МОТИВИ по нчд№2584/19г.
по описа на СГС, НО, 16 състав
От Полицейски
президиум Р.ФР Г. е внесено предложение съдът да упражни правомощията си по
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( обн. в ДВ бр. 15/2010г.,
изм. ДВ бр. 55 от 19 юли 2011г. – ЗПИИРКОРНФС) по отношение на българския
гражданин А.Г. във връзка с постановено срещу него Решение №500.05004082.0 от
22.05.2018г. на Полицейски президиум Р.ФР Г., влязло в сила на 05.07.2018г.
В производството пред съда прокурорът изразява
становище, че съдът следва да се произнесе с решение, с което да се признае решението,
издадено от страна на ФРГ за
налагане на финансова санкция в наказателното производство.
Служебният
защитник на засегнатото лице адвокат Д. заявява, че не е налице нито едно от
основанията за отказ да се изпълни решението на немските несъдебни власти за
налагане на финансова санкция.
Засегнатото
лице Г., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище.
СЪДЪТ, след
като се съобрази със становището на страните и доказателствата по делото и
разпоредбата на чл.10 от ЗПИИРКОРНФС /по по-нататък съкратено Закона/, по чл.30
от Закона относно условията за признаване и изпълнение по чл. 31 относно
подсъдността и чл. 35 относно основанията за отказ на признаване и изпълнение,
намира за установено следното:
Срещу А.Г. –
български гражданин, роден на ***г***, Молдова, с адрес гр.София, ж.к.**********,
с ЕГН ***********, лична карта №********* издадена на 05.12.2011г. от МВР София,
е постановено Решение №500.05004082.0 от 22.05.2018г. на Полицейски президиум Р.ФР
Г., влязло в сила на 05.07.2018г., с което той е бил признат за виновен по
обвинение за административно нарушение по чл.41, ал.1, във връзка с Приложение
2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата, чл.24 от Закона за движение
по пътищата, 153а от Федерален каталог
за финансовите санкции на ФР Г., за това че на 28.03.2018г., в 10:46 часа, в
землището на Пирмазенс, на федерален път 10 при Хазанек, по посока федерална
автомагистрала 8, като водач на седлови влекач с регистрационен номер *********,
не е спазил забраната за изпреварване, която била обозначена с пътен знак
276/277, като му е наложена финансовата
санкция (дължими съдебни разходи) в размер общо на 98,50 евро с левова
равностойност в размер на 192,64 лв. (сто деветдесет и два лева и
шестдесет и четири стотинки).
В настоящия случай,
това е решение на чуждестранните власти за налагане на финансови санкции по
смисъла на чл. 3, ал.1 от Закона, тъй като е издадено от административен орган
на страна-членка на ЕС и финансовата санкция е постановена по повод извършено административно
нарушение. Този административен акт е влязъл в сила, засегнатото лице, видно от
представеното удостоверение по чл.4 от Закона, е било уведомено за воденото
срещу него административнонаказателно производство, знаело е, че може да
обжалва решението пред съдебен орган, но само е избрало да не присъства по
време на административнонаказателното производство и е знаело какви са
възможностите за обжалване решението. В този смисъл липсват основанията на чл.
35, т.9 от Закона за отказ от признаване изпълнение на решение, с което се
налага финансова санкция. Съдебнният акт по чл. 3, ал.1 от Закона е придружен с
удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по
силата на чл.4 от Рамково решение 2006/783/ПВР, относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на решенията за финансова санкция и конфискации.
От приложените
доказателства се установява, че наказателното преследване във връзка, с което е
постановен съдебният акт срещу засегнатото лице, попада в едно от алтернативно
предвидените в чл. 30, ал.1 и ал.2 от Закона условия за признаване и изпълнение
на решения за налагане на финансова санкция.
С оглед
разпоредбата на чл.14, ал.8 от Закона левовата равностойност на глоби и
разноски в размер на 98,50 евро, следва да се изчисли по курса на БНБ към деня
на постановяване на решението за налагане на финансова санкция и тя е в размер
на 192,64 лв. (сто деветдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки).
В настоящия
случай не са налице основанията на чл. 33 от Закона за приспадане, тъй като
засегнатото лице, български гражданин, не е представил доказателства за пълно
или частично изпълнение.
Според
настоящия съдебен състав не са налице и основанията на чл.35 от Закона за отказ
от признаване и изпълнение на решението по чл.3 от същия закон, тъй като
представеното удостоверение по чл.4 от Закона отговаря на решението срещу
осъденото лице за същото деяние, не е постановено друго решение в Република
България или в друга държава, различна от издаващата и изпълняващата държава.
Не е изтекла давността за изпълнение на решението и деянието не е подсъдно на
български съд.
Мотивиран от
горното, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….. ЧЛЕНОВЕ:1…………….. 2………………….