РЕШЕНИЕ

гр. ****, 21.10.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II „А” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТИНА РУБИЕВА

                                 ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

 

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр. дело № 5961 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № ІІ-54-256/16.02.2012г., постановено по гр. д. № 52745/2010г. по описа на СРС, 54 състав, е прекратено производството по предявения от Г.И.К. против Н.К.К. насрещен иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК - за установяване, че апартамент № 28, находящ се на адрес: гр. *************** 7 (подпокривен), със застроена площ от 51,63 кв.м., състоящ се от спалня, дневна-столова, кухня, една тераса и сервизни помещения, при съседи: двор, двор, стълбище, етажна площадка, коридор, ап. № 27, отдолу — ап. № 23, отгоре — покрив, заедно с мазе № 28 с полезна площ от 1.63 кв.м., при съседи: мазе № 27, двор, мазе № 29, коридор, заедно с 10.10 км.м.  от общите части на сградата, представляващи 1,71 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ VІІ-1945 с площ от 2 088 кв.м. от кв. 13б по плана на гр. ****, местност ж.к. „****”, представлява негова лична собственост. С решението е допусната делба между Н.К.К. и Г.И.К. на описания апартамент, при следните дялове: за Н.К.К. – 1/2 ид. части; за Г.И.К. – 1/2 ид. части. С решението е оставена без уважение претенцията на Н.К.К. по чл. 344, ал.2 от ГПК за определяне на сума в размер на 200лв., която Г.И.К. да й заплаща като привременна мярка до приключване на съдебната делба.

Подадена е въззивна жалба от ответника – Г.И.К. срещу решение №ІІ-54-256/16.02.2012г., постановено по гр.д. №52745/2010г. по описа на СРС, 54 състав , с което е допусната делба на процесния имот между съделителите при равни квоти, като е прекратено производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 23, ал.1 от СК, депозиран от Г.И.К. за установяване със сила на пресъдено нещо, че той е придобил процесния имот изцяло с лични средства. С молба-уточнение от 26.09.2012г. въззивникът е уточнил изрично, че обжалва процесното решение както в частта, в която е прекратено съдебното производство по отношение на предявения насрещен установителен иск, представляващо по своето естество определение, така и в частта, в която районният съд е определил притежаваните от съделителите идеални части от делбения имот.   

С определение №4994 от 12.03.2013г., постановено по ч.гр.д.16694/12г., СГС, ТО, VІ-2 е отменил решение, имащо характер на определение от 16.02.2012г., с което е прекратено производството по насрещния иск с правно основание чл. 23, ал.1 от СК и е върнал  делото на СРС, 54 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

С решение №ІІ-54-270/20.11.2013г., постановено по гр.д. №52745/2010г., СРС, 54 състав е отхвърлил предявения от Г.И.К. против Н.К.К. иск по чл. 23, ал.1 от СК за установяване, че придобития по време на брака между страните апартамент № 28, находящ се на адрес: гр. *************** 7 (подпокривен), със застроена площ от 51,63 кв.м., състоящ се от спалня, дневна-столова, кухня, една тераса и сервизни помещения, при съседи: двор, двор, стълбище, етажна площадка, коридор, ап. № 27, отдолу — ап. № 23, отгоре — покрив, заедно с мазе № 28 с полезна площ от 1.63 кв.м., при съседи: мазе № 27, двор, мазе № 29, коридор, заедно с 10.10 км.м.  от общите части на сградата, представляващи 1,71 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ VІІ-1945 с площ от 2 088 кв.м. от кв. 13б по плана на гр. ****, местност ж.к. „****”, е лична собственост на Г.К., тъй като е придобит с лични негови средства.   

Срещу постановеното решение № ІІ-54-270/20.11.2013г., с което СРС, 54 състав е отхвърлил предявения от Г.И.К. против Н.К.К. иск по чл. 23, ал.1 от СК е подадена въззивна жалба от Г.И.К.. Въззивникът поддържа, че районният съд неправилно е тълкувал закона. Поддържа, че неправилно районният съд не е обсъдил свидетелските показания. По същество моли въззивният съд да отмени постановеното от първоинстанционния съд решение и да уважи исковата претенция.

Въззиваемата Н.К.К. в срок е подала отговор и на двете въззивни жалби, като поддържа, че при постановяване на съдебното решение в първата фаза на делбата (по нейното допускане) районният съд е постановил законосъобразно решение. По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 23 от СК счита, че правилно и законосъобразно районният съд го е отхвърлил.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивните жалби, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са допустими.

СРС, 54 състав, е бил сезиран с конститутивен иск за делба с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК, предявен от Н.К.К. против Г.И.К. и насрещен иск с правно основание чл. 23 от СК, предявен от Г.И.К. против Н.К.К..

Тъй като от изхода на предявения насрещен установителен иск с правно основание чл. 23, ал.1 от СК зависи при какви квоти ще бъде допусната делбата на недвижимия имот, то въззивният състав намира, че най-напред следва да се произнесе по въззивната жалба, депозирана от Г.И.К. срещу постановеното решение на СРС, 54 състав, с което е отхвърлен така предявения иск.  

Ищецът Г.К. основава иска си на твърдението за преобразуване на лично имущество-дарени средства (чл.22, ал.1 от СК) – при придобИ.е на апартамент с договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт №24, том ІV, рег. №7492 от 27.06.2002г. Поддържа, че средствата за покупката на процесния апартамент  са дарени изцяло от неговите родители.

Ответницата по насрещния иск – Н.К. оспорва същия с възражението, че само 10 800лв. са дарени от родителите на бившия й съпруг, като останалите са дадени от нейните родители.

В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че когато двамата съпрузи са купувачи при сключване на договора за покупка на процесното жилище по време на брака, собствеността се придобива на основание чл. 23 от СК, а не на основание чл.21 от СК, произходът на средствата е без значение, тъй като в тези хипотези не може да се води иск по чл. 23, ал.1 от СК. Само на това основание съдът е отхвърлил насрещния иск, предявен от Г.К., без да обсъжда събраните в тази връзка писмени и гласни доказателства.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно.

В т. 4 по ТР 5/2013г. от 29.12.2014г. по т.д. №5/2013г. на ОСГТК на ВКС мнозинството на двете колегии прие, че е допустимо установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 на СК/ респ. по чл. 21, ал. 1 и, ал. 2 на СК от 1985 г. отм./ в случаите на придобИ.е на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба, сключен на името на двамата съпрузи.

Поради това, настоящият въззивен състав ще следва да се произнесе по същество на предявения насрещен иск с правно основание чл. 23, ал.1 от СК, обсъждайки събраните по делото доказателства.

По съществото на спора, с оглед доводите във въззивната жалба, процесуалното поведение на ответника по жалбата и приложимите към спора императивни норми на материалния закон въззивният съд намира следното:

 Съгласно представения нотариален акт №24, том ІV, дело №525 и №171, том LІХ, дело №13548 на Агенция по вписвания-Служба по вписвания, град **** страните по делото са закупили на 27.06.2002г. от „Д.“ ЕООД апартамент №28, находящ се в град ****, ж.к. „****“ бл.253, ет.7, със застроена площ от 51.63 кв.м., състоящ се от спалня, дневна-столова, кухня, една тераса и сервизни помещения, при съседи: двор, двор, стълбище, етажна площадка, коридор, ап. № 27, отдолу — ап. № 23, отгоре — покрив, заедно с мазе № 28 с полезна площ от 1.63 кв.м., при съседи: мазе № 27, двор, мазе № 29, коридор, заедно с 10.10 км.м.  от общите части на сградата, представляващи 1,71 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ VІІ-1945 с площ от 2 088 кв.м. от кв. 13б по плана на гр. ****, местност ж.к. „****”, за сумата от 25 978лв.

По делото не се спори, а и това се установява от приложените пред първата инстанция писмени доказателства, че страните са сключили на 26.08.1990г. граждански брак, който е бил прекратен с влязло в законна сила на 21.04.2010г. решение.

Съгласно извлечение от Райфайзен Банк с дата: 10.04.2002г. в полза на „Д.“ ЕООД е внесена сума в размер на 2 203 лева, а като основание за внасянето й е посочено, че е за покупка на жилище по договор от Г.К.. Ищецът по насрещния иск възразява, че тази сума, равняваща се на 1000 щатски долара към момента на внасянето й /при фиксинг, съгласно справка на БНБ за щатския долар към 09.04.2002г. - 2.23192лв. за 1 щ.д./ му е била дарена от неговия баща – И. К., който е притежавал валутен влог, като за целта е приложил и въззивният съд е приел банкови карти. Свидетелят М. К.-майка на ищеца, чиито показания подлежат на преценка с оглед на всички други данни по делото /чл. 172 от ГПК/-потвърждава, че нейният съпруг и баща на Г. е работил в Либия, притежавал книжка с влог, от която изтеглил 1000 щатски долара, които те дали за капаро за закупуване на жилището. Свидетелят А.Д. установява, че е управител на фирма „Д.“ ЕООД и също потвърждава, че Г. и баща му дошли в офиса, носили капаро в размер на 1000 щ.д. за покупка на апартамента, която сума по-късно те внесли по банков път по настояване на свидетеля.    

Съгласно приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №118, том І, дело № 97 от 29.04.2002г., родителите на Г.К. са продали свой собствен недвижим имот придобит по време на брака и представляващ СИО, а именно: апартамент №14, находящ се в град ****, ж.к. „**********, на четвъртия етаж със застроена площ от 41.40 кв.м. за сумата от 10 800лв. В съдебно заседание, проведено на 14.09.2011г. първоинстанционният съд е приел за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че родителите на Г.К. са продали своя апартамент в ж.к. „****“, като от получената цена са предоставили сумата от 10 800лв. за закупуване на спорния апартамент.

Свидетелят М. К. установява, че още 2000лв. не са достигнали за покупката на апартамента, като тази сума тя и съпруга й са събрали и предоставили на сина им. Поддържа, че тази сума са дарили лично на сина им.

По отношение на остатъка от продажната цена, възлизащ на сумата от 5000 щ.д., равняващи се на 11 076лв.: Ищецът поддържа, че тази сума представлява дарение от неговите родители, получена чрез заем от трето лице-В.Ц.. Ответницата по насрещния иск Н.К. претендира, че тази сума тя е взела от нейна приятелка Б.В., която отсъствала от страната към онзи момент и нейната майка В.Ц. е изтеглила сумата  от общата им сметка в Булбанк, като лично ответницата с лични средства е върнала на заемателката Б.В.. Следва да се отбележи, че твърдението на ответницата по насрещния иск дори и да бъде доказано не би могло да породи изгодни за нея правни последици, тъй като същата не е предявила иск по реда на чл. 23, ал.1 от СК. От ищеца по насрещния иск по реда на пълно и главно доказване не бяха ангажирани доказателства, които по безспорен начин да установят неговото твърдение, че сумата от 5000щ.д. му е била дарена от неговите родители. Напротив от събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите А. и Д., чиито показания като взаимно допълващи се съдът кредитира, се установи, че по отношение на тази сума двете страни са участвали поравно.    

Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, съвместният принос се предполага до доказване на противното. Изключение от това правило е предвидено с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК, съгласно която когато вещните права са придобити по време на брака с лично имущество, тези права са лична собственост на съпруга, с чието имущество са придобити (т.нар. преобразуване на лично имущество). Разпоредбите на чл. 23, ал.1 и ал. 2 СК дават възможност да се установява трансформация на лично имущество, а критерият за преобразуването на лично имущество е изцяло обективен - изследва се характера на вложените средства. Следователно, за да се докаже, че придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност следва да се представят доказателства, оборващи тази презумпция, от онзи, който цели оборванетото й. Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване - влагане на суми, които имат личен характер, могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена. Лично имущество е онова, при което по дефиниция е изключен съвместния принос. Меродавен момент за влагане на личното имущество е този на юридическото придобИ.е на вещното право в зависимост от конкретния придобивен способ.

В настоящия случай правото на собственост върху процесния имот е придобито с договор за продажба. Договорът за покупко-продажба, обективиран във формата на нотариален акт, е сключен на 27.06.2002г., което с оглед приложените по делото доказателства, е станало по време на брака на страните и следователно с оглед нормата на чл. 21 СК спорният недвижим имот формално попада под режима на СИО. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено, че ищецът по насрещния иск е получил като дарение от своите родители суми в общ размер на 15 003лв. /2203лв., /равностойността на 1000 щ.д./ + 10 800 лв. + 2000лв./. В своята постоянна практика ВС и ВКС приема, че ако недвижим имот е придобит по време на брака със средства, дарени от родителите на единия съпруг, другият съпруг няма принос в това придобИ.е, т.е. дареното е за него, а не за двамата съпрузи. В този смисъл е и решение № 279/15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г. на І гр. о. на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК. С решение № 727 от 23.11.10 г. по гр. дело № 978/10 г. на ІV го. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. В този смисъл е и Р № 125/01.03.2011 г. по гр. д. № 945/2010 г. ІV гр. о. на ВКС. Такъв е и настоящият случай.

С оглед безспорно установеното влагане на сумата от 15 003лв., като лично имущество от страна на Г.К. в придобИ.е на процесния апартамент, на основание чл. 23, ал.2 от СК на бившия съпруг следва да се признае личен дял в рамките на вложените /трансформирани/ средства от 15 003/25 978 идеални части.

По отношение на сумата от 5000 щ.д. с левова равностойност от 11 076лв.: Настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките на закона да бъде призната претендираната трансформация на лични средства. От обсъдените по-горе свидетелски показания не може да се приеме, тази сума да е била получена от родителите на Г.К. като дарение.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че насрещният иск, предявен от Г.К. е основателен до размера на 15 003/25 978 ид. ч., съставляващи личен дял на мъжа. Останалите 10 975/25 978 ид.ч. от процесния апартамент са придобити от страните в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена по силата на постановения по съдебен ред развод на страните-бивши съпрузи и трансформирана от бездялова съсобственост, в обикновена дялова съсобственост, при равни права на титулярите – чл. 27 и чл. 28 от СК, т.е. с права от 5 487.50 идеални части за всеки от тях.

По отношение на предявения иск за делба: За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

От представените по делото доказателства, въззивният състав приема, че в настоящото съдебно производство по безспорен начин са установени горните предпоставки. Поради това следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет – процесния апартамент, при следните квоти: 20 490.50/25 978 идеални части  за Г.К. и 5 487.50/25 978 идеални части за Н.К..

С оглед изхода на спора пред въззивния състав, решението на първата инстанция, с което е допуснато извършването на съдебна делба следва да бъде потвърдено. В частта за квотите решението следва да бъде отменено и съдът да определи правата на съделителите, както следва: 20 490.50/25 978 идеални части  за Г.К. и 5 487.50/25 978 идеални части за Н.К.. Решението, с което е оставено без уважение искането на Н.К. по чл. 344, ал.2 от ГПК за определяне на сума в размер на 200 лв. месечно, която сума Г.К. да й заплаща като привременна мярка до приключване на съдебната делба като необжалвано е влязло в сила. Решението, в частта, с която е отхвърлен насрещния иск по чл. 23, ал.1 от СК до 15 003/25 978 идеални части от процесния апартамент следва да бъде отменено, като се постанови решение, с което да се признае за установено, че Г.К. е собственик на 15 003/25 978 идеални части от процесния апартамент. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските: Г.К. дължи на Н.К. сумата от 232 лв. – разноски, съобразно списък на разноските, а Н.К. следва да заплати на Г.К. сумата от 1142лв. – разноски пред двете инстанции.  

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

                     РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №ІІ-54-270/20.11.2013г., постановено по гр.д. №52745/2010г. по описа на СРС, 54 състав в частта, в която е отхвърлен предявения от Г.И.К. срещу Н.К.К. иск по чл. 23, ал.1 от СК до 15 003/25 978 идеални части от имота и вместо това:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Г.И.К., ЕГН: ********** срещу Н.К.К., ЕГН: ********** с правна квалификация чл. 23, ал.1 от СК, че Г.И.К. е собственик на 15 003/25 978 идеални части от следния недвижим имот: апартамент № 28, находящ се на адрес: гр. *************** 7 (подпокривен), със застроена площ от 51,63 кв.м., състоящ се от спалня, дневна-столова, кухня, една тераса и сервизни помещения, при съседи: двор, двор, стълбище, етажна площадка, коридор, ап. № 27, отдолу — ап. № 23, отгоре — покрив, заедно с мазе № 28 с полезна площ от 1.63 кв.м., при съседи: мазе № 27, двор, мазе № 29, коридор, заедно с 10.10 км.м.  от общите части на сградата, представляващи 1,71 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ VІІ-1945 с площ от 2 088 кв.м. от кв. 13б по плана на гр. ****, местност ж.к. „****”.

ПОТВЪРЖДАВА решение №ІІ-54-270/20.11.2013г., постановено по гр.д. №52745/2010г. по описа на СРС, 54 състав, в останалата част.

ПОТВЪРЖДАВА  решение № ІІ-54-256/16.02.2012г. по описа на СРС, 54 състав, с което е допуснато извършване на съдебна делба между Н.К.К. и Г.И.К. по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 28, находящ се на адрес: гр. *************** 7 (подпокривен), със застроена площ от 51,63 кв.м., състоящ се от спалня, дневна-столова, кухня, една тераса и сервизни помещения, при съседи: двор, двор, стълбище, етажна площадка, коридор, ап. № 27, отдолу — ап. № 23, отгоре — покрив, заедно с мазе № 28 с полезна площ от 1.63 кв.м., при съседи: мазе № 27, двор, мазе № 29, коридор, заедно с 10.10 км.м.  от общите части на сградата, представляващи 1,71 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ VІІ-1945 с площ от 2 088 кв.м. от кв. 13б по плана на гр. ****, местност ж.к. „****”.

ОТМЕНЯ решение № ІІ-54-256/16.02.2012г. по описа на СРС, 54 състав в частта, с която са определени равни квоти по ½ идеална част от допуснатия до делба недвижим имот и вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ КВОТИ от допуснатия до делба апартамент апартамент № 28, находящ се на адрес: гр. *************** 7 (подпокривен), със застроена площ от 51,63 кв.м., състоящ се от спалня, дневна-столова, кухня, една тераса и сервизни помещения, при съседи: двор, двор, стълбище, етажна площадка, коридор, ап. № 27, отдолу — ап. № 23, отгоре — покрив, заедно с мазе № 28 с полезна площ от 1.63 кв.м., при съседи: мазе № 27, двор, мазе № 29, коридор, заедно с 10.10 км.м.  от общите части на сградата, представляващи 1,71 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ VІІ-1945 с площ от 2 088 кв.м. от кв. 13б по плана на гр. ****, местност ж.к. „****”, както следва:

за Н.К.К. – 5 487.50/25 978 идеални части;

за Г.И.К. – 20 490.50/25 978 идеални части;

ОСЪЖДА Н.К.К. да заплати на Г.И.К. сумата от 1142лв. /хиляда сто четиридесет и два лева/, на основание чл. 78 ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Г.И.К. да заплати на Н.К.К. сумата от 232лв. /двеста тридесет и два лева/, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО от 16.02.2012г. в частта, с което е оставено без уважение искането на Н.К. по чл. 344, ал.2 от ГПК за определяне на сума в размер на 200 лв. месечно, която сума Г.К. да й заплаща като привременна мярка до приключване на съдебната делба като необжалвано е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                             2.