Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 29.12.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На трети
ноември 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: Т. П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №1522 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание с правно основание чл.432 във вр. с чл.429 от КЗ.
Причинените на вреди били пряк резултат от противоправното поведение на
водачът на товарен автомобил „Мерцедес Зетрос" с peг. № ВА 117 913 - С.З.З.,
който не е изпълнил задълженията си, вменени му със Закона за движението по
пътищата.
С Решение № 8 от 08.11.2019год., постановено по АНД № 106 по описа на
Военен съд Пловдив за 2019г., редник С.З.З. от военно формирование 52 590 -
Ямбол, бил признат за виновен за извършено престъпление по престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б", алт. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и на основание
чл. 78а НК бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено
наказание „глоба" в размер на 1 000 лева. Решението е влязло в законна
сила на 26.11.2019г.
Ищцата сочи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 300 ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата,
установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на
МПС, претърпените вреди и причинно - следствената връзка са безспорно
установени. Следователно в конкретния случай е безспорно установено, че именно С.З.З.,
е извършителят на процесното деяние, а също така, че при неговото извършване е
управлявал товарен автомобил „Мерцедес Зетрос" с per. № ВА 117 913, с
който е нарушил правилата на движение. В резултат на противоправното си деяние,
водачът на товарният автомобил С.З.З. причинил на Т.П.Д. неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й
телесни повреди. При настъпилото на 04.02.2019г. ПТП тя получила черепномозъчна
травма, изразяваща се в кръвна колекция под меките черепни покривки и контузия
на мозъка, като по този начин е причинил разстройство на здравето временно
опасно за живота със срок за възстановяване от три до шест месеца, като на
същото лице, причинил травма на шията, изразяваща се в счупване на задната дъга
на пети шиен прешлен, което е довело до трайно затруднение на движенията на
шията за срок от около шест месеца, счупване на четвърто дясно ребро, причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок за възстановява
за около един месец и охлузвания на крайниците, които са причинили страдание,
последните две телесни увреждания са извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Ищцата физически и емоционално тежко преживяла катастрофата. На 04.02.2019г.
заедно с Деляна - съпруга на внука й Т. и дъщерята на последните двама -
Валерия решили да се разходят в парка на езеро „Загорка". До там се
придвижили с лек автомобил „БМВ" с peг. № СТ 26 24 ВХ, който се управлявал
от Деляна. Направили две обиколки на езерото и решили да се прибират. Качили се
в колата и Деляна се отправила по улицата, която минава покрай пивоварен завод
„Загорка" - ул.Хан Аспарух. Т.Д. била седнала на задната седалка на
автомобила, отдясно. Била си сложила предпазния колан. Малко след като
подминали портала на фабриката ги ударил голям военен камион, който излизал от
намиращото се наблизо военно поделение. Последния спомен ищцата бил как
преминали покрай портала на пивоварния завод. След това Д. се свестила в
болницата, едва тогава, когато й слагали шината на врата и я вкарвали в скенера
за изследване. Когато Д. се опомнила почувствала ужасни болки, които до сега,
през целия й живот не била изпитвала. Болели я главата, шията и торса, едва
успявала да си поеме въздух. Цялото й тяло от дясната страна било синьо от
удара. След като й били направени изследванията, Т.Д. била настанена за лечение
в неврохирургичното отделение на УМБАЛ „Професор д - р С. Киркович"
АД-Стара Загора. В болницата предстояла около седмица. Била ударена в главата и
лекарите й казали, че имала контузия на мозъка. Бил й счупен и шиен прешлен и
едно ребро отдясно. След като я изписали от болницата се прибрала у дома, като
за нея започнала да се грижи дъщеря й - П. Д. Демирева. Последната си взела
болнични, защото Д. не била в състояние да се обслужва сама. Имала поставена
шина на врата заради счупения шиен прешлен. Около месец само лежала на леглото
и я гледали близките й - дъщеря й П. и внукът й Т.. Почти през цялото време, за
този първи месец след инцидента, имало човек до пострадалата, защото почти не
можела да се движи. Изпитвала много силни болки в главата и шията. Болели я
гърдите от счупеното ребро. Болели я и натъртените места по тялото. През цялото
време шината била на врата на Д., можело да я сваля. Носила я шест месеца, като
първо била с един тип, после лекарите я сменили с друг. След първия месец
започнала да става от леглото, но с чужда помощ. Продължавала да изпитва болки
в главата и шията. Трудно се обслужвала сама и винаги й помагал някой от
близките й. Цялото това състояние, на много силни болки продължило три месеца,
все някой трябвало да помага на Д.. После започнала да чувства леко облекчение,
но така или болките продължавали. Няколко месеца след инцидента й била
направена рехабилитация, понеже болките в шията били непрестанни и изпитвала
затруднения в движенията на врата. Било й невъзможно да извършва активни
движения. Не можела да сяда и ляга нормално, трудно ставала, при всяко, дори и
леко движение на снагата изпитвала силни болки в областта на шията и торса.
Болките от счупения шиен прешлен продължили със завишен интензитет половин
година, през което време Д. не била в състояние нормално да се грижи за себе
си, като и да извършва обичайна домакинска дейност.
Вследствие на болките от счупването на прешлена и реброто Т.Д. изпитвала и
ред неудобства, изразяващи се в невъзможност да спи нормално, да извършва
активни движения, въобще да има нормално ежедневие. Изпитвала дискомфорт,
трудности и неудобства при личното си обслужване. Болките в шията и главата
продължавали и до днес. Д. не можела да извършва пълноценни движения с врата
си, трудно обръщала главата си на страни и винаги я било страх да не й стане
лошо. Често й се случвало да има главоболие. Продължавала да изпитва и болка от
дясно на гръдния кош, вследствие на травмата от счупеното ребро.
Освен физическите болки, претърпяла и душевни страдания. До преди инцидента
била изключително деен и уверен човек, дълбоко отдаден на семейството и
близките си. След ПТП вече се чувствала друг човек. Чувствала се ненужна след
като заради травмите била принудена половин година предимно да лежи на легло и
да бъде гледана от близките си, които от своя страна си имали своите
ангажименти. Физическата болка постоянно връщала мислите й към случилото се.
Все по - често започнала да се пита каква жена ще бъде занапред, как ще се
грижи за семейството и близките си. Не можела да се движи нормално, загубила
формата си, чувствала се бавна, негодна и изпитвала притеснения дали ще може да
се справи с ежедневните си ангажименти. Вследствие на ПТП и получените физически
травми, дълго време се чувствала отпаднала, изморена и отчаяна, вечер не можела
да спи. И към момента изпитвала тревога да се вози в автомобил, страхува се да
не се повтори всичко преживяно, тъй като все още не можела напълно да преживее
транспортното произшествие.
Травматичните увреждания получени от претърпяното на 04.02.2019г. ПТП
причинили на Т.П.Д. високоинтензивно емоционално разстройство за един
значителен период от време, което обстоятелство на практика я е лишило от
възможността да води живот еквивалентен на този на здравите хора. Към датата на
катастрофата била на 74 години. Заявява, че е с ниски доходи от пенсия, която е
в размер на 368 лева. Този доход, съобразно настоящия стандарт на живот в
страната поставял под въпрос нормалното съществуване на Д., въобще. Трудно може
сама да подсигури лечението и възстановяването си, а страданията й не са
отшумели и до днес.
Вследствие на ПТП, настъпило на 04.02.2019год., освен неимуществени вреди
ищцата претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в разходи за лечението й
от получените травматични увреждания, възлизащи в общ размер на 216,86 лева –
за ортеза (шийна яка); за медикаменти - „Гентамицин" унгвент и
„Дулколакс" таблетки; за лекарства; за медикаменти - „Сомазина"
разтвор и „Неуротоп ретард" таблетки; за контролни прегледи.
От справка в сайта на Гаранционен фонд било видно, че за управлявания от
виновния водач С.З.З. товарен автомобил „Мерцедес Зетрос" с per. № ВА 117
913, към датата на ПТП - 04.02.2019год. имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" в ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД с начална
дата на покритие 01.01.2019г. и със срок на валидност до 31.12.2019г., т.е. към
датата на ПТП - 04.02.2019г. е било налице валидно действащо застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
по отношение на процесното МПС, което от своя страна обуславя правото и
възможността на пострадалата Т.П.Д. да предяви прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ
срещу застрахователя.
На основание чл.380, ал.1 КЗ ищцата предявила застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като в ответното
застрахователно дружество била образувана преписка по щета с № 0411 -160 - 0001
- 2019. По тази щета от ответника ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД било
определено застрахователно обезщетение за претърпените от Т.П.Д. неимуществени
вреди в размер на 20 000 лева. Така определената като обезщетение по щета с №
0411 -160 - 0001 - 2019 сума от 20 000 лева била изплатена. Тъй като
определеното и заплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
било силно занижено и неотговарящо на характера, степента и интензитета на
търпените от Т.П.Д. болки и страдания, както и че същото не било съобразено с
изплащаните в подобни случаи обезщетения, ищцата не е съгласна с размера на
така определеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди.
Претърпените от Т.П.Д. неимуществени вреди - болки и страдания от
непозволеното увреждане на 04.02.2019год., представляващо ПТП, оценява на
сумата от 40 000 лева, от която следва да бъде приспадната сумата в размер на
20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено извънсъдебно
от ответника, като с настоящата искова молба претендира заплащане на сума в
размер на 20 000 лева - разликата до пълния претендиран размер на
застрахователно обезщетение.
С оглед факта, че пострадалата Т.П.Д. е изпълнила посочените в чл.498, ал.1
и ал.2 КЗ свои задължения - отправила е към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, представила е на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на
виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди, застрахователят е платил обезщетение в определен
от него размер, но не е съгласна с размера на определеното й обезщетение,
поради което за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъдите ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД София, да й заплати сумата от 20 000 лева, представляваща
незаплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания от телесни увреждания, както и сумата от 216,86 лева за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на медицински услуги,
всички вреди претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, възникнало
на 04.02.2019г., причинено от виновното противоправно поведение на С.З.З. при
управление на товарен автомобил „Мерцедес Зетрос" с peг. № ВА 117 913,
ведно със законната лихва върху сумите за неимуществени и имуществени вреди,
считано от 11.02.2019г. - датата на уведомлението по реда на чл. 430 ал.1 вр.
чл. 429 ал.3 вр. ал.1 КЗ до окончателното изплащане на сумите. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ София представя по делото писмен отговор,
в който взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва изключителната вина на водача С.З. за причиняване на вредоносния
резултат, по аргумента на разпоредбата на чл.300 от ГПК. Поддържа, че в
образуваното наказателно производство не е разглеждан въпросът относно
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Счита, че вредоносният резултат не е настъпил изцяло по вина на водача на
застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД МПС, както и че в конкретния
случай вина за получените увреждания има и пострадалата. Твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от Т.П.Д.. Сочи, че пострадалата се е
возила без правилно поставен предпазен колан, в нарушение на правилата на ЗДвП,
при което тялото й свободно се е движило из купето на процесното МПС, удряло се
е в твърди повърхности, в следствие на което Д. получава твърдените травми. От
данните по делото е видно, че е налице съприкосновение между главата на ищцата
и купето на автомобила, цялата дясна страна на тялото на пострадалата била
посиняла, Д. имала наранявания по краката и травма на врата. Поддържа, че
описаните наранявания са в причинно-следствена връзка от обстоятелството, че
ищцата е пътувала без правилно поставен колан, като намира, че стига Д. да бе
използвала споменатото предпазно средство, то гореописаните наранявания въобще
не биха настъпили. Приносът на пострадалата е основание за намаляване или
отхвърляне изцяло на размера на застрахователното обезщетение на основание
чл.51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалата създала реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата
грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е
довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос
(съпричиняване) на пострадалата, обезщетението се намалява, съразмерно с
доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за
определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай
отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.
Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни,
необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени
по размер. Оспорва твърдението на ищцата, че вследствие на процесното ПТП,
търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лева, както и 216,86
лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди. Счита също, че исковете
в предявените размера са в противоречие с принципа за справедливост, прогласен
в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, настъпило като резултат от нарушение на вменените й по
смисъла на ЗДвП задължения. Позовава се на /Определение № 739 от 14.06.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1553/2010г., III г.о. и заявява, че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и сама пострадалата е допринесла за
тяхното настъпване.
Предвид периода на възстановяване на ищцата, социално- икономическото
положение на страната ни и направеното възражение относно съпричиняване на
вредоносния резултат, както и размера на минималната и средната работна заплата
към момента на настъпване на уврежданията, счита, че предявения размер е
неоснователно завишен. Поддържа, че предложеното и изплатено обезщетение от ЗАД
“ОЗК - Застраховане" АЛ в размер на 20 000 лева напълно отговаря на
претърпените вреди от Д.. При изплащането на тази сума ответникът недвусмислено
съобщил на пострадалата, че изплатеното обезщетение се превежда като последица
от сключване на извънсъдебно споразумение. Намира, че законодателят е предвидил
две алтернативни възможности за пострадалите с цел получаване на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - едната е с произнасяне на застрахователното
дружество, а другата е по съдебен ред. Пострадалата приела преведената сума, а
в последствие завела искането си по съдебен ред. Счита, че обезщетението за
претърпени неимуществени вреди не трябва да води до неоснователното обогатяване
на пострадалата, а да отговаря на претърпените от него вреди.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по
аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно основание, счита
акцесорния иск за неоснователен от момента, от който се претендират лихви за
забава, тъй като ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не
дължи лихва върху претенцията за неимуществени вреди.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че на 04.02.2019г., около 15.00 часа в Стара Загора
на ул.Хан Аспарух 37 между товарен автомобил „Мерцедес Зетрос" с peг. №
ВА117 913, собственост на военно формирование 52 590 – Ямбол, управляван от
редник С.З.З. и лек автомобил „БМВ" с peг. № СТ 26
24 ВХ, собственост и управляван от Д.г.г. е възникнало ПТП. Не е спорно
също, че ищцата Т.П. Кръстева по време на ПТП е била пътник в лек автомобил „БМВ" с peг. № СТ 26 24 ВХ.
За възникналото ПТП е съставен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.02.2018г. и е образувано досъдебно
производство.
От представения по делото препис от решение №8/08.11.2019г. по АНД
№106/2019г. по описа на Пловдивски военен съд се установява, че с влязло в сила
решение редник С.З.З. е признат за виновен в това, че на 04.02.2019г., около
15.00 часа в Стара Загора, при управление на товарен автомобил „Мерцедес
Зетрос" с peг. № ВА117 913, собственост на военно формирование 52 590 -
Ямбол се движил по безимена улица, минаваща покрай западната ограда на
пивоварен завод „Загорка", в посока юг и на кръстовището с бул.Хан Аспарух
отнел предимството на лек автомобил „БМВ" с peг. № СТ 26 24 ВХ, управляван
от Д.г.г., като нарушил правилата за движение по пътищата чл.5 ал.1 от ЗДвП,
чл.50 ал.1 ЗДвП, чл.3 от ППЗДвП, чл.104 от ППЗДвП, поради което блъснал
странична дясна част на лекия автомобил БМВ движещ се по пътя с предимство,
вследствие на което по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на
возещата се на задната седалка в дясно Т.П.Д., представляващи черепномозъчна
травма, изразяваща се в кръвна колекция под меките черепни покривки и контузия
на мозъка, като по този начин е причинил разстройство на здравето временно
опасно за живота със срок за възстановяване от три до шест месеца, като на
същото лице, причинил травма на шията, изразяваща се в счупване на задната дъга
на пети шиен прешлен, което е довело до трайно затруднение на движенията на
шията за срок от около шест месеца – престъпление по чл.343 ал.1 б.Б ал.2 вр. С
чл.342 ал.1 пр.1 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба.
По делото не се спори, че към датата на ПТП – 04.02.2019г товарен автомобил
„Мерцедес Зетрос" с peг. № ВА117 913, има валидна застраховка „Гражданска
отговорност” със ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, полица № BG123/119000026983,
валидна до 31.12.2019г.
По делото е представена и преписка по щета
№0411-160-0001-2019, от която се установява, че на ищцата е определено и
изплатено застрахователно обезщетение за причинените й при ПТП на 04.02.2019г.
неимуществени вреди в размер на 20 000лв.
С оглед изясняване на
обстоятелствата по делото във връзка с причинените в резултат на ПТП на ищцата
вреди са представени писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-медицинска
експертиза и са допуснати и събрани гласни доказателства.
От представеното по делото съдебно медицинско удостоверение на живо лице
№46/2019г. и заключението на съдебномедицинската експертиза, което не е оспорено
от страните се установява, че в резултата на ПТП на 04.02.2019г. ищцата е
получила следните травматични
увреждания: черепномозъчна травма, изразяваща се в
кръвна колекция под меките черепни покривки и контузия на мозъка; травма на
шията, изразяваща се в счупване на задната дъга на пети шиен прешлен;
счупване на четвърто ляво ребро; кръвонасядания на крайниците. Вещото лице дава
заключение, че описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи отговарят
да са получени по време и начин, отразени в материалите по ДП – травма в
кабината на лек автомобил. Вещото лице сочи, че черепномозъчната травма, изразяваща
се в кръвна колекция под меките черепни покривки и контузия на мозъка е
причинира разстройство на здравето, временно опасно за живота със срок за
възстановяване около три месеца; травма на шията, изразяваща се в счупване на
задната дъга на пети шиен прешлен е довела до трайно затруднение движенията на
шията за срок от около шест месеца; счупването на четвърто ляво ребро е
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок за
възстановяване в рамките на един месец; кръвонасяданията на крайниците са
причинили страдание. Вещото лице сочи също, че по отношение черепномозъчната
травма и шийната травма ищцата е възстановена, като следва да се отбележи
обичаен остатъчен дискомфорт при движенията на врата, който може да продължи
няколко години, предвид възрастта на ищцата. Вещото лице дава заключение също,
че на ищцата е проведено болнично лечение в осем дневен престой, с последващо
домашно-амбулаторно и домашно лечение в рамките на шест месеца;
продължителността на оздравителния процес е била шест месеца, като болките и
страданията в първите три месеца са били най-интензивни. Вещото лице дава
заключение още, че в конкретния случай няма предпоставки за получаване на
характерни травматични увреждания от правилно поставен предпазен колан, поради
посоката на действие на инерционните сили – предимно странично; също, че в
конкретния случай – пасажер на задна дясна седалка при дясно странично блъскане
от друг автомобил, разликата на травматичните увреждания с или без поставен
предпазен колан е пренебрежимо малка.
По делото е представена и Епикриза
на Клиника по неврохирургия към МБАЛ Проф.Д-р Ст.Киркович Ст.Загора за
проведено лечение в периода 04.02.2019г. до 11.02.2019г., както и фактури и
касови бележки за заплатени такси и закупени лекарства и консумативи във връзка
с лечението на обща стойност 216,86лв.
От показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, тъй като са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират с останалите доказателства по делото, се установява, че непосредствено след произшествието ищцата била уплашена и неадекватна, наложило се да се режат колони на автомобила и колан, за да бъде извадена. След произшествието ищцата била настанена в болница. След изписването й от болницата не можела да се грижи за себе си и да се справя с ежедневието, поради което за нея се полагали грижи. Дълго време носела яка и основно лежала, лечението продължило няколко месеца, дори и към настоящия момент не се е възстановила напълно, продължавала да има болки във врата. Свидетелите сочат също, че ищцата била много уплашена, както и че ще й остане травма за цял живот.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда /в случая
решение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка
на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или
неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата.
Относно обстоятелствата посочени в чл.300 ГПК, присъдата се ползва със силата
на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на
престъпния състав. В този смисъл е и разпоредбата на чл.413 НПК. Предвид
горното съдът приема обстоятелствата, установени с решението за безспорно
установени.
С оглед на така обсъдените доказателства и изложени съображения съдът
намира за безспорно установено по делото, че в резултат на ПТП на ищцата са
причинени множество телесни увреждания - черепномозъчна травма, изразяваща се в
кръвна колекция под меките черепни покривки и контузия на мозъка; травма на
шията, изразяваща се в счупване на задната дъга на пети шиен прешлен; счупване
на четвърто ляво ребро; кръвонасядания на крайниците.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина,
причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявения иск за
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
има предвид следното: Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика,
справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от
разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В
този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на
здравето и физическата цялост на пострадалия, броя на травматичните увреждания,
силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания и
неудобства и др. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът
намира, че на ищцата са причинени множество травматични увреждания, имащи
характера на средни и леки телесни повреди; несъмнено описаните по-горе
увреждания са свързани с физическо страдание и дискомфорт; уврежданията изискват продължителен период на
възстановяване и са свързани с много болки, страдания, значителни затруднения,
неудобства и физически неразположения за ищцата. След инцидента е нарушен
нормалния ритъм на живот на ищцата. Засегнато е и психическото здраве. Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да
вземе предвид горепосочените обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че
следва да определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите
нрави в обществото, което да бъде в размер на 40000
лв.
По отношение претенцията за обезщетение за имуществени вреди по делото са
представени две фактури и 4 бр. фискални бонове на обща стойност 216,86лв.
за заплатени такси и закупени лекарства и консумативи във връзка с
лечението. Посочените доказателства не са оспорени от ответника и установяват
причинените имуществени вреди в размер 216,86лв.
Ответникът възразява на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, като възражението се
свежда до твърдението, че ищцата е била с неправилно поставен предпазен колан,
но от ангажираните доказателства не се доказа възражението.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В КЗ е предвидено също, че
обезвредата, която по принцип се дължи от самия застрахован виновен водач, може
да бъде търсена и директно от застрахователя /чл.432 ал.1 от КЗ/, какъвто е
настоящия случай.
Предвид гореизложеното и с оглед функционалната връзка между деликтната
отговорност на водача и на застрахователната отговорност на застрахователя, при
когото е застрахована гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, следва
да се приемат за установени предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.432
ал.1 от КЗ. Следователно, доколкото характерът на отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането и обема на същата, то съдът намира, че предявения срещу
предпочетения от ищцата ответник пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ за обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди се явява основателен. По делото не
се спори и се признава от самия ищец в исковата молба, че ответникът му е
заплатил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000
лева. Предвид това съдът намира, че претенциите за обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди се явяват основателни и доказани в размер 20000 лв. за неимуществените и в размер 216,86
лв. за имуществените вреди. Искът за неимуществени вреди в останалата част до
претендирания размер следва да бъде отхвърлен.
Така определеното от съда обезщетение за вреди се дължи ведно със законната
лихва. Ищцата е направил искане за присъждане на законна лихва от датата на уведомлението
до застрахователя – 11.02.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 /три месеца от предявяване на
претенцията/, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Ищцата Т.Д. е депозирал уведомление
до ответника на 11.02.2019г., или това е датата, на която застрахователя е
уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението
да заплаща лихва за забава по чл.429 ал.2 т.2, вр. с ал. 3 от КЗ.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищците направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 1330 лв. адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд Ст.Загора държавна такса в размер на 800,00 лв., както и
сумата от 175,00лв. възнаграждение за вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, ул.Света София №7 ет.5, представлявано
от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да заплати на Т.П.Д., ЕГН **********,***,
на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 20000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 216,86 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при
ПТП на 04.04.2019г. от С.З.З.
при управление на МПС - товарен
автомобил „Мерцедес Зетрос" с peг. № ВА117 913,
застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗАД „ОЗК Застраховане” АД София, полица
BG123/119000026983, валидна до 31.12.2019г., ведно със законната лихва от 11.02.2019г.
до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на
1330лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, ул.Света София №7 ет.5, представлявано
от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да заплати
в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 800,00 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, ул.Света София №7 ет.5, представлявано
от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да заплати по сметка на
Районен съд Ст.Загора сумата от 175,00
лв. възнаграждение за вещо лице.
Присъдената сума може да бъде заплатена по сметка IBAN ***, УниКредит Булбанк, с титуляр Т.П.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Стара Загора.