Присъда по дело №128/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 16
Дата: 29 март 2019 г. (в сила от 16 април 2019 г.)
Съдия: Филип Филипов
Дело: 20195600200128
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

 

към Присъда № 16 от 29.03.2019 г., постановена по НОХД № 128 по описа за 2019 година на Окръжен  съд – Хасково

 

         Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт, против М.Д.Ж., роден на *** г. в ***, с ЕГН: **********, по обвинение за това, че на 15.03.2018 г. за времето от 07.59 часа до 09.26 часа в гр. Хасково при ус­ловията на продължавано престъпление, на десет пъти използвал платежен инст­румент - дебитна карта с №*****, издадена от „Алианц Банк Бълга­рия“ АД, без съгласието на титуляря Ш.И. ***, като извършил транзакции и изтеглил:

- в 07.59 ч. сума в размер на 80 лева от АТМ устройство-банкомат с № 01054324, намиращ се в гр. Хасково, ул. „Омуртаг“ № 2, собственост на банка Пиреос;

- в 08.00 ч. сума в размер на 400 лева от АТМ устройство-банкомат с № 01054324, намиращ се в гр. Хасково, ул. „Омуртаг“ № 2, собственост на банка Пиреос;

- в 08.04 ч. сума в размер на 400 лева от АТМ устройство-банкомат с № 01065202, намиращ се в гр. Хасково, бул. „Съединение“ № 26, собственост на Цент­рална Кооперативна банка;

- в 08.24 ч. сума в размер на 400 лева от АТМ устройство-банкомат с № РВ241001, намиращ се в гр. Хасково, ул. Марин Дринов № 4а, собственост на Юробанк България АД;

- в 08.40 ч. сума в размер на 400 лева от АТМ устройство-банкомат с № 00000795, намиращ се в гр. Хасково, бул. „България“ Централен зеленчуков пазар, собственост на банка ОББ АД;

- в 08.40 ч. сума в размер на 400 лева от АТМ устройство-банкомат с № 00000795, намиращ се в гр. Хасково, бул. „България“ Централен зеленчуков пазар, собственост на банка ОББ АД;

- в 08.41 ч. сума в размер на 400 лева от АТМ устройство-банкомат с № 00000795, намиращ се в гр. Хасково, бул. „България“ Централен зеленчуков пазар, собственост на банка ОББ АД;

- в 08.52 ч. сума в размер на 400 лева от АТМ устройство-банкомат с № D0082601, намиращ се в гр.Хасково, пл. Свобода № 9, собственост на „Банка ДСК“ ЕАД;

- в 09.25 ч. сума в размер на 400 лева от АТМ устройство-банкомат с № 01054324, намиращ се в гр. Хасково, ул. Омуртаг № 2, собственост на банка Пиреос;

- в 09.26ч. сума в размер на 400 лева от АТМ устройство-банкомат с № 01054324, намиращ се в гр. Хасково, ул. Омуртаг № 2, собственост на банка Пиреос, като общият размер на изтеглените суми възлиза на 3680 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл. 249 ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

         Съдебното производство премина по реда на глава 27 от НПК, чл. 371 т.2 НПК. Подсъдимия призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тях. Съдът като се установи, че  самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение по чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.

         Представителя на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Излагат се доводи, че при определяне на наказанието следвало да се отчете проявената упоритост и насоченост към постигане на престъпния резултат и значителната стойност на противоправно отнетите суми. Като смекчаващи обстоятелства се сочат, липсата на криминални прояви и чистото съдебно минало. Предлага се наказанието „лишаване от свобода“ да бъде определено при условията на чл. 55 НК в размер на 1 година и 6 месеца и „глоба“ в размер на 500 лв.

         Според защитника на подсъдимия - адв. М., следвало да се отчете факта, че вината се признавала изцяло, както и че подсъдимият бил баща на ** деца, нямал трайна трудова заетост, в зимния период семейството му останало без препитание и това довело до осъществяване на деянието. Отправя се искане за определяне на наказание в минимален размер, което да не се изтърпява ефективно.

         Подсъдимият в своя защита заявява, че към момента на извършване на деянието децата му били болни и нямал пари за лекарства. В последната си дума отправя искане да му бъде наложено минимално наказание.

         Съдът прие за съвместно разглеждане предявен от пострадалия Ш.И. граждански иск против подсъдимия, за сумата от 3680 лв., претендирана като обезщетение за причинените му в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 15.03.2018 г. до окончателното изплащане и направените разноски за адвокат.

Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на глава ХХVІІ  НПК - чл. 371 т.2 вр. чл.373 ал.2 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият Ж. е роден в ***, нямал постоянна работа и доходи, често сменял местоживеенето си, неграмотен е, неосъждан, без данни за криминални прояви. Подсъдимият живеел на семейни начала с М. И., от съвместното си съжителство имали *** деца. Ж. работел като **** и със семейство си често сменял местоживеенето си, като през месец ноември 2017 г. се установили в ****. Имал склонност към хазарта, посещавал игрални зали и имал издадена карта от игрална зала „WIN ВЕТ" в гр.Хасково, с която се регистрирал там, което се отразявало в системата на залата.

            Пострадалият Ш.И. ***. Ра­ботел като ******. Част от задълженията му били да обикаля из районите и сключва договори с тютюнопроизводители, имал и открити банкови сметки, една от които в „Алианц Банк България“ АД с издадена дебитна карта „Виза Електрон“ с № ***** на негово име и наличност по сметката около 8000 лева. На 14.03.2018г. И. ***, включително ***** където в близост до магазина в селото паднал портфейлът му с личните документи, дебитна карта „Виза Електрон“ с № ***** с листче на което бил изписан ПИН кодът й, още една банкова карта и пари, според него около 100 лева. Портфейла била намерен от ****-го­дишната си дъщеря на св. И., която й го дала , а тя го дала на подсъдимия. Последния видял съдържанието на портфейла и взел дебитната карта Виза Електрон с № ** с листчето с ПИН кода , а портфейла с документите дал на И., като и казал да ги изгори в печката, което тя сторила. Въпреки, че подсъдимият Ж. знаел, че дебитната карта е на пострадалия И. чиито имена били отбелязани върху картата, както и в намиращите се в портфейла лични документи и той не му давал съгласието си да я ползва, решил да изтегли пари чрез нея, от сметката му. Подсъдимия можел да работи на АТМ устройства тъй като имал банкова сметка ***. Така на  15.03.2018 г. сутринта подсъдимия отишъл с  автобус в гр. Хас­ково, като бил облечен с черна блуза (анцунгово горнище) с дълги ръкави с бели ивици в областта на гърдите и ръкавите, с качулка и носел кафява кожена чанта с дълга дръжка. Пристигнал в гр. Хасково и отишъл до намиращия се в близост на автогарата, АТМ банкомат с № 01054324 на банка „Пиреос“, монтиран на ул. „Омуртаг“ № 2 и в 07.59 ч. поставил в банкомата дебитна карта Виза Електрон с № ****** издадена от „Алианц Банк България“ АД с титуляр св. И.,въвел изписания на листчето пин код и извършил транзакция като изтеглил сумата от 80 лева. Като установил, че в сметката на картата има пари, подсъдимия по описаният начин започнал да тегли от картата суми по 400 лв., като от същия банкомат в 08.00 ч. изтеглил 400 лв. След това от АТМ банкомат № 01065202 на „Централна кооперативна банка“ на бул. „Съединение“ № 26 в гр. Хасково, в 08.04ч. изтеглил 400 лв., от АТМ банкомат № РВ 241001, на „Юробанк България“ АД на ул. „Марин Дринов“ № 4а, в 08.24 ч. изтеглил 400 лв. В 08.40 ч. на два пъти и в 08.41 ч. от АТМ банкомат с № 00000795 на „ОББ“ АД на бул. „България“- Централен зеленчуков пазар в гр. Хасково на три пъти изтеглил по 400 лв. След това тръгнал да се връща към автогарата и от АТМ банкомат с № D0082601 на „Банка ДСК“ ЕАД на пл. „Свобода“ № 9,  в 08.52 ч. изтеглили 400 лв., като при тази транзакция бил заснет от камера на банкомата. След това подсъдимия отишъл в заложна къща „Щедрите“ на бул. „Сан Стефано“ № 22 в гр. Хасково и с част от изтеглените пари от сметката на И., си купил мобилен телефон на стойност 550 лв. Според приложените по делото фискален бон и разписка, това станало в 08.57 ч. на 15.03.2018г. След като купил телефона, Ж. се върнал до банкомата на­миращ се до автогарата, където бил изтеглил първите суми, като в 09.25 ч. и 09.26 ч. извършил още две тегления от по 400 лева. Общата изтеглена сума в резултата на извършените 10 транзакции от подсъдимия, ползвайки дебитната карта на пострадалия И., бил в размер на 3680 лв. С така изтеглените пари, подсъдимия отишъл в игрална зала „WIN ВЕТ“ в центъра на гр.Хасково, регист­рирал се с притежаваната от него карта в игралната зала и според приложената разпечатка, похарчил там 335,27 лв. Следобед на 15.03.2018 г. с автобус се прибрал в ******, като преди това изхвърлил в кош до автогарата в гр. Хасково, дебитната кар­та Виза Електрон с № **** и листчето с пин кода. След това не бил на работа, като за периода от 14.03.2018 г. до 22.03.2018 г. според приложеното копие на заповед, бил в отпуск. След като похарчил парите, изтеглени от сметката на св. И., подсъдимия продал телефона, който бил купил с тях, и се върнал на работа. Междувременно на 15.03.2018г. около 07.00 ч. св.И. установил липсата на портфейлът си, обиколил и селата където бил предния ден включително ******, но не го намерил. След това, в 10.00 часа свидетеля отишъл в офиса на „Алианц Банк България“ в гр. Кърджали, там разбрал за изтеглената от дебитната му карта Виза Електрон с № *****, чрез десетте транзакции сума от общо 3680 лв. и по негова молба, картата била блокирана. Посетил също и офис на „Уникредит Булбанк“ АД където разбрал, че от тази му сметка, нямало извършени тегления, или опити за това. За случилото се, пострадалият подал жалба в РУ МВР – Хасково и свидетелите Д. и Р. извършили полицейска проверка по случая. В хода на същата, били изискани записите от камерите на АТМ устройс­твата, от които са извършени тегления с дебитната карта на И. на 15.03.2018 г., за които той не давал разрешение и при прегледа на записа от банкомата на ДСК установе­но, че автор на деянието е подсъдимия, който пред полицейските служители разказал за извършеното и с про­токол им предал дрехите и чантата с която бил, при извършване на деянието.  Предал и разписката и фискалния бон за закупения мобилен телефон от заложната къща. Въпросните вещи били огледани като веществени доказателства с протоколи и фотоалбуми. От предоставените по делото справки от банковите институции са установени извършените от подсъдимия на инкриминираната дата 10 транзак­ции с дебитната карта на пострадалия. Според приложените справки, подсъдимия имал сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, а от останалите лица с които живее в едно домакинство, единствено дядо му М. Г. имал издадена банкова карта, която не била използвана в инкриминирания период. Според заключението видеотехническата лицево- идентифика­ционна експертиза, на записа от АТМ с № D0082602 на „Банка ДСК“ ЕАД в гр. Хасково е идентифициран подсъдимия като лицето, заснето при тегленето на сумата с картата на пострадалия .         

         Описаната фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство доказателства, чрез показанията на свидетелите И., Д., Р., М., М. ,приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали от досъдебното производство, предявените на веществени доказателства, заключението на видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза. Посочените доказателства са взаимносвързани, еднопосочни и непротиворечиви. Кореспондират по между си и подкрепят изцяло, направеното от подсъдимия самопризнание.

При така установената и приета фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, в чието извършване е обвинен. От обективна страна: Банковата дебитна карта, е персонализиран платежен инструмент по смисъла на чл.93 т.24 от НК, § 1 т.30 от д.р.на ЗПУПС, чл.25 ал.3 от Наредба № 3 /2009 г. на БНБ (отм.) и чл.25 ал.3 от Наредба № 3/ 2018 г.  на БНБ, като се ползва само лично от оправомощения ползвател на платежните услуги. От обективна страна безспорно е установено, че св. И. който е титуляр на платежния инструмент – дебитната карта, не е предоставял на подсъдимия правото да я ползва, което обаче последния направил и изтеглил на 10 пъти въпросните суми в общ размер 3680 лв. от сметката на пострадалия. Налице са всички признаци и на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.

         От субективна страна подсъдимия действал при условията на пряк умисъл, като форма на вината установен от действията му. Ясно съзнавал, че използва чужд платежен инструмент без съгласието на титуляра, но въпреки това многократно теглил от АТМ сумите като целял да се облагодетелства.

            За престъплението по чл.249 ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от две до осем години и „глоба” до двойния размер на получената сума. При определяне видът и размера на наказанието, съдът отчете критериите на чл.54 НК като прие, че степента на обществената опасност, не е завишена. Установената фактология по делото не позволява да се приеме, че извършеното от дееца се отличава с признаци, които да повишават интензитета на обществената опасност в сравнение с други подобни случаи. Личността на самия деец не се отличава с висока степен на обществено опасност. Подсъдимият не е осъждан но е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК през 2014 г., няма данни за други криминални прояви. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да са изтъкнат проявената от подсъдимия настойчивост и упоритост при използването на дебитната карта, като в рамките на един ден е употребил същата 10 пъти като знаел, че използва чужд платежен инструмент, но това не е подействало възпиращо върху мотивацията му за извършване на деянието. На тази плоскост съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства изказаното съжаление. От друга страна, така изброените смекчаващи не са „многобройни“ което да обуслови прилагането на чл.55 НК при определяне на наказанието. В този смисъл, наказанието следва да бъде определено при балансиран подход между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл. 58а ал.1 вр. чл.54 НК. Ето защо съдът определи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 3 месеца, което е ориентирано към минимума и съобразно изискванията на чл. 58а НК редуцира с 1/3 до размер на 1 година и 6 месеца. Кумулативно предвиденото наказание „глоба“ следва да се определи в размер на 500 лв., като се взе пред вид финансово положение на подсъдимия и необходимостта да полага грижи за семейството си.

За постигане целите на индивидуалната и генерална превенции и с оглед констатацията, че личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на обществена опасност съдът прецени, че не се налага ефективното изтърпяване на наказанието, поради което на основание чл.66 ал.1 НК отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от 3 години.

По гражданския иск:

Съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на гражданския иск почиващ на деликта по чл. 45 от ЗЗД. Изтеглянето на паричните суми чрез технически устройства от банковата сметка на пострадалия И. му е нанесло имуществени вреди, тъй като е довело до обедняване на неговата имуществена сфера. Вредите се намират в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия, тъй като с изтеглянето на сумите същите се получават от дееца, който може да разполага и да се разпорежда фактически с тях. Ето защо съдът уважи предявения граждански иск и осъди подсъдимия Ж. да заплати на пострадалия И. сумата от 3680 лв., представляваща обезщетение за причинените му в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 15.03.2018 г., до окончателното й изплащане.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен и уважаването на предявения граждански иск, съдът го осъди да заплати на основание чл. 189 ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 141,53 лв. по сметка на ОД на МВР – Хасково, в размер на 147,20 лв. по сметка на ОС – Хасково представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сума в размер на 400 лв разноски за адвокат на гражданския ищец Ш.И..

          Съдът постанови веществените доказателства – 2 бр. оптични дискове, разписка за продажба и фискален бон, да останат по делото в срока на съхранението му и да се унищожат със същото, а 1 бр. черно горнище на анцуг и 1 бр. кафява кожена чанта с дълга дръжка да се върнат на подсъдимия.

           Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

                                             Съдия :