрирал никакво намерение да продължи с нападението си.
Неправилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо
отговорността обстоятелство и това, че от заключението на
съдебномедицинската експертиза, относно предсмъртните мъки на
28
пострадалия, се установява, че те практически са приключили за около
максимум 30 минути след нанасянето на удара с нож. По изложените по-горе
съображения в настоящото решение, предсмъртните мъки на пострадалия са
били с продължителност с максимум не 30 минути, а са продължили за време
до един час, през който А. А. е бил в съзнание, макар съзнанието му
постепенно да се е замъглявало. Въпреки че по гореизложените съображения
настоящият състав приема, че в конкретният случай не е налице
квалифициращия признак „особено мъчителен начин“, при положение, че
смъртта на А. А. не е била мигновена и той не е изпаднал в безсъзнание
непосредствено след нанасянето на удара от подсъдимия с ножа, преживените
от А. предсмъртни мъки не само, че нямат характера на смекчаващо
обстоятелство, но следва да се отчетат като отегчаващо отговорността
обстоятелство при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, в
рамките на възприетата квалификация по чл.115 от НК.
Неправилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо
отговорността обстоятелство добри характеристични данни на подсъдимия,
изводими от приобщената на л.106 от НОХД № 913/2022год. по описа на ОС-
Плевен обществена характеристика, издадена от кмета на община Пордим. От
съдържанието на този документ се установява, че преди задържането му
подсъдимият Ю. е живял в гр.Пордим заедно със съпругата си и майка си и
двете си деца, които са пълнолетни. Според посоченото в тази обществена
характеристика, никой от семейството на подсъдимия не е търсил съдействие
от общината за назначаване на работа, затова не може да дадат информация за
уменията му, дисциплината и проблеми в семейството му. Посочените до тук
обстоятелства в обществената характеристика, не могат да обусловят извод за
добри характеристични данни на подсъдимия, като се има предвид и това, че
подсъдимият е безработен и няма данни да е извършвал трудова дейност.
По-нататък в обществената характеристика на подсъдимия е
посочено, че в община Пордим няма постъпвали сигнали за
противообществени прояви на Б. Н. Ю., няма данни за употреба на наркотици
и злоупотреба с алкохол. Тези посочени в обществената характерискика
обстоятелства също не могат да обусловят извод за добри характеристични
данни, тъй подобни сигнали трябва да се адресират не до общинската
администрация, а до органите на полицията.
29
Всъщност, от съдържанието на обществената характеристика се
установява само това, че подсъдимият Ю. и семейството му са известни на
общинската администрация на община Пордим, като лица, които живеят на
територията на тази община.
Във връзка с характеристичните данни на подсъдимия Ю., извън
вниманието на първоинстанционният съд е останала приложената на л.120,
том 2 от ДП характеристична справка на Б. Н. Ю., изготвена от мл.ПИ Л.М..
От тази характеристична справка се установява, че подсъдимият Ю. няма
постоянна работа и доходи, по характер е особено комбинативен, агресивен,
предизвикателен към побои, склонен към хулигански действия, включително
и към съпротива срещу органи на полицията. Решителен е в действията и
постъпките си и готов винаги да постигне целта си без значение дали това
няма да наложи каквито и да е крайни мерки от негова страна. В нетрезво
състояние е избухлив и агресивен. Посочените характеристични данни за
подсъдимия в тази характеристична справка несъмнено са лоши и това
обстоятелство също следва да се отчете като отегчаващо.
Отчетените от настоящата инстанция смекчаващи обстоятелства не
са многобройни и никое от тях не е изключително по смисъла на чл.55 от НК.
По изложените съображения въззивният съд намира, че в
конкретния случай няма изключителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, както е приел в мотивите на присъдата
първоинстанционният съд, а е налице количествен и качествен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, при който наказанието лишаване
от свобода следва да се определи в размер ориентиран между минимума и
средата на предвиденото наказание за престъплението по чл.115 от НК.
Въпреки несъгласието на настоящият състав с част от изложените
съображения на първоинстанционният съд във връзка с индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия Ю., наложеното с присъдата наказание
лишаване от свобода в размер на дванадесет години не е явно несправедливо
и няма основание да се коригира, нито чрез занижаването му- каквото е
искането на подсъдимия, нито чрез завишаването му- каквото е искането на
частните обвинители. Наложеното наказание лишаване от свобода в размер
на дванадесет години е съответно на обществената опасност на деянието и на
дееца, на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
30
на целите по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на
генералната превенция.
С присъдата правилно е определен първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на наложеното наказание дванадесет години лишаване от
свобода. В конкретният случай размера на наказанието е повече от пет години
и наказанието е наложено за умишлено престъпление, поради което е налице
хипотезата на чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС. Освен това, предвид високата
степен на обществена опасност на извършеното деяние, с оглед тежкия
резултат, подсъдимият не може да бъде определен като деец с невисока
степен на обществена опасност, поради което липсва основание по чл.57 ал.3
от ЗИНЗС за определяне на първоначален „общ“ режим.
С присъдата правилно на основание чл.59 от НК, при изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода, е приспаднат периода, през
който подсъдимият Б. Найдимчов Ю. е бил с задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 19.11.2021год.
По гореизложените съображения жалбите на защитника на
подсъдимия и на частните обвинители срещу наказателната част на присъдата
на първоинстанционният съд са неоснователни. В наказателната й част
присъдата е правилна и следва да се потвърди, тъй като липсват основания да
бъде изменена или отменена.
По отношение на жалбата на защитника на подсъдимия против
гражданскоосъдителната част на присъдата и жалбата на гражданските ищци
Д. С. А. и Ю. С. Сълейманов срещу гражданскоотхвърлителната част на
присъдата, въззивният съд намира следното:
Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия не са изложени
никакви доводи в подкрепа на направеното искане за намаляване размера на
присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди. На съдебните
прения във въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия излага довод,
че гражданските ищци не са успели да докажат по-особени близки отношения
с убития А. А., поради което защитникът намира, че така определения размер
на гражданските искове на всеки един от гражданските ищци е несправедлив
и моли да бъде намален.
В жалбата на частните обвинители и граждански ищци Д. С. А. и Ю.
С. С. също не са изложени никакви доводи в подкрепа на направеното искане
31
за увеличаване на размера на уважената част на гражданските искове до
пълния им предявен размер от 100 000 лева. На съдебните прения във
въззивната инстанция повереника на тези граждански ищци заявява, че считат
за прекалено занижен уважения размер от по 40 000 лева на предявените
граждански искове за неимуществени вреди, тъй като според него тази сума
не може да покрие неимуществени вреди. В този смисъл адв.Ч. моли, ако е
възможно да бъде увеличен размера на уважените граждански искове на
неговите доверители.
По отношение на гражданските искове, приети за съвместно
разглеждане в рамките на наказателното производство, първоинстанционният
съд правилно е приел за установено от събраните по делото доказателства, че
убития А. С. А. е живеел приживе заедно с родителите си- гражданските
ищци Г. Д. Й. и С. А. Й., между тях е съществувала тясна емоционална
връзка, взаимопомощ и в не малка степен именно пострадалия е полагал
грижи за възрастните си родители. От показанията на св.А. Д. К. се
установява, че гражданските ищци Г. Д. Й. и С. А. Й. тежко са преживели
загубата на сина си А. С. А., който е бил единственото от четирите им деца,
което е останало да живее с тях, като тази тъга продължава и към момента на
разпита на свидетелката. От показанията на св.А. К., се установява, че е имало
силна емоционална връзка между убития и родителите му, топли
безконфликтни отношения и постоянен интензитет на общуване. В
допълнение следва да се посочи, че в подкрепа на така приетото за
установено са и показанията на св.Н. А. И., която посочва, че убития А. А. е
живеел с родителите си- той, майка му и баща му, както и това, че и двете
страни взаимно са се грижили- той за родителите си и те за него. Предвид
тези установени обстоятелства, първоинстанционният съд законосъобразно и
обосновано е приел, че по отношение на двамата граждански ищци Г. Й. и С.
Й., исковите претенции за неимуществени вреди следва да бъдат
удовлетворени в предявеният им пълен размер от по 90 000 лева за всеки от
тях, тъй като исканото обезщетение е съразмерно спрямо болката и
страданието, което двамата родители са преживели от загубата на детето си.
По изложените в мотивите на присъдата съображения,
първоинстанционният съд на основание чл.45 от ЗЗД осъдил подсъдимия Б.
Н. Ю. да заплати на Г. Д. Й. и на С. А. Й. обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на по 90 000 лева за всеки от тях, ведно със
32
законната лихва от датата на извършване на инкриминираното деяние -
06.11.2021 година, до окончателното изплащане на сумата.
Първоинстанционният съд правилно е осъдил подсъдимия Б. Ю. да
заплати на всеки от гражданските ищци Г. Д. Й. и С. А. Й. обезщетение за
причинени неимуществени вреди претърпени болки и страдания, в размер на
по 90 000 лева за всеки от тях, като е уважил предявените искове в пълния им
предявен размер. Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия, че
тези двама граждански ищци не са успели да докажат по-особени близки
отношения с убития А. А. и така определения размер на обезщетението е
несправедлив. Присъдените размери на обезщетенията за неимуществени
вреди от по 90 000 лева на гражданските ищци Г. Д. Й. и С. А. Й., отговарят
напълно на критерия за справедливост, с оглед гореизложените
обстоятелства, установени чрез показанията на св.А. Д. К. и св.Н. А. И.. Ето
защо в тази част присъдата е правилна и следва да се потвърди.
Правилно първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия Б. Ю. да
заплати на всеки от гражданските ищци Г. Д. Й. и С. А. Й., освен обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, каквото те са претендирали с исковата
молба, но неправилно е присъдил обезщетението за забава в размер на
законната лихва от датата на деянието- 06.11.2021год., от когато е
претендирана от ищците, вместо от 09.11.2021год., на която дата е настъпила
смъртта на А. С. А.. Гражданските ищци Г. Д. Й. и С. А. Й. за започнали да
търпят неимуществените вреди в резултат на смъртта на сина си А. А. от
09.11.2021год., когато А. А. е починал, а не от 06.11.2021год., когато е
извършено инкриминираното деяние, тъй като А. А. е бил жив до
09.11.2021год. Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно чл.86 ал.1
изр.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният
случай денят, в който подсъдимият е изпаднал в забава и от който дължи
обезщетение в размер на законната лихва е 09.11.2021год., на която дата е
настъпила смъртта на А. А..
Предвид горното, първоинстанционният съд е следвало да уважи
предявените от гражданските ищци Г. Д. Й. и С. А. Й. искания за заплащане
33
на законна лихва, считано от 09.11.2021год., до окончателното изплащане на
сумата и да отхвърли като неоснователни исканията на тези граждански ищци
за изплащането на законна лихва от 06.11.2021год. до 08.011.2021год.
включително. По изложените съображения в тези части присъдата е
неправилна и следва да се измени, като се отмени в частите, с които
подсъдимият Ю. е осъден да заплати на гражданските ищци Г. Д. Й. и С. А.
Й. законна лихва за периода от 06.11.2021год. до 08.11.2021год. включително
и се отхвърлят исканията на тези граждански ищци подсъдимият да бъде
осъден да им заплати законна лихва за периода от 06.11.2021год. до
08.11.2021год. включително, като неоснователни.
Във връзка с исковите претенции на Д. С. А. и Ю. С. С.
първоинстанционният съд правилно е приел, че са доказани по основание,
доколкото тези двама граждански ищци са сестра и брат на убития А. С. А. и
като такива несъмнено имат емоционална връзка с починалия, като част от
тяхното семейство. Видно от мотивите на присъдата, първиинстанционният
съд правилно е приел, че по делото не са събрани доказателства сочещи на
близост, поне близка до обичайната, за подобен род роднински и семейни
връзки. Правилно е прието е че тези двама граждански ищци живеят извън
пределите на страната и не са събрани данни за поддържането на интензивни
или поне регулярни контакти не само с А. С. А., но и с родителите им.
Първоинстанционният съд е приел, че това предполага слаба емоционална
привързаност, поради което исковете, макар и доказани по основание, следва
да бъдат уважени само до размера на 40 000 лева за всеки един от тези двама
граждански ищци.
По изложените в мотивите на присъдата съображения
първоинстанционният съд на основание чл.45 от ЗЗД осъдил подсъдимия Б.
Н. Ю., да заплати на Д. С. А. и на Ю. С. С. обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на по 40 000 лева за всеки от тях, ведно със
законната лихва от датата на извършване на инкриминираното деяние -
06.11.2021 година, до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до 100 000 лева иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Неоснователни са доводите на повереника на Д. А. и Ю. С., че
уважения размер от по 40 000 лева на предявените граждански искове за
неимуществени вреди е прекалено занижен, тъй като тази сума не може да
34
покрие неимуществени вреди. С изключение на показанията на св.А. К., която
при разпита си е посочила, че убития А. А. има в чужбина брат и сестра и
преди четири, пет години е бил там при брат си на работа и на гости, по
делото не са събрани никакви други доказателства за поддържани връзки и
отношения между А. А. и Д. А. и Ю. С., както и за това по какъв начин всеки
от тези граждански ищци е преживял смъртта на брат си и въобще тази смърт
отразила ли им се е по някакъв начин. Гражданските ищци Д. А. и Ю. С. и
повереника им адв.Ч. не са ангажирали никакви доказателства, за да докажат
исковите си претенции, като предявените искове се основават единствено на
родствената връзка на гражданските ищци с убития А. А., а именно на
обстоятелството, че убития А. е техен брат. При това положение няма
основание да се приеме, че уважените размери на гражданските искове от по
40 000 лева са занижени и по тази причина не отговарят на критерия за
справедливост. Напротив, при липсата на доказателства за поддържани
връзки и отношения между убития А. А. и Д. А. и Ю. С., както и за това по
какъв начин тези всеки от тези граждански ищци е преживял смъртта на брат
си и въобще тази смърт отразила ли им се е по някакъв начин, настоящият
състав намира, че присъдените им обезщетения за неимуществени вреди са
несправедливи, тъй като са неоправдано завишени. Според въззивният съд,
при установените по делото обстоятелства, като сестра и брат на убития А. А.,
гражданските ищци Д. А. и Ю. С. несъмнено са претърпели имуществени
вреди, но справедливия размер на обезщетението, което следва да се присъди
е по 10 000 лева за всеки от тях, тъй като не са налице доказателства, които да
установяват обстоятелства, обуславящи определяне на по-голям размер на
обезщетението. По изложените съображения въззивният съд намира за
основателни доводите на защитника на подсъдимия, че гражданските ищци А.
А. и Д. А. и Ю. С. не са успели да докажат по-особени близки отношения с
убития А. А. и определения за тях с присъдата размер на обезщетението е
несправедлив. Основателно е и искането в жалбата на подсъдимия за
намаляване на присъдените обезщетения на Д. А. и Ю. С.. Ето защо в тази
част присъдата следва да се измени, като се намали размера на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци Д. А. и Ю. С. от
40 000 лева на 10 000 лева за всеки от тях и да се отхвърлят предявените от
тези граждански ищци искове за разликата над сумата 10 000 лева до 40 000
лева, тъй като в тази част исковете са неоснователни, понеже не са доказани
35
по размер.
Незаконосъобразно първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия
Б. Ю. да заплати на всеки от гражданските ищци Д. С. А. и Ю. С. С. законната
лихва от датата на инкриминираното деяние- 06.11.2021год., до
окончателното изплащане на сумата. Тази законна лихва по своята същност
представлява обезщетение за забава, каквото тези двама граждански ищци не
са претендирали нито с молбите си за конституиране като частни обвинители
и граждански ищци, подадени чрез повереника им адв.Ч., нито след това, в
рамките на производството в първата инстанция. Видно от съдържанието на
тези молби, които са приложени на л.л.58-59 и л.л. 60-61 от НОХД №
913/2022год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен, с тях са предявени
граждански искове по чл.45 от ЗЗД срещу подсъдимия за неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане в размер на по 100 000 лева, но
липсва искане за заплащане на законна лихва, като обезщетение за забава по
чл.86 ал.1 от ЗЗД. Видно от съдържанието на протокола за проведеното на
23.02.2023год. разпоредително заседание по НОХД № 913/2022год. по описа
на Окръжен съд-гр.Плевен, пострадалите Д. С. А. и Ю. С. С. не са
присъствали лично в това заседание, а повереника им адв.Ч., който е
присъствал, не е предявил допълнителна претенция за заплащане на законна
лихва, ведно с претендираното с молбите обезщетение за неимуществени
вреди. Въпреки това, в същото разпоредително заседание, при
конституирането на Д. С. А. и Ю. С. С. като граждански ицщи,
първоинстанционният съд приел за съвместно разглеждане, предявените от
тях с писмени молби граждански искове за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в размер на 100 000 лева за всеки от тях, „ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието 06.11.2021год. и до
окончателното изплащане на сумата“. Искане подсъдимият да бъде осъден да
заплати на гражданските ищци Д. С. А. и Ю. С. С. законна лихва не е
направено от тях и повереника им в цялото производство в първата
инстанция, включително и по време на съдебните прения. Въпреки липсата на
претенция за заплащането на законна лихва, като обезщетение за забава по
чл.86 ал.1 от ЗЗД, с присъдата първоинстанционният съд незаконосъобразно е
осъдил подсъдимия да заплати на гражданските ищци Д. С. А. и Ю. С. С.
законната лихва от датата на извършване на инкриминираното деяние-
06.11.2021год., до окончателното изплащане на сумата. По изложените
36
съображения присъдата следва да се измени, като се отмени в частите, с
които подсъдимият Б. Н. Ю. е осъден да заплати на Д. С. А. и Ю. С. С.
законна лихва от датата на инкриминираното деяние- 06.11.2021год., до
окончателното изплащане на сумата. След отмяна на присъдата в тези части,
не следва да се постановява отхвърлителен диспозитив, тъй като липсва
предявена от Д. С. А. и Ю. С. С. претенция за осъждане на подсъдимия да им
заплати законна лихва, като обезщетение за забава, по която претенция съдът
да дължи произнасяне.
При извършената служебна проверка на присъдата въззивният съд
констатира и това, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е
пропуснал да осъди подсъдимия да заплати държавна такса от 4 процента
върху уважената част на гражданските искове, но този порок на присъдата
може да се изправи от въззивният съд. След извършване корекцията на
уважените размери на гражданските искове предявени от Д. С. А. и Ю. С. С.
от 40 000лева на 10 000лева за всеки от тях, общия уважен размер на всички
граждански искове, върху който следва да се изчисли държавната такса е
200 000 лева, а дължимата държавна такса, която подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати е 8 000 лева.
Присъдата е правилна в частта за веществените доказателства и в
частта за разноските, с изключение на горепосочения пропуск за присъждане
на държавна такса върху уважената част на гражданските искове.
При извършената въззивна проверка на присъдата в пределите на
правомощията си по чл.314 от НПК, Великотърновският апелативният съд не
намери да са налице други основания за отмяна или изменение на
проверяваната присъда, освен горепосочените. Ето защо в останалите части
присъдата следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.337 ал.3 пр.2 вр. с чл.334 т.3 от
НПК и чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 32 от 09.11.2023год., постановена по НОХД №
913/2022год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен в гражданската част, както
следва:
37
Отменя присъдата в частите, с които подсъдимият Б. Н. Ю. е осъден
да заплати на гражданските ищци Г. Д. Й. и С. А. Й. законна лихва за периода
от 06.11.2021год. до 08.11.2021год. включително, като отхвърля исканията на
тези граждански ищци подсъдимият да бъде осъден да им заплати законна
лихва за периода от 06.11.2021год. до 08.11.2021год. включително.
Намалява размера на присъдените обезщетения за неимуществени
вреди на гражданските ищци Д. С. А. и Ю. С. С. от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева на 10 000 /десет хиляди/ лева за всеки от тях, като отхвърля
предявените от тези граждански ищци искове за разликата над сумата 10 000
/десет хиляди/ лева до 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
Отменя присъдата в частите, с които подсъдимият Б. Н. Ю. е осъден
да заплати на Д. С. А. и Ю. С. С. законна лихва от датата на инкриминираното
деяние- 06.11.2021год., до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда подсъдимия Б. Н. Ю. да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Окръжен съд-гр.Плевен сумата 8 000 /осем
хиляди/ лева, представляваща държавна такса върху уважената част на
гражданските искове.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 32 от 09.11.2023год., постановена по
НОХД № 913/2022год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен в останалите
части.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен
касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
38