Решение по дело №722/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на М. Ж. Х., [държава], против Решение № 2164/05.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, на които бил основан отказът, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Решаващият орган не се съобразил с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, съгласно която при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. За да постанови обжалвания административен акт, решаващият орган преценил, че жалбоподателят негласно оттеглил молбата си за закрила, тъй като с поведението си показал липса на интерес или изрично се отказал от закрилата. Отказът за предоставяне на закрила бил мотивиран с наличие на хипотезата на чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Съгласно чл. 28, параграф 1 от цитираната директива, когато съществувало сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно оттеглил молбата си или се отказал от нея, държавите членки следвало да гарантират, че решаващият орган взема решение за прекратяване на производството по разглеждане на молбата или, ако смята молбата за неоснователна след подходящо разглеждане по същество, я отхвърля. Съгласно същата разпоредба, държавите членки можели да допуснат, че кандидатът е оттеглил молбата си за международна закрила, когато: а) не отговаря на исканията да предостави информация по същество за молбата си по смисъла на чл. 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се яви на лично интервю съгласно чл. 14 – 17 от настоящата директива, освен ако в разумен срок не представи доказателства, че това е било поради независещи от него обстоятелства; б) избягал или напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил задължението си за редовно явяване пред органите, освен ако не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол. В конкретния случай административният орган най-вероятно приел, че е налице предпоставката по буква „б“, тъй като се твърдяло, че жалбоподателят напуснал без разрешение мястото на настаняване – РПЦ Харманли, и не били установени обстоятелства извън неговия контрол, които да са му попречили да спази установения ред. На жалбоподателя не било известно, нито му било обяснено, че няма право да напуска адреса на настаняване преди получаването на конкретно решение. Едва след връчване на решението разбрал, че е нарушил процедурата, поради което напуснал РПЦ – Харманли преждевременно, тъй като се нуждаел от средства за издръжка и си бил намерил работа. Жалбоподателят не проявил незаинтересованост, нито бездействие, поради което неправилно било прието, че с поведението си оттеглил негласно молбата за закрила. Решението било издадено на 05.03.2025 г., а му било връчено лично на 12.03.2025 г., което опровергавало твърдението за липса на интерес. Решаващият орган правилно приел, че животът и сигурността на жалбоподателя в [държава] са застрашени поради войната, поради което били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въпреки това, органът неправилно тълкувал и приложил закона, като приел, че не са налице основания да се счита, че жалбоподателят продължава да се намира извън държавата си по произход и че продължава да отказва нейната закрила. За да стигне до този извод, органът приел, че не са настъпили нови последствия за живота и сигурността на жалбоподателя. Последният обаче посочил, че след свалянето на Б. А. от власт възникнали нови обстоятелства, които засегнали личното му положение и предизвиквали реални опасения за живота му. Това обстоятелство било ноторно известно и жалбоподателят не можел да се върне в [държава]. Директивите по принцип били обвързващи за държавите членки по отношение на крайния резултат, като начините и формите на прилагане се определяли от националните органи. Следователно директивите не били пряко приложими, освен ако не предвиждат изрично такава възможност. Цитираната директива, на която се позовал административният орган, била транспонирана в националното законодателство. При транспонирането на Директива 2013/32/ЕС, българският законодател приел, че при оттегляне на молба за закрила – било то изрично или с конклудентни действия – производството се прекратява (чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ), като законът не предвижда възможност органът да се произнася с решение по същество. С други думи, законодателят възприел първата от двете хипотези, посочени в чл. 28, § 1 от Директивата – а именно постановяване на акт за прекратяване, а не отказ по същество. Следователно, ако административният орган бил приел, че молбата е оттеглена, е следвало да прекрати производството, а не да се произнася с отказ за хуманитарен статут. Дори да се допуснело, че органът може да се позове пряко на чл. 28, § 1, б. „б“ от Директивата, той отново не би имал основание само въз основа на напускането на РПЦ – Харманли да приложи правната фикция за негласно оттегляне. Това било така, тъй като съгласно текста на нормата, извод за оттегляне можел да се направи едва след спазване на процедурните изисквания – да бъде изискана информация от кандидата относно причините, поради които е напуснал мястото си на настаняване и дали те са извън неговия контрол. От фактическите съображения, изложени в решението, се установявало, че самият орган приел молбата на жалбоподателя в частта за хуманитарен статут за основателна. Безспорно било също, че от жалбоподателя не били изисквани обяснения относно причините за напускането на РПЦ – Харманли. Като не съобразил изложените факти и обстоятелства, административният орган постановил незаконосъобразен акт, който следвало да бъде отменен. С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени Решение № 2164/05.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския.

 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и пояснява, че не знаел защо му била отказана закрила. Войната в [държава] продължавала вече 15 години и постоянно имало жертви. Смяната на властта не само не подобрила ситуацията в държавата, но дори я влошила. Като ***, той бил малтретиран и от ***, и от ***. Страхувал се за живота на децата си в [държава]. Оспорва и информацията от протокола с проведеното интервю, като изтъква например, че там било посочено, че е бил войник, а той бил заявил, че не е ходил войник.

 

Назначеният му процесуален представител поддържа изцяло наведените в жалбата доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материално-правните разпоредби.

 

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор по жалбата оспорва същата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Заявява, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно, с оглед на което моли да бъде оставена без уважение депозираната срещу него жалба.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

На 02.10.2024 г. жалбоподателят М. Ж. Х. от [държава] е поискал закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като М. /собствено/ Х. /бащино/ Ж. /фамилно/ от ***пол, роден на [дата]. в [държава], [населено място], [държава], етническа принадлежност – ***, религия - ***, семейно положение – [семейно положение]. Същият не е представил документи за самоличност. Самоличността му е установена с Декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Във връзка с изискана информация с Писмо рег.№ УП 35149/15.10.2024 г. на Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли, на 09.01.2025 г. е постъпило становище от Директора на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като М. Ж.Х., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

По повод молби, подадени на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУБ, на М. Ж.Х. е разрешавано да напусне определената зона за движение към РПЦ - Харманли за периодите от 12.11.2024 г. до 18.11.2024 г., от 09.01.2025 до 15.01.2025 г., от 24.01.2025 г. до 30.01.2025 г.

С Покана рег.№ УП 35149/11.10.2024 г., връчена му лично на 10.10.2024 г. в присъствието на преводач, същият е поканен за провеждане на интервю на 29.11.2024 г., като е уведомен, че неявяването на интервю ще бъде считано за неспазване на съществено задължение в производството за предоставяне на международна закрила. Видно от Констативен протокол рег.№ 35149/29.11.2024 г. на посочената дата жалбоподателят не се е явил за провеждане на насроченото интервю.

Видно от Докладна записка вх.№ 4928/05.12.2024 г. на главен специалист в отдел ПНСД в РПЦ – Харманли е, че на 05.12.2024 г. жалбоподателят се е завърнал в РПЦ – Харманли.

На 15.01.2025 г. е проведено интервю с чужденеца. Търсещият закрила заявил, че има три сестри и трима братя, които пребивавали в [държава]. Напуснал държавата си по произход – [държава], през 2013 г., като заминал за [държава]. През 2019 г. бил екстрадиран обратно, без да му били известни конкретните причини за това. След завръщането си в [държава] бил задържан за един месец в затвор в Д.. Освободили го със задължението да се яви в казармата в срок от 15 дни, какъвто бил законовият ред. Вместо това, той избягал в И., където останал и започнал работа като железар, макар че положението в района било изключително сложно. Заявил, че разполага с военна книжка. В Република България търсещият закрила пристигнал на 01.09.2024 г., преминавайки незаконно през „зелена граница“. Преди това преминал през [държава], където пребивавал за кратко. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на Европейския съюз. Не бил подавал молба за международна или друга форма на закрила в друга държава. Посочил, че не бил арестуван в [държава] или в друга държава, но след екстрадирането си от [държава] все пак бил задържан в затвор в Д.. Относно наличието на съдебни производства или осъждане заявил, че няма такива, но изразил предположение, че може да бъде търсен от властите като дезертьор. Нямал информация за образувани наказателни производства спрямо негови близки. Роден бил на 10.10.1995 г. в [населено място], където живял до напускането си на [държава]. По време на регистрацията не представил документи за самоличност, но заявил, че притежава сирийска лична карта и семейна книжка, които се намирали в К.. Посочил, че има само ***гражданство. Относно етническата принадлежност посочил, че бил ***, и уточнил, че не бил имал проблеми във връзка с това. Изповядвал ***направление, не бил подлаган на дискриминация по религиозен признак. Не принадлежал към религиозна общност, секта или организация. Търсещият закрила заявил, че бил [семейно положение] от 2016 г. за лице на име М., от която имал три деца, родени в К.. Семейството му се намирало все още там. Образованието му било основно, а преди да напусне [държава], работел като ***. Не бил членувал в политическа партия или организация, както и не бил участвал в паравоенни формирования. Потвърдил, че служил в сирийската армия, като през 2010 г. бил изпратен в казарма в Х.. През 2011 г., в контекста на протестите в Д., му било наредено да участва в потушаването им, което той отказал. Подкупил офицер, за да получи отпуск, след което не се върнал в армията. Като конкретна причина за напускане на страната си посочил войната в [държава]. Уточнил, че през август 2024 г., в областта Ш. на брега на река Е., докато пренасял пясък за строителство, камионът, в който се намирал, бил обстрелван с ракети от отсрещния бряг. Нямало пострадали, но ситуацията била напрегната. Потвърдил, че лично не бил подлаган на насилие, арест или преследване, както и че срещу него не било възбуждано съдебно дело, нито в [държава], нито в друга държава. Търсещият закрила заявил, че не е останал в [държава], тъй като според него там чужденците нямали права, каквито имали в Европа. Потвърдил, че е изложил всички причини, поради които не желаел да се завърне в [държава]. Изразил опасения, че при евентуално завръщане би бил отведен в казарма и принуден да участва в бойни действия срещу свои сънародници. Подчертал, че новата власт в [държава], установена след декември 2024 г. от ислямистки групировки, била опасна за него, тъй като той бил известен с това, че им се противопоставял, докато служел в армията. Според него съществувала реална опасност да бъде наказан, включително със смърт, макар и да не разполагал с конкретна информация за подобни случаи. В заключение изразил желание Република България да му предостави статут на закрила, за да може да живее спокойно.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище Рег.№ УП-35149/25.02.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли - интервюиращ орган, с което, въз основа на събраната по преписката релевантна информация и направения анализ, предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение № 2164/05.03.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от ЗУБ. Изложени са доводи за липса на релевантни твърдения за преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, извършен е анализ на обстановката в [държава] и направено заключение, че не е налице безогледно насилие, което да застрашава живота на кандидата, налице е и установяване, че чужденецът е напуснал без разрешение мястото, където е настанен, което може да се счита за негласно оттегляне на молбата.

На 12.03.2025 г., срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 24.03.2025 г.

 

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

 

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията, визирани в чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производство по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, на което е присъствал преводач, който е осигурил надлежната комуникация между интервюиращия и търсещия закрила, премахвайки езиковата бариера като потенциален източник на противоречия и пропуски. Интервюто е проведено на език, който самият търсещ закрила е посочил като разбираем и владян от него, което гарантира, че лицето е разбирало всички въпроси и е могло да даде информирани отговори. Съдържанието на протокола е прочетено на търсещия закрила в присъствието на преводача и на разбираемия за него език, което му е предоставило възможност да се запознае с документираните изявления. На интервюирания е била дадена възможност да изрази възражения по съдържанието на протокола непосредствено след неговото прочитане, но такива не са били изложени в този момент. Ето защо възраженията срещу информацията от протокола с проведеното интервю, заявени в съдебно заседание от жалбоподателя, са неоснователни. Процедурата по интервюиране е спазена изцяло, предоставени са всички гаранции за точност и надеждност на информацията, и лицето е имало възможност да направи своите възражения в момента на интервюто, от която то не се е възползвало.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установява наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава]. Ето защо съдебният състав намира за неоснователни доводите в жалбата, че административният орган не е изяснил фактите от значение за спора и необосновано не е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

 

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Като причина за напускане на страната си по произход чужденецът посочва общата ситуация с войната, а не конкретни действия, насочени срещу него поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Налице е противоречие в твърденията на лицето относно задържането му. В един момент заявява, че "не бил арестуван в [държава] или в друга държава", а в друг момент посочва, че "след екстрадирането си от [държава] все пак бил задържан в затвор в Д.". Това несъответствие поставя под съмнение достоверността на твърденията му. Търсещият закрила сам посочва, че не е имал проблеми във връзка с етническата си принадлежност и не е бил подлаган на дискриминация по религиозен признак. Това изключва преследване на основата на два от основните признаци по чл. 8 от ЗУБ. От разказа на лицето става ясно, че след завръщането си в [държава] през 2019 г. е успял да работи като железар в И., въпреки сложната ситуация в района. Също така посочва, че не е останал в [държава], защото там "чужденците нямали права, каквито имали в Европа". Това предполага, че мотивите му за търсене на закрила са по-скоро икономически или свързани с по-добър живот, отколкото с основателен страх от преследване. Основната причина за страха на лицето от завръщане е свързана с избягване на военна служба. Съгласно практиката по прилагане на ЗУБ, избягването на военна служба само по себе си не е основание за предоставяне на бежански статут, освен ако не е свързано с преследване по защитени признаци или не се отнася до участие във военни престъпления. Лицето не е представило доказателства, че конкретно то ще бъде обект на преследване, различно от общата практика по отношение на дезертьорите. Въпреки твърдението, че е напуснал [държава] поради войната, търсещият закрила е пребивавал в [държава] [рег. номер] 2019 г., след което се е завърнал в [държава] и е останал там до 2024 г. Доброволното завръщане и продължителното пребиваване в страната на произход (около 5 години) след първоначалното напускане сериозно подкопава основателността на страха от преследване. Единственият конкретен инцидент, посочен от лицето (обстрел с ракети на камиона, с който е пренасял пясък), не е насочен специфично към него и не е свързан с признаците, защитени от ЗУБ. Самият той признава, че не е имало пострадали, което показва, че не е налице реален риск за живота му от този инцидент.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т .1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУТ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т. 39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка вх.№ МД-02-77/03.02.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република.

След извършения анализ на информацията, административният орган е достигнал до заключение, че не се установяват разширенията, дадени в тълкувателното решение от 17.02.2009 г. на СЕС по тълкуването на чл.15, б.„в“ от Директива 2004/1983 ЕО, тъй като не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че в конкретния случай от страна на заявителя няма добре обоснован страх от преследване, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства. Съдът споделя извода на административния орган, че за жалбоподателя липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" - тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Не се установява и наличието на „изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание" - тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Не се установява и наличието на „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт" - тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не се установява и наличието на тежки посегателства по чл. 9, ал. 2 ЗУБ, които могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае да противодейства ефективно.

Съдът споделя извода на административния орган, че за жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт“. Спрямо чужденеца не е налице индивидуализирана заплаха за живота или личността му, произтичаща от безогледно насилие в ситуация на въоръжен конфликт.

Случаят следва да бъде разгледан и във връзка с прилагане на принципа “non-refoulement” (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, според, който: Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От анализа на събраните писмени доказателства по административната преписка не се констатира наличието на горепосочените предпоставки. След извършена преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила и актуалната информация относно страната му по произход се установява, че при евентуалното му завръщане в [държава], той би могъл да води нормален начин на живот.

 

Доколкото молбата за предоставяне на международна закрила е отхвърлена от органа като неоснователна по същество, допълнителното посочване на конклудентни действия, изразяващи се в негласно оттегляне на молбата, в случая е изтъкнато като допълнителен (но не единствен) аргумент, подкрепящ крайния извод, че кандидатът не покрива критериите за понятието „бежанец". Тоест в случая, след цялостен анализ на фактическите обстоятелства, е установено, че кандидатът не отговаря на законовите критерии за признаване на бежански или хуманитарен статут и именно това е основното и водещо правно съображение, което е определило крайния изход на производството.

В този смисъл оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Ж.Х., [държава], против Решение № 2164/05.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.