Р Е Ш Е Н И Е
№ 518
гр.
Хасково, 12.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на пети август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на
прокурор Антон Стоянов от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 547
по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД – София, против Решение №50 от
17.03.2020г., постановено по АНД №606 по описа на Районен съд – Димитровград за
2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление №135/18.11.2019г., издадено от Председателя
на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Български пощи” ЕАД за
нарушение на чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност, на основание чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр.
чл.105в от ЗПУ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 800 лева.
В касационната
жалба се твърди, че решението било неправилно, поради нарушение на материалния
закон. Навежда се довод, че ПС с. Крум изпълнявала условията на чл.10 ал.1 от
Наредба №6/01.11.2011г. и не били дадени никакви предписания от контролните
органи. Сочи се, че правната уредба относно охраната и опазването на паричните
средства и ценни пратки е уредена в Глава Трета от Наредба №6 за изискванията
за пощенската сигурност, което съгласно чл.22 от Наредбата било извън
компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Твърди се, че съгласно
чл.22 от Наредба №6/01.11.2011г., контролът по спазването и прилагането на
изискванията за пощенската сигурност, с изключение на глава трета и на глава
шеста, се осъществявал от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на
ЗПУ. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че обектът
на адрес ПС Крум бил трета категория, съгласно утвърден списък. Сочи се, че
съгласно чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за
организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата
на „Български пощи“ ЕАД, която била издадена на основание §2 от Преходните и
заключителни разпоредби на Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност, обектите трета категория се оборудват със система за защита,
като видеонаблюдение не било предвидено като елемент на защита. В обекта били
изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията, които не били обект на
издаденото наказателно постановление. Неправилно районният съд приел, че
съдържанието на наказателното постановление съответствало на императивните
законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание.
Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното
постановление била посочена конкретна дата на извършване на нарушението –
бездействие. Посочена била единствено дата на извършване на проверката.
Деянието, чрез което се осъществявал състава на посоченото в наказателното
постановление нарушение, било под формата на бездействие, т.е. неизпълнение на
нормативно установено задължение за определено действие. Ето защо, за да се
приемело за изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на
датата на нарушението, било необходимо в наказателното постановление да се сочи
началният момент, от който бездействието на задълженото лице било релевантно за
съставомерността на деянието и било налице довършено нарушение. В случая такава
конкретизация липсвала. Навеждат се и доводи, че разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК не е приложима в настоящия случай. Сочи се, че разпоредбата на чл.34, ал.1
от ЗАНН уреждала срока, който бил преклузивен, а не давностен и касаел
започването на „преследване“, в случая съставяне на АУАН и той е една година от
извършване на нарушението. Този срок започвал да тече от момента, когато е
осъществен фактическия състав на нарушението, а при нарушения, осъществени чрез
бездействие, от деня, следващ изтичането на срока за изпълнение на
задължението. В този смисъл, след изтичането на този срок за наказващия орган
се преклудирала тази възможност. Едногодишният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН по естеството си се явявал и дисциплиниращ срок за
административно-наказващия орган, който имал за цел своевременно отпочване на
административно-наказателно производство. Навеждат се доводи, че при определяне
на наказанието съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган не е взел
предвид обстоятелството, че обектът е пощенска станция, находяща се в изолирано
и сравнително малко населено място. Моли се за отмяна на решението на районния
съд и на наказателното постановление, алтернативно да се намали наложената
санкция до минимума.
Ответникът,
Комисия за регулиране на съобщенията – София, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по основателността на касационната жалба.
Становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на
оспореното решение.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С проверяваното
решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №135
от 18.11.2019г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с
което на „Български пощи“ ЕАД, гр. София, за нарушение на чл.105в от Закона за
пощенските услуги, във връзка с чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за
изискванията за пощенската сигурност и на основание чл.53, ал.1, във връзка с
чл.83, ал.1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.
За да постанови
решението си, районният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство. Счел за доказано извършването на
процесното административно нарушение. Посочил, че правилно и законосъобразно
бил определен размерът на наказанието, въпреки, че в наказателното
постановление административнонаказващият орган не е конкретизиранл на коя от
алинеите на чл.105в от ЗПУ се е позовал, но липсата на тази конкретизация не се
е отразило съществено на правото на защита на дружеството, тъй като наложеният размер на
административното наказание отговарял на параметрите заложени както в ал.1,
така и в ал.2 на чл.105в от ЗПУ. Приел е, че не са налице затруднения относно
възприемането на разпоредбата за юридически лица, а не за физически такива.
Поради което съдът приел, че действително е налице допуснато нарушение на
процесуалните правила, но същото не е съществено, доколкото не се отразява
значително на правото на защита на нарушителя. Посочил е, че при определяне на
наказанието е съобразена и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Обжалваното
решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. След като са събрани необходимите
доказателства за правилното изясняване на делото от фактическа страна и
анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд прави
законосъобразни правни изводи.
Настоящият
състав намира, че от данните пред РС се установява, че при провеждане на
административно-наказателната процедура няма допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. АУАН, както и
наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат
необходимите по ЗАНН реквизити. Изцяло се споделят изложените доводи в
оспореното решение относно законосъобразността на процесното НП в контекста на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като касационната инстанция намира за неоснователни
наведените възражения, че нито в акта за установяване на административно
нарушение, нито в наказателното постановление се сочи конкретна дата на
извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП изрично и ясно се сочи, че
нарушението се възприема от органа за извършено на 07.08.2019г. Изпълнителното
деяние е във формата на бездействие, което е констатирано на 07.08.2019г. и
несъмнено към този момент то се осъществява. Описаното в НП деяние представлява
продължено административно нарушение, т.е. фактическият състав на същото се
осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който то се
установи от съответния контролен орган по реда на ЗАНН.
Не се споделя
виждането за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН. Преди всичко съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по чл.34 се
възприеха за давностни, а не за преклузивни. Освен това, изложеното в
касационната жалба, че при нарушенията, осъществени чрез бездействие, срокът по
чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от деня на изтичане на срока
на изпълнение на задължението намира приложение само в хипотезата на издадено
предписание от контролните органи, с което има определен срок за изпълнение на
задължението. Такова предписание в настоящия случай няма издавано, поради което
направеното в тази насока възражение се явява лишено от законова опора.
Не се споделя и
довода в касационната жалба, че правната уредба на охраната и опазването на
паричните средства и ценни пратки е в Глава трета от Наредба №6 от 01.11.2011г.
за изискванията за пощенската сигурност, като контролът по спазването ѝ е
извън компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Описаното в АУАН
и НП нарушение на чл.10, ал.2 намира своята регламентация в Глава четвърта от
Наредба №6 от 01.11.2011г., т.е. контролът по спазването му следва да се
осъществи именно от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ и
Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност. Съгласно
чл.105в, ал.1 от ЗПУ (в приложимата редакция), за нарушение по този закон или
издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание,
нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лв., а съгласно ал.2 на чл.105в
за нарушенията по ал.1, извършени от юридически лица и еднолични търговци, се
налагат имуществена санкция в размер от 700 до 7000 лв.. За нарушение по чл.10,
ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност няма
предвидено друго наказание в ЗПУ, а посочената наредба е издадена на основание
чл.14, ал.2 от ЗПУ, съгласно §3 от ПЗР от Наредбата. Именно тази наредба намира
приложение по отношение на касатора „Български пощи” ЕАД, като описаното в
наказателното постановление нарушение е такова по чл.10, ал.2 от Наредбата за
изискванията за пощенската сигурност.
Наред с горното,
следва да се посочи, че правилно РС приема извод за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН и в НП се прави достатъчно
подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите
обстоятелства от обективна страна на неговото извършване, поради което липсва неяснота
относно вменяваното на касатора противоправно деяние, съответно не се допуска
нарушение на правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем
спрямо релевираните в административно-наказателното обвинение факти.
Обоснован е
изводът на районния съд, че нарушението само по себе си се състои в нарушаване
на задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредбата, а именно достъпът до
определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и
извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със записващи
технически средства за видеонаблюдение, ведно със задължението записите да се
съхраняват 30 дни. Съгласно представения списък на пощенските станции III-та
категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив "Български пощи"
ЕАД, процесната ПС- ПС 6438 К., с. ***, също се включва в него и е с
определената трета категория. От своя страна обектите трета категория са именно
такива, в които се извършват парични дейности и в които паричните средства в
наличност са до 20 000 лв., съгласно Заповед №РД-08-9/13.01.2012г. на Главен
изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД. Обстоятелството, че такива
парични дейности се осъществяват в процесния обект, се доказва и от събраните
доказателства (а и не се оспорва), съответстващи от своя страна на
констатациите, обективирани в констативен протокол №П-ТА-018/07.08.2019 г.
При това
положение изцяло правилен е изводът на районния съд, че след като „Български
пощи“ ЕАД само определя процесните гишета на тази пощенска служба като такива
по ал.1 на чл.10 от Наредбата, а именно извършващи парични дейности и дейности
по приемане на ценни пратки и след като се установява, че такива дейности се
осъществяват там, то за дружеството е налице задължението, което регламентира
чл.10, ал.2 от Наредбата, а именно да се наблюдава достъпа до тези гишета със
записващи технически средства за видеонаблюдение и да се съхраняват записите 30
дни. Изпълнение на това задължение не се доказва по делото.
Ето защо
касационната инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от
районния съд, че се доказва от обективна страна извършването на процесното
административно нарушение, поради което напълно законосъобразно се ангажира и
отговорността на дружеството на посоченото в наказателното постановление
основание.
Що се отнася до
наведените с касационната жалба възражения досежно чл.8, т.2 от Инструкция за
охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при
транспортиране на ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД,
настоящата инстанция ги намира за неоснователни, защото те не водят до
по-различни изводи, доколкото системата за физическа защита е нещо различно и
не засяга императивно предвиденото в чл.10, ал.2 от Наредбата задължение за
пощенския оператор да извършва видеонаблюдение на достъпа до гишета на
пощенските служби, определени за осъществяване на парични дейности и дейности
по приемане на ценни пратки. Това следва и от самото разграничение на двете
задължения, което се съдържа в двете алинеи на чл.10 от Наредбата /ал.2 и
ал.3/, където видеонаблюдението и системата за физическа защита се
регламентират като две отделни задължения по отношение на специалните гишета по
ал.1 на чл.10 от Наредбата.
Споделят се и
мотивите на районния съд, че с неизписване на алинеята на чл.105в от ЗПУ, по
която е наложена санкцията на дружеството, не е допуснато съществено нарушение,
което да води до отмяна на процесното наказателно постановление, тъй като това
не е нарушило съществено правото му на защита. Още повече, че и в самата
касационна жалба от страна на касатора са изложени редица доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление, но от същия дори не е
загатнато, че този пропуск на наказващият орган му е попречило да реализира
правото си на защита. Като в тази връзка следва да бъде посочено, че касатора дори
настоява за намаляване на наложената санкция до минимума, т.е същия в
достатъчна степен е разбрал коя алинея от санкционната разпоредба на чл.105в
ЗПУ, при определяне на наказанието е приложил административно наказващият
орган.
По отношение на
възражението, че при определяне на наказанието от наказващия орган не са
отчетени смекчаващите и утежняващи обстоятелства съобразно разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН, настоящия състав на съда изцяло подкрепя изложените в тази
връзка мотиви от районния съд. Както правилно е посочил съда в разглеждания
случай следва да се има предвид, че нарушението не е първо, доколкото и в
обжалваното наказателно постановление са описани идентични нарушения, за които
са издадени и потвърдени съответните наказателни постановления. Поради което
съвсем правилно административнонаказващият орган е наложил адм.наказание в
размер над минималния предвиден, доколкото са налице немалко отегчаващи
отговорността обстоятелства. В същото време определеният размер на
административното наказание „глоба“- 800 лева, се явява адекватен и съразмерен
на степента на обществена опасност на самото административно нарушение.
Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №50 от 17.03.2020 г., постановено по АНД №606 по
описа на Районен съд – Димитровград за 2019 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.