Р Е Ш Е Н И Е
№………./16.03.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
шестнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 381
по описа за 2014 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от ООД "Атлант" срещу ЕАД
"Пазари" за приемане за установено, че ищецът притежава правото на
строеж върху недвижим имот,
представляващ терен с площ от 344 кв. м с идентификатор № 10135.1501.973 в
пълен обем, евентуално права на строеж на следните обекти:
Обект за търговска дейност с идентификатор
№10135.1501.973.51.5 (съответстващ на агроаптека с площ от 21.7 кв. м);
Обект за търговска дейност с идентификатор №
10135.1501.973.51.4 (съответстващ на магазин с площ от 12.55 кв. м);
Обект за обществено хранене с идентификатор №
10135.1501.973.51.1 (съответстващ на сладкарница с площ от 109.50 кв. м,
складова площ и санитарни помещения с площ 37 кв. м; както и включващ магазин с
обща площ от 41.67 кв. м);
Обект за търговска дейност с идентификатор №
10135.1501.973.51.3 (съответстващ на аптека с площ от 37.5 кв. м и складова
площ от 17 кв. м);
Обект за обществено ползване с идентификатор №
10135.1501.973.51.2 (съответстващ на три магазина с площи съответно от 21.75
кв. м, 22 кв. м и 23.50 кв. м), всички в сграда, построена 1981-1982 г., находяща се гр.
Варна, (Колхозен пазар), кв. 33, 9-ти подрайон, ведно със съответните идеални
части, основани на твърдения за придобиване чрез договор с нот. акт № 66/2007
г. ВН, евентуално по давност, чрез присъединяване владението, упражнявано от ЕТ
"Атлант" до предявяване на иска, по чл. 124 от ГПК.
Ответникът предявява възражение, че сградата е движима,
евентуално временна постройка по чл. 120 ППЗТСУ или по чл. 197 ЗТСУ, тъй като
към момента на твърдяното изграждане 1981-1982 г. сградата не е предвидена по
застроителния план (л. 96) и не й е даден траен градоустройствен статут.
Намира, че поради това към нея не принадлежи право на строеж. Сочи, че според
пар. 182 ПЗР ЗУТ обектите по чл. 56 ЗТСУ не са недвижими имоти, както и че
ищецът е признавал, че няма право на строеж, като е искал от ответника
разрешения и е сключвал договори за наем. Намира, че търпимостта на строежа не
може да се противопостави на собственика (л. 308).
Предявени са насрещни искове от "Пазари" ЕАД
срещу "Атлант" ООД за предаване владението върху реална част с площ
от 344 кв. м, повдигната в цвят по скицата на л. 9 от делото, от ПИ
идентификатор № 10135.1501.973 и върху обекти ид. 10135.1501.973.51.1, 4
и 5, основани на твърдения за придобиване собствеността чрез преобразуване от "ПАЗАРИ" ЕООД, а от ЕООД: върху
строителните обекти по приращение, а върху земята – чрез апорт, по чл. 108 ЗС,
евентуално за премахване на обекти ид. 10135.1501.973.51.1, 2, 3, 4 и 5,
основани на твърдения, че пречат на упражняването правото на собственост, придобито
чрез апорт, тъй като са незаконни, неузаконими и нетърпими, по чл. 109 ЗС.
Ищецът – ответник по насрещните искове ги оспорва.
Предявява възражение, че обектите са търпими и това е прието в производство по
издаване на удостоверение след решение на ВАС РБ (л. 355).
С определение № 1924, постановено на 21.10.2017 г.
производството е прекратено само в частта по главния насрещен иск за
собственост върху обект идентификатор 10135.1501.973.51.1.
По същество страните поддържат становищата. Представят подробни
писмени бележки. Ответникът предявява възражение, че би следвало да бъде
присъдено възнаграждение само по главния иск, евентуално за прекомерност.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По предмета и допустимостта на исковете:
В решението обектите следва да бъдат индивидуализирани
еднозначно чрез идентификаторите си по кадастралната карта.
Съдът приема, че след построяването на сградата правото
на строеж не се погасява, а продължава да съществува, но в латентен вид. От
друга страна в решението по иска за собственост на отделни обекти правото в
латентен вид не е посочено. Наред с това фактически спор действително
съществува.
Исковете и отговорите са допустими и надлежно предявени.
По същество в хронологичен ред:
Към заключението на в. л. П. (л. 439) са представени:
приложение № 1 – извлечение от генералния градоустройствен план на гр. Варна от
1956 г. (л. 442), от което се установява, че за територията, на която се намира
процесната сграда, е предвидено застрояване на кооперативен пазар и приложение
№ 2 – извлечение от регулационния план на гр. Варна от 1959 г. (л. 443), от
което е видно, че теренът е отреден за същото мероприятие.
В първото си заключение (л. 378) вещото лице сочи, че по
КП от 1965 г. – приложение № 1 (л. 410) теренът е отразен като затревен и не са
нанесени сгради, а по КП от 1969 г. (л. 409) са нанесени с молив две
полумасивни и четири паянтови сгради. В обясненията си в с. з. на 17.06.2016 г.
вещото лице излага, че нанасянето на сградите не е в кафяв цвят, за да се
отличава от първоначалния черен цвят на границите по КП, а с молив, както и че
няма заповед за попълване (л. 421, гръб). Моментът на нанасянето не може да
бъде установен, поради което то не може да послужи за установяване момента на
построяване на процесните обекти.
От представения в заверен препис (л. 562) списък на
обектите на СД "Търговия" по програмата за строителството за второто
полугодие на 1980 г. се установява, че значителната част от необходимите
средства за построяване на сладкарница "Пирин" на колхозния пазар е
била усвоена до 30.06.1980 г.
лист втори от решение от 16.03.2018 г. по гр. д. №381/2014 г. ВОС, ХII-ти
състав
В литературата се приема, че планирането в
социалистическото стопанство изключва конкуренцията т.е. няма юридически лица,
които да извършват една и съща дейност (Таджер, В. Гражданско право на НРБ.
Обща част. Дял ІІ. С: Софи-Р, 2001, с. 165). Съответно съдът приема, че следва
да се предполага, че на територията на колхозния пазар към този момент е
трябвало да има само една сладкарница.
От представените заверени преписи се установява, че: със
заповед № 120/28.01.1980 г. на Заместник-председателя (л. 561), във връзка с
решение на ИК Първи РНС Варна за предстояща реконструкция на колхозния пазар, е
наредено премахването на павилиони; в доклад, приет с решение на ИК Първи РНС,
протокол № 2 от 12 февруари 1980 г., за дейността на РНС за 1979 г. (л.
564-569), е изразено намерение да започне реконструкция на Колхозния пазар; със
заповед № 905/23.04.1980 г. на Председателя на Общинския народен съвет Варна
(л. 570) е наредено да се премахнат търговски павилиони, второстепенни
постройки и бараки във връзка с реконструкцията; на заседание на Изпълкома на
Първи районен народен съвет, за което е съставен протокол № 13/04.12.1980 г.
(л. 571) е разгледана информация (л. 571, гръб – 573), че живущите на ул.
"Величко Костов" №№ 53 и 57 се оплакват от неудачите във връзка със
съседството с хранителен комплекс "Пирин", стопанисван от клон
"Обществено хранене" и/или от клон "Хлебна и сладкарска
промишленост".
Общоизвестно е, че сградите на посочените адреси на ул.
"Величко Костов" (сега ул. "Дрин") №№ 53 и 57 са съседни от
юг и през улица "Дрин" на терена на Колхозния пазар, а процесната
сграда се намира в северната част на същия терен срещу ул. "Хан
Маламир".
Представителят на ищеца заявява, че не знае къде е бил
обект "Пирин 1", както и че между сладкарския цех и ул.
"Дрин" не е имало други сгради (л. 689, гръб), но не е изключено
хранителен комплекс "Пирин" да се е намирал на друго място, различно
от процесното и по-близо до ул. "Дрин".
От представените заверени преписи се установява, че: със
заповед № 3097, постановена на 19.12.1980 г. от Председателя на ИК ОбНС е
определено работно време на закусвалня "Пирин", бърза закуска
"Пирин" и на сладкарница "Пирин" за новогодишните празници
(л. 574); в доклада, приет с решение на ИК Първи РНС, протокол № 5 от
09.04.1981 г., за дейността на РНС за 1979/81 г. (л. 579-582) е включено
извършено основно преустрояване на Колхозния пазар; в анализ на стопанската
дейност на СД "Търговия" за 1982 г. (л. 583) е вписано, че е
изработена етажна транспортна количка за сладкарското производство, внедрена в
сладкарница "Пирин" на Колхозния пазар (л. 585). В заключението (л.
378) вещото лице сочи, че към 1992 г. сладкарницата и сладкарският цех са били
изградени (л. 382), но въз основа на документите по договора за аренда.
Съдът приема, че сладкарница "Пирин" е действащ
търговски обект през 1982 г., но не би могло да се приеме, че това е именно
процесната сграда.
Към заключението на в. л. П. (л. 439) са представени:
приложение № 3 (л. 444-445) – извлечение от общия градоустройствен план от 1982
г. (вещото лице сочи в заключението, че територията на пазара е отразена с
предназначение "паркове и озеленяване"); приложение № 4 (л. 446 и
447) – извлечение от ЗРП от 1985 г. на 9-ти м. р. (вещото лице сочи в
заключението, че процесният обект се намира в терен I-за пазар, а частта,
където се намира процесната сграда, е предвидена за озеленяване).
От представените заверени преписи се установява, че: със
заповед № 371/22.09.1986 г. (л. 586) главният директор на СД "Местна
промишленост и битови услуги" е наредил дирекцията да предаде на поделение
"Обществено хранене" бар-бюфет за сладкарница "Пирин"; в
обзор-анализ за дейността на предприятие "Бързо хранене"-Варна за
1987 г. (л. 587 и сл.) е вписано, че през тази година сладкарница
"Пирин" № 173 е работила като кафе-еспресо (л. 590).
За проверка, извършена от комисия (л. 175 от документи,
представени от ищеца и приложени към корицата на адм. д. №1229/2011 г. ВнАдмС,
ХVI-ти с-в) е съставен отчет (л. 176 и сл. от същите документи), в който е
посочено, че в периода около 1986 г. на пазара има две сладкарници: "Пирин
1" и "Пирин 2" (л. 182 от същите документи). В случая, по съображението,
изложено по-горе, следва да се предполага само, че двете сладкарници са на
различни места в колхозния пазар. Ищецът не е посочил сладкарница "Пирин
1" т.е. е създал пречка за отстраняването на неяснотата. Поради това не би
могло да се приеме, че сведенията в документите, че след 1982 г. сладкарница
"Пирин" е работещ търговски обект, се отнасят именно до процесната
сграда.
От представените по гр. д. № 2314/2013 г. ВОС, VI с-в
преписи е видно, че са съставени: протокол за показанията на електромера на
сладкарски цех "Пирин" от 1990 г. (л. 274), подписан от И.П.и
протокол за резултатите от търг за отдаване на обект № 174 сладкарница
"Пирин" под аренда от 31.03.1990 г. (л. 292) и е сключен договор от
13.04.1990 г. за предоставяне на обект 174 сладкарница "Пирин" 350
кв. м на Колхозния пазар под аренда (л. 293), по който П.А.П. е дал гаранции
(л. 295).
Представен е заверен препис (л. 592) от заповед
№108/04.06.1990 г. за категоризация на сладкарница "Пирин 2"
(колхозен пазар).
С Решение № 228/21.11.1990 г. на Министерски съвет на
Република България (л. 534) се предоставя безвъзмездно от 1 декември 1990 г. на
Общинския народен съвет - Варна, държавното имущество на поделение
"Пазари" на фирмата "Лазур" за образуване на общинска фирма,
която да поеме съответната част от активите и пасивите на фирма
"Лазур" по баланса й към 30.11.1990 г., както и от другите й права и
задължения по разделителен протокол. Съдът приема, че имотът е станал общинска
собственост по чл. 6, ал. 2, т. 1 ЗС в ред. ДВ, бр. 77 от 1991 г. (решение № 7
от 24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4147/2013 г., II г. о., ГК).
С решение, постановено на 14.12.1990 г. по ф. д. №5198 по
описа за 1990 г. на ВОС е вписана ОФ "Пазари" (л. 536).
От представените по гр. д. № 2314/13 г. ВОС, VI с-в
заверени преписи се установява, че е издадена заповед № 1106 от 01.12.1992 г.
от директора на "Лазур" АД да се проведе конкурс за продажба на
активи (л. 107) и съставен протокол от 04.12.1992 г., с който А.А. е предложен
за купувач (л. 108), а е издадена служебна бележка от 22.12.1992 г. от
"Лазур" АД, че П.А.П. съгласно същия протокол от 04.12.1992 г. е
спечелил конкурса и е сключил договора (л. 299).
От представения заверен препис (л. 5) се установява, че
на 09.12.1992 г. е сключен договор за продажба между "Лазур" АД и ЕТ
"Атлант - П.А." за прехвърляне собствеността върху временна постройка
(без земята, върху която е разположена и е собственост на общината), досегашно
заведение за обществено хранене, намиращо се на Колхозния пазар - сладкарница
"Адамо" с обща застроена площ от 107 кв. м. Само вписването в
договора, че постройката е временна не я прави такава.
лист трети от решение от 16.03.2018 г. по гр. д. №381/2014 г. ВОС, ХII-ти
състав
От представените заверени преписи (л. 6 – от ищеца, л. 44
– с печат от "Лазур" АД и л. 643 – нотариално заверен) се установява,
че на 24.12.1992 г. между същите страни е сключен договор за продажба на
заведение за обществено хранене, сладкарски цех и сладкарница "Адамо"
/Пирин-2/, находящи се в гр. Варна, Колхозен пазар, съгласно който се прехвърля
правото на собственост върху постройка без земята, върху която тя е
разположена, с обща застроена площ 350 кв. м и двор 120 кв. м, граничещ с обект
на ОП "Амбалаж", като в раздел III т. 3 от заключителните разпоредби
на договора страните се споразумяват, че с факта на подписване на този договор
се обезсилва подписаният на 09.12.1992 г. договор.
От заключението (л. 800) на вещото лице Г.Т. се
установява, че дворът, който по договора граничи с терен на
"Амбалажи" има границите по приложенията (л. 801 и 802). Това е така,
тъй като по скицата на л. 100 от адм. дело № 3420/2010 на ВнАС действително е
вписано "Амбалаж".
С определение, постановено в с. з. (л. 114, гръб от гр.
д. № 2314/13 г. ВОС) е открито производство по оспорването автентичността на
този договор. В решението е прието, че оспорването е неуспешно. Въззивният съд
е приел същото. Между страните спорът за автентичността на документа е разрешен
(мотивите на ТР № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК).
От представения заверен препис (л. 510) се установява, че
на 28.12.1992 г. във връзка със сключения договор от 24.12.1992 г. за продажба
на сладкарница със сладкарски цех "Пирин 2" е съставен
приемо-предавателен протокол за сградата и оборудването.
В обобщение може да се приеме за установено само, че
сградата е построена след 1969 г. и преди 1990 г., но не и точен момент на
построяване. Съдът приема, че сградата е построена в периода след 1973 г. в
терен, отреден за пазар т.е. като елемент от системата за комплексно обществено
обслужване по чл. 112, ал. 1 ППЗТСУ (отм.). Нормите на чл. 112, ал. 1 и 2
въобще уреждат отклонение от правилото, че застрояването, извън жилищните
структурни единици по ал. 3, се извършва в съответствие с предвиждане по
застроителния план (обратно в решение № 486 от 8.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №
9/2009 г., II г. о., ГК се приема, че застрояването е в съответствие с
плановете). Затова и новата ал. 4 ДВ, бр. 6 от 1998 г., която урежда застрояване
без предвиждане, е включена именно в тази разпоредба. Отклонението е обусловено
от нуждата да се изгради гъвкава мрежа от обекти за обществено обслужване за
цялото населено място, а не да се предвиди постоянно мероприятие за конкретен терен.
За тази мрежа може да се приеме, че има относителна самостоятелност, а това
означава, че и строителството се разрешава в нея. Според обясненията на вещото
лице П. в с. з. принципът на големите площадки е обратен на дворищната
регулация: първо се отреждат границите, а след това се одобрява застрояването с
генерален план (л. 494, гръб). Съдът приема, че за елемента от системата за
комплексно обществено обслужване дори предназначението е общо: магазин по типов
проект, тъй като нуждата сравнително бързо може да се промени.
В практиката се е приемало, без да се изследва издадени
ли са строителни книжа, че такъв магазин има постоянен градоустройствен статут
(цит. решение № 486 от 8.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 9/2009 г., II г. о.,
ГК).
Съдът приема, че магазинът, изграден с държавни средства
в терена на централния пазар и въведен в експлоатация има постоянен
градоустройствен статут. Да се приеме, че магазинът е незаконен строеж е
изключено.
Към заключенията на в. л. П. са представени: приложение №
4 (л. 405) и приложение № 5 (л. 448): заповед № Г-35 от 30.03.1993 г., с която
е одобрено изменение на ЗРП, по който процесната сграда се намира в терен
I-пазар в кв. 333, конкретно предвидена за озеленяване. Вещото лице сочи, че
този план е изработен въз основа на кадастралния план от 1969 г., а
впоследствие също както по КП, върху ИЗРП са нанесени с молив две полумасивни и
една паянтова сгради на мястото на част от процесната сграда. В обясненията си
(л. 422) вещото лице сочи, че след като са нанесени като сгради не може да се
допусне, че са били временни или преместваеми, но това становище не може да
бъде споделено.
От представения заверен препис (л. 593) се установява, че
с решение на СТСУСА, за което е съставен протокол № 10/07.03.1995 г., е приета
(по т. 12 л. 595) актуализация на генералния план на пазара (л. 267 и л.
400-403). Вещото лице П. сочи в първото заключение (л. 379), че на мястото на
процесната сграда по тази актуализация са предвидени две петна за застрояване
на метални павилиони. В административния спор с участие на страните вещото лице
К. поддържа, че отразяването е на съществуващи метални павилиони (л. 356 от
адм. д. № 3420/10 г. ВнАдмС).
Съдът приема, че сведението в писмо (л. 371 и сл. от адм.
д. № 3420/10 г. ВнАдмС), че генералният план не бил предаден в архива няма
значение.
С решение, постановено на 06.06.1996 г. по ф. д. №2111 по
описа за 1996 г. на ВОС (л. 537) е вписано преобразуването на ОФ
"Пазари" в "Пазари" ЕООД. С възникването на ТД активите на фирмата
са преминали в имуществото му (решение № 38 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
673/2012 г., II г. о., ГК).
От представения заверен препис (л. 597) се установява, че
е издадено удостоверение от 19.07.1996 г. от служба ТСУ община Варна, район
"Одесос", че сладкарницата попада в района на Колхозния пазар в кв.
333 от IX м. р., в терена по генералния план, одобрен на 09.05.1995 г.
Сключен е договор от 01.01.1997 г. (л. 104), чрез който
"Пазари" ЕООД е предоставило под наем търговско място на П.А.П. за
извършване на търговска дейност в сладкарница.
От представения заверен препис (л. 547 и л. 627) се
установява, че е съставен акт № 449/29.12.1997 г. за общинска собственост върху
терен с площ 9300 кв. м парцел I-пазар в кв. 333, придобит по чл. 2, ал. 1, т.
6 ЗОС като обект на общинската инфраструктура с местно значение за търговско
обслужване на населението. Имотът е станал общинска собственост преди това на
основание чл. 6, ал. 2, т. 1 ЗС.
От представения заверен препис (л. 270) се установява, че
с писмо изх. № АГ 94 П/66/ от 28.12.1998 г. началникът на управление
"Архитектура и благоустройство" при община Варна, район
"Одесос" е отговорил на П.П., че може да извърши ремонт и
реконструкция на сградата в съществуващия обем и след издаване разрешение за
строеж, както и че като молителя счита сградата за временен строеж.
В практиката се е приемало, че дали строежът е временен зависи
от предназначението му и действалата към момента на изграждане редакция на чл.
120 от ППЗТСУ (отм.) (решение № 486 от 8.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 9/2009
г., II г. о., ГК). Съдът приема, че критерият е обективен.
лист четвърти от решение от 16.03.2018 г. по гр. д. № 381/2014 г. ВОС,
ХII-ти с-в
Към първото заключение на в. л. П. са представени:
приложение № 10 (л. 386): разрешение за строеж № 96 от 22.03.1999г., издадено
от главния архитект на община Варна, район "Одесос", на
"Пазари" ЕООД да смени предназначението на заведение за обществено
хранене в аптека, въз основа на одобрени проекти (л. 387-389). Съдът приема, че
посочването на "Пазари" ЕООД за инвеститор няма самостоятелно правно
значение.
От представените заверени преписи (л. 141 и л. 271) се
установява, че П.П. е подал молба вх. № АГ 94 П /34/ от 13.04.1999 г. за
издаване на виза за узаконяване и молба вх. № АГ 94 П /65/ от същата дата (л.
272) за даване постоянен статут на сградата, която описва като временен строеж
по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.).
Въпреки сведенията, че ситуационното решение не се
съхранява (л. 416-419) от представените заверени преписи (л. 393-398; л.
482-492) се установява, че по задание на ответника е изготвен проект за
ситуационно решение, прието с решение по т. 36 от протокол 19/11-12.05.1999 г.
на ГАГК. В обяснителната записка към решението е прието, че само аптеката може
да бъде запазена и включена в бъдещото застрояване, а останалите процесни
обекти са в крайно незадоволително физическо и хигиенно състояние и са
новопредвидена площ т.е. не се запазват.
От представения заверен препис (л. 140 и л. 274) се
установява, че администрацията е изпратила на П.П. писмо изх. № АГ 94 П/34/ от
07.06.1999г., че сградата не подлежи на запазване.
С решение, постановено на 13.08.1999 г. по ф. д. №2111 по
описа за 1996 г. на ВОС (л. 128) е вписано увеличение на капитала на
"Пазари" ЕООД със стойността на площадката на Централния (т.е.
Колхозния) пазар.
Съдът приема, че въпреки че този терен е сред основните
активи все пак не е бил придобит при преобразуването, а едва с непаричната
вноска т.е. ТД е придобило собствеността чрез твърдяното от ищеца основание.
Към заключението на в. л. П. е представена заповед №
Р-290 от 16.09.1999 г., с която е изменена регулацията на Централния пазар (л.
493) и е одобрено ситуационното решение, по което е предвидено да се запази
само аптеката (л. 398 и сл.; констатация на вещото лице на л. 440).
В първото си заключение (л. 382) в. л. П. сочи, че в
периода 1993-1999 г. е извършено допълнително застрояване, но сградите и
навесите са били в лошо общо състояние, а във второто заключение (л. 441) – че
това строителство е в дворната част и не е ново, а преустройство на
съществуващи обекти.
От представените заверени преписи от: заповед № Р-12 от
11.01.2000 г., с която е одобрено попълването на КП за имот пл. № 1, кв. 662 по
плана на VІ подрайон, без графичната част (л. 544); акт № 1616/24.02.2000 г. за
общинска собственост върху терен с площ 3 900 кв. м, гр. Варна, бул. "Чаталджа"
представляващ "Пазарна площадка" (л. 542 и л. 548); акт №
1863/15.08.2000 г. за общинска собственост върху терен с площ 1920 кв. м,
представляваща пл. № 500 гр. Варна ж. к. "Владислав Варненчик",
"Търговски център" (л. 549) се виждат действията за установяване
общинската собственост върху терените на пазари в града.
От представените в заверени преписи (л. 600-602):
становище на "Пожарна и аварийна безопасност" от 10.04.2000 г.,
сертификат за пожарна безопасност и протокол № 381 за резултати от проверка за
пожарна и аварийна безопасност и удостоверение № 1637, издадено 23.01.2001 г.
за категоризация (л. 605) се установява, че сладкарница "Адамо" е
съществувала и в нея се е извършвала дейност.
От представените заверени преписи се установява, че П.П.,
действащ като ЕТ е подал молба от 03.05.2000 г. за закупуване на земята (л.
276); че молбата е изпратена за становище на община Варна (л. 277), а то е, че
няма основание за продажба (л. 278).
От представения заверен препис (л. 280) от протокол № 24
за заседание от 28-29.03.2001 г. на ОбС Варна е видно, че е взето общо решение
825-4 за запазване временните строежи до възникване на инвестиционна инициатива
за реализиране предвижданията.
С молба от 21.02.2002 г. (л. 281) П.П. е поискал от
ответника разрешение за реконструкция и модернизация на обекта.
Представена е служебна бележка (л. 55), издадена от
"Пазари" ЕООД, че ищецът има право да отдава под наем собствените си
помещения на пазара. Изпратено е уведомително писмо от II РПУ Варна до
"Оазис" ЕООД-Варна (л. 608), че дружеството е съобщило за кражба на
строителната документация през 2003 г. на ГТП "Здрава храна".
Дружеството е издало служебна бележка за същото (л. 604). Обстоятелствата нямат
значение, тъй като строителните книжа, ако са били издадени, се съхраняват
безсрочно в техническа служба на общината (чл. 230 ППЗТСУ (отм.).
От представения заверен препис (л. 551) се установява, че
е издаден НА №132/11.11.2003 г., т. IV, рег. № 5088, дело № 391 от 2003 г. на
ВН № 363, акт № 120, т. LXI, д. 13873/2003 г. на СВ-Варна, с който е признато
право на собственост на "Пазари" ЕООД върху недвижим имот в гр.
Варна, район Одесос, ул. "Д-р Пискюлиев", представляващ пазарна
площадка с площ 9 300 кв. м, съставляваща УПИ I-пазар в квартал 333 по плана на
9-ти м. р. на гр. Варна, при граници: ул. "Ангел Кънчев", ул.
"Д-р Пискюлиев" и ул. "Дрин".
В заключението си (л. 440) в. л. П. сочи, че със заповед
№ Г-51 от 10.03.2004 г. е одобрен ПУП (копие на л. 390-392), по който теренът,
в който се намира процесната сграда е предвиден за транспортен.
От представения заверен препис (л. 550 и л. 629) се
установява, че е съставен акт № 3263/17.11.2004 г. за общинска собственост
върху терен с площ 10 720 кв. м парцел I-пазар в кв. 333, на основание чл.
59 ЗОС т.е. поради образуването на нови парцели, при същите граници.
От представения заверен препис (л. 153 и л. 552) е видно,
че е издаден НА № 30/20.01.2005 г., т. I, рег. № 677, дело № 29 от 2005 г. на
ВН № 11, акт № 67, т. III, д. 572/2005 г. на СВ-Варна с който е признато право
на собственост на "Пазари" ЕООД върху същия УПИ с площ 10 720 кв. м.
С решение, постановено на 26.09.2005 г. по ф. д. №2111 по
описа за 1996 г. на ВОС (л. 120) е вписано увеличение на капитала на
"Пазари" ЕООД, което се осъществява с непарична вноска – останалата
част от терена на пазара.
От представения заверен препис (л. 7) се установява, че е
издаден НА № 66 от 21.12.2006 г., том XI, peг. № 14204, дело № 2031/2006 г. ВН,
акт 163, т.СХХIII, д. № 29068/2006 г. СВ Варна, с който е признато право на
собственост на ЕТ "Атлант - П.А." върху търговски обект, находящ се в
гр. Варна, Централен пазар /Колхозен пазар/, кв. 333, 9-ти подрайон, терен
общинска собственост, с обща застроена площ от 319 кв. м, състоящ се от
сладкарница, магазини и санитарни помещения, придобито чрез продажба по ЗППДОП.
лист пети от решение от 16.03.2018
г. по гр. д. № 381/2014 г. ВОС, ХII-ти състав
От представения заверен препис (л. 8 и л. 512) се
установява, че на 14.02.2007 г. е сключен договор с НА № 66, том I, peг. №
1935, дело № 43/2007 г. ВН № 363, акт № 34, т. Х, дело № 2208/07 г. СВ Варна,
чрез който ЕТ "Атлант - П.А." продава на ищеца същия търговски обект, находящ се в гр. Варна, Централен пазар,
кв. 333, 9-ти подрайон - терен общинска собственост, с обща застроена площ от
319 кв. м, състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни помещения, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терен общинска собственост, поправен с НА № 80, том I, peг. № 1836, дело
№ 80/2013 г. ВН № 124, акт № 176, т. ХVI, дело № 3297/13 г. СВ Варна (л. 420) в
застроената площ: от 319 кв. м – на 344 кв. м и в описанието на обекта, като се
чете също, че е изградена козирка по протежение на аптеката, сладкарницата и
бързата закуска, подпряна със стоманени колони, които представляват неразривна
част от цялата конструкция на сградата.
В заключението си (л. 382) вещото лице сочи, че в периода
1999-2008 г. е бил извършен основен ремонт и съществуващите сгради са обединени
под общ покрив с козирка от югоизток, а след 2008 г. са извършвани само промени
във вътрешното разпределение: част от аптеката е приобщена към сладкарницата, а
магазините, в зависимост от нуждите, се обединяват.
От представения заверен препис (л. 129 и л. 559) се установява,
че с решение № 1839; 1840, постановено на 20.02.2007 г. по ф.д. № 319/2007 г.
на ВОС е вписано прекратяване на "ПАЗАРИ"
ЕООД без ликвидация, поради преобразуването му, чрез промяна на правната
форма в еднолично акционерно дружество с наименование "ПАЗАРИ" ЕАД т. е. ответника.
Съдът приема, че ответникът е придобил правото на
собственост върху терена чрез твърдяното основание.
От представените заверени преписи (л. 111-118) се
установява, че през 2007 г. и 2008 г. между страните са сключвани договори за
наем на търговското място № 536 на сладкарницата.
От представените заверени копия (л. 9-14) се установява,
че в одобрената със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК-София
кадастрална карта на гр. Варна, придобитият от "АТЛАНТ" ООД обект е отразен с идентификатор
10135.1501.973.51, със застроена площ от 344 кв. м и предназначение: сграда за
търговия, в която се намират самостоятелно обособени обекти за търговска
дейност: № 1 – за обществено хранене и №№ 2-5, без данни за застроените им
площи.
От представения заверен препис (л. 457) се установява, че
със заповед № ДК-02-СИР-28/09.09.2010 г. на Началника на РДНСК, Североизточен
район сектор Варна е разпоредено премахването на масивна сграда с четири
магазина с входове от ул. "Ангел Кънчев", сладкарница
"Адамо" със санитарни помещения, два магазина и помещение за бърза
закуска с входове откъм пазара /без аптеката/ със застроена площ ок. 269 кв. м.
Заповедта е отменена (решения л.
460-481). В производството по приложеното гр. д. № 2314/2013 г. ВОС съдът
е приел, че решенията на
административния съд, включително за търпимостта на строежа са задължителни за
гражданския съд (определение № 186, постановено на 31.03.2015 г. по гр. д. №
596 по описа за 2015 г. на ВКС РБ, I г. о.).
В задължителната практика се приема, че косвеният съдебен
контрол е допустим, когато страните в административното и в гражданското
производство са различни (решение № 126 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
207/2014 г., I г. о., ГК). Само заради
приетото в цитираното определение № 186 съдът приема, че сградата е търпим
строеж.
С решение от 06.07.2011 г. по гр. дело № 311 по описа за
2010 г. на ВРС, XII-ти състав (л.
520), потвърдено с решение,
постановено на 01.03.2012 г. по възз. т. дело № 2586/ 2011 г. по описа на ВОС
(л. 523), ищецът "Атлант" ЕООД е осъден да предаде на "Пазари"
ЕАД държането на търговско място № 536, с площ от 266 кв. м, съставляващо
реална част от УПИ I, находящ се в гр. Варна, пазар Централен /Колхозен/ в кв.
333, по плана на 9 ти м-р на града, представляващ ПИ № 10135.1501.973 по КК на
гр. Варна.
От представения заверен препис (л. 525) е видно, че е
съставен протокол за въвод от 28.05.2013 г. по изп. дело № 20127180402657 за
принудително отнемане на сладкарницата и доброволно предаване на останалите
обекти от трети лица (наематели на ищеца) на взискателя – ответникът.
С решение № 2640/13.12.2013 г. по в. гр. д. № 1945/13 г.
на ВОС жалбата срещу въвода е оставена без уважение (л. 109 от гр. д. № 2314/13
ВОС).
От представената преписка се установява, че с решение,
постановено на 23.05.2014 г. по гр. д. № 2314/2013 г. ВОС е признато за
установено между страните в настоящото производство, че "Атлант" ЕООД
притежава правата на собственост върху самостоятелни обекти №№
10135.1501.973.51.1 (съответстващ на сладкарница и склад по протокола за въвод
с площ от 109.50 кв. м), 3 (съответстващ на аптека и склад по същия протокол) и
2 (съответстващ на три магазина по същия протокол), придобити чрез горния
договор и "Пазари" ЕАД е осъдено да предаде на ищеца държането на същите обекти.
Съдът приема, че възраженията срещу собствеността на
продавача са преклудирани от силата на пресъдено нещо, последица от решението.
В практиката се приема, че притежанието на право на
собственост върху терена и право на собственост върху сграда или обект от
сграда в лицето на различни субекти, е възможно само при наличие на право на
строеж (решение № 485 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4774/2008 г., II г.
о., ГК). Следователно следва да се приеме, че ищецът притежава право на строеж.
Същото е прието и в предходния спор между страните за собственост (определение № 186, постановено на 31.03.2015
г. по гр. д. № 596/2015 г. на ВКС РБ, I г. о.).
По обема на правото на строеж:
Предмет на договора е собствеността върху сградата,
поради което и правото на строеж е за същата сграда, а не за цялото въобще
допустимо по застроителния план застрояване, по аргумент за изключеното трето
(решение № 116 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5203/2008 г., II г. о., ГК).
По прекратяването на правото на строеж:
В литературата се приема, че когато правото на строеж не
е в пълен обем т.е. за цялото предвидено застрояване, а за конкретна сграда или
обект в сграда, промяната в предвиждането за застрояване води до погасяване
правото на строеж по силата на устройствения план (Дашина, Е. Право на строеж…
в Актуални проблеми на нотариалната практика. С.: Сиби, 1997, с. 64).
По действащия подробен устройствен план, одобрен със
заповед № Г-51 от 10.03.2004 г. (копие на л. 390-392) теренът, в който се
намира процесната сграда е предвиден за транспортен (заключение на в. л. П. на л.
440).
лист шести от решение от 16.03.2018г. по гр. д. №381/2014 г. ВОС, ХII-ти
състав
Съдът приема, че цитираното становище се отнася само до
правото на застрояване, но не и до реализираното право на строеж. Ищецът не е
изгубил правото на строеж само поради промяната на предвиждането по подробния
план. Сградата съществува, а правото на ищеца след премахването й е извън
предмета на спора.
В обобщение главният
иск за признаване право на строеж в пълен обем е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. По евентуалния иск следва да бъде признато правото на строеж на
ищеца за сградата за търговия.
Съдът приема, че това е допустимо, тъй като признаването
на права на строеж за отделните строителни обекти би имало предмет ако в
сградата е учредена етажна собственост.
По насрещните искове:
Правото на собственост на "Пазари" ЕАД върху
терена следва да бъде прието за установено, но искът за предаване владението е
неоснователен, тъй като носителят на правото на строеж има право да владее
терена.
Притежаваното от "Атлант" ООД право на строеж
за сградата за търговия изключва твърдяните от "Пазари" ЕАД права на
собственост върху отделните обекти по приращение.
Исковете за предаване владението върху тези обекти са
неоснователни.
По
евентуалните искове за премахване на строителните обекти:
В практиката се приема, че
удостоверението за търпимост установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му
вид от гледище на обществения интерес, но когато такъв строеж засяга правата на
трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по чл. 109 ЗС (решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., II г. о., ГК).
В процесния случай обаче и
собствеността върху сградата е установена, поради което същата не представлява
последица от неоснователно действие, която следва да бъде премахната.
Исковете по чл. 109 ЗС са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Минималният размер на
възнаграждението по главния иск е 2971.72 лв. т.е. платеното възнаграждение 8
960 лв. е в размер около три пъти минималния по чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Разноските на ищеца по
насрещните искове, вкл. платеното възнаграждение за адвокат също следва да
бъдат присъдени. Делото е сложно, но все
пак е отчасти обусловено от предходните дела.
Съдът приема, че платените
възнаграждения са прекомерни и следва да бъдат намалени до 7000 лв. по главния
иск и 7000 лв. по насрещните искове.
Ответникът следва да заплати
изцяло сторените разноски за платени държавни такси: 843.91 лв. за предявяване
на иска и 34 лв. за вписване и платени възнаграждения на вещи лица 420 лв. Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ООД "Атлант" с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. "Фердинанд" 19 Б, ет. 2 срещу ЕАД
"Пазари" с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. "Дрин" № 65 за приемане за установено, че ищецът притежава
правото на строеж върху недвижим имот, представляващ реална част с площ от 344 (триста и
четиридесет и четири) кв. м, повдигната в цвят по скицата на л. 9 от делото,
която приподписана от съда, е неразделна част от решението, от ПИ идентификатор
№ 10135.1501.973 (десет хиляди и сто
тридесет и пет; хиляда и петстотин и едно; деветстотин и седемдесет и три) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК в пълен обем, на основание чл. 124 ГПК.
ПРИЕМА за установено, че ООД "Атлант" с. ЕИК, с. а.
притежава правото на строеж за сграда за търговия, находяща се гр. Варна,
(Колхозен пазар), кв. 33, 9-ти подрайон, с идентификатор №10135.1501.973.51 (десет хиляди и сто тридесет и
пет; хиляда и петстотин и едно; деветстотин и седемдесет и три; петдесет и едно)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 год. на Изп. директор на АГКК,
със застроена площ 344 (триста и четиридесет и четири) кв. м, придобито чрез договор, сключен на 14.02.2007 г. с НА № 66, том I, peг. № 1935, дело №
43/2007 г. ВН № 363, акт № 34, т. Х, дело № 2208/07 г. СВ Варна, по иска, предявен срещу ЕАД "Пазари" с. ЕИК, с. а., на основание чл. 124 ГПК.
ПРИЕМА за установено, че ЕАД "Пазари" с. ЕИК, с. а.
притежава правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
(Колхозен пазар), кв. 33, 9-ти подрайон, представляващ гореописаната реална част с площ от 344 кв. м от ПИ ид. №
10135.1501.973, придобито чрез преобразуване от "ПАЗАРИ"
ЕООД, а от праводателя – чрез апорт, по насрещния иск, предявен срещу ООД "Атлант" с. ЕИК, с. а. и
ОТХВЪРЛЯ искането за предаване владението върху същата реална част, на
основание чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ насрещните искове, предявени от "Пазари" ЕАД с.
ЕИК, с. а. срещу "Атлант" ООД с. ЕИК, с. а. за предаване владението върху недвижими
имоти, находящи се в гр. Варна, Колхозен пазар, кв. 33, 9 подрайон, представляващи обекти идентификатори 10135.1501.973.51.4 (десет хиляди и сто тридесет и пет; хиляда и петстотин
и едно; деветстотин и седемдесет и три; петдесет и едно; четири) и 10135.1501.973.51.5 (десет хиляди и сто
тридесет и пет; хиляда и петстотин и едно; деветстотин и седемдесет и три;
петдесет и едно; пет), основани на твърдения за придобиване собствеността чрез
преобразуване от "ПАЗАРИ"
ЕООД, а от праводателя: по приращение, на основание чл. 108 ЗС и за премахване на обекти
ид. 10135.1501.973.51.1, 2, 3, 4 и 5 (от едно до пет), основани на твърдения,
че пречат на упражняването правото на собственост, придобито чрез апорт, тъй
като са незаконни, неузаконими и нетърпими, на основание чл. 109 ЗС
ОСЪЖДА "Пазари" ЕАД
с. ЕИК, с. а. да заплати на "Атлант"
ООД с. ЕИК, с. а. сумата 15297.91 лв. (петнадесет
хиляди и двеста и деветдесет и седем лева и 91 ст.) сторени разноски за платени адвокатски
възнаграждения, намалени поради прекомерност до 7000 лв. по главния иск и 7000
лв. по насрещните искове и държавни такси: 843.91 лв. за предявяване на иска и
34 лв. за вписване и платени възнаграждения на вещи лица 420 лв, на основание чл. 78, ал. ал. 1 и 5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: