№ 574
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100901198 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „МТК Г.“ ООД твърди, че между него и ответника по делото е подписан
договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г., по силата на
който му е възложено срещу възнаграждение извършването на обществен превоз по основни
градски автобусни линии №№ 12,18,20,21/22,23,24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и
119 от общинската транспортна схема на С.О., за срок от 8 години. Възнаграждението
съгласно чл. 5, ал.1 е уговорено в размер на 3 лв. на километър без ДДС, платимо
ежемесечно на две вноски: 30% авансово до 15 число на текущия месец и останалата част -
до 14 число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег - чл.5, ал.2
от договора. Твърди се, че в чл.5, ал. 4, т.2 от договора страните са уговорили клауза за
промяна на цената на извършвания превоз в зависимост от промяната в цената на гориво-
смазочните материали (ГСМ) след датата на подписване на договора. Поддържа, че
описаните в чл.1, ал.1 и чл.7, ал.2 на договора 60 броя новопроизведени нископодови
автобуси използват гориво природен газ (метан), който факт счита, че следва да е безспорен.
Поддържа, че с писмо с изх.№ УП-1210/02.04.2021 г., НСИ посочил, че разполага с
информация за цената на природния газ за крайни битови и за небитови клиенти, като
информацията се актуализира два пъти годишно: за първото шестмесечие и за второто
шестмесечие, прилагайки справките. По подробно изложените доводи твърди, че видно от
справките цената на природния газ е нараснала през второто шестмесечие на 2018 г. спрямо
второто шестмесечие на 2016 г. с повече от 40%, и това води до задължение на ответника да
заплати двойния размер на предвидената в чл.5, ал.4, т.2 от договора компенсация, два пъти
1
по 2.5% или общо 5%. Ищецът сочи по подробно изложените мотиви, че въпреки
положените усилия и изричните писмени мотивирани предложения за преговори, такива не
са се провели и няма постигнато никакво писмено споразумение, както е предвидено в чл.5,
ал. 4, т.3 от договора, поради което съгласно последното изречение на посочената т.3 на
чл.5, ал.4 настъпват последиците, записани в чл.5, ал.4, т.2 на договора, а именно -
възнаграждението за извършения превоз се променя с 2.5% за всеки 20% в промяна на
цените на ГСМ, т.е. предвид отчетената от НСИ промяна в цената на природния газ с повече
от 40%, то възнаграждението от 3 лв. на километър пробег, без ДДС нараства с два пъти по
2.5% или общо с 5%, като става 3.15 лв. без ДДС или то става 3.78 лв. с ДДС. Според ищеца
съгласно приложените към исковата молба фактури, за аванс за превоза през месец октомври
2018 г. е начислена сума в размер на 553 733.96 лв. (с ДДС) и окончателно изравняване
съгласно клаузата на чл.5, ал.2 от договора - в размер на 1 291 497.22 лв. с ДДС, което
възнаграждение е изчислено по базовата цена на договора от 3 лв. на километър без ДДС и е
фактурирано за осъществения през месец октомври 2018 г. общ пробег от 512 564.216 км.,
като при прилагане на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, ответникът дължи
възнаграждение от 3.15 лв. на километър без ДДС или 3.78 лв. с ДДС, и тази разлика от 0.18
лв. на километър с ДДС, когато се умножи с изминатите километри (512 564.216 км.) прави
неизплатено възнаграждение от 92 261.56 лв. с ДДС. Твърди, че ответникът му дължи и
заплащането на мораторна лихва върху тази сума, тъй като съгласно чл.5, ал.2 от договора
цялото възнаграждение за всеки отделен месец е дължимо до 14 число на следващия месец.
Поради това възнаграждението за месец октомври 2018 г., и то в неговия пълен размер,
включително и с уговорената в чл.5, ал. 4 актуализация е дължимо до 14.11.2018 г., а на
15.11.2018 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторната лихва за периода от тази
дата (15.11.2018 г.) до датата на предявяване на настоящата искова молба, която за
посочения период- от 15.11.2018 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба
(29.06.2021 г.) е 24 551.83 лв. Предвид горните доводи претендира осъждане на ответника да
му заплатени двете горепосочени суми. В допълнителната искова молба от 16.09.2021г.
ищецът оспорва доводите на ответника. Твърди, че конкурсът бил проведен 8 години преди
подписване на договора, а именно през 2008 г., а договорът е подписан през месец декември
2016 г. Също така според него ответникът е пропуснал да посочи факта, че ищецът спечелил
проведения през 2008 г. конкурс с цена от 3.57 лв. без ДДС за километър пробег, но в
резултат на административен натиск от ответника, се съгласил 8 години след провеждане на
конкурса, да се намали цената на километър от 3.57 лв. на 3.00 лв. и последната цена
намерила отражение в процесния договор, подписан от страните. Оспорва всички твърдения
на ответника относно датата на влизане в сила на процесния договор, както и извода, че
провеждането на преговори е задължително. Поддържа, че обективният факт на
непроведени преговори, не означава, че не са налице основания за приложението на чл.5,
ал.4, т.2 от договора относно промяна на възнаграждението, а такова основание за
актуализация на възнаграждението е налице обективно, тъй като е доказано нарастване на
цените на природния газ с повече от 20% спрямо цените при подписване на договора.
Оспорва възражението на ответника за нищожност на сочената клауза, като счита, че
2
същото е и неконкретизирано, а посочва, че оспорената норма на чл.5, ал.4 от договора
съответства изцяло на духа и буквата на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 23.10.2007 г., като се позовава и на влязлото в сила решение по
т.д.№ 1325/20 г. по описа на СГС, VI-20 състав, което е постановено между същите страни и
по същия договор, но за друг период. В хода на производството поддържа исковите си
претенции чрез процесуалния си представител – адв. Н., като претендира уважаването им и
присъждането на разноски по представен списък.
Ответникът С.О. оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмения
отговор от 23.08.2021г. и допълнителния отговор от 18.10.2021г. Не оспорва факта на
сключване на процесния договор, но твърди, че срокът на договора се брои от датата на
въвеждане в експлоатация на първата линия (чл. 3, ал. 1), която е 26.07.2017 г. съгласно
протокол № 1/25.07.2017 г. на приемателната комисия по договора. Твърди, че договорът
влиза в сила от датата на представяне от оператора (изпълнителя) на общината на оригинал
на влязло в сила определение на АССГ за прекратяване на адм. дело № 11168/2012 г., а
срокът за мониторинг на цената на ГСМ се брои от датата на подписване на договора (чл. 5,
ал. 4, т. 2), която е 02.12.2016 г. С оглед горното счита, че страните са допуснали техническа
грешка в чл. 5, ал. 4, т. 2, като са определили за начална дата, от която се следи за промяна
на цената на ГСМ, датата на подписване на договора. При анализ на договора в неговата
съвкупност според ответника следва извода, че страните не придават значение на т.нар.
„дата на подписване на договора“, която дата не е датата на действителното подписване, тъй
като страните не са положили подписите едновременно, а е датата на завеждане на договора
в деловодната система на С.О.. Това е причината страните да определят в чл. 3, ал. 2 дата на
влизане в сила на договора, както и дата, от която да се брои срокът на договора в чл. 3, ал.
1, а именно 26.07.2017 г. Предвид горното счита, че исковата претенция е изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като за базов период е взет м. декември
2016 г., а не датата на влизане в сила на договора. Наред с горното сочи, че решението за
сключване на договора е на СОС и е обосновано от предложената цена, като поддържа, че
със сключването на процесния договор, ищецът се е съгласил с всички условия на
възложителя и с клаузите на договора за извършване на обществения превоз на пътници по
определените маршрутни линии, а неправилното тълкуване от страна на изпълнителя на
която и да е от клаузите на договора, не може да се вменява като отговорност на
възложителя, а още по-малко да води до настъпването на каквито и да било неблагоприятни
последици за последния. Счита, че в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора се съдържа хипотеза при
непостигане на съгласие относно изменението на цената на километър пробег същата ще
бъде изменена с 2,5%. Необходимо условие за влизане в действие на тази хипотеза според
ответника е наличието на проведени преговори относно това с колко да се промени
определената по договора цена. Според ответника претенцията на ищеца се отнася за
период, за който дори същият не е отправил искане за провеждане на преговори, поради
което само на това основание искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Наред с
горното твърди, че към момента на подаване на предложението за преговори, на което се
позовава ищецът, все още не е имало доказателства за наличието на изискуемите
3
предпоставки за индексация на цената на природния газ за второто шестмесечие на 2018 г.,
в съответствие е чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора. Ответникът също така твърди, че посочената
клауза - чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е нищожна и като нищожна не може да бъде част от
търговска сделка и няма основание да бъде заменена с повелителни норми на закона, както
и не съответства на търговския обичай, поради това, че в приложеното от ищеца писмо от
НСИ изрично се заявява, че институтът не може да представи статистически данни за цената
на природния газ за транспорт и че не разполага с такава информация. Данните на НСИ
относно цената на природния газ на небитови и битови клиенти съгласно Регламент
2016/1952 са общи и представят осреднена цена за 6-месечен период, а тези данни не могат
да послужат за определяне на цената по договора, нито като критерий за определяне на
нормална цена при търговска сделка. Поддържа, че страните по договора не са посочили
точен критерий, с който да обосноват промяна на цената по договора, или по- точно са
посочили са несъществуващ критерий - „.. съгласно данните на НСИ...“, каквито данни
всъщност няма. Според ответника право на всяка от страните е да направи на другата страна
мотивирано писмено предложение за преговори, но настъпването на последиците по чл. 5,
ал. 4, т. 2 от процесния договор, а именно „ ....При непостигане на съгласие при преговорите
страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен
пробег се променя с 2.5%.“ е обвързано с подписването на писмено споразумение, каквото
не е налице. Според ответника думата „автоматично“ не се съдържа в процесния договор, а
още по- малко е относима към определянето на възнаграждението за извършването на
транспортната задача. Признаването на твърдение за актуализация с 2.5%, а още повече и с
5%, каквото тълкуване извежда ищецът, и то автоматично, без сключване на каквото и да е
споразумение между страните, би довело до изменение на сключения договор, без
възможност от страна на възложителя да упражни какъвто и да било контрол чрез
извършването на самостоятелна преценка относно наличието на изискуемите предпоставки
за това, и може да доведе до недобросъвестност при изпълнението на договора за обществен
превоз. Според ответника подписването на писмено споразумение между страните е
абсолютна предпоставка за настъпването на последиците по чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния
договор и на основание чл. 38 от договора, предвиждащ че, че изменение на договора е
възможно само въз основа на писмени споразумения между страните, които са негова
неразделна част. Ответникът поддържа, че независимо от твърденията на ищеца, той не е
издал фактура за дължимата според него за процесния период сума така, както е предвидено
в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от договора и в съответствие със Закона за счетоводството и свързаните
с него нормативни актове, а също така за посочения период ищецът не е внесъл сума,
покриваща пълния размер на договорената в чл. 22 от договора гаранция за добро
изпълнение, която се изчислява като произведение от годишната транспортна задача в
километри и цената на километър маршрутен пробег. Според ответника определената в чл.
5, ал. 1 от договора цена, се променя еднократно при настъпване на предпоставките по чл. 5,
ал. 4, т. 2 от договора за това, а не при всяка промяна на цената на ГСМ с повече от 20%
съгласно данните на НСИ, тъй като приемането на противното би довело до прекомерност в
цената на услугата по договора. Счита и че изпълнителят по процесния договор не може да
4
се позовава едновременно на двете хипотези по чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора и че
позоваването на едната хипотеза, автоматично изчерпва възможностите за позоваване на
другата хипотеза, особено когато претенциите на изпълнителя касаят месеци, респ. периоди,
които изцяло или частично се припокриват. Приемането на противното би било
несправедливо, противоречащо на добрите нрави и водещо до прекомерност в цената на
услугата по договора за обществен превоз на пътници и до неоснователно обогатяване в
ползва на изпълнителя превозвач. Според ответника няма никаква логика в това да се
сключи договор за обществен превоз на пътници при условията на най-ниска цена и
непосредствено след като е започнало изпълнението на транспортната задача по договора,
цената по него да започне да се увеличава, тъй като това подменяло волята на възложителя
при сключването на договора за превоз и не съответствало на описаните по-горе цели, които
същият си е поставил по отношение на неговото изпълнение. Счита, че е лишено от
всякаква правна и житейска логика, а и противоречащо на добрите нрави е да се иска
промяна на цената, като искането за извършване на тази промяна се основава и включва
период, в който изпълнението все още не е започнало, като в случая -преди 26.07.2017 г.
Поддържа, че справката на НСИ за второто шестмесечие на 2016 г. обхваща немалък
период, в който договорът за обществен превоз на пътници не е бил сключен и не е влязъл в
сила, а извършването на услугата изобщо не е започнало, како и на това, че данните на НСИ
са обобщени и не съдържат информация за конкретен месец, а само за 6-месечен период,
който обхваща месеците януари-юни и юли-декември на съответната година. Ответникът
оспорва като неоснователен и недоказан и иска за заплащане на мораторна лихва за забава
върху претендираните главници с ДДС, като сочи, че издадените от ищеца фактури са за
цената, уговорена в договора, а не индексираната такава, а ако е считал, че е настъпила
автоматична индексация на цената ищецът е следвало да отрази същата по размер във
фактурата, което не е сторено. Заявява искане по чл. 192 от ГПК и за ССЕ. В допълнителния
отговор доразвива съображенията си, като твърди, че процесният договор е за възлагане
извършването на обществена услуга, сключен при условия и по реда на специален закон и
подзаконов нормативен акт и поради това е водещ и надделяващ общественият интерес и
именно този интерес влияе при вземането на решения, при условията и по реда, определени
в ЗМСМА. Счита, че сключването на договора е обусловено и се предхожда от
провеждането на конкурс съгласно регламентираното в ЗАП и чл. 17 и сл. от Наредба № 2
от 15.03.2002 г., като провеждането на процедура (конкурс) по този ред няма нищо общо със
свободното договаряне между страните, както се опитва да внушава ищецът. Поддържа, че в
отправеното предложение № СОА17-КЦ01-23361/28.09.17 г. не е ясно за какъв период от
време се отнася претенцията на ищеца поради което смята, че не е отправено валидно
предложение за провеждане на преговори, което е основание искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. В хода на производството поддържа оспорването на исковете чрез
процесуалния си представител – юриск. Малчева като претендира отхвърлянето му и
присъждането на разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
5
С исковата молба е представен сключения между страните на 02.12.2016г. договор
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г., по силата на който на ищеца е възложено срещу
възнаграждение извършването на обществен превоз по основни градски автобусни линии
№№ 12,18,20,21/22,23,24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската
транспортна схема на С.О., за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в
експлоатация на първата линия, като в ал.2 на чл. 3 е уговорено, че договорът влиза в сила
от датата на представяне от оператора на оригинал на влязло в сила определение за
прекратяване на описаното административно дело. Съгласно чл. 5, ал.1 от договора е
уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 3 лв. на километър, без ДДС, на база
действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание съгласно
Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно приложение Д –
„Методика за отчитане и окачествяване на транспортната задача. В чл. 5, ал.2 е уговорено,
че се заплаща авансово за текущия месец 30% от дължимите суми до 15то число на месеца, а
останалата част от дължимото възнаграждение – до 14то число на следващия месец, като
изпълнителят издава фактури в рамките на разчетената в договора сума. Съгласно чл. 5, ал.3
от договора, в случай, че възложителят одобри издадените данъчни или счетоводни
документи, в 30дневен срок от получаването им заплаща дължимите суми. Ако се оспорят,
заплаща безспорната част от тях, и е длъжен да започне преговори с изпълнителя за
останалата част. В чл.5 ал.4 от договора е уговорено, че цената на километър маршрутен
пробег, определена при сключване на договора, се променя когато: т.1/ от датата на
подписване на договора се е натрупала инфлация, респ. дефлация повече от 5% съгласно
данните на НСИ; т.2 - при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на
НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора, като при настъпване на това
условие страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на
промяна във възнаграждението на километър със стойност до 5% спрямо стойността по чл.
5, ал.1, а при непостигане на съгласие при преговорите, страните се споразумяват, че
възнаграждението на км марш.пробег се променя с 2,5%. В т.3 на чл.5, ал.4 е уговорено, че
при настъпване на което и да е от условията в предходните две точки, всяка от страните има
право да направи на другата писмено мотивирано предложение за преговори, които да
започнат в срок до 7 дни от датата на получаването му и да завършат в 30 дневен срок, като
при непостигане на съгласие настъпват последиците по т.1 и т.2. В раздел 4 са
регламентирани правата и задълженията на възложителя, в раздел 5 – на изпълнителя. В
раздел 11 „Неустойки и санкции“, чл.32 от договора е уговорено, че при забавено плащане
на дължимите суми по договора, възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на
10% годишно върху тази част от задълженията, за които е изпаднал в забава.
Установява се от приложеното предложение от ищеца до Кмета на СО с вх.№ от
28.09.2017г., че предвид повишаването на цените на природния газ, от 286,60 лв. на 370,21
лв., т.е. с 29,17% повече, се предлага провеждане на преговори за повишение на цената на
превоза. Представено е на стр. 28 и второ предложение от ищеца, с което се цитира отговор
на СО с писмо от 17.10.2017г., с който е искано представяне на справка от НСИ за промяна
6
на цените на природния газ, като се описва, че се представя писмо от 07.12.2017г. от НСИ.
Поискано е изпращане на представител за преговори на 10.01.2018г. в посочения час и
място.
Приложена е на стр.31 от делото справка за цени на природен газ за небитови
клиенти от Инфостат, справка от НСИ. Представена е фактура №200/12.10.2018г. за аванс с
получател „ЦГМ“ ЕАД на стойност 553733,96 лв., фактура №202/13.11.2018г. за пакет наети
линии и приспаднат аванс общо за сума 1 291 497,22 лв., изчисление на лихва. Представено
е решение на СГС,20-ти състав от 17.05.2021г. по т.д.№1325/2020г., с което СО е осъдена да
заплати на ищеца описаната сума, представляваща непогасена част от възнаграждение по
процесния договор за месец септември 2017г., ведно със законната лихва. Решението не е
заверено за влязло в сила и съдът установи при служебна справка, че по постъпила въззивна
жалба е изпратено на САС на 05.08.2021г., без данни за връщането му.
С отговора на ответника е представен протокол № 1 от 25.07.2017г., с който е
констатирана готовността за поемане на превозите, с описаните с рег.номера автобуси,
които се сочи, че са с дата на първоначална регистрация 24.07.2017г., с екологични качества
Евро 6, работещи на природен газ. С допълнителната искова молба са представени заповед
на кмета на СО №РД-09-05-3320/06.08.2008г., с която е открит конкурса, ценова оферта,
подадена от ищцовото дружество с цена на км -3,57 лв. без ДДС, заповед № РД-09-3876 от
07.10.2008г., с която е определен за победител, съдебно удостоверение от АССГ, 38 състав
по ахд №11168/2012г., както и препис от определение за прекратяването му от 05.10.2016г.,
с отбелязване, че е влязло в сила на 25.10.2016г. Представено е и решение
№578/28.07.2016г., с което е одобрен проект на извънсъдебна спогодба между ищеца и СО
за спора по адм.дело, което видно от протокола е за обезщетение за имуществени вреди в
размер на 5 115 142 лв. в периода от 01.11.2010г. до 01.11.2012г. и лихви. В изпълнение на
съдебния акт, с писмо с вх.№27495/17.11.2021г. от НСИ е постъпила изисканата информация
за цените на природния газ, приложена на стр.112 и следващите от делото. Видно от
писмото на НСИ, той провежда наблюдения на цените на природния газ в изпълнение на
Регламент на ЕС 2016/1952г. като се отчита два пъти годишно, а именно на първо и второ
шестмесечие. Като приложение са показани в табличен вид цените за отчетените пет
шестмесечия, а именно второ на 2016г., първо на 2017г., второ на 2017г., първо и второ на
2018г.
По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическата експертиза от вещото
лице П.Д., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно. Експертът сочи, че за изпълнение на поставените задачи се е запознал с
материалите по делото, като е направена справка при ищеца и проверени: издадени фактури
за аванс и доплащане за пробег през 10.2018г., платежни нареждания за заплатено
възнаграждение, протокол за наложени санкции за 10.2018г.; Справка за годишно
потребеление на природен газ през 2017г. и 2018г.от „МТК Г.“ООД, фактури за закупени
количества природен газ от доставчик Столичен автотранспорт“ЕАД, Справка с цените на
природен газ, определени от КЕВР ; решения на КЕВР, като е извършена и справка в
7
„Център за градска мобилност“ ЕАД и са проверени: издадени фактури за аванс и
доплащане за пробег през 10.2018г., платежни нареждания за заплатено възнаграждение,
протокол за наложени санкции за 10.2018г. В таблица на стр.3 от заключението са
представени данните за цената на природния газ през 2-ро шестмесечие на 2016г. и 2-ро
шестмесечие на 2018г. по данните на НСИ, като от същата е видно, че увеличението за
всички групи е над 50%. Вещото лице сочи, че от данните установява, че за месец октомври
2018г. ищецът е изминал 512 564,216 км.пробег, за които е получил възнаграждение
1 843 754,50лв., формирано по следния начин - 512 564,216км х 3,60лв.с ДДС =
1 845 231,18лв., т.е. при цена 3,60 лв. с ДДС на км. Това възнаграждение е намалено с
наложени санкции по Протокол № **********/13.11.2018г. в размер на 1 476,68лв.
Съгласно поставената задача да се изчисли допълнително възнаграждение за месец
10.2018г. при индексация от 5% (3,60лв.с ДДС по договор х 5% = 0,18лв. с ДДС
индексация) за изминат 512 564,216км. пробег експертизата установява допълнително
възнаграждение в размер на сумата от 92 261,56лв. Размерът на лихвата за забава, изчислен
върху главница 92 261,56лв. за период от 15.11.2018г. до 28.06.2021г. е 24 526,20лв. В
отговор на задачите на ответника вещото лице е посочило, че Отдел „Сметки в околната
среда и енергетиката“ на НСИ провежда наблюдения на цените на природния газ в
изпълнение на Регламент 2016/1952 относно европейската статистика на цените на
природния газ и електроенергията. Съгласно Регламента два пъти годишно се отчитат цени
на природен газ до крайни небитови и битови клиенти, съответно за първо и второ
шестмесечие на отчетната година, като са представени в таблица на стр.5 от заключението.
Според вещото лице цената, на която ищцовото дружество закупува газ се определя от
КЕВР, като за процесния период цените са сформирани на тримесечие, както следва:
цени КЕВР, по които е купувал газ ищец
цена MWhпериод
3-то тримасачие 201734,86
4-то тримасачие 201732,26
1-во тримесечие 201833,39
2-ро тримесечие 201834,04
3-то тримасачие 201837,79
4-то тримасачие 201843,28
Вещото лице сочи, че е изискало копия на фактури за доставка на природен газ от
„Столичен автотранспорт“ ЕАД, поделение „Малашевци“, от които са видни покупките на
горепосочените цени. Установило е, че дейността на „МТК Г.“ООД е започнала през
07.2017г. и през първото полугодие на 2017г. няма покупки и потребление на природен газ.
Количеството закупен природен газ от ищеца и потребелението на природен газ през
периода 07.2017г. – 12.2017г. е 11 575,45 MWh или 41 671,61 ГДж. Въз основа на данните в
таблица 6 и 7 на заключението вещото лице сочи, че годишното потребеление на природен
газ през периода 01.2018г. – 12.2018г. е 27 532,53 MWh или 99 117,09 ГДж, т.е. ищцовото
8
дружество през 2018г. е било на границата между трета група (И 3) и четвърта група (И 4),
но все още в трета група ( не е надхвърлило лимит от 100 000 ГДж.). Цената на природния
газ според НСИ за тази група клиенти за посочените месеци е в таблицата на стр. 7 по
задача 5. Според експертното заключение увеличението на цената на природния газ през
10.2018г. в сравнение с 12.2016г. и 07.2017г. е, както следва съгласно данните на НСИ:
Цената на природния газ през 10.2018г. е с 50,47% по-висока в сравнение с цената през
12.2016г.; Цената на природния газ през 10.2018г. е с 14,51% по-висока в сравнение с цената
през 07.2017г. Цените, по които ищецът е купувал природен газ през 10.2018г. е с 40,52%
по-висока в сравнение с цената през 12.2016г. и е с 24,15% по-висока в сравнение с цената
през 07.2017г. Според вещото лице данните на НСИ са шестмесечни, поради което
повишената цена е влязла в сила още от 07.2018г. , така че 10.2018г. е включен в периода с
по-висока цена. В заключението се сочи, че видно от изчисленията по т.6 и по двата начина
на изчисление (по данни на НСИ и по реални покупни цени), цената на природния газ през
10.2018г. е по-висока с над 40% от цената през 12.2016г. Ако се приеме, че чл.5, ал.4, т.2 от
Договора, указва, че при промяна цената на ГСМ с повече от 20% според НСИ,
възнаграждението за 1км. маршрутен пробег се променя с 2,5% еднократно (а не
кумулативно на всеки 20% х 2,5%), то размерът на допълнителното възнаграждение е
46 130,78лв. (3,60лв.с ДДС по договор х 2,5% = 0,09лв. с ДДС индексация) за изминат
512 564,216км.пробег се установява допълнително възнаграждение в размер 46 130,78лв., а
размерът на лихвата за забава, изчислен върху главница 46 130,78лв. за период от
15.11.2018г. до 28.06.2021г. е 12 263,10лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По делото е безспорно между страните, че са обвързани от сключения договор,
съгласно който ответникът като възложител дължи на ищеца в качеството му на изпълнител
заплащането на цена за извършване на обществен превоз, като е прието за безспорно, че
същият се осъществява с автобуси, ползващи като гориво природен газ. Безспорно е, че
правната връзка е създадена в резултат на сложен фактически състав, в който участва и
административен елемент - провеждането на конкурсна процедура по реда на Глава втора от
Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и
за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, като се
установява от приложените документи, че конкурсът е обявен през 2008г., но е отнело време
оспорването му. В чл.19 от цитираната Наредба е предвидено, че за провеждане на всеки
конкурс общинските съвети утвърждават критерии и начин за оценка и класиране на
кандидатите, като критериите включват изискванията за: 1. екологичност на превозните
средства; 2. допълнителни услуги в превозните средства; 3. цени и социални облекчения; 4.
оборудване на превозните средства за превоз на трудноподвижни лица и др., а в чл. 22, ал. 3
от същата Наредба е предвидено, че част от конкурсната документация следва да бъде
проектът на договор, който съгласно ал. 4 на същата разпоредба на чл. 22 от Наредбата
следва да съдържа права и задължения на страните в съответствие с предмета на конкурса и
9
изискванията, посочени от общинския съвет. По отношение на съдържанието на договора в
Наредбата няма други изрични разпоредби, освен тази на чл. 26, ал. 3 от Наредбата, която
предвижда, че договорът не може да предоставя на превозвача право да преотстъпва или да
възлага на подизпълнители извършването на превози. Следователно освен забрана да се
уговаря в договора превъзлагане на дейността на подизпълнители, друга законова забрана
относно съдържанието му няма и след като ответникът не установява процесният договор,
който е сключен, да е различен от този по проектната документация, следва да се приеме, че
със същия страните са уговорили допълнително и в съответствие с предоставената им от
закона възможност своите насрещни права и задължения. Именно ответникът С.О. е този,
който е следвало да изготви проекто договора като част от проектната документация и ако
волята му като възложител е била цената да е константна, това е следвало да бъде записано в
същия, а не да съдържа клауза за индексацията й. Макар цената да е един от критериите при
провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз, след като нито в приложимата
Наредба, нито в друг нормативен акт е установена забрана да бъде индексирана същата, не
може да се приеме, че е недопустимо страните при договорната си автономия да уговорят
начин на индексирането й. В случая не се касае за възражение относно цената така както е
първоначално уговорена, а за искане да бъде изпълнена една договорна клауза, която
предвижда задължение за индексация на посочената цена при определени предпоставки.
С.О. като възложител е можело при изготвяне на проектната документация и проекта на
договора изрично да включи клауза, че договорената цена не подлежи на индексиране при
никакви обстоятелства, но при сключване на договора е уговорено друго. Договорите имат
силата на закон за страните, които са ги сключили и при липса на императивна правна
норма, която да забранява индексирането на цената при обществен превоз, независимо от
обстоятелството, че договорът е сключен след проведен конкурс, няма пречка да бъде
уговорено, че цената подлежи на индексиране при конкретни предпоставки. Предвид
горното и както е уговорено в чл. 5, ал.4 от договора, която клауза има силата на закон
между страните, е предвидено изменение на договорената цена на км превоз при настъпване
на някоя от двете хипотези по т.1 или по т.2, а доводите на ответника по отговора, че това
противоречало на волята на СОС, който бил дал съгласие за подписване на договора при
най-ниската пазарно обоснована цена, са неоснователни. Договорът е сключен за срок от
осем години и напълно в съответствие със свободата на договаряне е да се предвиди
възможност за индексация на възнаграждението, особено като се касае за динамиката на
пазара и цените. В случая се поддържа наличието на хипотезата по т.2, а именно изменение
на цените на ГСМ с повече от 20%. Съдът намира, че са неоснователни доводите на
ответника, че разпоредбата на чл.5, ал.4 т.2 от договора следвало да се тълкува не като
изменение на цените от датата на подписване на договора, както изрично е записано в
клаузата, а от датата на влизането му в сила. При положение, че страните ясно и
категорично са посочили момента, който е релевантен и това е датата на подписването му,
няма основание за приемане на друго различно тълкуване и да се считало, че била относима
датата на влизане на договора в сила, която била през 2017г. Въвеждането в експлоатация на
линиите е задължение в резултат на сключения договор и макар в чл.3, ал.1 от същия това да
10
е началния момент, от който се брои осемгодишния му срок, няма никакво основание при
ясно формулиране на клаузата на чл. 5, ал.4 т.2 от договора, че се отчита датата на
подписване на договора, да се подменя волята на страните и да се счита „датата на влизането
му в сила“. Тук следва да се отбележи, че са ирелевантни доводите на ищеца, че той бил
спечелил конкурса с една по-висока цена, както и че конкурсът бил през 2008г., т.е. няколко
години преди подписване на договора. Тези правоотношения са извън предмета на
настоящия спор, а съдът е обвързан от уговореното по договора , както относно приетата по
същия цена от 3лв. на км.пробег, така и от начина на индексирането й, уговорен в чл. 5,
ал.4, която разпоредба категорично обвързва индексацията с период, изтекъл от датата на
подписване на договора, а не от датата на влизането му в сила, респ. въвеждане в
експлоатация на превоза, респ. датата на конкурса или друго. Следователно това, че
започването на експлоатацията на линиите е извършено след протокола от 25.07.2017г. няма
основание за въприемане на различно тълкуване на ясната и точно формулирана воля на
страните по чл. 5, ал.4 от договора, а именно възможността за промяна на цената при
промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към
момента на подписване на договора. Датата на подписване на договора, така както е
уговорена в чл. 5, ал. 4 т. 2 от същия като релевантна за промяната е и последния възможен
момент, в който страните са могли да повлияят на същата, ето защо именно така както е
посочено, следва и да се тълкува, а не да се възприемат доводите на ответника. В случая е
безспорно, че цената не е променена с допълнително споразумение между страните, а се
твърди настъпването на последната хипотеза по чл. 5, ал.4, т.2 от договора, която
предвижда, че „при непостигане на съгласие при преговорите, страните се споразумяват, че
възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2,5%“. Тази индексация от
2,5% процента е минималния праг, тъй като в предходното изречение е предвидена
възможност при преговорите да бъде уговорена промяна на възнаграждението с до 5%.
Съдът намира, че от доказателствата по делото категорично се установи, че ищецът е
отправил писмено предложение за промяна на цената, заведено в СО на 28.09.2017г. и второ
такова, което макар да не е с входящ номер, не се спори относно постъпването му, с което
ответникът СО е поканен за преговори на конкретна дата – 10.01.2018г. Не могат да бъдат
споделени доводите на ответника, че по последната хипотеза по чл. 5, ал.4, т.2 от договора
се изисква кумулативно наличие на две предпоставки: проведени преговори и непостигнато
съгласие, поради което според него преговорите и подписването на писмено споразумение
било абсолютна предпоставка за настъпване на последиците по чл. 5, ал. 4 от договора,
както поддържа изрично в отговора, стр.5, абзац 3. Тук ответникът е пропуснал да спомене
т.3 на чл.5, ал.4 от договора, която ясно и точно регламентира реда и сроковете за
провеждане на преговорите, а именно предвидено е отправяне на мотивирано писмено
предложение за преговори, каквото има входирано от ищеца на 28.09.2017г. и са уговорени
срокове, след изтичането на които страните изрично са уговорили, че последиците по т.1 и
т.2 се считат за настъпили, ако не се постигне съгласие. В случая ответникът е бил
информирал за настъпилата промяна и исканото изменение на цената с мотивирано
предложение от 28.09.2017г. и преговорите е следвало да започнат в седмодневен срок и да
11
приключат до тридесет дни, поради което с изтичане на този срок, независимо от това дали
ответникът физически е изпратил представители и са осъществени преговори следва да се
приеме, че процедурата по договора е изпълнена и са налице предпоставките за индексация
и то още към края на 2017г. Нещо повече, налице са данни, че е постъпило и второ
предложение с конкретна дата за преговори 10.01.2018г., така че е даден и допълнителен
срок за постигане на споразумение, който безспорно е изтекъл преди процесния месец
октомври 2018г., за който се претендира индексирано възнаграждение. Доводите на
ответника, че нямало покана за преговори за възнаграждение за този конкретно месец, а
поканата била по-ранна, са неоснователни, тъй като от съдържанието на уговорената воля на
страните, която е ясна според съда, процедурата по мотивирано писмено предложение,
преговори и при непостигане на съгласие индексация не се налага да се прави всеки месец, а
само при последваща промяна на цената на ГСМ, която да обуслови ново предложение с
нова увеличена поради индексация цена. Следователно цената на превоз за километър
следва да се приеме, че е индексирана с 2,5% поради настъпване на предпоставките по чл. 5,
ал.4, т.2 от договора, а именно налице е поскъпване на горивата с повече от 20% спрямо
датата на подписване на договора, а именно както се установява от справките за цените от
НСИ и заключението на експертизата. Вещото лице е изчислило процентно поскъпването
към октомври 2018г. спрямо цените на второто шестмесечие на 2016г., но също и по задача
на ответника в таблицата на стр. 8 е посочило и самата разлика в цените, като е видно, че
през декември 2016г. цената е била 30,8 за MWh, а през юли 2017г. 34,86, а през октомври
2018г. – 43,28, като увеличението съгласно отразеното в таблицата към 2017г. е 24,15%, а
спрямо 12.2016г. – 40,52%. Предвид горното макар в задачите на ищеца да е сравнявало
цените за второ шестмесечие на 2016г. спрямо второ шестмесечие на 2018г. и да е
установено, че по данни на НСИ за всички групи увеличението е над 50%, то има данни и че
към средата на 2017г. има увеличение на цените спрямо декември 2016г. и същото е 24,15%
конкретно съобразно категорията, в която попада ищеца като потребител на природен газ за
небитови нужди. Следователно обективната предпоставка, а именно увеличение на цените с
повече от 20% е налице, налице са и другите уговорени в чл. 5, ал.4 от договора условия, а
именно отправено е мотивирано предложение за преговори от 28.09.2017г., по което е
предложена индексирана цена, не се спори, че не са проведени фактически преговори, освен
размяна на кореспонденция, т.е. няма постигнато съгласие за изменение, поради което съдът
намира, че цената е индексирана при условията на последната хипотеза на чл. 5, ал.4, т.2
изр. последно, а именно с 2,5% и то считано от края на 2017г., най-късно след предложената
дата за преговори и срокът след нея през януари 2018г. Тук съдът споделя доводите на
ищеца, че всяка от страните по договора е имала възможност и право да отправи мотивирано
предложение за преговори, като ако не се стигне до писмено споразумение за изменение на
цената в рамките до 5%, то следва да се счита, че е настъпила индексация с 2,5% само, че
такава индексация настъпва при кумулативно наличие на всички предпоставки – изменение
на цените с над 20%, мотивирано писмено предложение за преговори, съответно
непостигане на съгласие, а не може да се възприеме довода на ищеца, че уговореното
означава, че за всяко увеличение с над 20% на цените на ГСМ се следва автоматично ново
12
увеличение с 2,5% на цената на км/превоз. В случая ищецът се е позовал на такова
увеличение с писмото от 28.09.2017г., като няма данни за входирано друго мотивирано
предложение, тъй като при второто предложение с конкретна дата за преговори –
10.01.2018г. няма позоваване на ново инфлационно покачване на цените, а само се уточнява,
че във връзка с предходно писмо, се представя отговор от НСИ от 07 декември 2017г., от
който е видно, че цените на природния газ са на страницата на ДКЕР. Следователно това
предложение е уточнение на предходното и конкретизиране на дата за исканите преговори,
но не дава основание за повторна индексация на цената. Предвид горното съдът намира, че е
настъпило автоматично индексиране на цената за км/пробег при превоза, но с 2,5%, а не с
5%, както твърди ищеца, тъй като не може да се възприеме довода му, че автоматично с
всяко повишение на цените с над 20%, се стига до нарастване на възнаграждението всеки
път с 2,5% без да се изисква ново мотивирано предложение, евентуални преговори. Вярно е,
че не е равнозначно поскъпване от 20% и от 200%, но при всяко последващо поскъпване, за
да може да се индексира цената по силата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, според съда следва
да се входира ново мотивирано предложение за изменение на новата цена, да се направи
опит за преговори и едва при непостигането на съгласие, да се приеме повторната
индексация. В случая макар на практика да има две предложения, първото е от 28.09.2017г.,
а второто без дата на входиране, но с искане на среща за преговори за дата 10.01.2018г. и
позоваване на приложено писмо от 07.12.2017г., т.е. същото е постъпило в периода от
07.12.2017г. до 10.01.2018г.,и от съдържанието на двете е видно, че има само едно
позоваване на увеличението на цените и едно искане за индексирането им, а не последващо
мотивирано предложение, обосновано на новонастъпили факти, респ. на изменение на
цените по данни на НСИ за последващ период, тъй като и към двете искания е налице само
един период, за който е отчетено от НСИ увеличаване, тъй като данните са на шестмесечие.
Следователно не е изпълнен целия фактически състав по отношение на нарасналите цени
нито за първото шестмесечие на 2018г., нито за второто шестмесечие на 2018г., тъй като е
очевидно, че статистически данни на НСИ за тези периоди не би могло да има към момента
на предложението, с което се иска среща за 10.01.2018г., което е едва в началото на първото
шестмесечие на 2018г. Следователно в резултат на мотивираното предложение и
непостигнато съгласие при преговори, до настъпване на процесния период – месец октомври
2018г. според съдът е настъпила еднократна индексация на цената на превоза с 2,5%, а не
многократно и постъпателно, както счита ищеца, тъй като уговореното в чл. 5, ал.4, т.2 от
договора във връзка с т.3 изисква за настъпване на индексацията на възнаграждението не
просто увеличение на цените по данни на НСИ с над 20%, но и сложен фактически състав,
който включва мотивирано предложение за преговори, срок за такива и едва при изтичането
му, следва да се приеме, че настъпват последиците. За изменение на цените след тези за
второто шестмесечие на 2017г., по което е предложението за индексация, няма входирано от
ищеца друго такова, за да се приеме, че отново е настъпила индексация. Вярно е, че е
възможно при многократно завишение на цените промяната да не е еднократна, но за да се
приеме, че е настъпила такава индексация на възнаграждението за всяка промяна с над 20%
на цените по данни на НСИ, според настоящия състав се изисква последващо настъпване и
13
на другите предпоставки, а именно подадено ново мотивирано предложение за индексация
на цената, липса на постигнато съгласие при преговори в посочените срокове. Не може да се
възприеме довода на ищеца, че само и единствено въз основа на първото му предложение с
вх.№ от 28.09.2017г. всяко следващо увеличение на цените по данни от статистиката следва
автоматично да доведе до индексация от 2,5%. Тук следва да се отбележи, че са
неоснователни доводите за позоваване на мотивите на съдебното решение по т.д.
№325/2020г. на СГС, 20-ти състав, което макар да касае идентичен спор, първо няма данни
да е влязло в сила, същото е представено в незаверен препис, а от справка по деловодната
система се установява обжалването му, но не и връщане с влязъл в сила акт от горна
инстанция, още повече, че видно от същото присъдената сума е увеличение именно от 2,5%,
а не по-голям размер или няколкократна индексация от по 2,5% за всеки 20% увеличение на
цените на природния газ. С оглед горното съдът следва да кредитира варианта на
заключението на съдебно-икономическата експертиза по изчисленията по задача 11, а
именно при еднократна индексация на възнаграждението с 2,5%, при което размерът на
допълнителното възнаграждение възлиза на 46 130,78 лв., а лихвата за забава върху тази
сума в размер на 12 263,10 лв. С оглед горното съдът намира, че искът за главница се явява
основателен и доказан за горепосочения размер от 46 130,78 лв., като следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния претендиран такъв от 92 261,56 лв.
По иска за лихва, съдът намира следното: С оглед осъществяване на предпоставките по
чл. 5, ал.4 т.2 от договора, още след изтичане на срока по мотивираното предложение, който
е 7 дни плюс 30 дни, следователно още след този срок се дължи актуализирано
възнаграждение с минималното увеличение от 2,5%, доколкото липсва постигнато
споразумение за по-висок размер. Следователно още към датата на изискуемост на
възнаграждението за месец октомври 2018г., която съгласно чл.5, ал.2, до 14-ия ден на
следващия месец, т.е. забавата е от 15.11.2018г. Предвид горното съдът намира, че и
акцесорната претенция за лихва е основателна за установения от експертното заключение
размер от 12 263,10 лв., като следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер съобразно изменението по чл. 214 от ГПК по молбата от 26.04.2022г. в размер на
24 526,20 лв. Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователен довода на ответника,
че неправилно се претендирала лихва за забава и върху ДДС. Касае се за парично
задължение, което включва в себе си като главница и дължимия ДДС, поради което лихвата
следва да се начисли върху пълната дължима като увеличен размер на възнаграждението
сума.
С оглед изхода на спора и доколкото се претендират разноски, съдът намира следното:
От ищеца е представен списък, като същият включва заплатена държавна такса в размер на
4552,54 лв., сумата от 350 лв. – депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер
на 3860 лв., за което е представен договор за правна защита и съдействие №886297 на
стр.119 от делото, в който сумата е отразена като платена в брой, следователно служи и за
разписка. Предвид горното разноските на ищеца възлизат общо на сумата от 8762,54 лв. С
оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски за уважения размер от исковите му
14
претенции, който е общо 58 393,88 лв., като се отхвърля за разликата до общо
претендирания размер от 116 787,76 лв., включващ 92261,56 лв. – главница и 24 526,20 лв. –
лихва, или се следват 50% от разноските, поради което претенцията за разноски на ищеца е
основателна за сумата от 4381,27 лв. Разноските, претендирани от ответника са 350 лв.,
заплатен депозит за вещо лице и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение или общо 650
лв., като с оглед изхода на спора му се следват 50% или сумата от 325 лв. Искане за
компенсация не е заявено от страните, поради което ще се присъдят разноски поотделно на
всяка от тях.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“****, да
заплати на „МТК Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул.“****, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД сумата от 46 130,78 лв. / четиридесет и шест
хиляди сто и тридесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляващо дължимо по чл.
5, ал.4 т.2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г.
индексирано възнаграждение за месец октомври 2018г., ведно със законната лихва върху
сумата от 29.06.2021г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до пълния претендиран такъв
от 92261,56 лв.; на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата от 12 263,10 лв. / дванадесет
хиляди двеста шестдесет и три лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху гореприсъдената главница за периода от 15.11.2018г. до датата на исковата
молба – 29.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния претендиран размер
от 24 526,20 лв.
ОСЪЖДА С.О., със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“****, да
заплати на „МТК Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул.“****, на основание чл. 78 от ГПК сумата от 4381,27 лв. / четири хиляди триста
осемдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за производството.
ОСЪЖДА МТК Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул.“****, да заплати на С.О., със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул.“****, „на основание чл. 78 от ГПК сумата от 325 лв. / триста двадесет и пет лева/ -
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15