РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Бургас, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120205619 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от *, срещу Наказателно постановление № 02-
2100015 от 01.12.2021г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което
на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500 лв. Жалбоподателят сочи, че между дружеството и лицето И.Г. е
действал граждански договор. Развива подробни съображения в тази насока. Намира, че в
АУАН липсва описание на нарушението. От съда се иска да отмени НП. Претендират се
разноски.
Ответната страна в производството - директора на дирекция „Инспекция по труда”
гр. Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че са установени основните характеристики на трудовото правоотношение.
Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 28.06.2021г., около 14:15 часа, свидетелката А.Д., в качеството й на главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, участвала в извършването на
1
проверка в строителен обект – изпълнение на ремонтни дейности във вход „А“ на Сграда за
сезонно ползване, находящ се в УПИ I – за сгради за отдих и курорт, ПИ 67800.44.129 по
КК, местност „Мапи“, община Созопол – „**“. При извършената проверка било установено,
че на третия етаж на обекта лицето И.И.Г. полага труд – сглобява гардероб. Същият
собственоръчно вписал имената си в списък на работещите в обекта, посочил длъжност
„мебелист“ и се подписал. Наред с това попълнил справка-декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3
вр. чл. 402, ал. 2 от КТ, в която вписал, че работи на длъжност „мебелист“, с работодател
„Фи Дизайн” ЕООД, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, почивни дни – събота и
неделя, възнаграждение – 50 лв. на ден, без писмен трудов договор. На проверяващите
обяснил, че не е подписвал нито трудов, нито граждански договор. Впоследствие * получил
(в качеството си на мебелист) призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, предназначена за
работодателя - „**” ЕООД - за представяне на документи, свързани с работещите в обекта.
От упълномощен представител на дружеството били депозирани документи на 07.07.2021г.,
сред които граждански договор от 01.06.2021г. между „**” ЕООД и И.Г., с предмет: монтаж
на мебели. Видно от платежна ведомост, издадена от жалбоподателя, в периода 01.07.2021г.
– 24.09.2021г. на И.Г. било заплатено възнаграждение в размер на 2000 лв. При тези данни
св. Д. съставила на дружеството АУАН № 02-2100015 от 24.09.2021г. за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В предвидения срок срещу АУАН
било подадено възражение, с доводи, че лицето е било на граждански договор – за
извършване на определена работа. Въз основа на АУАН е издаденото и процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства, обсъдени и посочени по-горе и показанията на свидетелката Д.. От
доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа
обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. По отношение на
оформения между дружеството жалбоподател и * граждански договор съдът ще изложи
доводите си при разглеждането на правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава НП със заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ”) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Не се констатира липса на описание на обстоятелствата, на които се основава
нарушението. Точно обратното – от текста на АУАН и НП става ясно при какви
обстоятелства актосъставителят и наказващият орган са приели, че е налице извършено
2
нарушение.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В
конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
съгласно които разпоредби отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в писмена форма. По
делото се установи, че в деня на проверката на място –28.06.2021г., около 14:15 часа, лицето
И.Г. полагало труд като „мебелист“ на строителен обект – изпълнение на ремонтни
дейности във вход „А“ на Сграда за сезонно ползване, находящ се в УПИ I – за сгради за
отдих и курорт, ПИ 67800.44.129 по КК, местност „Мапи“, община Созопол – „**“, за който
са събрани достатъчно данни, че се извършва от дружеството жалбоподател. Към тази дата
между него и жалбоподателя не е съществувал подписан трудов договор. В тази връзка
следва да се има предвид, че трудовото правоотношение е уреденото от трудовото
законодателство правоотношение, което възниква при и по повод предоставянето на
работна сила от работника на работодателя. Трудовите правоотношения се различават от
останалите граждански правоотношения между страните, свързани с престирането на
работна сила (напр. договорът за изработка по см. на чл. 258 и сл. от ЗЗД) по своите
елементи, уредени в трудовото законодателство – напр. работно време и почивки, отпуски,
трудово възнаграждение. Наличието на всички тези елементи характеризира едно
отношение като трудово. В случая * собственоръчно е попълнил справка декларация, в
която е отбелязал съществените елементи на трудовото правоотношение – работно време,
възнаграждение, длъжност, почивни дни в седмицата. Наред с това служителите на ДИТ
Бургас също са възприели * да осъществява конкретни трудови функции по монтиране на
мебели, които са свързани с посочената от него длъжност. Ето защо единственият начин за
уреждане на отношенията между * и работодателя е бил чрез сключването на писмен трудов
договор по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Поради тази причина съдът приема, че
търговецът е нарушил чл. 62, ал. 1 от КТ като не е уредил отношенията си с * чрез
сключването на писмен трудов договор.
Този извод не се разколебава и от представения за пръв път при проверката по
документи граждански договор. Въпросният договор е частен документ, който е
задължителен за съда единствено досежно факта, че е подписан от лицата, посочени в него,
но неговата материална доказателствена сила следва да се преценява в съвкупност с
останалите доказателства по делото. Този договор не е бил предоставен на проверяващите
при проверката на място в обекта. Нещо повече – при проверката на място самият * е заявил
на проверяващите, че не е подписвал никакъв договор. Последното е индиция, че
представеният впоследствие граждански договор е антидатиран. Освен това * е бил с ясното
съзнание, че е работник на дружеството жалбоподател, тъй като е поел ангажимент да
получи от негово име призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК и да я предаде на надлежен
представител на жалбоподателя. Наред с това в граждaнския договор единствено е
3
предвидено, че * се задължава да извърши монтаж на мебели. По никакъв начин не са
уредени конкретни дейности, които * следва да извърши (каквито би следвало да са
съществен елемент от гражданския договор по чл. 258 ЗЗД), нито място, на което следва да
бъдат извършени. На практика по делото е доказано, че * е предоставял работна сила за
жалбоподателя и представеният граждански договор не променя този извод. Самият * е бил
с това съзнание, тъй като е попълнил в справката-декларация всички елементи на трудовото
правоотношение. Нещо повече – от значение за конкретното нарушение е предоставянето на
работна сила, а в самия граждански договор са описани именно задължения, свързани с
предоставянето на работна сила, а не с извършването на конкретна работа по смисъла на чл.
258 ЗЗД.
За извършеното нарушение в чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда наказание
имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на
жалбоподателя санкция в размер на 1500 лв., което е към предвидения минимум и не може
да бъде изменяно от съда.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на
ДИТ Бургас и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се
присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение, което по арг. от чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН следва да се определи по реда на чл. 37 от ЗПП. Този ред препраща към
Наредба за заплащането на правна помощ, съгласно чл. 27е от която възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези
рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия
орган следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Посочената сума следва да
се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото
последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас
(като териториално поделение) – арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник
на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2100015 от 01.12.2021г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на *, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Кедър № 1, ет. 5, ап. 401, на основание чл.
416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от
КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА *, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
4
Кедър № 1, ет. 5, ап. 401, да заплати на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, сумата от 100 лв., представляваща направени по делото
разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
В.О.:В.Д.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5