Решение по дело №184/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 93
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 30 юли 2019 г.)
Съдия: Наташа Иванова Даскалова
Дело: 20195210200184
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …..

04.07.2019  година,гр.Велинград

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и шести юни,две хиляди и деветнадесета година,в публично заседание в  с ъ с т а в :

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА

 

СЕКРЕТАР:ВИОЛЕТА ШАРКОВА

като разгледа  докладваното от районния съдия НАТАША ДАСКАЛОВА а.н.х.дело № 184  по описа за 2019  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   Т.М.Ш. *** ,е обжалвал наказателно постановление № 13-001388 от  15.03.2019 година на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда”   Пазарджик с молба, същото да бъде отменено изцяло,като  незаконосъобразно и неправилно – неправилно контролния орган е приел ,че към момента на проверката между него и А.М.М. е съществувало трудово правоотношение и последния е полагал труд ,без да е сключен писмен трудов договор; в настоящия случай не притежава качество на работодател по смисъла на пар.1 от ДР на КТ – сключил е граждански договор с лицето за постигане на определен резултат,който е представил на АНО; съгласно този договор от 05.11.2018 година са налице облигационни отношения между него и А.М.М.; развива съображения за приликите и разликите между трудовия договор и гражданския договор за изработка,както и че нито в акта,нито в наказателното постановление са посочени съществените елементи на трудово правоотношение – работна длъжност,работно място,договорено трудово възнаграждение; налице е нарушение на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй като не е посочена датата на извършване на нарушението,а се сочи единствено датата на проверката.

                   Представител  на ответника  сочи ,че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без  уважение,като се потвърди обжалваното наказателно постановление – събрани са достатъчно доказателства,установяващи  по безспорен и категоричен  начин ,че    е  налице  нарушение на чл. 62,ал.1 във вр. с чл.1,ал.2   от КТ ,като посочените разпоредби са императивни и задължават работодате,а именно че жалбоподателят Т.Ш. е допуснал лицето А.М. да  престира труда без да сключи трудов договор в писмена форма; позовава се на подписаната от работника декларация по чл. 402 от КТ,в която са декларирани елементи на трудови отношения; правилно е преценено,че нарушението не е маловажно,като  с оглед на характера на същото то не може да бъде квалифицирано като такова.

 

                   От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

                  На 05.02.2019   год. Р.И.М.  – ст.инспекор в Дирекция”Инспекция по труда” Пазарджик”,в присъствие на свидетелите Т.З.Д. и С.Г.Г.   ,е съставил акт за установяване на административно нарушение / АУАН / № 13-001288  за това,че Т.М.Ш. ***,в качеството си на работодател по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на КТ,е приел на работа   А.М.М.  с ЕГН ********** да работи като работник на строителен обект „Хотел Медикал и Spa” ,находящ се в гр.Велинград УПИ І – 3330 ,6506,6507 в кв. 184а без трудов договор в писмена форма. В АУАН е посочено,че нарушението е извършено и установено на 13.11.2018 г., когато лицето е заварено да работи на посочения строителен обект  и да извършва СМР на покривната конструкция /разрушаване на плоча-покривна/ на ет.4 фасада запад,като посоченото лице саморъчно е попълнило декларация – декларира елементи на трудов договор,а именно – работно време,почивки в работния ден,почивни дни,възнаграждение,както и че при извършената проверка на документите на 05.02.2019 година не е представен трудов договор в писмена форма за посоченото лице  и че нарушението е констатирано на 05.02.2019 година в обекта на контрол  ,както и че е  нарушен  чл.62 ал.1 от КТ  и чл.1,ал.2  от КТ . АУАН е подписан  и е връчен  на жалбоподателя. Към акта е приложена Декларация,попълнена лицето А.М.М.  от с.Св.Петка,с ЕГН **********,като в същата е посочено че работи „ Т.Ш. ***,Юнодла 48”,като работник,   с работно време 8 часа – от 8-17 ч.,почивен дени – „Събота Медикал и спа; почивки в работния ден – 30 мин.  и трудово възнаграждение 560 лева; дата 16.01.2019 година 15:00 часа,с подпис на работник/служител.

В обжалваното наказателно постановление № 13-001388 от  15.03.2019   година на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда”   Пазарджик деянието е описано по идентичен начин с описанието в АУАН, с изключение на това,че се сочи дата на извършване на нарушението 16.01.2019 година,посочени са като нарушени същите текстове от КТ,както и че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в,ал.1 от КТ и  е наложено  на  Т.М.Ш. ***, глоба  в размер на 1600 лева, на основание чл.416 ал.5 от КТ,във връзка с чл.414 ал.3 от КТ.

От показанията на актосъставителя М. и на свид. по акта  Д.          инспектори към Дирекция  “ИТ”гр.Пазарджик , се установи,че   е извършена проверка  на 16.01.2019 година  в строителен обект  – „Хотел  Медикал и Спа”,като са заварили да работят 5-6 лица  ,на които са дали да попълнят декларации  и след това в информационната система на НАП са проверили дали имат трудови договори и за лицето М. са установили,че няма сключен трудов договор. Освен това актосъставителят  установи,че  на г-н Ш. е връчена призовка да представи документи  - трудов или граждански договор,но до края на проверката не е представил актуални документи,както  и че по време на проверката  М.  е бил на 4-я етаж и е извършвал СМР по покривната конструкция – къртели са плоча и са оправяли конструкцията,като лицето само си е попълнило декларацията . Последното обстоятелство се потвърди и от свид. Д.,която не си спомня точно дейността,която е извършвало лицето,но смята че е демонтажна работа на някаква покривна конструкция,както и че е казало, че от няколко дни работи там. Свид. М. твърди,че работи където намери – общ работник е и че на 16.01.2019 година е бил на хотел до Вельова баня,чистели са разни боклуци,наети за това от г-н Ш.; чистил е 10 дни и за тези дни са му платени 200 лева Същият потвърди,че той е попълнил и подписал декларацията,описана по-горе,като за парите 560 лева – може би е сбъркал; диктували са му какво да пише проверяващите; Ш. е бил до него,но не са му давали да се обажда; не е имал работно време – работили са по 3-4 часа на ден. Освен това при проведената очна ставка с актосъставителя свид. М. твърди,че е казал,че има сключен граждански договор,но си е в дома му,а актосъставителят отрича да е споменаван граждански договор.

                   По делото  са приложени:

- Декларация,подписана от А.М.М.    на 16.01.2019  година – описана по-горе;

- Заповед № З-0058 от 11.02.2014 година на изп. директор на ИА”Главна инспекиця по труда”,с която са  определени правомощията на директорите на Д”ИТ”,вкл. и издават наказателни постановления  по АУАН,съставени от инспекторите – т. 4;

- Протокол  от 05.02.2019  година за извършена проверка ,в който в т.1 е описано процесното деяние ,констатирано на 16.01.2019 година.

 

С оглед на горното съдът счита,че  ж а л б а т а    е  ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде у в а ж е н а,като се  ОТМЕНИ     наказателно постановление № 13-001388 от  15.03.2019 година на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда”   Пазарджик,  е наложена  на Т.М.Ш. *** – в качеството на работодател, на основание чл. 414,ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 62,ал.1 във вр. с чл. 1,ал.2от КТ , ГЛОБА   в размер  на 1600 лева,тъй като е издадено при съществено процесуално нарушение:

- при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са нарушени разпоредбите на чл. 42,т.3 от ЗАНН и съотв. на чл. 57,ал.1,т.5,предл. 2 от ЗАНН. В АУАН,въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление,изрично е посочена дата на извършване на нарушението  13.11.2018 година,дата на извършената проверка на място – 05.02.2019 година и че нарушението е констатирано на същата дата т.е в акта не е упомената датата 16.01.2019 година. Въпреки това в наказателното постановление,като дата на извършване на нарушението се сочи – 16.01.2019 година . Така всъщност, с Наказателно постановление № 13-001388 от 15.03.2019 година  на жалбоподателя Ш.  е вменено нарушение и съответно е наложено административно  наказанието "глоба", за деяние, извършено на датата 16.01.2019  г., за каквото не му е съставен, предявен и връчен АУАН. Това различие в посочените дати води и до невъзможност да се установи, на коя от тези три  дати е извършено вмененото на жалбоподателя  нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Следва да се посочи, че от гледна точка на адресатите си, наказателното постановление е акт със санкционно значение и че с него  се дава окончателен положителен отговор на въпросите относно авторството, виновността и отговорността на лицето, посочено като нарушител и за който правоохранителен акт е предвиден специален ред за контрол върху законосъобразността и правилността му - по чл. 59 и следв. от ЗАНН, и то само от съд. Следва, също така, да се упомене, че посочените разпоредби на ЗАНН, относно съдържанието на акта и на наказателното постановление са императивни и че неспазването им води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице,респ. до невъзможност на съда да направи преценка за осъществяване на административното нарушение от обективна и субективна страна.Липсата на дата на извършване на нарушението има отношение и при преценка на спазването на разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗАНН, която императивно определя давностните сроковете за законосъобразно образуване на административнонаказателно производство, в хода на осъществявания съдебен контрол. За спазването на тези срокове съдът следи служебно, а в настоящия случай е лишен от тази възможност,поради посочеинте различни дати на извършване на нарушението.

             Поради изложеното съдът счита,че наказателното постановление следва да бъде отменено,поради допуснато съществено процесуално нарушение,довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице,без да обсъжда дали в действителност жалбоподателят е нарушил разпоредбата на трудовото законодателство и респ. осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 413,ал.3 от КТ.

 

 

Водим от изложеното до тук съдът

 

Р   Е   Ш    И    :

 

             О т м е н я в а       наказателно постановление № 13-001388 от  15.03.2019  година на Директора на  Дирекция “ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” ПАЗАРДЖИК, с което            на  Т.М.Ш. ***,с ЕГН **********- в качеството на работодател,        на основание чл. 414,ал.3 от КТ,за нарушение на чл. 63,ал.2 ,във вр. с  чл. 1,ал.2  от Кодекса на труда,  е наложена  ГЛОБА   в размер на  1600 / хиляда и шестстотин / лева.

 

             Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава  дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс  пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че решението е изготвено.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: