Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 10.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII въззивен
състав в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Мл. с-я:СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Д. Генчева и в присъствието на прокурора Русалина Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВАНД № 4578 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава XXI от
НПК.
С решение от 18.09.2018г. постановено по НАХД № 13325/2018г., Софийски районен съд, НО, 5-ти състав е признал обвиняемия А. Т.Ч. за виновен в това, че на 28.04.2018 г., около 13:18 часа в гр. София, по бул. „България“ при управление на МПС - лек автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“ с peг. № *******с посока на движение от бул. „Петко Ю. Тодоров“ към бул. „Черни връх“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като управлявайки автомобила на близка дистанция до преминаващия по бул. „България“ кортеж на „Национална служба охрана“ показал няколкократно нецензурен жест със среден пръст към служителите в специализирания лек автомобил на „Национална служба охрана“ - А.Д.А.и П.П.Ц.- престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78А от НК, е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
Съдът на основание чл. 78а, ал.4, вр. чл. 325,
ал.3, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК е лишил А. Т.Ч. от
правото да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от
НПК, е осъдил А. Т.Ч. , да заплати държавна такса от 5,00 лева по сметка
на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу решението в законоустановения срок е
депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на обв. Ч. – адв. М.. В жалбата се иска отменяване на решението като се
релевират всички отменителни основания. В
допълнението се добавя, че СРС е допуснал нарушение на материалния закон, тъй
като не е приложил закона, който е следвало да бъде приложен / а именно чл.
148, ал.1, т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК/, тъй като извършеното е престъпление
срещу честта и достойнството на другиго в негово присъствие. При наличието на
личен мотив, сочи защитата, не може да има съставомерност по чл. 325 от НК. На
следващо място, е имало нарушение на принципа Non bis in idem, тъй като на обвиняемия бил съставен акт. №
388531 от 28.04.2018г. за нарушение на чл. 104, ал.2 от ЗДвП, което според
защитата е за същото деяние и всъщност е налице повторно санкциониране чрез
настоящото производство. Не е спазено така ТР № 3/2015г. на ВКС – ОСНК, както и
чл.4 от Протокол № 7 на ЕКЗПЧОС. Не е доказано, че свидетелите Ц.и А.са
служители на НСО, за да се приеме, че те са били част от „кортеж на НСО“.
Неправилно не се кредитирани показанията на св. Г.. Прави се искане въззивния
съд да даде възможност на обвиняемия да даде обяснение пред него.
В разпоредително заседание на 18.10.2018г.,
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото дава възможност на обвиняемия Ч. да даде обяснения
пред въззивния съд.
Пред въззивната
инстанция обвиняемия Ч. и защитникът му – адв. М.,
редовно уведомени не се явяват и не вземат становище.
Представителят на Софийска градска прокуратура
оспорва жалбата и моли съда да остави решението на СРС в сила, като правилно,
обосновано и законосъобразно.
Софийски градски съд намира за установено
следното:
В производството пред първоинстанционният съд са събрани необходимите доказателствени
материали за разкриване на обективната истина. Доказателственият анализ на
съвкупността от доказателствени източници е направен в съответствие с
формалната логика и следва да бъде споделен изцяло от въззивния съд без
корекции и добавки.
Обосновано първоинстанционният съд е приел за
установена следната обстановка:
На 28.04.2018 ., около 13.18 часа в гр. София,
обвиняемият А. Т.Ч. управлявал лек автомобил, марка “Форд”, модел “Мондео” с peг. № *******като се
движел по бул. “България” с посока от бул. ’’Петко Ю. Тодоров” към бул. ’’Черни
връх”. По същото време, по бул. „България“ пред управлявания от него лек
автомобил се движел кортеж на “Национална служба охрана”, състоящ се от два
автомобила със специален режим на движение. Автомобилът, управляван от
обвиняемия А. Т.Ч., се движел след вторият автомобил от кортежа, който бил с
включени светлинен и звуков сигнал. В автомобила се намирали служителите на НСО
- св. А.Д.А.и св. П.П.Ц., който управлявал МПС.
Въпреки задължението да се съобразява с автомобилите със специален режим на
движение и забраната да се движи непосредствено зад тях, обвиняемият А. Т.Ч. се
доближил плътно до кортежа. Св. А.направил на обвиняемия знак с ръка да увеличи
дистанцията между автомобилите, при което обвиняемият показал няколкократно
нецензурен жест със среден пръст към на служителите в специализирания лек
автомобил на “Национална служба охрана”. Свидетелите незабавно подали сигнал
към ОПП-СДВР. На място пристигнал полицейски екип в състав св. А.Х.и св. Д.Г..
На обвиняемия А. Т.Ч. бил съставен АУАН № 388531/28.04.2018 г. за нарушение на
чл.104, ал.2 и чл.100 ал.1 от ЗДвП.
Обвиняемият Ч. е правоспособен водач на МПС от 2014 г., като
през годините многократно му били налагани наказания за различни нарушения на
ЗДвП.
До горната фактическа обстановка въззивният съд
достигна след анализ на доказателствения материал по делото - показанията на свидетелите А.Д.А., П.П.Ц., А.Х., Д.Г., Х.Г., дадени на ДП, както и от
приложените по делото писмени доказателства.
В основата на своите фактически изводи въззивният
съд постави показанията на свидетелите А.А.и П.Ц..
Същите са очевидци на деянието, показанията им са последователни, подробни,
информативни и непротиворечащи си, съдържат информация за факти, които
свидетелите непосредствено са възприели или в
осъществяването на които са взели участие. Първоинстанционният съд е
извършил прецизен анализ на показанията на свидетелите, с изводите на който
въззивният съд напълно се съгласява. От показанията на посочените свидетели се
извлича информация за времето и мястото на извършеното деяние, както и за
неговия автор.
Въззивният съд счита, че доказателственият анализ
на показанията на полицейските служители А.Х.и Д.Г. също е проведен коректно,
като не е допусната подмяна във вътрешното убеждение на първата инстанция. Показанията
на тези свидетели, че по вътрешната им радиостанция са получили сигнал от
служители на НСО за възпрепятстване предвижването им по вече утвърденото им
трасе от водач на лек автомобил марка “Форд”, модел “Мондео”
с peг. № *******също са логични и непротиворечиви. И
двамата с пълна точност описват поведението на водача на автомобила като грубо
и арогантно.Според съставеният на място от тези свидетели акт за установяване
на административно нарушение на обвиняемия , е видно, че същият е шофирал в
непосредствена близост зад автомобили със специален режим на движение, както и
че не е предоставил контролен талон към СУМПС.
Според съставеният на място от свидетелите А.Х.и Д.Г.
акт за установяване на административно нарушение на обвиняемия, е видно, че
същият е за нарушение, описано като
водачът на автомобила се движи близо зад автомобили със специален режим на
движение от НСО. Водачът не представя КТ към СУМПС. В тази връзка следва да се
отчете , че издаденият акт не препокрива повдигнатото на обвиняемия обвинение
за престъпление по чл. 325, ал.3 НК и това е така тъй като визираното
престъпление е за хулиганско поведение изразяващо се в „показал неколкократно
нецензурен жест със среден пръст към служителите на специализирания автомобил
на НСО“.
Според чл. 325, ал.1 НК престъплението „хулиганство“ е непристойно действие или
действия, грубо нарушаващи установения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, т.е. тези действия се характеризират с една висока по интензитет и
последици неправомерна дейност. За да е налице престъплението хулиганство по
смисъла на чл. 325 НК следва и двата обективни признака – грубото нарушаване на
установения ред и изразяването на явно неуважение към обществото да са осъществени, а от субективна страна
деецът наред със съзнаването на тези обективни белези да цели или допуска
тяхното осъществяване и настъпването на общественоопасни последици.
Съображенията за извода на съда за наличието на
хулигански действия са свързани на първо място с обстоятелството, че липсват
доказателства за лична вражда между обвиняемия Ч. и служителите на „Национална
служба охрана“, за предшестващо провокативно поведение на последните, насочено
пряко и непосредствено към подсъдимия. Не може да се приеме, че подсъдимият е
имал личен мотив да покаже няколкократно нецензурен жест със среден пръст към
служителите в специализирания лек автомобил на НСО. Да действително между
водачите на автомобилите е имало предхождаща конфликтна ситуация, породена от
управлението на обвиняемия на близка дистанция до преминаващия по бул.
„България“ кортеж на НСО, като впоследствие е имало и размяна на реплики, но това
не е достатъчно силен мотив, който да е довел до действията на обвиняемия. Не
може да бъде споделено виждането на защитника на обвиняемия, че с действията си
същият не е изразил неуважение към обществото, тъй като на посоченото място не
са присъствали хора.Действията на обвиняемия все пак са били възприети от
служителите на НСО, а мястото, на което
са били извършени позволява същите да бъдат видяни и от случайни граждани
управляващи автомобили. На следващо място релевантно за констатациите на
въззивния съд са и следните обстоятелства, които би трябвало да окажат
възпиращо въздействие върху обвиняемия, но не са имали подобен ефект и реално
са били пренебрегнати от него – служебното положение на св.А.и св. Ц., вида и
обозначението на автомобила , в който са били. В подкрепа на извода за
обективната съставомерност на извършеното от обвиняемия е и неговия опит да избяга
от мястото на инцидента. Чрез тези си действия подсъдимият е погазил грубо
установените в обществото правила за поведение, като е демонстрирал, че
игнорира етичните норми за разрешаване на конфликтни ситуации посредством
неприлични жестове. Гореизложеното мотивира въззивният съд да приеме, че от
обективна страна са налице извършени от подсъдимия действия, които грубо
нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
На база на гореизложеното, съвсем точно е
заключението на първата инстанция, че обвиняемият А.Ч. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 325, ал.3 вр. ал.1 НК, тъй като на 28.04.2018 г., около 13:18 часа в гр. София, по бул. „България“
при управление на МПС - лек автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“
с peг. № *******с посока на движение от бул. „Петко
Ю. Тодоров“ към бул. „Черни връх“, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като
управлявайки автомобила на близка дистанция до преминаващия по бул. „България“
кортеж на „Национална служба охрана“ показал няколкократно нецензурен жест със
среден пръст към служителите в специализирания лек автомобил на „Национална
служба охрана“ - А.Д.А.и П.П.Ц..
Въззивната инстанция приема, че правилно първата
инстанция е приела, че деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като обвиняемият Ч. не само е съзнавал, че извършва
хулигански действия, знаейки, че поведението му е противоправно и е в разрез с
установените в обществото норми и правила, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е искал.
Законосъобразно е преценено, че са били налице
материално – правните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, като съдът
е освободил обвиняемия от наказателна отговорност. При определяне размера на
глобата, коректно са обсъдени релевантните обстоятелства, като е отчетено, че
същите са преобладаващо смекчаващи такива- чистото съдебно минало, добрите му
характеристични данни, липсата на други противообществени прояви, семейната му
и трудова ангажираност, като съдът е съобразил тежестта на конкретното
престъпление. Съобразено с всички посочени обстоятелства административното
наказание глоба за обвиняемия е било определено в минималния размер – 1000
лева.
Видно от постановения първоинстанционен акт, съдът
е счел за наложително на обвиняемия да бъде наложено и административно
наказание лишаване от права, съобразно нормата на чл. 78а, ал.4 от НК и чл.
325, ал.3 от НК. Преценката е правилна тъй като обвиняемия Ч. е правоспособен
водач, и такова наказание е предвидено изрично за престъплението, като самото
естество на престъплението е мотивирало съда да наложи и административното
наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство. Срокът на
наложеното административно наказание е минимален – шест месеца, което е
съобразено с изложените смекчаващи обстоятелства, но наложително според
настоящия състав не само поради съображенията, изложени от първата инстанция, с
които настоящата се съгласява, а така и поради множеството административни
нарушения, извършени от него като водач на моторно превозно средство, отразени
в справката за нарушител в региона на КАТ
При извършената на основание чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания за изменяване или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.09.2018г. постановено по НАХД № 13325 по описа за 2018г . на СРС, НО, 5- ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.